№ 66
гр. София, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501886 по описа за 2021 година
и за да се произнесе по направеното на 14.12.2021г. искане по чл. 248 ГПК, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника вх.№ 22727/14.12.2021г. с искане за изменение
на постановеното по делото на 05.12.2021г. решение в частта за разноските, които са му
били присъдени.
Молителят ЗАД“ОЗК Застраховане“, гр.София твърди, че му се следват разноски
отделно за отговор на въззивната жалба и за процесуално представителство по делото пред
въззивната инстанция , съответно в размер на 1017лева и 1356 лева, с ДДС или общо 2373
лева с ДДС.
Ответникът по молбата и ищец по делото А.К. я оспорва, излагайки неотносими към
конкретното искане възражения.
Като обсъди молбата, съдът приема следното:
Молителят е представляван във въззивното производство от адв. Х. и
преупълномощената от нея адв. К., като адв. Х. е подала отговор на въззивната жалба, а адв.
К. се е явила в съдебно заседание на 11.11.2021г. и е взела становище по съществото на
спора. Представеното пълномощно, както и извършените в негово изпълнение действия са
за процесуално представителство по делото пред въззивната инстанция. За процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен материален
интерес, минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят по реда на чл.
7 от НМРАВ. Те са глобална сума т.е. общо дължима за всички действия, извършени от
адвокатския пълномощник пред съответната инстанция. Отделно възнаграждение за
конкретно процесуално действие, каквото е изготвянето на отговор на въззивната жалба, не
се дължи успоредно с това за процесуално представителство. Обратната представа на
молителя е в пряко противоречие с буквата на закона ( вж. чл. 9, ал.1 НМРАВ) и лишена от
логика. Ето защо, независимо от методиката, по която молителят е определил изплатеното
от него адвокатско възнаграждение на пълномощника си, преценката за прекомерност на
размера му се извършва при съпоставка с правилата по чл. 7 от НМРАВ.
В обобщение, оплакванията по същество на молителя са неоснователни.
1
Допусната е от съда грешка при изчислението на следващото се възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ. При обжалваем интерес от 20 000 лева, минималният размер на
възнаграждение по чл.7, ал.2 т.4 с включен ДДС е 1356 лева, както се сочи и в молбата по
чл. 248 ГПК, а не 996 лева, както е постановил въззивният съд. По реда на настоящото
производство тази грешка следва да бъде поправена, като на ответника бъдат присъдени
допълнително 360 лева за разноски пред въззивния съд.
Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното по делото на 05.12.2021г. решение, като ОСЪЖДА А. А.
К. ЕГН **********, съдебен адрес адв. К.Н., гр.***, бул. *** № 12, ет.3 да плати на ЗАД
ОЗК Застраховане, гр.София, съдебен адрес адв. Д. Х., гр.***, бул. *** № 64, ет.3, ап.7, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, още 360 лева за разноски пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение молбата на ЗАД“ОЗК Застраховане“, гр.София по чл. 248
ГПК с вх. № 22727/14.12.2021г. в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2