Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: С Решение № 251 от 10.06.2015г. постановено по гр. д. № 20/2015год. Горнооряховският районен съд е отхвърлил предявените от П. Ц. Т., ЕГН: *, от гр. С., ул. ”С.”, № ... против „З. 21” Е., ЕИК: *********, гр. С., ж.к. "...", ... искове с правно основание чл.344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл.225 от КТ за признаване на Заповед № 50/11.11.2014г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие за незаконосъобразна и уволнението извършено с нея за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, както и за присъждане на сумата от 2 781,00лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в период от шест месеца в резултат на незаконно уволнение, ведно със законната лихва от подаване на искова молба до окончателното плащане и разноски, като неоснователни и недоказани. Съответно с решението ГОРС е присъдил разноски в полза на „З. 21” Е., ЕИК: *********, гр. С.. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от П. Ц. Т. изцяло. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно представените по делото доказателства и не е приложил правилно Закона. Ответник жалба - „З. 21” Е., ЕИК: *********, гр. С., чрез процесуален представител заема становище, че жалбата е неоснователна. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № 20/2015год. ГОРС е постановил решение, с което е отхвърлил изцяло обективно съединените искове на П. Ц. Т. против жалба „З. 21” Е., ЕИК: *********, гр. С. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие за незаконосъобразно и извършеното уволнение за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, както и за присъждане на сумата от 2 781,00лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в период от шест месеца в резултат на незаконно уволнение, ведно със законната лихва. Аргументацията на районния съд е, че между двете страни е имало сключен трудов договор, но трудовото правоотношение е прекратено поради категорично постигнатото наличие на взаимно съгласие. Аргументацията на районния съд е правилна. Категорично по делото са установени фактите: между двете страни е имало сключен трудов договор. Правното основание за издадената прекратителна заповед е чл. 325, т.1 КТ – по взаимно съгласие. П. Ц. Т. е подписал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, съответно е направил избор да се прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие, поради което същият е подписал и молбата по образец. В случая правилно е отбелязал районният съд, че е без значение е кой е попълнил името му, датата и данните върху молбата, дали същите са печатно или ръкописно изписани, доколкото не се оспорва, че същият се е подписал, след като молбата вече е била попълнена и е предоставена за подпис. Молбата за прекратяване на трудовия договор е частен документ, който не обвързва съда с доказателствена сила досежно датата на съставянето му. В конкретния случай с доказателства, работодателят е установил датата на съставянето на документа, като съдът ги е кредитирал, че ищецът Т. е попълнил молба с входящ № 3/10.10.2014г. при ответника и е видно, че ищецът е заявил, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 11.11.2014г. Обстоятелството, че същият е представил по делото копие от молбата си за прекратяване на ТПО, несъдържаща резолюция на ответника, всъщност се дължи на фактическото изготвяне на копие от същата незабавно след подаването й по искане на ищеца и това се доказва от показанията на св.Н., които съдът няма основание да не кредитира. По делото е представен и оригинала на тази молба, видно от който на същата е поставена резолюция „уважавам”, под която има дата – 10.10.2014г., подпис на пълномощника на законния представител на дружеството и печат, като този документ, изготвен от последния, не е бил оспорен по делото, т.е. работодателят е взел отношение по молбата на ищеца за прекратяване на ТПО. От изложеното следва, че са налице две насрещни писмени волеизявления на страните по процесния трудов договор, изразени ясно, категорично и безусловно, с една и съща насоченост – прекратяване на ТПО, считано от 11.11.2014г. Самата молба на жалбоподателя за прекратяване на трудовото правоотношение е кратка и лаконична, но съдържа ясно изразена воля на работника до работодателя за прекратяване на договорната връзка. Това предложение е достигнало до работодателя, който е написал върху самата молба „уважавам”, а има и дата – 10.10.2014г. С резолиране на молбата от страна на работодателя на е постигнато съвпадение на волите на двете страни за прекратяване на договорната връзка. При така установените факти въззивният съд намира следното от правна страна: По своята правна природа, прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие, е договор за прекратяване на трудовия договор. Договорът се сключва в момента на съгласуване на общата воля на страните. Съгласно чл.325, т.1 КТ, това съгласие трябва да бъде изразено писмено. Текстът създава и задължение за приемане или отхвърляне на предложението в 7-дневен срок от отправянето му (от едната страна по трудовото правоотношение до другата страна), като придава на мълчанието значение на отказ, да се приеме предложението. Презумпцията е необорима. Предмет на настоящия спор е законосъобразността, на прекратяването на трудовия договор, на основание чл.325, т.1 КТ - по взаимно съгласие. Заповедта е подписана от двете страни по трудовото правоотношение, на 11.11.2014г., когато е издадена и връчена на ищеца, без възражения или несъгласие с изразената обща воля за прекратяване на правоотношението. От така установените факти е видно, че е осъществен фактическият състав на чл.325, т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В случая ищецът не е изразил несъгласие с предложеното му прекратяване на трудовия договор, а мотивите както за отправянето на предложението, така и за приемането му са без значение. Както съгласието на работодателя може да се изрази и без отделно уведомяване на работника или служителя, който е предложил прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, чрез издаване в 7-дневен срок на заповедта за прекратяването му, така и в обратната хипотеза (когато предложението изхожда от работодателя) волеизявленията на двете страни по трудовото правоотношение могат да бъдат изразени писмено в заповедта по чл.325, т.1 КТ. С оглед на гореизложеното издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно издадена, поради което предявеният иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен. Първоинстанционният съд е приел във връзка с горното, че уволнението е правомерно. В зависимост от основния иск съдът е отхвърлил и останалите предявени акцесорни искове. Респективно подадената въззивна жалба се явява неоснователна. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно. ГОРС внимателно е изследвал фактическата обстановка по делото и крайните изводи, до които е достигнал кореспондират с материалния Закон и утвърдената съдебна практика, и са в унисон със събрания доказателствен материал. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. На основание чл.272 от ГПК и в съответствие с правилността, и потвърждаването на обжалваното съдебно решение, въззивната инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционният съд. Водим от горното Окръжният съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 251 от 10.06.2015г. постановено по гр. д. № 20/2015год., по описа на Районен съд гр. Г. Оряховица, като законосъобразно. НА основание чл.7, ал.2 от ГПК да се връчи на страните препис от решението. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, гр. С. в едномесечен срок, считано от деня на обявяване на решението – 17.08.2015година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |