Решение по дело №374/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 980
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20205530100374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                   10.08.2020г.      Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 13 юли                            2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                           

                                  Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 374, по описа за 2020 година.

 

 

Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.

 

 

 

 

Ищцата  В.Д.Д., чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на 14.09.2018г., около 18.35 ч. в гр. Стара Загора, Д.Х. Мандражиева управлявала собствения си л.а. „Фоксваген", мод. „Голф", с peг. № СТ 6681ВР, по ул. „Ген. Столетов" в посока от изток на запад. В същото време, по ул. „Ангел Кънчев" в посока от север на юг се движел л.а. „Рено", мод. „Клио" с peг. № СТ 7248ВК, управляван от Траян Димитров Попов, в който пътувала ищцата В.Д.Д..*** и ул. „Ген. Столетов", водачът Д. Мандражиева не спряла на пътен знак „Б-2" („Спри! Пропусни движещите се по път с предимство") и навлязла в района на кръстовището, отнемайки предимството на л.а. „Рено" с peг. № СТ 7248ВК. Настъпил сблъсък между двата автомобила, в резултат на който л.а. „Рено” се измества в посока запад и удря спрелия на пътен знак „Стоп” от западната страна на кръстовището л.а. „Опел”, мод. „Вектра” с рег.№ СТ 5201ВТ, управляван от София-Маргарита Ницова.

 За станалото ПТП е образувана пр.пр. № 5144/2018г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора и ДП № 229/2018г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Стара Загора. С постановление от 05.11.2019г., на основание чл.199 и чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство е прекратено. За извършените от водача Д. Мандражиева нарушения на ЗДвП е издадено наказателно постановление № 18-1228-003566 от 26.09.2018г. от ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция”, което е влязло в сила на 17.10.2018г.

В резултат на удара, ищцата получила наранявания в областта на главата. Раните й били обработени от пристигналия на местопроизшествието екип на ФСМП-Стара Загора, след което била транспортирана в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД гр. Стара Загора. Там била приета за лечение в Клиниката по неврохирургия към болницата за лечение на раните по главата и с оплаквания от болки в шията, гадене и световъртеж. На ищцата била извършена оперативна интервенция - реплантация на скалп, и било проведено медикаментозно лечение. На 18.09.2018г. била изписана от болницата с окончателна диагноза: Контузия на главата. Разкъсно-контузни рани на главата.

На 19.09.2018г. ищцата била прегледана от специалист - съдебен лекар. От изготвеното Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 155 - М/2018г. било видно, че в резултат на ПТП, ищцата получила контузия на главата; разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата; контузия на шийния отдел на гръбначния стълб. При извършения преглед лекарят установил, че е налице силно ограничение на движението на главата в ляво и в дясно, като ищцата се оплаквала и от силни болки. Заключението на специалистът било, че описаните травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при станало ПТП от удари в изпъкналите части в купето на катастрофирал автомобил. Травматичните увреждания причинили на ищцата разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

За лечение на болките в областта на шията и главата ищцата била прегледана от специалист-неврохируг. От издадените амбулаторни листи № 734 от 25.10.2018г. и № 766 от 01.11.2018г.било видно, че при прегледите лекарят установил палпаторна болезненост в областта на дясната шийна мускулатура. От назначените и извършени изследвания - рентгенография на гръбначни прешлени и КТ на шийни и торакални прешлени специалистът констатирал, че в съседство с предно-горния ръб на С5 се вижда лезия с костна плътност за малък фрагмент. Съгласно предписаната терапия, ищцата следвало да продължи медикаментозното лечение и задължително да носи шийна яка в продължение на 4 месеца.

На 25.10.2018г. на ищцата била извършена съдебно-медицинска консултация от лекар - специалист по съдебна медицина. От изготвеното становище било видно, че във връзка с ПТП на 14.09.2018г., В.Д. получила контузия на главата с две разкъсно-контузни рани - в дясната теменна област и в лявата челна област, както и счупване на предния горен ръб на тялото на V шиен прешлен. Според заключението на специалиста, описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са били причинени по време и начин, съобщен от пациентката - удари в детайли от купето на лек автомобил при ПТП с два удара в други МПС и големи инерционни натоварвания в шията. Счупването на предния горен ръб на тялото на V-ти шиен прешлен е причинило трайно затрудняване на движението на врата за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК. Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

След свалянето на шийната яка, ищцата продължавала да изпитва болки в областта на шията, а движенията в тази област били силно ограничени и болезнени. За овладяване на болките и възстановяване на движенията на врата, на 15.01.2019г. постъпила в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД гр. Стара Загора. След проведен рехабилитационен курс, на 22.01.2019г. била изписана с препоръка за продължаване на рехабилитацията в извънболнични или домашни условия.

По време на инцидента ищцата изпитала силен страх за своя живот и за този на спътниците й в колата. В резултат на силния стрес загубила апетит, започнала да има проблеми със съня, страхувала се от автомобилите дори на пешеходна пътека. Изпитвала силни притеснения за здравословното си състояние. От изготвеното съдебно психологично становище било видно, че по време на претърпяното ПТП от 14.09.2018г., и непосредствено след него, ищцата била в състояние на остра стресова реакция. Към момента на освидетелстването - 21.09.2018г. острата стресова реакция не била напълно отзвучала и предизвиквала разстройство в адаптацията. Според психолога, изготвил становището, последиците от ПТП за ищцата се изразявали в цялостно нарушен психологичен баланс с изразена емоционална лабилност, волева неустойчивост, общо снижен жизнен тонус. Нарушен бил ежедневния ритъм и качеството на живот на ищцата, както и пълноценното й личностово и социално функциониране.

Получените травматични увреждания и свързания с тях дълъг възстановителен период значително влошили качеството на живот на ищцата. Болките в областта на главата и шията, и световъртежът, съпътствали възстановяването й, принудили ищцата да разчита в ежедневието си на помощта на своите близки, което й причинявало допълнителни неудобства. Негативните емоции, предизвикани от инцидента и принудителното ограничаване на социалните контакти довели до значителни промени в начина на живот на пострадалата.

Във връзка с проведеното лечение, ищца заплатила сумата от общо 661.20 лв., в която са включени сумата в размер на 23.20 лв., представляваща потребителска такса за престоя и лечението й в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД гр. Стара Загора, сумата в размер на 40 лв. за преглед и издаване на СМУ, сумата в размер на 40.00 лв. за закупена шийна яка, сумата в размер на 100 лв. за изготвяне на съдебно-психологично становище, сумата в размер на 100 лв. за КТ на шиен сегмент, сумата в размер на 300 лв. за преглед, изследване и консултация, сумата в размер н 40.60 лв. за потребителска такса за престоя и лечението й в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД гр. Стара Загора и сумата от общо 17.40 лв. за заплатени потребителски такси за прегледи.

От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от ел.сайт на Гаранционен фонд се установило, че към датата на ПТП - 14.09.2018г. л.а. „Фолксваген" модел „Голф", с peг. № СТ 6681ВР, бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/30/118002126019, със срок на покритие от 27.07.2018г. до 26.07.2019г. към „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането, ищцата с молба предявила пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените й от ПТП имуществени и неимуществени вреди. Молбата била получена от ответното дружество на 22.10.2018г. и регистрирана с вх. № 2637 от същата дата. По молбата за обезщетение ответното дружество образувало щета № 0801-002294/2018-03. С писмо с изх. № 4620/17.12.2018г. ответното дружество информирало ищцата, че поради непредставяне на изисканите документи, не са налице основания и възможност за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, поради което претенцията й била оставена без уважение.

За ищцата бил налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане - ПТП от 14.09.2018г. по застраховка „Гражданска отговорност” против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Претендира ответното дружество да й заплати частично неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 14.09.2018 г., в размер на 1250 лв., като част от пълният размер на иска в размер на 10000 лв., за причинените й контузия на главата с две разкъсно-контузни рани - в дясната теменна област и в лявата челна област, счупване на предния горен ръб на тялото на V шиен прешлен и остра стресова реакция и разстройство в адаптацията, и сумата, в размер на 661.20 лв. за направени разходи за лечение.Претендира за присъждане на дължимата законна лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, да й заплати, както следва: сумата в размер на 1250 лв., представляваща част от претенцията й в размер на 10000 лв., за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 14.09.2018г. за причинените й контузия на главата с реимплантация на скалп и разкъсно-контузни рани - в дясната теменна област и в лявата челна област, счупване на предния горен ръб на тялото на V шиен прешлен, и остра стресова реакция, и разстройство в адаптацията, както и сумата в размер на 661.20 лв. за направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.10.2018г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество до окончателното изплащате на сумите. Претендира за направените по делото разноски.

Посочва банкова сметка ***. Ж.С.З., открита в „Райфайзенбанк България" ЕАД, по която ответникът може да заплати дължимите от него суми: IBAN: ***, BIC:***.

