Р
Е Ш Е
Н И Е № 260387
№…… 15.10.2020
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На петнадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1504 по описа за 2020
година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002650/17.01.2020
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Елтера
М” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Свобода” № 69, представлявано от А.Р.М.- ****, е
наложено административно наказание за нарушение на чл.63, ал.2 във връзка с
чл.63, ал.1 от Кодекса на труда КТ/и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Елтера М” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Свобода” № 69, представлявано от А.Р.М.– ***, да заплати на Изпълнителна агенция
,,Главна инспекция по труда‘‘ гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№
16-002650/17.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Пловдив, с което на „Елтера М” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Свобода” № 69, представлявано от А.Р.М.- ***,
е наложено административно наказание за нарушение на чл.63, ал.2 във връзка с
чл.63, ал.1 от Кодекса на труда КТ/и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
Жалбоподателят „Елтера М” ЕООД, по съображения, изложени в жалбата моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В депозирана до съда молба се претендират разноските по
делото. Редовно призован за съдебно заседание, се представлява от процесуален
представител – адв. А., който поддържа жалбата и прави същото искане.
За въззиваемата страна ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ПЛОВДИВ се явява процесуален
представител - К., която излага доводи
за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, разгледана
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.09.2019г. около 10:07 часа от свид. Б.Д.Д., на
длъжност „****“ при Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Пловдив, била извършена проверка на сторителен обект „цех за
производство на пакетирани плодове – захарни храни и разфасовка на пчелен мед“
в землището на село Стряма, община Раковски, на който от дружеството –
жалбоподател „Елтера М” ЕООД са изпълнявани електромонтажни работи по договор с възложител „Цима 99“. В хода на
проверка и превид представените документи на 11.12.2019г. било установено, че
на 18.09.2019г. около 10:07 часа, на процесния строителен обект е допуснат на
работа като **** В. С. А., ЕГН **********, без да му бъде
връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. По
време на проверката на място в обекта, конкретният работник участвал в
монтаж и както в разговор, така и в
декларация по 402 от КТ, същият декларирал, че работи в дружеството –
работодател „Елтера М” ЕООД с работно време от 08:00ч. до 17:00ч. с уговорено
трудово възнграждение. От представените от 11.12.2019г. документи станало
ясно,че работникът А. е сключил трудов договор № 40/17.09.2019г., а справката
за приети и отхвърлени уведомления за регистрацията му в ТД на НАП Пловдив е от
18.09.2019г., 19:27:05 ч., т.е. след извършената първоначална проверка.
С оглед направените констатации, свид. Д. съставил срещу
„Елтера М” ЕООД
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-002650/11.12.2019г
за извършено от дружеството административно нарушение по чл.63, ал.2 във връзка
с чл.63, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представляващия.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от
страна на жалбоподателя не
постъпили писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения акт, било
издадено атакуваното наказателно постановление.
В качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Д.,
който потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. Пояснява, че при първоначалната проверка в строителния
обект установил, че работникът е в изпитателен срок и за първи ден на работа.
Съставил призовка, за да я предаде на работодателя. След като не се явил
представител на дружеството, на 11.12.2019 г. свидетелят посетил офиса на дружеството ,
където въз основа на предоставените документи, станало ясно,че същото е подало
заверено копие от уведомление на процесния трудов договор в ТД НАП около 19ч.
на 18.09.2019г.,но след първоначалната
проверка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни,
логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Тази фатическа обстановка безспорно се установява от показанията
на актосъставителя Д., както и от приложените по преписката писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за безспорно установено извършеното от страна на жалбоподателя „Елтера М” ЕООД,
в качеството на работодател, нарушение по чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ. Според
цитираната разпоредба задължително е работникът да бъде допуснат до работа едва
след връчване от страна на работодателя на копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Правилно актосъставителят и наказващият орган
са квалифицирали нарушението именно под
така визираната в акта и постановлението норма. В случая безспорно
се установява, че отношението между лицето В. С. А. и дружеството-жалбоподател
„Елтера М” ЕООД е трудово правоотношение.
Налице се все елементи на трудово такова
като работно време, възнаграждение, почивка и т.н. На следващо място налице е и
трудов договор № 40/17.09.2019г. Безспорно е, че към датата на
първоначалната проверка на място в
строителния обект на 18.09.2020г., работникът е предоставял работна сила, като
е бил допуснат на работа без да му бъде предоставено заверено в ТД на НАП
Пловдив копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Тези обстоятелства се
потвърждават и от попълнената на място от самия работник декларация по смисъла
на чл.402 от КТ, в съответствие с приложените по делото писмени доказателства и
гласни доказателства-показанията на актосъставителя. Ето защо е реализиран съставът на установеното административно
нарушение.
Съдът оценя като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на административното производство и състоящо се в
несъответствие на номера на съставения и предявен АУАН с този на АУАН, визиран
в НП и въз основа, на който е издадено последното. В случая в НП № 16-002650/17.01.2020г
като номер на АУАН бил вписан № 16-002660/11.12.2020г, а не номерът на
съставения от свид. Д. АУАН №
16-002650/11.12.2019г – с погрешно изписана предпоследната цифра и година –
вместо 5 /пет/ от 2019г., е отразено 6 /шест/ от 2020г. Според настоящата съдебна инстанция в случая се касае за
техническа грешка от страна на административнонаказващия орган, която по
никакъв начин не ограничава правото на защита на лицето нарушител.
Доказателствата по делото и в частност кредитираните от съда, а и неоспорени от страната на жалбоподателя,
показания на св. Д., са категорични, че спрямо „Елтера М” ЕООД е бил съставен
само един АУАН по повод на проверките в обекта на 18.09.2019г. и на 11.12.2019
г. в офиса на дружеството – и това е
АУАН № 16-002650/ 11.12.2019 г. Освен това в НП е вписана правилната
дата, от която е актът спрямо същото юридическо лице /нелогично е да е от 2020г
декември, който все още не е настъпил, а не 2019г. декември/,
съответни са и останалите седем цифри в номерацията на цитирания АУАН с този от
съставения от свид. Д., посочени са имената на актосъставителя, и най – вече –
обстоятелствата на нарушението, идентични
на изложените в АУАН № 16-002650/ 11.12.2019 г.
и тези, изложени в описателната част на НП и не ангажират
санкционираната страна с някакви допълнителни такива, които да са нови и за
които „Елтера М” ЕООД да не е било наясно от предприетата реализация на
административната отговорност с процесния АУАН № 16-002650/ 11.12.2019 г. За това и според съда погрешно изписаната предпоследна
цифра и година в номерацията на АУАН от 11.12.2019г. в НП се прие само за
допусната техническа грешка от страна на административно – наказващия орган при
издаването на НП, без това да ограничава правото на защита на наказаното лице и
без това да води до невъзможност за неясно тълкуване или разбиране на волята на
наказващия орган. Същото се отнася и за
лицето, посочено при описа на
документите, при условие че навсякъде в описателната част на АУАН и на НП,
както и в приложения трудов договор и в декларацията по чл. 402 от КТ се сочи, че
работникът е именно В. С. А.. В този
смисъл наведените от жалбоподателя възражения са не само неоснователни, но
същите произтичат единствено от линията на защита, която се следва, последната
целяща освобождаване на нарушителя от отговорност.
За това нарушение в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено
административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв. Правилно в конкретния случай е определено наказание в предвидения в
закона минимум, доколкото по делото няма данни дружеството да е било
санкционирано преди това за нарушения по визираната административна разпоредба,
както и предвид обстоятелството, че нарушението е отстранено веднага, но едва
след констатирането му и предприетите мерки от страна на контролните органи.
Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления за регистрация на
трудовия договор в ТД на НАП Пловдив, са извършени действия от страна на жалбоподателя
веднага след първоначалната проверка от 18.09.2019г. Същевременно, обаче, чл. 415в, ал. 2 КТ изрично
повелява, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ /в настоящия
случай/. Предвид това, за съда не съществува основание да приложи привилегията,
разписана в чл. 415в, ал. 1 КТ. Нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изключва
приложението на привилегированата разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която
предвижда занижен размер на предвидените санкции, поради което въпросът за
приложението й не подлежи на обсъждане.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на административно- производствените правила.
Ето защо съдът намира, че като правилно и законосъобразно, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна, следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство на въззиваемата страна и предвид
направеното в тази посока искане. Възнаграждението следва да бъде определено от
съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между
80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
приема, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
минималния размер от 80 лева. Така направеното искане от въззиваемата страна
съдът приема за основателно до размера на 80 лв, направени по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. При това положение, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, съдът счита за
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