Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 17.05.2022
год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание ……..…..…
на двадесет
и девети април ....................................................................…………..……..……………
през
2022/две
хиляди двадесета
и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Павлина Петрова ....…….……….………..…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов .........................
административно
дело №38 ..... по описа за ...................... 2022 година ........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118,
ал.1, във вр. с чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с раздел І/първи/ на глава Х/десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от Х.Е.А. от ***, с ЕГН **********,
подадена чрез адв.М.Ч. от АК-***, с адрес за
призоваване и уведомления - ***, против Решение №2153-08-44 от 27.01.2022 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №О-08-999-00-********** от
13.12.2021 год., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и
47, ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателката Х.А. е
отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
майчинство.
Жалбоподателката заявява в жалбата, че счита обжалваното решение за
неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения за това. На
първо място счита, че неправилно административният орган е
достигнал до извода, че не е осигурено лице по смисъла
на КСО, тъй като не е упражнявала дейността, за която била регистрирана - земеделски
стопанин. Твърди, че за да достигне до този извод,
административният
орган неправилно и недопустимо се е позовал на предположения, че дейността по
косене на трева е продължителен процес, изискващ
подготовка на почвата, торене, поливане, прибиране на реколта и др. и на това
единствено основание е стигнал до извода, че липсвала идентичност между
качеството на „земеделски стопанин” и „осигурено
лице”.
Сочи, че по силата на чл.10 от
КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицето започне да упражнява
трудова дейност и продължава до прекратяването й. В жалбата се сочи, че Х.А. е регистрирана
като земеделски стопанин, считано от 2021 год., за което са внесени дължимите осигурителни вноски и че като
земеделски стопанин,
същата е упражнявала реално дейността, за която е регистрирана, а твърденията,
че липсвали данни за реално полаган труд и за извършени
разходи по косенето на тревата, били неоснователни и
неподкрепени с писмени доказателства, установяващи тези твърдения по безспорен
и категоричен начин. Излага се довод, че в изпълнение на задълженията си по закон,
административният орган преди постановяване на обжалвания акт не е извършил
обстойна проверка и не е събрал доказателства в насока за
извода,
обективиран в обжалвания акт, а именно - че Х.А.
не е полагала труд. Твърди се, че същата има качеството на осигурено лице,
а от там има право и на
парично обезщетение при бременност и раждане. Твърди се,
че в
тази насока, органът по изплащане на обезщетенията, а от там и директорът на ТП на НОИ,
не са преценили конкретната обстановка при постановяване на обжалвания акт, не
била извършена подробна проверка относно това,
дали Х.А.
реално е извършвала дейността, за която е регистрирана, в резултат на което е
достигнал до неправилен извод, обективиран в обжалваното решение,
с което е отхвърлена жалбата й, насочена срещу
Разпореждане №О-08-999-00-0001667954/13.12.2021 год., с което е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
майчинство. В жалбата се сочи, че правилно административният
орган е цитирал разпоредбите на чл.10 от КСО,
във вр. §1, ал.1, т.З от ДР на КСО, по
силата на които,
качество на „осигурено
лице”
има всяко лице, което извършва трудова дейност, подлежи на задължително
осигуряване и за което са внесени осигурителни вноски, но неправилно е
достигнал до извода за „липса на качеството на осигурено лице”,
както и за липса на „реално осъществяване на дейност”,
касаещо Х.А.,
в резултат на което и неправилно е достигнал до крайния извод, обективиран в
обжалваното решение. Твърди се в жалбата, че мотивите на административния орган
за липса на реално осъществявана трудова дейност са несъстоятелни и
неподкрепени с доказателства и че тези твърдения
почиват на предположения и целят увреда на осигуреното лице. Твърди се, че след
като не е приел доводите,
обективирани в подадената срещу Разпореждане №О-08-999-00-0001667954/13.12.2021год.
жалба, както и след като неправилно е приел, че Х.А.
не е осъществявала реално дейността, за която е
регистрирана, административният орган постановил неправилно
решение, подлежащо на отмяна. На основание изложеното, в жалбата моли съда
да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-44
от 27.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ
- Кърджали,
с което е отхвърлена жалбата на Х.Е.А. срещу
Разпореждане №О-08-999-00-0001667954 от 13.12.2021 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Кърджали, както и моли
да бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело в полза на жалбоподателката.
В съдебно заседание, редовно
призована, жалбоподателката Х.Е.А. от ***, не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален
представител - адв.М.Ч. от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Представя писмено становище, в което моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания акт. Счита същият за неправилен и
незаконосъобразен по съображенията, изложени в жалбата. Твърди, че видно от
събраните доказателства в хода на производството, се установило по безспорен
начин, че Х.А., в качеството си на земеделски стопанин, е упражнявала реално
труд, а твърденията на административния орган, че дейността й била формална и с
цел получаване на средства, се явявали предположения. Излага довод, че в
изпълнение на задълженията си по закон, административният орган следвало
извърши обстойна проверка относно обстоятелството, полагала ли е Х.А. труд като
земеделски стопанин, а не да изгражда изводите си на база предположения. Сочи,
че правилно административния орган е цитирал разпоредбите на чл.10 от КСО, във вр. с §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, по силата на които,
качество на „осигурено лице” има всяко лице, което извършва трудова дейност,
подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени осигурителни вноски,
но неправилно е достигнал до извода за липса на качеството на „осигурено лице”,
както и за липса на „реално осъществяване на дейност”. В становището моли също,
на жалбоподателката да бъдат присъдени и разноските,
сторени в настоящата инстанция, така както е посочено в приложените договор за
правна защита и съдействие, ведно с пълномощно по ЗАдв.
и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директорът
на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител - ст.юрк.
З. Б., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че от
материалите по делото безспорно се установява, че Х.Е.А. не е имала качеството
на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО и не е имала качеството на
регистриран земеделски стопанин, съгласно дефиницията на §1, т.1 от ДР на КСО.
Сочи, че в този смисъл има постановени решения на настоящия съд – Решение
№53/22.02.2022 год. по адм.дело №351/2021 г.; Решение
№65/04.03.1022 год. по адм.дело № 352/2021 г. и
Решение №103/06.04.2022 год. по адм.дело №302/2021
год. С оглед на изложеното и като се вземат предвид съображенията, изложени в
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в
сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Моли също така, да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза
на НОИ, а в случай, че съдът уважи жалбата, моли да бъде определено адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката
Х.Е.А. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-825#1
от 27.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.12/,
като е получено лично от нея, срещу подпис, на датата 01.02.2022 год., видно от
представено по делото заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.15/. Жалбата против решението, естествено,
не е подадена по установения ред, т.е. чрез административния орган, чийто акт
се оспорва, а направо в Административен съд - Кърджали, на датата 04.02.2022 год., като е
регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№247
от 04.02.2022 год., видно от
положения върху същата и попълнен щемпел/л.2/.
От това следва, че жалбата е подадена на 3-я/третия/
ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за
оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима
- подадена е в срок, макар и не по предвидения в закона ред, в предвидената от
закона писмена форма и с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна,
която е адресат на административния акт, с който се засягат негови законни
права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представената справка 22А – Деклариран вид осигурявяне
от самоосигуряващи се лица/л.38/, жалбоподателката Х.Е.А. е
регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо се лице
– земеделски производител, за фонд
„Пенсии” и фонд „ОЗМ”/„Общо заболяване и майчинство”/, с начало на
осигуряването - 13.01.2021 година.
Административното
производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, е започнало по повод представено в ТП на НОИ – Кърджали, от
Осигурителна каса „***”, Удостоверение/приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощите по ДОО/, с Вх.№*** от 09.12.2021 год./л.21/, съдържащо данни относно правото
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, за периода от 05.10.2021 год. до 15.11.2021
год., на жалбоподателката Х.Е.А. Към това удостоверение е бил приложен и болничен лист №*** за временна
неработоспособност, издаден на 09.11.2021 год. от „***” ЕООД, на жалбоподателката
Х.Е.А., с период на временната неработоспособност от 05.10.2021 год. до 15.11.2021
год., общо за 42 календарни дни/л.22/.
Като диагноза в този болничен лист е вписано „***”, а като причина за
временната неработоспособност е вписано „***”, като е определен
42 дни „свободен с право да напуска населеното място в рамките на РБ” режим на лечение, както и е определена дата за
явяване на преглед – 15.11.2021 година.
За
преценка правото на обезщетение на парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, с писмо
Изх.№9101-08-676 от 11.08.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.37/, от Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали е изискано
да бъдат предоставени копия на всички налични документи, с които посочените в
писмото единадесет лица, в т.ч. и жалбоподателката Х.Е.А.,
са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от 29.01.1999
год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, включително
и справките по чл.5, ал.2 от нея.
