Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

23.02.2021 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 27 януари

Тринадесети наказателен състав година 2021

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело № 2085 по описа за 2021 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, ***, представлявано от ***,чрез адв. ***против Наказателно постановление № 142/2020 г. от 29.09.2020 г., с което на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД е наложил на “***” ООД административно наказание – имуществена санкция в размер на **00 лв.

В така депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ***от САК. Последната навежда подробни доводи относно атакуваното наказателно постановление. В депозираните до съда писмени бележки от адв. ** се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му.

Ответната страна по жалбата *** редовно и своевременно призовано, не изпраща представител.

 Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 28 от 30.06.2020 г. от ***против  „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, ***, представлявано от ***/нечетлив/, като впоследствие е издадено наказателно постановление за това, че на 30.06.2020 г., в стопанисвания от дружеството търговски обект - склад за търговия на едро № **, находящ се на адрес - ***, използва в търговската дейност по смисъла на чл. 19, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗПД, като съхранява и излага на пазара за продажба продуктите-670 единични флакона, изработени чрез копирането на дизайн, попадащ в обхвата на закрила по смисъла на чл. 18 от ЗПД на промишлен дизайн с рег. № ***без съгласието на притежателя ***, ***.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срока по чл.59 и следващи от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният закон.              

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

 

 

Разбира се, при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. 

Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.

 Когато обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител.

 Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

 

 

            Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

           Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

           Във връзка с изложено и след запознаване с подлежащите на контрол актове Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. 

Административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават обективното изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото репресиране на извършителя на нарушението.

КАТЕГОРИЧНО СЪДЪТ СЧИТА , че актосъставителят и АНО са съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН връзка с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК срещу лице чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че владее български език говоримо и писмено, на ниво позволяващо да разбира посоченото в административни актове.

Съгласно посочените правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на преводач. 

В тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал ясно и точно съдържанието на предявения му акт. Процесът по установяване на административно нарушение и налагане на съответното наказание следва да се осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на Р.България. Наличието на затруднения в администрацията, независимо от причините, не може да се преценява във вреда на санкционирания.

В чл.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ се определят общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.  

 

В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. 

 

Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, наказателното производство се води на български език.

 Съгласно ал.2 на чл. 21 от НПК, „Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.”

 

Предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление.  

Следва да се има предвид, че Съдът приема за недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице, което участва  в друго качество в производството – актосъставител, връчител, свидетел, административно-наказващ орган. 

Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, към момента на връчване на АУАН, контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН.

В акта лицето е следвало да се запише, че е бил осъществен превод и че лицето е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си. 

По същия начин, с превод, осигурен от заклет преводач, назначен от Наказващия орган, следва да се връчи и Наказателното постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. 

Тъй като законът не съдържа изискване относно формата на превода - устна или писмена, следва да се приеме, че вместо да се осигури присъствие на заклет преводач, извършващ превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло на лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български език и превод на същите на съответния разбираем за нарушителя език.

 Писменият превод също следва да бъде извършен от заклет преводач: за АУАН - назначен от контролните органи, а за НП - назначен от наказващия орган.

 Обстоятелството дали лицето владее български език следва да се установи от контролните органи при личния контакт с нарушителя.

 При връчването на лицето следва изрично да се задават въпроси, от които да се установи владее ли български език и разбира ли в какво нарушение е обвинено, респективно за какво нарушение е наказано.

Ако лицето заяви, че владее български и контролния орган се убеди в това, следва да запише тази констатация в  АУАН, което в настоящия случай контролния орган не е направил.

Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителят не са били осъществени от контролния орган – актосъставителя, нито от АНО съдът намира,  че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от  категорията на съществените. То е такова, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата срещу които ще се защитава.

 

 

Поради подробно гореизложеното съдът намира че следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло без да се разглежда делото по същество.

 

Водим от горното,  Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ  изцяло Наказателно постановление № 142/2020 г. от 29.09.2020 г., с което на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД е наложено на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, ***, представлявано от *** административно наказание – имуществена санкция в размер на **00 лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: