№ 1102
гр. Велико Търново, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100919 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 288а,ал.1,т.1, вр. ал.3 от КЗ / отм./ сега чл.
559,ал.1,т.1,вр. с ал.3 от КЗ ,чл. 558,ал.7 от КЗ, вр. с 45 от ЗЗД , вр. с чл. 86 от
ЗЗД
Ищецът Гаранционен фонд, гр.София твърди, че на основание Кодекса
на застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. на основата на чл. 6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС е възстановил изплатеното от Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на
Великобритания по щета № 120103/16.03.2016 г. и щета № 220017/16.03.2016
г. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 16.01.2014 г. в общ размер от 18977,83 лева. Сочи, че
имуществените вреди са настъпили по лек автомобил „Пежо Партнер“ с
регистрационен номер GF11NWW на магистрала А2, Строд, Кент,
Великобритания, а пострадалият водач е Дъглас Хопкинс. Заявява, че
виновен за ПТП е ответника, който управлявайки л.а. „Фолксваген Голф“ рег.
№ ВТ1975ВК застига и удря движещия се преди него лек автомобил на
Хопкинс , вследствие което причинява процесното ПТП. Излага, че
ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска
1
отговорност“ и въпреки поканата до него да възстанови платеното
обезщетение, това не е сторено. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 18977,83 лева, представляваща
сбора от изплатеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
по описаните по-горе щети, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа предявения
иск.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът В. АТ. Р. е депозирал
отговор , с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е управлявал
МПС без задължителна застраховка „ГО“ и твърди, че има сключена такава .
Оспорва, че ПТП е настъпило по негова вина и излага, че няма никакви
доказателства, въз основа на които да се твърди, че той е виновен за ПТП,
изключая твърденията на гражданина на Великобритания, като сочи, че
именно последния е причинил ПТП, извършвайки маневра назад с ниска
скорост, без да прецени дистанцията и така е ударил предната броня на
неговия автомобил. Твърди, че посочените неимуществени вреди са
недоказани и като цяло счита, че ищецът е платил без основание сумата на
НББАЗ. Навежда, че иска е погасен по давност. Моли съда да отхвърли
исковете и претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа изложеното в отговора становище.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и приложените
по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа
обстановка:
От представения формуляр за претенция от 2.06.2014 г. от Дъглас
Джеймс Хопкинс до Бюро на автомобилните застрахователи се установява, че
на 16.01.2014 г. в 11,50 часа на магистрала А2, 20 метра западно от
кръстовището от Норт Стрийт, гр.Строд, Кент е настъпило ПТП между
управлявания от Хопкинс лек автомобил „Пежо Партнер“ и лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ ВТ1975 ВК управляван от В. АТ. Р., при което са
причинени имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в описаните
повреди по лекия автомобил, както и последици от травма с камшичен удар .
Описан е механизмът на произшествието, според който след като Хопкинс
спрял, за да не удари излязъл на платното пешеходец водачът на автомобила,
2
движещ се зад него не е успял да спре и го е ударил. В декларацията са
описани придружаващите документи- копие от полицейския протокол, копие
от декларации на свидетели, бележка от полицията, приложена към
полицейския протокол. От писмо на полицейско управление Кент до Хопкинс
от 21.01.2014 г. е видно, че след проучване на обстоятелствата е решено, че
няма да се предприемат допълнителни действия срещу други лица, взели
участие в инцидента. С писмо от 5.08.2014 г. на НББАЗ до Бюро на
автомобилните застрахователи –Обединеното Кралство последното е
уведомено относно заведена щета с реф.№ GF-14-655-GB относно ПТП на
16.01.2014 г. в 11,50 часа във Великобритания. В писмото е посочено, че
автомобилът с рег.номер ВТ 1975ВК изглежда не е застрахован към датата
на ПТП, потвърдено е, че е с обичайно домуване в България и е изискана
цялата документация , доказваща ПТП и вината на водача на горепосоченото
МПС. След отправено искане от MIB –Бюро на автомобилните
застрахователи до НББАЗ от 21.12.2015 г. за изплащане на сумата от 6222,66
лири, представляваща извършеното плащане по заведената щета, включваща
обезщетение за материални щети, обезщетение за физически травми, разходи,
външни услуги, такси за обработка, както и искане за възстановяване на суми
от Бюро на автомобилните застрахователи до НББЗ от 26.10.2016 г. общо в
размер на 938,40 лири , НББАЗ е превело на MIB –Бюро на автомобилните
застрахователи сумата от 6222,36 GBR на 8.02.2016 г. и сумата от 938,40
GBR на 29.11.2016 г. Горното се доказва с приложените платежни
нареждания. С писмо изх.№ 1-0783/15.03.2016 г. НББАЗ е
заявило претенция към Гаранционен фонд за възстановяване на изплатено
обезщетение от НББАЗ на MIB по щета, причинена от незастраховано МПС с
българска регистрация реф.№ GF-14-655-GB в общ размер от 8516,11 евро,
включващо обезщетение, такса обработка по щета, външни разходи и банкови
такси. С писмо изх.№ 1-3657/13.12.2016 г. е заявена втора претенция за
изплащане на сумата от общо 1187,10 евро , заплатена на MIB по щета,
причинена от незастраховано МПС с българска регистрация реф.№ GF-14-
655-GB на 29.11.2016 г. , включващо обезщетение, такса обработка по щета
/сума по фактура/, банкови такси. С доклад по щета за имуществени вреди №
120103/16.03.2016 г. свързани с щета № 220017/2016 г. за нанесени
неимуществени вреди, ГФ е взел решение за възстановяване на НББАЗ на
сума в общ размер от 6656,43 лева- за нанесени имуществени вреди . С
3
доклади по щета за неимуществени вреди № 220017/16.03.2016 г,. свързани с
щета № 120103/16.03.2016 г. за нанесени имуществени вреди ГФ е взел
решение за възстановяване на НББАЗ първо на сумата от 2321,77 лева ,
впоследствие на сумата от 9999,63 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди. С платежно нареждане от 23.03.2016 г. Гаранционен
фонд е превел на НББАЗ сумата от 6656,43 лева по щета техен № GF-14-655-
GB , щ. 12010382016. От приетата справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „ Гражданска отговорност “ на
автомобилистите е видно, че за лек автомобил с рег.№ ВТ 1975 ВК е
сключена полица № 22114000369877 с начало -16.01.2014 г., 14:09 часа и
край – 15.01.2015 г., 23:59 часа . От ЗК „Лев Инс“ АД е издадено
удостоверение № 7957/3.09.2021 г., според което застрахователната полица на
ответника е със срок на валидност от 16.01.2014 г. до 15.01.2015 г., но е
унищожена съгласно приложения Акт за унищожаване на неценни документи
за ЗК „ Лев Инс“ АД с изтекъл срок на съхранение с изх.№ 984/25.01.2021 г.
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитаният свидетел ***
заяви, че от дълги години познава ответника. Според него ответникът нямал
вина за инцидента, който станал около 13 часа. Обяснява, че автомобилът
пред тях бил застъпил пешеходната пътека и тъй като пресичали хора, дал
леко назад и ударил колата, управлявана от ***. Според него на мъжът и
жената, пътуващи в колата им нямало нищо, те обикаляли по магазините,
докато дойде полицията, след което започнали да се оплакват, като мъжът се
държал за врата. Твърди, че нямало и драскотина по колите, а ***
представил всички документи на полицаите.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е частично основателен.
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); , сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ,
Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган
на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен
срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят. След изплащането на обезщетението за Гаранционен фонд
4
се поражда правото да встъпи в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите свързани с
определянето и изплащането му. Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, за да постигне положителен резултат по претенцията
си, ищецът следваше пълно и главно да установи елементите от фактическия
състав на деликтната отговорност, липсата на застраховка „ ГО“ към момента
на ПТП, настъпило в чужбина и възстановяване на сумите, платени на
компенсационния орган в претендирания размер. Ответникът оспорва иска,
като неоснователен с релевирани възражение за изтекла погасителна давност
за предявяване на претенцията, за недоказаност на фактическия състав на
деликтната отговорност и с твърдение за наличие на застраховка
„Гражданска отговорност “ към деня на настъпване на произшествието.
Съдът счита, че първо следва да се произнесе по възражението за изтекла
погасителна давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в случая това е денят, в който ГФ е
платил на НББАЗ. От приложеното по делото платежно нареждане се
установява, че обезщетението е преведено от Гаранционния фонд на НББАЗ
на 23.03.2016 г. Исковата молба е подадена на 23.03.2021 г. в 14:42 часа,
чрез куриерска фирма, тоест, преди изтичане на петгодишния давностен
срок, от което следва неоснователност на възражението. Относно
възражението за липса на кумулативните елементи на фактическия състав на
деликтната отговорност: тъй като произшествието е настъпило във
Великобритания, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 105,ал.1
от КМЧП , според която задълженията, произтичащи от непозволено
увреждане се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са
настъпили, или има опасност да настъпят непосредствените вреди. От
горното следва, че въпросите относно определяне на отговорността, вредите
и тяхното възмездяване са от компетентността на компенсационния орган на
съответната държава, чието право е приложимо. В случая не се спори, че на
16.01.2014 г. в гр. Строд, Кент, Великобритания е настъпило ПТП с участие
на автомобила, управляван от ответника и автомобил, управляван от
британски гражданин. Установено е, че автомобилът с рег.№ ВТ 1975ВК е с
обичайно домуване в България- държавата, където това превозно средство е
5
регистрирано. След заявени претенции за изплащане на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди, MIB – Бюрото на
автомобилните застрахователи е отправило искане до НББАЗ за
възстановяване на заплатените суми по щетата за имуществени и
неимуществени вреди в общ размер от 7161,06 британски лири с включени
разходи за външни услуги и разходите, направени от участващите в
компенсацията страни. Както бе отбелязано по-горе и съгласно
споразуменията между компенсационните органи на страните-членки и ГФ ,
размерът на обезщетенията се определя от компенсационния орган на
държавата, където е настъпило произшествието и компенсационния орган,
към който впоследствие е отправена претенцията няма право да преценява
този размер по същество , а следва само да установи дали претенцията е
отправена по съответния ред и в предвидените срокове. Релевантните по
делото доказателства установяват, че пътно -транспортното произшествие е
настъпило на 16.01.2014 г. в 11,50 часа на територията на държава-членка-
гр.Строд, Кент, Великобритания по вина на ответника, който не е успял да
спре и е блъснал в задната част управлявания от Хопкинс автомобил, спрял
внезапно заради излязъл на платното възрастен човек. Съдът не споделя
доводите на ответника, че не е доказано виновно противоправно негово
поведение, тъй като в случая приложимо е правото на държавата, където е
настъпило произшествието. Компенсационният орган на тази държава е
определил отговорността на ответника и в случая обстоятелството, че не е
известно да е ангажирана наказателна или административно-наказателна
отговорност на ответника във Великобритания, е без значение. Не се
опроверга от ответника вината, която при деликтната отговорност се
презюмира. В този аспект показанията на св. *** не се кредитират от съда,
доколкото същите не се подкрепят от останалия писмен доказателствен
материал, за който няма данни да е оспорен от ответника по съответния ред и
в предвидените срокове. Отделно от това следва да се имат предвид близките
отношения на свидетеля с ответника, както и това, че показанията му са
дадени пред съда повече от седем години след произшествието. Относно
възражението за наличието на застраховка „ГО“ към деня на
произшествието, същото е неоснователно. Видно от приложената справка от
информационния масив на ГФ, застраховката в действителност е сключена на
16.01.2014 г., но с начален час 14:09 часа. Имайки предвид и часовата разлика,
6
при настъпило произшествие в 11,50 часа, за което свидетелстват писмените
документи по делото, застраховката се явява сключена след неговото
настъпване. Тоест, към датата и часа на ПТП ответникът не е имал сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В цитирания от ответника
документ за регистриране на случая в полицията не е посочена дата и час,
поради което същият няма как да установи, че към 11,50 часа на 16.01.2014 г.
застрахователната полица е била налична. От направените оспорвания
основателно се явява само възражението досежно размера на претенцията.
Приложените писмени документи установяват, че НББАЗ е превело на Бюро
на автомобилните застрахователи общо сумата от 7160,76 британски лири,
след което е отправило искане за възстановяване на платеното към
Гаранционен фонд. От своя страна представените от ищеца доказателства
сочат, че е взето решение за възстановяване на НББАЗ на сумата от 6656,43
лева- за нанесени имуществени вреди и на сумата от общо 12321,14 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди . Доказано е, че ГФ е
превел на НББАЗ сумата от 6656,43 лева по щета техен № GF-14-655-GB , щ.
12010382016. За превод на определените за изплащане суми за
неимуществени вреди ищецът не е ангажирал писмени доказателства. С
оглед горното съдът намира, че иска е частично основателен. По делото
ищецът доказа единствено, че е платил сумата от 6656,43 лева,
представляваща възстановено на НББАЗ платеното обезщетение за
имуществени вреди по щета № 120103/16.03.2016 г. на ГФ. За сумата от
12321,14 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по щета
№ 220017/16.03.2016 г. на ГФ ищецът не доказа пълно и главно факта на
плащането към НББАЗ, поради което иска до този размер следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. Мотивиран от изложеното съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6656,43
лева, представляваща възстановено на НББАЗ платеното обезщетение за
имуществени вреди по щета № 120103/16.03.2016 г. на ГФ, като до този
размер иска е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен
размер от 18977,83 лева, именно за сумата от 12321,14 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по щета № 220017/16.03.2016 г. , иска
следва да се отхвърли, като неоснователен. Следва да се присъди и законна
лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
7
направените по делото разноски по правилото на чл. 78,ал.1 от ГПК
съобразно уважената част от иска, възлизащи на 266,25 лева за заплатена
държавна такса. На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска, възлизащи на
1626,34 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и съдебно
удостоверение съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. АТ. Р. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , гр. София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 сумата от
6656,43 / шест хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 43 ст./ лева
главница, представляваща възстановено на НББАЗ платеното обезщетение за
имуществени вреди по щета № 120103/16.03.2016 г. на ГФ, ведно със законна
лихва върху главницата от 23.03.2021 г. – подаване на иска до окончателното
изплащане , като за разликата до пълния предявен размер от 18977,83 /
осемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и 83 ст./ , именно
за сумата от 12321,14 /дванадесет хиляди триста двадесет и един лева и 14
ст./ , представляваща обезщетение за неимуществени вреди по щета №
220017/16.03.2016 г. на ГФ , ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. АТ. Р. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 сумата от
266,25 / двеста шестдесет и шест лева и 25 ст./ направени по делото разноски
.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , гр. София ,ул."Граф Игнатиев"
№2,ет.4 да заплати на В. АТ. Р. с ЕГН ********** от г**** сумата от
1626,34 / хиляда шестстотин двадесет и шест лева и 34 ст./ направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9