Решение по дело №578/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20197260700578
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №31

  31 / 07.02.2020г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                            в публичното заседание                                                                

на осми януари                                                       две хиляди и двадесета  година в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                        2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                               

Секретар Гергана Мазгалова

Прокурор Н.Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия Господинова

адм.д.№578 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185 и сл. на Административнопроцесуален кодекс.

Образувано е по жалба на П.Т.З. *** против чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред. Твърди се, че правният интерес на жалбоподателя от оспорването се пораждал от обстоятелството, че бил с постоянен адрес ***, като ползвал домашни уреди – прахосмукачка, сешоар и музикална техника, а освен това бил правоспособен водач на МПС, поради което при употребата на домашна техника или при паркиране в близост до жилищна сграда, то можел да наруши спокойствието на живущите и да понесе санкция по чл.42, ал.1 от оспорената наредба. Като се позовава на чл.56 и чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, жалбоподателят счита, че разполага с право на защита срещу оспорената част, тъй като актът бил нищожен и противоречал на чл.3, ал.5 от Закона за защита от шума в околната среда. Оспорената част от наредбата била нищожна, защото ответникът бил надхвърлил нормотворческите предели, очертани от чл.8 и чл.12 от ЗНА, и тъй като законодателят не бил делегирал правомощия на общинския съвет да създава правила и ограничения за шума, създаван в близост до жилищните сгради, а само относно шума, създаван в домашни условия. Не било ясно и какъв по сила шум и дейности са забранени, както и не било ясно кое е времето, определено за почивка на гражданите. Оспорената част била и в разрез с правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА, тъй като била в противоречие на акт от по-висока степен – чл.3, ал.2-3 от Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, защото почти всяка стопанска дейност предизвиквала шум. Ответникът не спазил и процедурните правила на чл.2а и чл.28 от ЗНА, действали към 29.04.2004г., както и при издаване на оспорената част – 29.09.2016г. – не бил публикуван проекта за наредбата в интернет 1 месец преди нейното приемане. Иска да се постанови решение, с което да се обезсили или отмени оспорваната разпоредба, както и да му се заплатят направените разноски.

Ответникът - Общински съвет Димитровград, взема становище в придружително писмо от 27.12.2019г., като заявява, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес.  Претендират разноски и правят възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя.

Становището на ОП Хасково е, че оспорването е основателно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

            Действащата Наредба №2 за опазване на обществения ред е приета с Решение №129/29.04.2004г. на Общински съвет Димитровград на основание чл.22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, ред.ДВ 69/2003г. – л.47 от делото. Мотиви за приемане на наредбата са изложени в докладна записка №06-00-165/19.04.2004г. на Председател на ОбС – л.61 и сл.

Оспорената разпоредба на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата е изменена с Решение №381/29.09.2016г. – л.198 от делото, като са представени докладна записка от 14.09.2016г. от ПК „Търговия, общински пазари и тържища“ – л.191 и сл., публикувана на интернет страницата на Община Димитровград.

             

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

             

 

 

 

Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград. Жалбоподателят е физическо лице с адресна регистрация в Д., който видно от събраните по делото доказателства притежава МПС, а също и е собственик на имот в Димитровград. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда, че оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето. Тези обстоятелства обуславят процесуалната допустимост за разглеждане по същество на жалбата.

             

 

 

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            С разпоредбата  

 

 

 

на чл.22, ал.1 от ЗМСМА – действаща към 2004г.е въведено правомощие на общинския съвет да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл.76, ал.3 от АПК във вр. с чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен  неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Не се спори по делото, че протестираните текстове от наредбата са приети с решение, взети на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и необходимото към този момент мнозинство на общинските съветници. Поради това следва да се приеме, че наредбата е приета от компетентен орган и в съответната форма.

             

 

 

 

Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата, същата определя реда, условията и специалните изисквания за спазване на обществения ред и цели утвърждаване на местното самоуправление на територията на Община Димитровград, осигуряване нормално функциониране на стопански и обществени организации, установяване и поддържане на добър благоустройствен ред на населените места на общината, сигурността и спокойствието на гражданите. Така тя има предназначение да детайлизира или създаде допълнителна регулация на разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чието приложно поле е издадена. Детайлната или допълнителната регулация стриктно следва да се придържа към законовата рамка и е в съответствие с неговото съдържание. Регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен,  нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. Оспорената  разпоредба на чл.7, ал.1, т.1, е систематично разположена  в Глава Втора „Нарушения на реда на обществени места и спазване на общественото спокойствие“ на наредбата, като гласи, че се забранява извършването на дейности от стопански и битов характер в жилищните сгради и в близост до тях, предизвикващи шум, независимо от произхода му, нарушаващ спокойствието на живущите. Правомощията на общинския съвет относно уреждането на тези отношения е ограничено по чл.3, ал.5 от ЗЗШОС до изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, но не и по отношения на обекти, които се определят като такива  „в близост“ до жилищна сграда, т.е. извън обхвата на жилищните сгради, както и по отношение на шум от стопански характер. Следва да се има предвид и че с Решение №558/13.07.2018г., постановено по а.д.№366/2018г. на Административен съд Хасково, е обявена като нищожна разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата, с която е било регламентирано, определено на гражданите за почивка и отдих, а именно: чрез конкретно посочени часове от денонощието. Така въпросът относно забраната за шума в жилищни сгради, включително касаещите обекти „в близост“, остава без ясно предметно съдържание. Освен това въпросите за шума извън жилищните сгради  и шума, касаещ стопански характер, са уредени изрично в друг нормативен акт, който е от по-висок ранг от наредбата - Закон за защита от шума в околната среда. По така изложените съображение разпоредбата на чл.7, ал.1, т. 1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета с Решение №129/29.04.2004г. на Общински съвет Димитровград, следва да бъдат обявена за нищожна, тъй като ОС Димитровград е бил некомпетентен да регламентира правилата за поведение, въведени относно обектите, извън жилищните сгради, както и поради това, че съдържанието ѝ е напълно неясно относно това кое е времето за почивка и отдих.

  С оглед извода на съда в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 30,00 лева, представляващи заплатената д.т. и такса за обнародване на оспорването в ДВ, както и за адв.възнаграждение на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500,00 лева, като бъде съобразено, че настоящото производство не с фактическа и правна сложност

М отивиран така и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред на Общински съвет Димитровград.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Общински съвет Димитровград да заплати на П.Т.З., ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на общо 530,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

 

 

 

                                                            

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      

                                                                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             

 

 

 

2.