Ответникът  ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, чрез пълномощника си, е депозирал в законоопределения срок писмен отговор на исковата молба. Навежда доводи за нередовност на исковата молба, които съдът намира за неоснователни. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „Фолксваген", с per. № СТ6681ВР, по силата на Застрахователна полица № BG/30/118002126019. Оспорва изложените обстоятелства, относно твърдените травматични увреждания при ищцата; твърдените болки и страдания, които да подлежат на компенсиране; твърдените последици от инцидента, както и срещу тяхната продължителност; причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания; причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпването на твърдените имуществени вреди; механизмът на осъществяване на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие.

Оспорва твърдението за наличие на вина у водача Д. Мандражиева, като твърди, че същата не е нарушила императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение.

Според Т.Р. № 2/6.06.2012г.no тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл.45отЗЗД- С други думи претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Оспорва обстоятелствата, касаещи описаните в исковата молба неимуществени вреди, като счита, че същите не са в посочения характер,  интензитет и размер. Счита претендираното от ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в необосновано завишен размер.  Оспорва твърденията за възникнали имуществени вреди, като сумите, посочени в приложените към исковата молба документи не били заплатени от ищцата. Алтернативно, счита, че заплатените суми не са във връзка с причинените увреждания.

Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие за ищцата са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищцата след настъпване на произшествието и към настоящия момент.Счита, че забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания.

Навежда доводи за съпричиняване от страна на ищцата на  вредоносния резултат, поради  неизползване на обезопасителен колан. С това си безотговорно и противоправно поведение, ищцата нарушила разпоредбите на ЗДвП, поради което съпричинила в изключителна степен вредоносния резултат. Противоправното поведение на ищцата било в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на произшествието, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.

Възразява, на отделно основание, срещу акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който се претендират. Счита, че лихвата е дължима от датата, на която ищцата е завела извънсъдебната си претенция - 22.10.2018г.

На осн чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на първоначално предявения иск на В.Д. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД – София, като е приел, че пълният размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е 15 000 лв., от която сума частично се претендира 1250 лв.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявения иск и претендира за разноски по делото. Ответното дружество, чрез пълномощника си, претендира за отхвърляне на исковата претенция. Претендират за разноски по делото, като правят възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.   

     

 

 

 

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за  установено следното:

   

От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.09.2018г. се установява, че на 14.09.2018г., около 18.35 ч. в гр. Стара Загора, Д.Х. Мандражиева, управлявайки собствения си л.а. „Фолксваген", мод. „Голф", с peг. № СТ 6681ВР, по ул. „Ген. Столетов" в посока от изток на запад, нарушила условието на пътен знак „Б-2", вследствие на което отнема предимството на л.а. „Рено", с peг. № СТ 7248ВК, управляван от Траян Димитров Попов. Поради настъпилия удар, л.а. „Рено” се измества в посока запад и удря спрелия на пътен знак „Стоп” от западната страна на кръстовището л.а. „Опел”, мод. „Вектра” с рег.№ СТ 5201ВТ, управляван от София-Маргарита Ницова. От настъпилото ПТП пострадало лице е В.Д.Д., на 23 годишна възраст.

 За станалото ПТП е образувана пр.пр. № 5144/2018г., по описа на Районна прокуратура Стара Загора и ДП № 229/2018г., по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Стара Загора. С постановление от 05.11.2019г., досъдебното производство е прекратено, на осн. чл.199 и чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като не се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер. На  Д. Мандражиева е издадено наказателно постановление № 18-1228-003566 от 26.09.2018г. от ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция”,за това, че на 14.09.2018г. , в 18.35 ч. в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. Ген. Столетов и ул. Ангел Кънчев, като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ СТ6681ВР, по ул. Ген.Столетов в посока запад, управлява собствения си автомобил, като не спазва условията на пътен знак Б2, не спира и блъска движещият се по пътя с предимство /ул. Ангел Кънчев/ в посока юг лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ СТ7248ВК, който вследствие на удара променя посоката си на движение и блъска спрелият на пътен знак Б2 на ул. Ген.Столетов в посока изток, лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ СТ5201ВТ, като причинява ПТП с материални щети по трите автомобила и пострадал пътник. Наказателното постановление е  влязло в сила на 17.10.2018г.

За настъпилите наранявания на пострадалата В.Д. са представени фиш за спешна медицинска помощ от 14.09.2018г., и епикриза от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ АД гр. Стара Загора, от които е видно, че вследствие  ПТП, на 14.09.2018г. ищцата е била хоспитализирана в отделението  и изписана на 18.09.2018г., като е направена репланатация на скалп. На 19.09.2018г. на ищцата е извършен преглед от д-р Пасев – Съдебна медицина – Стара Загора, който е установил травматични увреждания:Контузия на главата.Разкъсно – контузни рани по окосмената част на главата. Контузия на шийния отдел на гръбначния стълб. Тези увреждания, настъпили вследствие претърпяното ПТП на 14.09.2018г., са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

По делото са представени амбулаторен лист, както и заключения по проведени на ищцата през м. октомври 2018г. изследвания на гръбначни прешлени, както и съдебномедицинска консултация от извършен на 2.10.2018г. преглед в амбулаторията на МЦ „Св.Анна II гр. Стара Загора. От същите писмени доказателства се установява, че вследствие настъпилото на 14.09.2018г. ПТП, ищцата е получила контузия на главата с две разкъсно контузни рани – в дясната теменна област и в лявата челна област, както и счупване на предния горен ръб на тялото на V шиен прешлен.Това е причинило трайно затрудняване движението на врата за повече от 30 дни, като възстановяването трае около 3 месеца, през което време е съпроводено с болка.

След настъпилото произшествие, на 21.09.2018г. ищцата се е подложила на психологично изследване/представено по делото/, като в становището си клиничният психолог е констатирала настъпилата непосредствено след произшествието остра стресова реакция, която е предизвикала разстройство в адаптацията. Посочените последици от претърпяното ПТП, в краткосрочен план, са  нарушен психологичен баланс с изразена емоционална лабилност, волева неустойчивост, общо снижен жизнен тонус, с нарушение в ежедневния ритъм и качеството на живот, както и в пълноценното и личностово и социално функциониране.

За периода 15.09.2018г. – 11.02.2019г. ищцата е била в болничен отпуск при провеждано домашно амбулаторно лечение. На 15.01.2019г. е постъпила в отделение по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД гр. Стара Загора, където до 22.01.2019г. й е проведена физиотерапия.

По делото не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП 14.09.2018г.,  по отношение на управлявания от Д. Мандражиева лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 6681ВР, е действал валиден договор за   задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/30/118002126019, валидна от 27.07.2018 г. до 26.07.2019 г., със застраховател – ответника по настоящото дело.

С писмена покана, получена от ответника на 22.10.2018 г. (видно от известие за доставяне), ищцата е поискала от застрахователя да й изплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди вследствие ПТП. С писмо изх.№ 4620/17.12.2018г. застрахователят е отказал плащане, поради липсата на посочени в писмото документи и доказателства.

По делото е изслушано заключение по назначена съдебно-медицинска експертизата, прието от съда като компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице посочва, че  при процесното ПТП ищцата е получила два броя разкъсно контузни рани на главата /което съответства за лека телесна повреда/ и фрактура на 5 – ти прешлен с костен фрагмент от предно – горния ръб на тялото на прешлена и контузия на шията /което съответства за средна телесна повреда/. Едната рана на главата е париетално дясно с линеен размер 6 см., а втората – челно ляво с линеен размер 1 см. Двете рани са обединени в диагнозата контузио капитис, вулнус лацероконтузум. Тези увреждания, посочени и в исковата молба, съответстват на травмите, установени с изследванията, намиращи се в приложената по делото медицинска документация.  Получените травматични увреждания отговорят да са вследствие описания в исковата молба механизъм на ПТП. Срокът за пълното възстановяване от уврежданията, експертът определя между 3 и 6 месеца, в зависимост от навременното и правилно лечение. Нормалният възстановителен период за двете разкъсно контузни рани на главата е 5 -7-10 дни при първично зарастване/какъвто е случаят на ищцата/. При неврологични отклонения като болка и парестезия в местата на травмите, тези оплаквания могат да продължат и до 2 – 3 месеца след травмата. Нормалният възстановителен период за фрактурата на 5 – ти шиен прешлен, е 45 – 90 дни след травмата.В следващите дни и месеци / в случая до 150 ден/ е необходима рехабилитация за възвръщане на физиологичната активност на травмираните тъкани и органи до възвръщане на пълна работоспособност. Описаните травматични увреждания могат да бъдат получени от съприкосновение на тялото на ищцата със задна дясна врата и колана, облегалка и подглавник на двете предни седалки, в случай на непоставен обезопасителен колан. Вещото лице заключава, че  получените телесни увреждания могат да се получат и ако ищцата е била с поставен предпазен колан. В този случай, разкъсно контузната рана в дясна теменна област ще е вследствие съприкосновение с частите в купето на автомобила – дясна задна врата и прозорец, дясна задна колонка на купето. При поставен колан, при определена позиция на глава и шия и завъртане към дясна врата и прозорец, може да се получи разкъсно контузната рана в лява челна област. При поставен  колан, фрактурата на предно горния ръб на тялото на 5 – ти шиен прешлен съответства на камшичен механизъм, при който вследствие на удара тялото на пострадалия остава на място, а главата и част от шията продължават с инерционното ускорение с движение напред. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при поставен предпазен колан на пътниците на задната седалка, не може да се осъществи контакт с предната седалка при настъпване на ПТП.

В заключението се посочва, че важен елемент от възстановителния период при ищцата е носенето на обездвижваща яка, каквато същата е закупила и носила. Нуждата от такава яка, както и констатирането на настъпилото увреждане на 5 – ти шиен прешлен, е настъпило при осъществена, по инициатива на ищцата,  доболнична помощ в областта на неврохирургията. При тази консултация е изразено съмнение за контузия на шията  и е назначена поредица от образни изследвания в тази насока. Посочва се, че в конкретния случай след продължителна имобилизация на глава и шия, извършването на рехабилитация е задължителен процес, за възстановяване на пълния обем от движенията на шията и възстановяване на тонуса и силата на шийната мускулатура. Ищцата е провела курс на рехабилитация в болнично заведение като препоръки са дадени и за продължаване в амбулаторни условия. Вещото лице заключава, че оздравителният период с пълно възстановяване и възстановена работоспособност  в случая е приключил обективно до 150 -ия ден след травмата. Експертът посочва също, че вследствие нанесените  разкъсно контузни рани на ищцата, ще останат видими белези през целия живот. В съдебно заседание се пояснява, че това са травми, които ще се виждат в близките 10 години и до края на живота. Съдът не приема заключението в тази част, тъй като същото е изготвено без осъществен преглед на ищцата.

Видно от заключението на автотехническата експертиза, изцяло възприето от съда като компетентно, е описан  подробно механизмът на настъпилото ПТП, който съответства на посочения в исковата молба такъв.Причина за настъпилото произшествие е навлизане на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, в кръстовището на ул. Ген. Столетов и ул. Ангел Кънчев, в гр. Стара Загора, без да осигури предимство за преминаване на движещия се по улицата с предимство л.а. „Рено“. Водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ е имала техническата възможност да предотврати произшествието, като необходимо е било само да спре на линията на знак „Б-2“ и да осигури предимство. Водачът на л.а. „Рено“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Той е бил спрял на знак „Б – 2“ и е изчаквал подходящ момент за преминаване през кръстовището. Ищцата е пътувала на задната седалка на л.а. „Рено“, като експертът не е намерил данни дали е била с поставен обезопасителен колан. В случая, обаче при получените травматични увреждания, посочва, че обезопасителното действие на колана би било минимално, при почти никакво предпазно действие. При осъщественото ПТП,  при поставен колан, пътникът може да удари главата си в рамката и стъклото на задна дясна врата, в резултат на което може да се получи контузията в дясна теменна област. Контузията на шията може да се получи в резултат на камшичен удар в части от купето. При непоставен колан, главата допълнително може да се удари в облегалката и подглавника на предната седалка, в резултат на което да се получи увреждане в лява челна област на главата.   

По делото са събрани гласни доказателства.

Св. Д. Мандражиева /водач на л.а. „ Фолксваген“, модел“Голф“/ и св. Траян Попов /водачът на л.а. „Рено“/, описват механизма на настъпилото на 14.09.2018г. ПТП, който съответства изцяло с посочения такъв в исковата молба. Св. Попов твърди, че при влизане в автомобила, преди потегляне,  всички пътници са поставили предпазни колани. Вследствие на произшествието, ищцата е пострадала най – много, като състоянието й наложило болничен престой и лечение. Св. Попов се видял с ищцата  два месеца след изписването й, като този дълъг срок бил наложен от депресивното състояние на ищцата, в което попаднала след инцидента, както и липсата й на желание да се среща с хора. Свидетелят твърди, че болките, които е изпитвала ищцата след изписването й, продължават и понастоящем.

Св.Маргарита Д. / майка на ищцата/ описва подробно състоянието на дъщеря си непосредствено след настъпилото ПТП – цялата в кръв, трепереща, посиняла, плачеща, със силно главоболие, световъртеж и гадене. Четири дни по – късно била изписана от болницата, като болките в гърба, врата и главата продължили. Вследствие на изживения стрес, и поради това, че е В.Д. е карала курс за шофьори, се наложило ищцата да направи посещение при психолог. През м. октомври, на един от контролните прегледи, ищцата се оплакала от силните си болки, като била пратена на рентгенов преглед, при който се установило увреждане на прешлен. Вследствие на това, носенето на по- рано закупената обездвижваща яка, станало задължително. Свидетелката разказва и за проведената рехабилитация на ищцата – в болница и вкъщи. Твърди, че понастоящем, след преумора у ищцата отново се появяват болки в гръбнака и в главата.

В показанията си св. Попов и св. Д. твърдят, че малко преди да се случи ПТП ищцата е започнала нова работа, която се наложило да напусне, заради инцидента. Двамата свидетели са единни в показанията си, че периодът през който ищцата е носила шийна яка е 4 – 5 месеца. През пролетта на 2019 В.Д. заминала да работи в чужбина. 

Ищцата представя фактури, фискални бонове и касови бележки, от които се установява, че направените от нея разходи за плащане на потребителски такси при извършени прегледи, закупуването на шийна яка, КТ на шиен сигмент, такса за извършено психологично изследване, възлизат в общ размер на 661.20 лв.

По отношение на представените в тази насока писмени доказателства, вещото лице по съдебномедицинската експертиза посочва в заключението си, че всички представени документи, с изключение на фактури и фискална касова бележка, удостоверяващи направени разходи за съдебномедицински и психологично изследване, са в пряка причинно следствена връзка между получените травми и разходите за тяхното лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

   

Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В случая се установява, че по повод заявена от ищцата претенция в дружеството – ответник, е образувана преписка по щета № 0801 – 002294/2018 - 03, по която застрахователят е отказал плащане на застрахователно обезщетение, поради липсата на достатъчно документи и доказателства.

Предявен е осъдителен иск с правно осн.чл. 432, ал.1 от КЗ. Разпоредбата намира приложение в случай, в който  ищецът твърди, че е претърпял вреди вследствие ПТП и насочва вземането си за възмездяването им срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача, виновно причинил инцидента. За успешното провеждане на прекия иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на 1) валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника, 2) настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования, 3) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на претърпените вреди.

В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка "Гражданска отговорност" за л.а марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 6681ВР, със застрахователна полица № BG/30/118002126019, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 14.09.2018г.

Безспорно установен е също и механизмът на ПТП – на 14.09.2018г. Д.Х. Мандражиева, управлявайки собствения си л.а. „Фолксваген", мод. „Голф", с peг. № СТ 6681ВР, по ул. „Ген. Столетов" в посока от изток на запад, в гр. Стара Загора /на кръстовище/, нарушила условието на пътен знак „Б-2", вследствие на което отнема предимството на л.а. „Рено", с peг. № СТ 7248ВК, управляван от Траян Димитров Попов. Поради настъпилия удар, л.а. „Рено” се измества в посока запад и удря спрелия на пътен знак „Стоп” от западната страна на кръстовището л.а. „Опел”, мод. „Вектра”, с рег.№ СТ 5201ВТ, управляван от София-Маргарита Ницова. От настъпилото ПТП пострадалото лице е В.Д.Д., на 23 годишна възраст.

Установява се виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Д. Мандражиева, която е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 50, ал.1 от ЗДвП – не е спазила условието на пътен знак „Б-2“ , като не е спряла на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като е била длъжна да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.Така по непредпазливост е причинила на ищцата телесни увреждания – два броя разкъсно контузни рани на главата /което съответства за лека телесна повреда/ и фрактура на 5 – ти прешлен с костен фрагмент от предно – горния ръб на тялото на прешлена и контузия на шията /което съответства за средна телесна повреда/.

Основният довод на ответника, касаещ оспорване основателността на предявения иск, е наличието на съпричиняване при настъпилия вредоносен резултат от страна ищцата – а именно, неизползван обезопасителен колан.

Възражението на ответника е неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

Действително от данните по делото не може да се обоснове извод за това дали по време на настъпилото ПТП ищцата е била с поставен обезопасителен колан. Безспорно обаче се установява, че това обстоятелство се явява ирелевантно с оглед определяне степента и характера на увреждането. Видно от заключението на автотехническата експертиза, при настъпилото ПТП,  при поставен колан, пътникът може да удари главата си в рамката и стъклото на задна дясна врата, в резултат на което може да се получи контузията в дясна теменна област. Контузията на шията може да се получи в резултат на камшичен удар в части от купето. При непоставен колан, главата допълнително може да се удари в облегалката и подглавника на предната седалка, в резултат на което да се получи увреждане в лява челна област на главата.Като цяло, експертът обобщава, че обезопасителното действие на колана, в тази ситуация, е минимално. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза заявява, че при определена позиция на глава и шия и завъртане към дясна врата и прозорец, при поставен обезопасителен колан, може да се получи разкъсно контузна рана в лява челна област. Същият експерт   обобщава, че  получените, като цяло,  травматични увреждания на ищцата могат да се получат и при поставен предпазен колан. Или, единствено за получената в ляво челна рана – с размер от 1 см., се създава съмнение по въпроса дали би се избегнало това нараняване, в случай, че ищцата е била с поставен обезопасителен  колан. Изясняването на обстоятелствата в тази насока, обаче е ирелевантно. Тази, получена в ляво челна рана е обединена с другата – с размер от 6 см в дясната част, париетално, в една обща диагноза, като провежданото лечение е било общо. И тъй като от изводите на двете вещи лица се установява, че  полученото от ищцата нараняване в главата  - най вече в дясна теменна област, би се получило и при поставен предпазен колан, то по отношение на контузията в ляво е  без значение фактът дали такъв колан е бил сложен или не. Като цяло, настъпилият вредоносен резултат би бил същият.

С оглед на изложеното, при липсата на съпричиняване от страна на ищцата, безспорно се установява наличието на предпоставките за уважаване на претенцията – налице е увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; налице е причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; налице е валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника. Осъществен е фактическият състав на непозволеното увреждане. Осъществяването на елементите на непозволеното увреждане се явява правопораждащ юридически факт, тъй като за увреденото лице възниква субективното право на обезщетение, а за причинилият го - задължението да го обезщети. Настъпването на застрахователният риск по застраховка “Гражданска отговорност”, каквато собственикът на автомобила притежава, води до възникването на обезщетителната отговорност на ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.

От събраните по делото доказателства – медицинска документация, заключение на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания, безспорно се установява, че вследствие настъпилото ПТП на ищцата са нанесени телесни увреждания – едната от обхвата на лека телесна повреда / разкъсно контузни рани на главата/, а другата от обхвата на средна телесна повреда /фрактурата на 5 – ти шиен прешлен/. На ищцата са причинени болки – в областта на гръбнака и главата, като констатираната фарктура на шийния прешлен е в един по- късен етап /което определя по- дълъг период и по- висока степен на болка/. Нанесените увреждания наложили ищцата да носи шийна яка, в продължение на 4 – 5 месеца./видно от показанията на св. Попов и св. Д. и заключението на съдебномедицинската експертиза/. Видно от заключението на д-р В., нормалният възстановителен период за разкъсноконтузниата рана на главата е 5 – 7 – 10 дни, като при неврологични отклонения като болка и парестизия в местата на травмите, оплакванията може да продължат и до 2 – 3 месеца. В случая, от свидетелските показания на св. Попов и св. Д., се установява, че именно с период от такава продължителност - 2 – 3 месеца, ищцата е имала болки в гърба и главата, които след преумора продължават и понастоящем. Освен болки, ищцата в първите дни след нанесената травма, е имала гадене, световъртеж. Що се отнася до фрактурата на прешлена – нормалният възстановителен период за нея е 45 – 90 дни, като в следващите дни и месеци, в случая до 150-ия ден е необходима рехабилитация за възвръщане на физиологичната активност на травмираните тъкани и органи до възвръщане на пълна работоспособност.Такава рехабилитация е реализирана от ищцата – първоначално в болнично заведение, а после в домашни условия.

Съдът като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията, от техния вид, характер и времетраене, които са причинили разстройство на здравето, както и изходи от срокът за възстановяване приема, че справедливото обезщетение в случая е 13 000 лева. Именно  такъв размер на обезщетението би могъл да репарира преживените от ищцата болки и страдания, настъпилата остра стресова реакция, предизвикала разстройство в адаптацията, нарушеният ритъм на нормален живот. Този размер е съобразен с факта, че ищцата е била първоначално хоспитализирана за 5 дневен престой в болнично заведение, проведена й е оперативна интервенция, ползвала е дълъг период  болничен отпуск поради временна неработоспособност - в размер на 150 дни за домашно лечение, наложилото се непрестанно носене на шийна яка - в продължение на 4-5 месеца, осъществени рехабилитационни процедури – 5 дни в болницата, а после в домашна обстановка в продължителен период. Нанесените травми са поставили ищцата в състояние на остра стресова реакция, снижили са жизненият й тонус, била е в депресивно състояние и не е искала да се вижда с хора,  възпрепятствали са осъществяването на трудовите й правоотношения, както и реализацията на провежданите от нея курсове за шофьор. Тези увреждания, като цяло, са възпрепятствали също в продължение на четири – пет месеца ищцата да следва обичайния си ритъм на живот.

С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частично претендирания размер от 1250 лв., от общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 13 000 лв.,  се явява основателен и доказан до посочения размер.В останалата част до определяне на общия размер на неимуществени вреди за сумата от 15 000 лв., искът не е доказан.  

Претърпените имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с прегледите и лечението на ищцата, се доказват от представените писмени доказателства по делото, както следва: психологично становище и фактура за изготвянето му от 03.10.2018г. на стойност от 100 лв., ведно с платежно нареждане; фактура за шийна яка от 25.09.2018г., на стойност 40.00 лв., ведно с фискален бон;  фактура от 29.10.2018г. за заплащане КТ на шиен сегмент на стойност 100 лв., ведно с фискален бон; 2 бр.фактури за плащане на потребителска такса, на обща стойност 63.80 лв., ведно с фискални бонове; фактура от 21.11.2018г. за плащане на такса за преглед, изследване и консултация на стойност 300 лв.; фискална касова бележка за СМУ на живо лице на стойност 40 лв., 4 бр. фискални бонове за плащане на потребителска такса, в общ размер на 17.40 лв.  Същите разходи се дължат, поради наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и причинените на ищцата увреждания, в резултат на ПТП. Съдът приема, че искът се явява доказан до размера на 361.20 лв., за която сума следва да бъде уважен. За сумата от 300 лв., представляваща разход за преглед, изследване и консултация по фактура от 21.11.2018г., искът подлежи на отхвърляне, поради липсата на доказателства за реалното плащане на тази сума.

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетения по чл. 432, ал. 1 за причинените на В.Д., вследствие ПТП, настъпило на 14.09.2018г., причинено от Д.Х. Мандражиева, при управление на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. СТ6681ВР, по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, вреди, а именно: сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от общо определено обезщетение от 13 000 лв. – за неимуществени вреди от причинените травматични увреждания – разкъсно контузни рани на главата и фрактура на 5 – ти прешлен с костен фрагмент от предно – горния ръб на тялото на прешлена и контузия на шията, и преживяната остра стресова реакция, болки и страдания, както и сумата в размер на 361.20 лв. - за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицински изследвания и лечение. Тъй като се касае за дължима от застрахованото лице лихва, а не за такава, дължаща се на забавата на самия застраховател по "Гражданска отговорност" да разгледа претенцията, мораторната лихва следва да бъде присъдена именно от датата на предявяване на извънсъдебната претенция – считано от 22.10.2018г. /видно от известие за доставяне на молбата за плащане до застрахователя/.

С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1102.89 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Направеното от ответника възражение за прекомерност на платения от ищцата адв. хонорар е неоснователно. В случая, пълномощникът на ищцата осъществява действия по защита с материален интерес от 15 000 лв., като съгл.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният хонорар за тази защита възлиза на 980 лв.  В случая, платеното за адвокат възнаграждение е 830 лв., което не следва да бъде намаляно.  

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 31.40 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, съобразно списъка за разноски. Към разноските съдът не включва платено адвокатски хонорар, тъй като липсват данни за плащането на такъв.

 Водим от горното, съдът

               Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Димитров № 1,представлявано от Бисер И., Росен Младенов и Живко Колев,  да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********,***, обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ за причинените на В.Д., вследствие ПТП, настъпило на 14.09.2018г., причинено от Д.Х. Мандражиева, при управление на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. СТ6681ВР по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, вреди, а именно: сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от общо определено обезщетение от 13 000 лв. за неимуществени вреди от причинените травматични увреждания – разкъсно контузни рани на главата и фрактура на 5 – ти прешлен с костен фрагмент от предно – горния ръб на тялото на прешлена и контузия на шията, за  преживяната остра стресова реакция, болки и страдания, както и сумата в размер на 361.20 лв. - за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицински изследвания и лечение, ведно със законната  лихва, считано от 22.10.2018г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1102.89 лв., представляваща направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Д. с п.а. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, иск за сумата над 361.20 лв. до претендираните 661.20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи по лечение, като недоказан.

ОСЪЖДА В.Д.Д. с п.а. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, със седалище и адрес на управление град София, сумата от 31.40 лв., представляваща направени по делото разноски.

Присъдените в полза на В.Д. суми могат да бъдат платени по банкова сметка ***. Ж.С.З., открита в „Райфайзенбанк България" ЕАД: IBAN: ***, BIC:***.

 

 

 

 

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

                                                              

                

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: