Определение по дело №352/2023 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№403

гр. Враца, 11.07.2023г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав  в закрито заседание на 11.07.2023г. / единадесети юли две хиляди двадесет и трета  година/  в  състав:

 

АДМ.СЪДИЯ:ТАТЯНА КОЦЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  адм. дело №352 по описа на  АдмС – Враца  за  2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано  по жалба  на Г.Г.К. *** против ЗАПОВЕД №РД-06-100/11.05.2023г. на Началника на Национален Военен Университет  „Васил Левски“ гр.Велико Търново, в частта  й на т.3, касаеща възстановяване на разходи за издръжка и обучение в размер на 26 196.86 лв. за периода от 22.08.2022г. до 12.05.2023г. включително. В жалбата се твърди, че определените със заповедта суми за възстановяване не отговарят на действително изразходваните разходи за обучението през периода от 22.08.2022г. до 15.05.2023г. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната част. Претендират се разноски.

           С определение №256/05.06.2023г., постановено по адм.дело № 361/2023г. на АдмС-Велико Търново е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на АдмС-Враца.

           От ответника е представена адм.преписка по оспорената заповед с писмо вх.№ 2814/02.06.2023г. по описа на АдмС-В.Търново.

По делото е постъпило становище от жалбоподателя Г.К., чрез * И.Ж. вх.№ 2180/07.07.2023г., с което се поддържа жалбата.Излагат се доводи по отношение на размера на сумата за обучение и  неправилното изчисление на същата.  

Съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. Съображенията за това са следните:

Според доказателствата по делото, между жалбоподателя Г.К. и Министъра на отбраната на РБ  е  сключен Договор за военна служба № 90/22.08.2022 г.

Със рапорт от 27.04.2023г. на * Г.К. до Началника на НВУ“Васил Левски“ е поискано на основание чл.92,ал.1,т.3 от Правилника за устройството и дейността на НВУ“Васил Левски“ да му бъде прекратен договорът за военна служба. Посочено е, че е запознат че следва да възстанови разходите за издръжка и обучение по условията на чл.260,ал.2 ЗОВСРБ.

С процесната т.3 на ЗАПОВЕД № РД-06-100/11.05.2023г. на Началника на Национален Военен Университет  „Васил Левски“ гр.Велико Търново, която е оспорена в настоящото производство, на основание  чл.260,ал.2  от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ/ЗОВСРБ/, чл.94, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на НВУ "Васил Левски", чл.18,ал.1 от договора за военна служба №90/22.08.2022г. и финансова справка с рег. №2455/10.05.2023г. * Г.Г.К.  да възстанови направените за него разходи за издръжка и обучение в НВУ "Васил Левски", в едноседмичен срок след запознаване със заповедта,  за периода от 22.08.2022г. до 12.05.2023г.  включително в размер на 26 196,86 лв., като по  т.4 при отказ на курсанта доброволно да възстанови сумата, главният юрисконсулт на НВУ "Васил Левски" да образува преписка за събиране на сумата по съдебен ред.

От съдържанието на депозираната, пред административния съд, жалба - обстоятелствена част и петитум, се установява, че жалбоподателя обжалва административния акт на началника на НВУ "Васил Левски"гр.Велико Търново, единствено в частта по т.3, разпореждаща възстановяване на сумата за разходи за издръжка и обучение в НВУ "Васил Левски" за цитирания период.

Съгласно чл.260, ал.1 ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Съгласно ал.2 на чл.260 ЗОВСРБ курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани. Правилото на чл.260,ал.4 ЗОВСРБ сочи, че министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. Нормата на чл.260,ал.6 ЗОВСРБ регламентира, че в случай, че сумата по ал. 1 и 3 не може да се събере по реда на ал.5, както и в случаите по ал. 2 вземането се събира по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4.

Съдът намира, че т.3 от процесната заповед не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С т.1 от заповедта  жалбоподателят е отписан от обучение, прекратен договорът за военна служба  и отписан от списъчния състав, *****, поради незавършване на обучението за придобиване на военна квалификация, считано от 13.05.2023г. Заповедта, в частта й по т.1, касаеща прекратяване на договора, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК на основание чл.171 ЗОВСРБ, но в случая е безспорно, че в тази част заповедта не е оспорена. Т.е. оспорената т.3 на заповедта е последица от този индивидуален административен акт, който не е бил оспорен в тази част, със същата се привеждат в изпълнение вече разпоредените с т.1 от заповедта последици, без да се създават нови такива. Касае се за имуществени отношения с гражданскоправен характер, поради което не е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, а наличието на спор относно съществуването и размера на облигационноправни вземания налага разглеждането му да се извърши по общия исков ред. Заповедта урежда гражданскоправни последици от прекратяването на договора за кадрова военна служба и в този смисъл, макар да е наименована заповед, представлява волеизявление на едната страна по договора относно размера на дължимите от този военнослужещ разходи за издръжка и обучение. Дори и влязла в сила, Заповед № РД-06-100/11.05.2023 г. не подлежи на принудително изпълнение, тъй като посоченият в заповедта размер на задължението не е ликвиден и безспорно установен, а представлява само изявление от една от страните в правоотношението, без да задължава с нещо другата.

От изложеното следва, че заповедта в оспорената й част т.3, с която са определени имуществените последици от прекратяването на кадровата военна служба и размера на дължимите от военнослужещия суми не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по административен ред и не е  административен акт по смисъла на чл.21 АПК, тъй като заповедта не е последица от административна дейност, а касае неизпълнението и последиците на съществувало между страните договорно правоотношение. В изложения по-горе смисъл е и съдебна практика на ВАС/Определение №12408/06.12.2021г. по адм.д. №12283/2021г., Определение  № 1114/25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 934/2018 г., Определение № 8571/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2016 г. и др./

Предвиденото в чл.171 ЗОВСРБ оспорване дава възможност на военнослужещите да обжалват заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба по реда на АПК. След като не спорят прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба, то т.3 от заповедта не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Извън горното следва да се посочи, че задължението за възстановяване разходите за издръжка и обучение, за периода, в който курсантите са били обучавани, не произтичат от причинени на военнослужещия вреди от незаконосъобразни актове или действия на административен орган или длъжностно лице, а произтичат пряко от закона. Ето защо споровете във връзка със задължения за възстановяване на разходи при предсрочно прекратяване на договор за военна служба не са административни, а гражданскоправни спорове. Още повече, че в самата заповед под т. 4 е посочено, че при отказ * Г.К. доброволно да възстанови сумата, главният юрисконсулт на НВУ "Васил Левски" да образува преписка за събиране на сумата по съдебен ред.

По изложените съображения настоящият състав приема, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото прекратено.

При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани.

С определение на съда от 20.06.2023г. делото е насрочено в открито  с.з. на 27.07.2023г.  от  10,00 часа  с призоваване на страните, поради което следва да се заличи и датата на насроченото съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на основание чл.159,т.1 АПК, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ЗАЛИЧАВА датата на насроченото съдебно заседание на 27.07.2023г. от 10.00ч.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Г.Г.К. *** против ЗАПОВЕД № РД-06-100/11.05.2023г. на Началника на Национален Военен Университет „Васил Левски“ гр.Велико Търново, в частта  й на т.3, касаеща възстановяване на разходи за издръжка и  обучение в размер на   26 196.86 лв. за периода  от 22.08.2022г. до 12.05.2023г. включително.  

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №352/2023г. на АдмС - Враца.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба, чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд София.

На страните да се изпрати препис от определението.

 

АДМ.СЪДИЯ: