№ 31 / 07.02.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на осми януари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар Гергана
Мазгалова
Прокурор Н.Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия Господинова
адм.д.№578 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл. на
Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по жалба на П.Т.З. *** против
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №2 за опазване
на обществения ред. Твърди се, че правният интерес на жалбоподателя от
оспорването се пораждал от обстоятелството, че бил с постоянен адрес ***, като
ползвал домашни уреди – прахосмукачка, сешоар и музикална техника, а освен това
бил правоспособен водач на МПС, поради което при употребата на домашна техника
или при паркиране в близост до жилищна сграда, то можел да наруши спокойствието
на живущите и да понесе санкция по чл.42, ал.1 от оспорената наредба. Като се
позовава на чл.56 и чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България,
жалбоподателят счита, че разполага с право на защита срещу оспорената част, тъй
като актът бил нищожен и противоречал на чл.3, ал.5 от Закона за защита от шума
в околната среда. Оспорената част от наредбата била нищожна, защото ответникът
бил надхвърлил нормотворческите предели, очертани от чл.8 и чл.12 от ЗНА, и тъй
като законодателят не бил делегирал правомощия на общинския съвет да създава
правила и ограничения за шума, създаван в близост до жилищните сгради, а само
относно шума, създаван в домашни условия. Не било ясно и какъв по сила шум и
дейности са забранени, както и не било ясно кое е времето, определено за
почивка на гражданите. Оспорената част била и в разрез с правилото на чл.15,
ал.1 от ЗНА, тъй като била в противоречие на акт от по-висока степен – чл.3,
ал.2-3 от Закон за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност, защото почти всяка
стопанска дейност предизвиквала шум. Ответникът не спазил и процедурните
правила на чл.2а и чл.28 от ЗНА, действали към 29.04.2004г., както и при
издаване на оспорената част – 29.09.2016г. – не бил публикуван проекта за
наредбата в интернет 1 месец преди нейното приемане. Иска да се постанови
решение, с което да се обезсили или отмени оспорваната разпоредба, както и да
му се заплатят направените разноски.
Ответникът - Общински съвет Димитровград, взема становище в
придружително писмо от 27.12.2019г., като заявява, че жалбата е недопустима
поради липса на правен интерес.
Претендират разноски и правят възражение за прекомерност по отношение на
разноските от жалбоподателя.
Становището на ОП Хасково е, че
оспорването е основателно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
Действащата Наредба №2 за опазване на обществения ред е приета с
Решение №129/29.04.2004г. на Общински съвет Димитровград на основание
чл.22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, ред.ДВ
69/2003г. – л.47 от делото. Мотиви за приемане
на наредбата са изложени в докладна записка №06-00-165/19.04.2004г. на
Председател на ОбС – л.61 и сл.
Оспорената разпоредба на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата
е изменена с Решение №381/29.09.2016г. – л.198 от делото, като са представени
докладна записка от 14.09.2016г. от ПК „Търговия, общински пазари и тържища“ –
л.191 и сл., публикувана на интернет страницата на Община Димитровград.
Предмет на оспорване е
конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на
Община Димитровград. Жалбоподателят е физическо лице с адресна регистрация в Д.,
който видно от събраните по делото доказателства притежава МПС, а също и е
собственик на имот в Димитровград. Оспорването на подзаконовия нормативен акт
пред съда е частично и касае разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1, което е допустимо
съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда, че оспорването на
подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето. Тези обстоятелства
обуславят процесуалната допустимост за разглеждане по същество на жалбата.
на чл.22, ал.1 от ЗМСМА – действаща към 2004г.е въведено
правомощие на общинския съвет да приема правилници, наредби, инструкции,
решения, декларации и обръщения. Съгласно чл.76, ал.3 от АПК във вр. с чл.8 от
ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Не се спори по
делото, че протестираните текстове от наредбата са приети с решение, взети на
редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и
необходимото към този момент мнозинство на общинските съветници. Поради това
следва да се приеме, че наредбата е приета от компетентен орган и в съответната
форма.
Съгласно чл.1,
ал.1 от Наредбата, същата определя реда, условията и специалните изисквания за
спазване на обществения ред и цели утвърждаване на местното самоуправление на
територията на Община Димитровград, осигуряване нормално функциониране на
стопански и обществени организации, установяване и поддържане на добър
благоустройствен ред на населените места на общината, сигурността и
спокойствието на гражданите. Така тя има предназначение да детайлизира или
създаде допълнителна регулация на разпоредбите на закона като нормативен акт от
по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени
със закона, в чието приложно поле е издадена. Детайлната или допълнителната
регулация стриктно следва да се придържа към законовата рамка и е в съответствие
с неговото съдържание. Регламентацията, която дава общинската наредба, следва
да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не
може да е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, нито да преурежда по различен начин вече
уредени от закон обществени отношения. Оспорената разпоредба на чл.7, ал.1, т.1, е систематично
разположена в Глава Втора „Нарушения на
реда на обществени места и спазване на общественото спокойствие“ на наредбата,
като гласи, че се забранява извършването на дейности от стопански и битов
характер в жилищните сгради и в близост до тях, предизвикващи шум, независимо
от произхода му, нарушаващ спокойствието на живущите. Правомощията на общинския
съвет относно уреждането на тези отношения е ограничено по чл.3, ал.5 от ЗЗШОС
до изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни
сгради, но не и по отношения на обекти, които се определят като такива „в близост“ до жилищна сграда, т.е. извън
обхвата на жилищните сгради, както и по отношение на шум от стопански характер.
Следва да се има предвид и че с Решение №558/13.07.2018г., постановено по
а.д.№366/2018г. на Административен съд Хасково, е обявена като нищожна
разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата, с която е било регламентирано,
определено на гражданите за почивка и отдих, а именно: чрез конкретно посочени
часове от денонощието. Така въпросът относно забраната за шума в жилищни
сгради, включително касаещите обекти „в близост“, остава без ясно предметно
съдържание. Освен това въпросите за шума извън жилищните сгради и шума, касаещ стопански характер, са уредени
изрично в друг нормативен акт, който е от по-висок ранг от наредбата - Закон за
защита от шума в околната среда. По така изложените съображение разпоредбата на
чл.7, ал.1, т. 1 от Наредба №2 за
опазване на обществения ред, приета с Решение №129/29.04.2004г. на Общински
съвет Димитровград, следва да бъдат обявена за нищожна, тъй като ОС
Димитровград е бил некомпетентен да регламентира правилата за поведение,
въведени относно обектите, извън жилищните сгради, както и поради това, че
съдържанието ѝ е напълно неясно относно това кое е времето за почивка и
отдих.
С оглед извода на съда в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството
разноски в размер на 30,00 лева, представляващи заплатената д.т. и такса за
обнародване на оспорването в ДВ, както и за адв.възнаграждение на основание
чл.8, ал.3 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500,00 лева, като
бъде съобразено, че настоящото производство не с фактическа и правна сложност
Мотивиран така и на
основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА
разпоредбата на
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №2 за опазване
на обществения ред на Общински съвет Димитровград.
ОСЪЖДА Общински съвет Димитровград да заплати на П.Т.З.,
ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на общо 530,00 лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи
по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест,
или ако те са отхвърлени.