№ 28346
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110156785 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба от В. С. С., подадена чрез пълномощника му
адв. Д. М. М., срещу „.....“ ООД, за установяване на нищожността на клауза за
допълнителна услуга, включена в договора за паричен заем, както и за осъждане на
ответното дружество за възстановяване на част от платената сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 04.04.2023 г. е сключил с ответника „.....“ ООД договор за паричен
заем № 7000000033117М на стойност 400 лв., като срокът за погасяване е 1 месец. Страните
са се договорили, че освен главницата, по договора ще се заплати и допълнителна услуга –
„имуществено проучване и кредитен рейтинг“, за която е уговорена фиксирана такса в
размер на 91,32 лв.
По договора, Годишният процент на разходите (ГПР) е 49,71%, а фиксираният годишен
лихвен процент (ГЛП) е 41,03%. На 07.04.2023 г. ищецът е изплатил в пълен размер общата
сума по договора в размер на 505 лв., която включва и таксата за допълнителната услуга.
Ищецът поддържа, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), ответникът не е включил в ГПР разходите за допълнителната
услуга, която по същество е част от разходите, свързани с кредита. Тази такса не е била
адекватно отразена в договора, което е довело до изкривяване на реалния ГПР, а съответно –
до заблуда на потребителя относно истинската финансовата тежест на кредита. Поради това,
ищецът твърди, че договора е нищожен, тъй като не са спазени императивни разпоредби на
ЗПК и европейски законодателни изисквания.
иска от съда:
1. Да се признае за установено, че клауза за такса „Допълнителна услуга“ - „имуществено
проучване и кредитен рейтинг“, по договор за заем № 7000000033117М, във връзка с
Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг е нищожна.
1
2. Да се осъди ответника „.....“ ООД да заплати на ищеца част от сумата – 10 лв. частично
предявена сума от общия размер на иска 91.32 лв. - представляваща недължимо
платена сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба.
3. Да бъдат присъдени всички съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Основанията излага по следния начин:
1. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – Неправилно изчисляване и
посочване на ГПР
В договора не са включени всички разходи, които потребителят дължи,
включително таксата от 91,32 лв. за т.нар. „допълнителна услуга“ (имуществено
проучване и кредитен рейтинг). Съгласно закона, в договора задължително
трябва да се посочи реалният годишен процент на разходите (ГПР), който да
включва всички такси, които потребителят трябва да плати. Невключването на
тази такса представлява нарушение на императивната норма и съществен порок
във формата и съдържанието на договора.
2. Нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – Изкуствено занижен ГПР
Ищецът твърди, че въпреки че ГПР е формално посочен, той е изкуствено
занижен, тъй като не включва разходи, които са задължителни за потребителя и
предвидими – именно таксата за допълнителната услуга. Това нарушава
принципа на прозрачност, закрепен и в чл. 5 от Директива 2008/48/ЕО, и
възпрепятства потребителя да направи информиран и адекватен избор.
3. Нарушение на чл. 22 ЗПК – Недействителност на договора при неспазване
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато липсват предвидените в чл. 11 реквизити,
включително реално посочен ГПР, договорът е нищожен. В случая, липсва
реално изчислен и пълен ГПР. Поради това се счита, че е налице абсолютна
нищожност на договора като цяло от момента на сключването му (ex tunc).
4. Нарушение на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – Противоречие със закона
Таксата за допълнителната услуга е в противоречие със закона, тъй като покрива
дейности, които ЗПК вменява като безвъзмездно задължение на кредитора (чл.
16, ал. 1 ЗПК – проверка на кредитоспособност). Следователно клаузата за тази
такса представлява прикрито задължение, което трябва да се включи в ГПР, а не
в отделен договор.
5. Нарушение на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – Противоречие с добрите нрави
Според ищеца, таксата за допълнителната услуга представлява икономическа
експлоатация – събиране на възнаграждение за задължително действие,
наложено от закона, и то по начин, който не отговаря на стандартите за
добросъвестно договаряне и баланс между страните. Това поражда нищожност
2
поради противоречие с добрите нрави.
6. Нарушение на чл. 146 от ЗЗП – Неравноправна клауза в ущърб на
потребителя
Клаузата за допълнителната услуга:
е наложена едностранно от търговеца;
не е индивидуално договорена;
увеличава цената на кредита непрозрачно;
не е включена в ГПР.
С това тя създава значителен дисбаланс във вреда на потребителя, което я прави
неравноправна и съответно нищожна по силата на закона.
7. Липса на действително волеизявление за отделен договор (чл. 26, ал. 2 от
ЗЗД) – Фиктивност
Ищецът счита, че сключването на отделен договор за „имуществено проучване“ е
фиктивно, наложено му е без реална възможност за преговор или отказ. Не е
изразена свободна воля за второ правоотношение, а то е използвано само за
прикриване на реалната стойност на кредита.
8. Противоречие с целите на Директива 2008/48/ЕО
Директивата има за цел създаването на прозрачен и сравним кредитен пазар в
ЕС. Нарушенията, извършени от ответника чрез манипулиране на ГПР,
подкопават основната цел на директивата – да даде на потребителя възможност
да прави информиран избор. Това превръща договора в противоречащ на
наднационалната правна рамка.
9. Заблуда относно същинските условия на договора (чл. 28 ЗЗД) – евентуално
основание за унищожаемост
От изложените факти може да се изведе и въвеждане в заблуждение относно:
реалната цена на кредита;
характера и обхвата на услугите;
правните последици от подписването на втори договор.
Макар да не е формално основание в исковата молба, това поведение би могло да се
тълкува и като порок на волята по смисъла на чл. 28 ЗЗД.
Ответникът в срока за отговор признава иска.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изрично признава иска в
пълен обем, включително нищожността на клаузата и дължимостта на върнатата сума.
Твърди, че е върнал доброволно сумата от 91,32 лв. на ищеца на 13.11.2024 г., поради
което не е дал повод за завеждане на делото. Със същото прави възражение за
разноски на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 5 от ГПК, като счита, че разноските следва да
се понесат от ищеца. Оспорва искането за присъждане на ДДС върху адвокатско
3
възнаграждение за правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, както и размера на
възнаграждението, с оглед ниския материален интерес и фактическа сложност.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ПРЕДСТАВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА НА ИЩЕЦА ДА ВЗЕМЕ СТАНОВИЩЕ ПО ТВЪРДЕНИЯ ЗА ИЗВЪРШЕНО
ПЛАЩАНЕ И ПРИЗНАНИЕТО НА ИСКА.
НАСРОЧВА ОСЗ А 17.10.2025Г. 11;10Ч. ЗА КОЯТО ДАТА ДА СЕ ПРИЗВАТ СТРАНИТЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ, С ОГЛЕД НПРАВЕНОТО
ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА
ПРАВНА КВАЛИФКАЦИЯ:
- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр, пр.1 и пр.2 и ЗЗД за
прогласяване на нищожност на клауза в договора за потребителски кредит, която
клаузата за допълнителна услуга да бъде обявена за неравноправна.
- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за възстановяване на
недължимо платени суми, иск за връщане на сумата от 10лв., частично от сумата от
91,32 лв., платена от ищеца по договор за заем, като тази сума се счита за недължимо
платена заради неравноправната клауза, установена в първия иск.
Първият иск – установителен иск за нищожност на клауза за
допълнителна услуга
Тежест на доказване върху ищеца:
Ищецът трябва да докаже, сключен договор и че клаузата за допълнителна
услуга в договора за заем е неравноправна и съответно нищожна, тъй като
противоречи на разпоредбите на закона, по-специално на чл. 143 ЗЗП,
който защитава потребителите от неравноправни условия в договори.
Тежест на доказване върху ответника:
Ответникът трябва да докаже, че клаузата е съответствала на изискванията
на закона и не е неравноправна и е индивидуално договорена.
2. Вторият иск – осъдителен иск за възстановяване на сумата
(недължимо платени суми)
Тежест на доказване върху ищеца:
Ищецът трябва да докаже, че е заплатил сумата от 91,32 лв. въз основа на
неравноправната клауза, която е обявена за невалидна
4
Тежест на доказване върху ответника:
Ответникът трябва да докаже, че плащането е било основано на легитимен
договор и че сумата е била дължима по договора за заем и има право да я
задържи, или че я е върнал, а по претенцията з аразноски -че не е дал повод
за иска - върнал е сумата преди подаване на искова молба.
НЯМА СПОР ПО ПРАВОТО И ПО ФАКТИТЕ.ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО
сключен договор , с твърдяното в искова молба съдържание, страдащ от
порок по отношени на клаузата за допълнителна услуга в договора за заем -
проучване и кредитен рейтинг, която ответникът признава да е
неравноправна и съответно нищожна, тъй като противоречи на
разпоредбите на закона, ищецът е заплатил сумата от 91,32 лв. въз основа
на неравноправната клауза, която е обявена за невалидна
УКАЗВА НА ИЩЕЦА ДА ВЗЕМЕ СТАНОВИЩЕ до 1 осз ПО
ТВЪРДЕНИЯ ЗА ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ И ПРИЗНАНИЕТО На иска
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори
или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно
уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при
приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат
процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да
тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или
злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в
полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни
по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото
определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на
чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и
обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на
ищеца се изпрати и препис от писмения отговор с приложенията към
него, подаден от ответника
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6