РЕШЕНИЕ
№ 4220
гр. София, 09.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110150979 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите от:
- по отношение на ответника М. Ц. Д. за ¾ от общия дълг, а именно: сумата от
350,74 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 93,47 лева, предствляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., сумата от 12,07 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 14.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 3,31 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2023 г.;
- по отношение на ответника И. И. Д. за ¼ от общия дълг, а именно: сумата от
116,92 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 31,16 лева, предствляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., сумата от 4,03 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 14.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1,11 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на наследници на И. И. Д., въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на ответниците топлинна енергия, като те не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. . Сочи, че ответницата М. Ц. Д. отговаря за ¾
части от дълга, а ответникът И. И. Д. – за останалата ¼ част. Твърди, че ответниците
са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава.
В исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответниците.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответниците не са
представили в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се явиха и не
изпратиха представител в първото заседание по делото, както и не са направили искане
за разглеждането му в тяхно отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответниците са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 119526/28.09.2023 г. е връчено
на ответниците на 05.10.2023 г./.
Съдът намира, че по отношение на два от предявените искове, а именно
предявените главници чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на
топлинна енергия и цена за извършена услуга дялово разпределение, е налице и
условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото
доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Съдът намира обаче, че по отношение на двата иска за лихва за забава по чл. 86
ЗЗД, не е налице кумулативно предвиденото условие по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй
като исковете не са вероятно основателни. Искането за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците и по тези два иска не следва да бъде
уважено, като съдът следва да изложи мотиви по същество.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
2
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 100 лева,
пропорционално на уважените искове, включваща заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ц. Д., ЕГН ********** да заплати на “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********: сумата от 350,74 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ, представляваща цена на доставена от топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. ведно със законна лихва
за периода от 14.09.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 12,07 лева на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 14.09.2023 г. до погасяване на задължението, както и
сумата от 100 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 93,47 лева, предствляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цената на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.08.2023 г. и за сумата от 3,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
3
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2023
г.
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН ********** да заплати на “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********: сумата от 116,92 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ, представляваща цена на доставена от топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. ведно със законна лихва
за периода от 14.09.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 4,03 лева на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 14.09.2023 г. до погасяване на задължението, както и
сумата от 100 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 31,16 лева, предствляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цената на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.08.2023 г. и за сумата от 1,11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2023
г.
Решението в осъдителната му част не подлежи на обжалване на основание чл. 239,
ал. 4 ГПК. В отхвърлителната му част решението подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4