По
повод това писмо, на 12.08.2021 год. в ТП на НОИ – Кърджали е получено писмо –
справка на директора на ОД „Земеделие” – Кърджали/л.35/, в което е посочено, че изброените в писмото 11/единадесет/
лица, в т.ч. и Х.Е.А., имат регистрация по реда на Наредба №3/1999 год. като
земеделски стопанин и не са отписани от регистъра на земеделските стопани за
област Кърджали до 12.08.2021 год. За дейността като земеделския стопанин на Х.Е.А.
е приложена Справка - извадка от дата 12.08.2021 год. от Регистъра на
земеделските стопани, издадена от ОД „Земеделие” - Кърджали/л.36/, в която е отразено, че същата е с дата на регистрация като
земеделски стопанин – 13.01.2021 год., като от същата Справка от датата 12.08.2021
год. от Регистъра на земеделските стопани е видно, че към този момент същата е
заявила като засети площи „естествени ливади”, на площ от 0.1077 ха, в
землището на ***. В тази Справка за дейността на жалбоподателката
Х.Е.А. не е отразено същата да е засяла площи с някакви селскостопански
култури, вкл. липсва отразяване да е засяла някаква площ със зеленчукови
култури или някакви други, както и не е отразено да отглежда селскостопански
животни, гъби или друго.
По
преписката е представено писмо с Изх.№1029-08-1460 от 16.08.2021 год. на
началник сектор „КП” при ТП на НОИ – Кърджали, адресирано до Х.Е.А./л.34/, с което, във връзка с чл.35 и 36
от Административно-процесуалния кодекс, от същата е изискано в 3-дневен срок от
получаване на писмото, да представи лично или по пощата в ТП на НОИ - Кърджали,
***, всички документи, свързани със земеделската й дейност, касаещи
произведената продукция и реализация на пазара, през периода от 13.01.2021 год.
до 04.07.2021 год. и че ако няма произведена и реализирана продукция, следва да
уведоми писмено за това. Това писмо е получено от Х.Е.А. на 19.08.2021 год.,
видно от приложеното известие за доставяне/л.34,
стр.2/, като в изпълнение на същото, от жалбоподателката
е депозирано писмо с Вх.№1029-08-1450#1/25.08.2021
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.26/, в
което същата е заявила, че има реализирана продукция – сено, продадено на С. А.,
***,
и че му „е написала фактура” по негово искане. Заявила е също, че е продала още
толкова на комшия, който също гледа животни и че има още за продаване, както и
че е подала и „декларация в данъчното” и е платила. Към писмото е приложила
фактура №***
от 28.05.2021 год., издадена от Х.Е.А.,***, за продадени 120 броя/вероятно бали сено/, при единична цена
от ***
лева, на обща стойност ***
лева/л.33/, както и копие от
декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, приета с Вх.№***
от 29.07.2021 год./л.29-л.31/, ведно
с копие от съобщението за приемането на декларацията и потвърждение/л.27/. От тази декларация е видно, че Х.Е.А. е декларирала дължим авансов данък по чл.43
от ЗДФФЛ за доходи от друга стопанска дейност, в размер на *** /***/
лева.
При
така установените данни, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите
в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане №О-08-999-00-********** от 13.12.2021 год./л.17/,
с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното и обществено осигуряване/НПОПДОО/,
на жалбоподателката Х.Е.А. е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, по
болничен лист №*** представен с
удостоверение - приложение №9, с Вх.№*** от
09.12.2021 год. с мотив, че същата реално не е упражнявала трудова
дейност като земеделски стопанин и съответно, не е произвела продукция,
предназначена за продажба и че следователно, тя не е осигурено лице по смисъла
на КСО за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а от КСО и няма право на парично обезщетение за периода от 05.10.2021
год. до 15.11.2021 год. вкл. В разпореждането е посочено, че
осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до нейното прекратяване и че на основание §1, ал.1, т.5 от ДР на
КСО, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители” са физически лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба и са регистрирани по установения ред. В разпореждането е посочено, че
от лицето са изискани всички документи, свързани със земеделската му дейност,
касаещи произведената продукция и нейната реализация на пазара, като е прието,
че от представените документи по никакъв начин не се установява, че дейността
по косене на затревената площ е свързана с реалното полагане на труд от страна
на лицето, а по-скоро навежда на мисълта, че това се върши от някой друг -
най-вероятно близък до лицето и че продажбата на растителна продукция за
толкова незначителна цена (доход средно от *** лева за шест
месеца на регистрация като земеделски стопани), в резултат на което да се
реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин да се
стимулира ежегодно дейността на земеделския стопанин, е крайно несъстоятелно и
нелогично. Посочено е, че наличието само на регистрация като земеделски
стопанин не е достатъчна да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между качеството земеделски стопанин и осигурено лице и че очевидно от
наличните по преписката документи не се установява, че за периода от 13.01.2021
год. до 04.07.2021 год., лицето да е упражнявало трудова дейност като
земеделски стопанин свързана с производството на растителна продукция
предназначена за продажба. Прието е в мотивите, че регистрацията като
земеделски стопанин е направена единствено с цел получаване на осигурителни
права, а не с цел реално упражняване на дейност и реализация на продукцията и следователно,
не е изпълнено изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице” по смисъла на КСО - лицето реално да осъществява дейност като
земеделски стопанин, като произвежда продукция предназначена за продажба. Така
е изведен изводът, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и
не отговаря на условията на чл.48а от КСО и няма право на парично обезщетение,
за периода от 05.10.2021 год. до 15.11.2021 година.
Това
разпореждане е получено лично от жалбоподателката Х.Е.А.
на датата 17.12.2021 год., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.18/.
Против
това разпореждане, от Х.Е.А., в срок – на 30.12.2021 год., е била подадена жалба до директора на ТП
на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№1012-08-825
от 30.12.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.16/. В жалбата е заявила,
че възразява срещу Разпореждане №О-08-999-00-0001667954
от 13.12.2021 год. и не
е съгласна с мотивите в същото и че това е подигравка с труда им и
професионална неграмотност на длъжностно лице, заемащо такъв висок пост в
държавна институция. В жалбата е посочила, че тревата се коси със специални
машини за косене от много години и за информация, това, което правела тя, е да
натори напролет площите, след окосяване да обръща окосената трева, за да съхне
и че балирането се извършва също с техника, предназначена за целта. Посочила е,
че нейният труд се ограничава до това да опази площите, наторяване с оборска и
амониева тор, след окосяване и балиране да ги продаде от нивата или да ги
складира под навес и после да ги продаде. Посочила е също, че приходите към
онзи момент са толкова, защото сега бил сезонът на окосяването и продажбата, а
през м.май се коси малка част от площите, основно за зелена маса, с която се
подхранват агнетата, които не се пускат на паша и че
през периода до м.август тревата се коси само при осигурен пазар за реализация,
защото добитъкът основно е вече на паша вън. Посочила
е също, че сеното и сламата се прибират през месеците август и септември и
основно продукцията се реализира през този период или през месец октомври на
годината. С жалбата е поискала отмяна на обжалваното разпореждане.
Така,
по повод тази жалба с Вх.№1012-08-825 от 30.12.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, е постановено и
оспореното в настоящото производство Решение №2153-08-44
от 27.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали/л.13-л.14/, с което е
отхвърлена жалбата на Х.Е.А. срещу Разпореждане №О-08-999-00-0001667954 от 13.12.2021 год. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.
За
да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е описал
установените факти и обстоятелства, като е изложил
подробни мотиви, както от фактическа, така и правна страна, които са обусловили
и постановеният от него краен резултат. В мотивите е възпроизведена приложимата
нормативна уредба, както и възприетото в мотивите към оспореното разпореждане,
довело до постановения с него краен резултат. Прието, че предоставените от ОД
„Земеделие” - Кърджали справки за дейността на Х.Е.А. като земеделски стопанин
сочат, че лицето е декларирало засети естествени ливади на площ 0.1077 ха и че
така посочените данни обаче, по никакъв начин не водят до извод, че същата е
упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производство
на растителна продукция, предназначена за продажба. Посочено е, че заявеният
размер на земеделската площ и видът на стопанисваната култура (естествени
ливади), по никакъв начин не аргументират производството на растителна продукция
с цел продажба, а съобразно разпоредбите на §1, ал.1, т.3, във връзка с §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга на осигурените по КСО лица попадат само
земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат
продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по
установения ред. Прието е в мотивите, че продажба на продукция, в случая на
сено, от земеделско стопанство, каквото е това на жалбоподателката,
състоящо се от естествени ливади на площ малко над 1 дка, в резултат на което
да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин
да се стимулирала дейността на земеделския стопанин целогодишно, по никакъв
начин не е житейски и финансово-икономически обосновано, поради което правилен
е и изводът на органа, издал оспореното разпореждане, че в случая не се касае
за производство на продукция с цел продажба по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО.
Във връзка с горното, директорът на ТП на НОИ –
Кърджали е посочил, че преди да постанови оспореното разпореждане, ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали е изискал
от жалбоподателката да представи всички документи
свързани с упражняваната от нея дейност като земеделски стопанин, свързана с
производството на продукция и нейната реализация на пазара в периода от датата
на регистрация като земеделски стопанин и самоосигуряващо
се лице, до датата, предхождаща настъпването на осигурителното събитие и че на
25.08.2021 год., с придружително писмо, Х.Е.А. е
представила в ТП на НОИ - Кърджали декларация по чл.55, ал.1 от ЗДФФЛ, подадена
в НАП, както и един бр. фактура за продажба на 120 броя бали сено, като в
съпроводителното си писмо жалбоподателката уточнила,
че освен горепосочените 120 бр. бали сено, е продала още толкова на друг комшия
и е имала още за продаване. Решаващият орган е приел, че така направените от жалбоподателката твърдения, както и представените от нея
доказателства, категорично не кореспондират с останалите данни по преписката,
поради което същите по никакъв начин не доказват, че реално е упражнявана
трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на
КСО, като в тази връзка е посочил, че без да са необходими специални знания в
областта на земеделието, да се твърди, че са добити 240 броя бали сено от 1.077
дка площ до средата на годината, е меко казано не просто несъстоятелно, а
направо абсурдно.
В мотивите е посочено, че е ясно, че
производството на растителна продукция е продължителен процес, които обхваща
различни дейности - подготовка на почвата за сеитба, сеитба, валиране, копаене,
торене, поливане, прибиране на реколтата, но че от наличните по преписката
данни не се установява по никакъв начин Х.Е.А. лично да е участвала в такъв
процес, още повече, че в настоящия случай се касае за стопанисването на
„естествени ливади”, които представляват постоянно затревени площи или
затревено покритие, създадено без човешка намеса, поддържани в добро състояние,
приоритетно чрез косене. Отразено е, че липсва приемо-предавателен
протокол за състоянието на земята и липсват доказателства, че тази нива е
поддържана в добро състояние, както и по какъв начин тя е окосена. Решаващият
орган е отбелязъл, че дейностите по балиране и
транспортиране на балите се извършват с механизирана техника, каквато няма
данни по преписката Х.А. да притежава или да е ползвала и че липсват и данни за
извършени разходи в тази връзка от земеделския производител, т.е. твърденията
на жалбоподателката не се подкрепят с никакви
доказателства. Посочено е, че в жалбата не се твърди това косене и балиране да
е осъществявано от жалбоподателката, като нейния труд
се е ограничавал до това да опази площите, да ги натори и да обръща окосената
трева, за да съхне след окосяването й. Според решаващия орган, доказателствата по
никакъв начин не доказват и установят релевантния за случая факт, а именно - че
Х.Е.А. реално е упражнявала някаква трудова дейност като земеделски стопанин по
смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
В
заключение, предвид изложеното, в мотивите към обжалваното решение е прието, че
липсват доказателства, установяващи от една страна, че Х.Е.А. е осъществявала
трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, а от друга и такива, че е
произвеждала продукция, предназначена за продажба и че от това следва, че по
отношение на нея е било налице условието като земеделски стопанин да е
регистрирана по установения ред, но не е било налице другото условие, изискуемо
по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да е произвеждала растителна продукция,
предназначена за продажба, което обстоятелство не обуславя възникването на
осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото
на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парично обезщетение
по глава IV, раздел II от КСО. При тези
мотиви директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, в крайна сметка, че Разпореждане
№О-08-999-00-0001667954 от 13.12.2021
год. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно,
постановено при стриктно спазване на материалния закон и на база представените
и налични писмени доказателства, с оглед на което същото следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него отхвърлена като неоснователна.
Следва да се посочи, че по представената в съда
административна преписка по издаване на оспореното решение, са представени още три
болнични листа, издадени последователно на същата жалбоподателка
Х.Е.А., както следва:
1. Болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 12.07.2021 год. от Медицински център „***”
ЕООД ***, с период на временната неработоспособност от 04.07.2021 год. до 17.08.2021 год., общо за 45/четиридесет
и пет/ календарни дни/л.25/, а като диагноза в този болничен
лист е вписано „***” и като причина за временната неработоспособност е вписано
„***”, като е определен режим на лечение - „свободен режим с право да напуска
населеното място в рамките на РБ”, както и е определена дата за явяване на
преглед – 17.08.2021 година;
2. Болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 02.09.2021 год. от Медицински център „***”
ЕООД ***, с период на временната неработоспособност от 18.08.2021 год. до 23.08.2021 год., общо за 6/шест/ календарни
дни/л.24/, а като диагноза в този
болничен лист е вписано „***” и като причина за временната неработоспособност е
вписано „***”, като е определен режим на лечение - „свободен режим с право да
напуска населеното място в рамките на РБ”, както и е определена дата за явяване
на преглед – 23.08.2021 година.
3. Болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 30.08.2021 год. от МБАЛ „***” АД ***, с
период на временната неработоспособност от
24.08.2021 год. до 04.10.2021 год., общо за 42 календарни дни/л.23/, а като диагноза в този болничен
лист е вписано „***” и като причина за временната неработоспособност е вписано
„***”, като е определен 6 дни „болничен” и 36 дни „домашен-амбулаторен” режим
на лечение, както и е определена дата за явяване на преглед – 13.09.2021 година.
На
електронен адрес - ***, на
електронната страница на Министерство на земеделието, храните и горите, е публикуван бюлетин №391 - юни 2021 год. „Добиви от полски
култури - реколта 2020” на МЗХГ, видно от който, средният добив на сено от
постоянни ливади за 2020 год. в Южен централен район, в обхвата на който попада
и регион Кърджали, е 2603 кг. за хектар или 260 кг. сено от 1 дка/13 бали по 20
кг./. Според приетото в научна разработка, издадена от Селскостопанската
академия – София, публикувана на електронен адрес: ***, най-високите добиви
на сено от естествени ливади в страната са до 800 кг. от декар, което прави 40
бали, по 20 кг. средно всяка.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й
редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна
неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на
дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се
изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица
по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на
банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от
доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от
клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на
страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Обжалваното пред директора на ТП на НОИ – Кърджали Разпореждане
№
О-08-999-00-********** от 13.12.2021 год. е
издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед
№1015-08-53 от 14.04.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, т.2 от
същата/л.20/, изменена със Заповед
№1015-08-81 от 07.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.19/, т.1 от същата, на основание
чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния
осигурителен институт, е възложено да издава и подписва разпорежданията за
отказ за отпускане на обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и при временна
неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от
компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл.40,
ал.3 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта,
раздели І/който раздел І регламентира обезщетенията при временна неработоспособност/
и ІІ/който раздел ІІ регламентира обезщетенията за майчинство, в т.ч. за
бременност и раждане/ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният пред
съда административен акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на
НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките
на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното решение е издадено в посочения едномесечен
срок/жалбата против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 30.12.2021
год., а решението е постановено на 27.01.2022 год./, като освен това, същото е
издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за
издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО,
препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата
срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО,
т.е. съдът намира, че не са налице нарушения, свързани с компетентността на
органите, формата, съдържанието и сроковете и правилата за издаване на
оспорения административен акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният административен акт
е законосъобразен, като съдът намира, че същият е издаден в съответствие и с
приложимите материалноправни разпоредби на закона, по
следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение за
бременност и раждане е признато, съгласно нормата на чл.48а oт КСО, на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Анализът на посочената
разпоредба безспорно сочи, че за да придобие право на обезщетение, следва по
отношение на съответното лице, при условията на кумулативност,
да са налице две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено за съответния
осигурителен риск към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2.
лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за тези
социални рискове. Същевременно, „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1
- 3 и т.5, а самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6,
ал.8. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
На следващо място, следва да се посочи също така, че
според разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители” са
физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. Редът за
регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999
год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като обаче,
понятията „регистриран земеделски стопанин” по посочената наредба и
„регистриран земеделски стопанин” по смисъла на цитираната по-горе разпоредба
от КСО, не са тъждествени, т.е. не са идентични. По отношение на последното понятие
е ясно, че лицето, освен че трябва да е регистрирано по установения ред, а това
както се посочи по-горе е редът, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и
да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
По аргумент на противното, от изложеното следва, че лице, за което не е
доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. че е произвеждало земеделска
продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице
по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, т.е. изискването на законовата
разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето да осъществява дейност
като земеделски стопанин, като произвежда продукция, предназначена за продажба.
Така, по
аргумент от горните разпоредби, отнесени към случая, жалбоподателката
Х.А. ще се счита за осигурено лице, ако в периода 13.01.2021 год./датата на регистрацията й като земеделски
стопанин/ до 04.07.2021 год./първия
ден, от който същата е във временна неработоспособност според представения
болнични лист №***, издаден на 12.07.2021 год./ реално е осъществявала дейност като земеделски
производител, за която е регистрирана, като е произвеждала продукция,
предназначена за продажба, и за тази
дейност са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая между страните няма
спор, че жалбоподателката има
12
месеца осигурителен стаж като осигурена за риска „ОЗМ”, както и че е регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл.7, ал.1 от ЗПЗП,
по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани. Безспорно е също, че лицето е избрало да се осигурява за риска „Общо заболяване и майчинство” и за периода на регистрацията е внесло осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. За да откаже исканото обезщетение за временна неработоспособност,
административният орган е приел,
че въпреки извършената
регистрация като земеделски
производител, лицето не е извършвало трудова дейност като регистриран
земеделски производител.
От
обсъдените по-горе доказателства се установява, че в периода от регистрирането
й като земеделски стопанин на 13.01.2021 год., до настъпването на
осигурителното събитие на 04.07.2021 год., регистрацията на жалбоподателката
като земеделски стопанин е свързана със заявените като стопанисвани „естествени
ливади”, на площ от 0.1077 ха. Според определението за ливади, дадено в §22,
т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ/отм./, това са постоянни пасища с плътна тревна покривка,
които се ползват за добив на фураж (сено) чрез коситба или за паша на селскостопански животни.
На първо
място, като взе предвид представените болнични листове и отразеното в тях,
безспорно се налага изводът, че през м.май и м.юни 2021 год., жалбоподателката Х.А. вече е била в напреднала бременност. Същевременно, за да се балира сено, което да бъде
продадено на бали, както е отразено в приложената по делото фактура, то
най-напред трябва да бъде окосено, независимо дали ръчно или машинно, след
което следва изсушаване и събиране и едва тогава следва балирането му. Съдът намира,
че в сравнително краткия период – м.май и м.юни 2021 год., през който се твърди
да е осъществявана селскостопанската дейност, в състоянието на напреднала
бременност/според приложените по
преписката болнични листове, описани по-горе, терминът за раждане е бил на ***
год., а според болничен лист №*** от 30.08.2021 год., раждането е станало на ***
год./, което
означава, че през м.май същата е била бременна в пети-шести месец, а през месец
юни е била в шести-седми месец. При това положение съдът намира, че е обективно невъзможно, Х.Е.А., въпреки че е
регистрирана като земеделски производител по установения ред на датата 13.01.2021
год., реално да е упражнявала трудова дейност като земеделски производител до датата 04.07.2021 год. - първия ден,
от който същата е във временна неработоспособност, според представения болничен
лист №***, издаден на 12.07.2021 год. При наличието на тази напреднала бременност в посочения
период, няма как да се приеме, че през същия този период жалбоподателката
А. е пътувала постоянно от ***, където живее, до *** и че там е работила селкостопанска, респ. земеделска работа, т.е. че се е
занимала с косенето на сено, обръщането му за да съхне, събирането и
складирането му.
Предвид
приобщените писмени доказателства по делото, съдът приема, че основната дейност
по стопанисването на естествените ливади - добив на сено чрез коситба, а след
това и балиране на добитото сеното, дори и да е била осъществена, то тя не е
била извършвана от жалбоподателката А., а
най-вероятно от нейни роднини и познати. Няма безспорни доказателства също
така, че тези дейности са били възлагани на горните лица, именно от Х.А., в
качеството й на регистриран земеделски производител, нито са налице данни за
договаряно възнаграждение за положения в стопанството труд от различни лица, за
да се приеме че са извършвани от името и за сметка на регистрирания земеделски
производител.
На следващо
място съдът приема, че заявената от жалбоподателката
дейност по стопанисване на 0.1077 ха ливада, поради нейния обем, не може да се
характеризира като такава, свързана с производство на продукция, предназначена
за продажба. В тази връзка, предвид посочените по-горе данни за средния добив
на сено от постоянни ливади, който за регион Кърджали е около 260 кг. сено от 1
дка/т.е. около 13 бали/, съдът намира, че посочените в приложената по
преписката фактура №*** от 28.05.2021 год. данни за продажба на 120 бали сено, за
които се твърди, че са с тегло от 20 кг., не касаят продукция, произведена от
извършвана от жалбоподателката селскостопанска
дейност. Дори да е налице някаква продажба на продукция, добита от въпросната естествена
ливада, съдът приема, че същата е крайно незначителна по обем и стойност,
поради което дейността не може да се характеризира като такава, извършвана по
занятие и с цел осигуряване на доходи, които да бъдат заместени от паричното
обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност и раждане.
Съдът в настоящия състав намира, че при
обсъдените по-горе доказателства и установените с тях данни, правилно и
обосновано е прието от административния орган, че жалбоподателката
Х.Е.А. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски
производител по смисъла на КСО, поради което същата не следва да се счита за
осигурено лице, както и намира за правилен извода, че от всички представени
доказателства и установени с тях факти, във връзка с поисканото от жалбоподателката Х.Е.А. парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство, липсват такива, които да доказват, че
същата реално е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски
стопанин и е произвеждала някаква
растителна продукция, предназначена за продажба.
Горните изводи не се променят и не се разколебават и от
приложената по преписката Справка от 12.08.2021 год. за дейността на жалбоподателката Х.Е.А., издадена от ОД „Земеделие” –
Кърджали, от която е видно, жалбоподателката се е
регистрирала като земеделски стопанин на 13.01.2021 год., т.е. след като вече е
била бременна, който извод отново следва от посочения в приложените по делото
болнични листове термин за раждане – *** год. В този контекст следва да се посочи също така, че
стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1
октомври на следващата година, при което е нормално един същински земеделски
стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само непосредствено преди или при
настъпване на осигурително събитие, обуславящо получаването на парични обезщетения
от фондовете на ДОО, както е в случая. Безспорно е, че наличието само на
регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение и че
съобразно §1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга на
осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо
място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за продажба, както
и да бъдат регистрирани за това по установения ред. От изложеното по-горе е
видно, че по отношение на Х.Е.А. е било налице условието като земеделски
стопанин да е регистрирана по установения ред, но не е било налице другото
условие, изискуемо по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да е произвела селскостопанска/в
случая растителна/ продукция, предназначена за продажба, което обстоятелство не
обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова
дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това
число и парични обезщетение по глава IV, раздел II от КСО. Казано по друг
начин, осигурителното правоотношение е проекция на реално упражнявана трудова
дейност, в случая трудова дейност като земеделски стопанин и липсата на такава
лишава от основание осигурителното правоотношение, респ. липсата на
осигурително правоотношение дефинитивно изключва правото на лицето да получи
осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава IV, раздел
II от КСО.
При така установените факти и горните изводи,
изплащането на обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, по
представения болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 09.11.2021
год. от „***“ ЕООД ***, законосъобразно и правилно е било отказано. Това е
така, защото по делото не се установява жалбоподателката
Х.А. реално да е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски
производител, като следва да се отбележи, че при така установените факти е без
значение обстоятелството, дали Х.Е.А., като самоосигуряващо
се лице, е внасяла осигурителни вноски. Така, след като е установено, че жалбоподателката Х.А. не е извършвала трудова дейност като
земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на
§1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск – временна
неработоспособност поради „майчинство”, то законосъобразно и правилно й е било
отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, за
периода на тази временна неработоспособност - от 05.10.2021 год. до 15.11.2021
год. вкл., т.е. съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е издадено в съответствие и с приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе съображения,
съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт е постановен от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване
на установените административно-производствени правила, при правилно приложение
на материалния закон, а като такъв се явява издаден в съответствие и с целите
на закона и съответно, не са налице основания за отмяната му. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от Х.Е.А. от ***,
против Решение №2153-08-44 от 27.01.2022 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане
№О-08-999-00-********** от 13.12.2021 год. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е
отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради майчинство, за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по
настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът намира
за основателна претенцията на ответника по жалбата, изразена в съдебно
заседание чрез процесуалния му представител, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Така, в съответствие с
разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, на ответника по жалбата следва да бъде
присъдено такова юрисконсултско възнаграждение в
минималния регламентиран размер от 100.00 лева, съгласно разпоредбата на чл.24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Е.А. от ***, с
ЕГН **********, против Решение №2153-08-44 от 27.01.2022 год., издадено от
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й й срещу Разпореждане №О-08-999-00-********** от 13.12.2021
год., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и 47, ал.1 от
НПОПДОО, на жалбоподателката Х.Е.А. е отказано
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
майчинство, за периода от 05.10.2021 год. до 15.11.2021 год. включително, по болничен лист №*** за временна неработоспособност,
издаден на 09.11.2021
год. от „***” ЕООД ***.
ОСЪЖДА Х.Е.А. от ***, с
ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ – Кърджали, с адрес:
***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване или протестиране.
С Ъ Д И
Я: