РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. Бургас, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната
жалба на В. А. Н. от ***, против решение № 484 от 21.03.2022 г. по гр.д.20222120100073 по
описа на БРС за 2022 г., с което е изменен размерът на издръжката, определен с решение №
1784/16.11.2015 г. по гр.д.6040/2015 г. по описа на Бургаския районен съд и въззивникът е
осъден да заплаща месечна издръжка за детето си А. В. Н. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Т. Я. П. с ЕГН **********, в размер на 300 лв, считано от
07.01.2022 г. до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от датата на
падежа - 30-то число на месеца, до окончателното плащане; да заплати на А. В. Н., чрез
неговата майка и законен представител Т. Я. П., сумата от 300 лв за направените по делото
разноски; както и да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер
на 115,20 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че независимо от това, че разпоредбата на чл.143, ал.2 СК
предвижда задължение на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
разпоредбата на чл.142 от СК предвижда законов минимум на дължащата се издръжка на
едно дете, както и начините за определяне на размера й, зависеща от възможностите на
лицето, което я дължи.
Твърди се, че в обжалваното решение съдът не е взел под внимание изложените
от въззивника доводи и факти в отговора му на исковата молба. На второ място се твърди,
че присъдената издръжка за необосновано висока, и несъответстваща на финансовите
възможности на въззивника, с оглед получавания от него месечен доход в размер на 650 лв,
който не му позволява, без особени затруднения да отделя средства за присъдената с
1
решението издръжка. Сочи се, че дори и да са налице обстоятелства обуславящи
увеличаването на издръжката, размерът й трябва да бъде съобразен с финансовите
възможности на родителя. Твърди се, че съдът не е отчел и обстоятелството, че въззивникът
заплаща и издръжка в размер на 120 лв месечно за дъщеря си Ася Вангелинова Н.а, която е
студентка, както и че наред с изплащането на издръжката изпълнява своите морални и
законови задължения в отглеждането на сина си, като през времето на личните си контакти
с него се старае да задоволява всичките му нужди, което води и допълнителни разходи.
Излага твърдения по фактите, а именно, че като физическо лице има задължения
по стоков и банков кредит от УниКредит Булбанк АД, за които всеки месец плаща суми за
погасяването им, а „Ваго Транс 76" ЕООД, на което дружество въззивникът е Управител и
едноличен собственик на капитала, има множество задължения, вкл.по банков кредит към
УниКредит Булбанк АД, а печалбата на дружеството покрива загуби от предходни години и
няма суми, които биха могли да се разпределят като печалба.
Претендира се отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на
решение, с което искът се отхвърля. Евентуално се претендира съдът да измени присъдената
издръжка до минимално установения размер. Претендират се разноски за двете инстанции.
С въззивната жалба са представени и приети от съда като доказателства: Банкова
референция за „Ваго Транс 76" ЕООД от УниКредит Булбанк АД и 2 бр. Удостоверение за
текущо задължение по кредит, издадено от УниКредит Булбанк АД.
Въззиваемият А. В. Н., чрез процесуалния си представител адв.Пламен Мавров от
БАК, представя в срока по чл.263 ГПК, писмен отговор, с който оспорва като неоснователна
въззивната жалба. Оспорват се изложените в нея оплаквания, че първоинстанционният съд
не е взел под внимание изложените от ответника в писмения отговор на исковата молба
доводи и факти. Твърди се, че в своите мотиви БРС е обсъдил всички тези факти и
обстоятелства, приел е че в съответствие със закона и морала ответника е задължен да
издържа своето непълнолетно дете, независимо от това дали е трудоспособен и може да се
издържа от имуществото си, като заплащането на издръжка на другото пълнолетно учащо
дете не го освобождава от задължението да плаща издръжка на непълнолетното си дете.
Твърди се, че съдът правилно и обосновано е приел, че ответника има месечен доход над
декларирания осигурителен доход от 650 лв. Сочи се, че представените с въззивната жалба
писмени доказателства също потвърждават извода на съда, че ответникът притежава реални
доходи значително превишаващи декларирания от него доход в размер на 650 лв, тъй като за
да отпусне тези кредити, Банката обстойно е проверила както платежоспособността на
въззивника, така и финансовото състояние на „Ваго транс 76" ЕООД.
Сочи се, че от постановяване на първоинстанционното решение до настоящия
момент икономическата обстановка в страната продължава да се влошава, като се
повишават цените на горивата, а оттам настъпва и драстичен скок в цените на редица стоки
от първа необходимост, инфлацията в страната продължава да расте; от 01.04.2022 г. е
увеличена MP3 за страната - на 710 лв. Твърди се, че всички тези обстоятелства, както и
възрастта на въззиваемия -навършил 17 години, и свързаните с това непрекъснато
увеличаващи се разходи за храна, облекло, обучение и др., подкрепят извода, че решението
на районния съд да измени размера на месечната издръжка на 300 лв, е правилно.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
направените разноски във въззивното производство. Не са ангажирани нови доказателства.
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Бургас не е изразила становище по
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
2
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на въззиваемия А. В. Н., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Т.
Я. П., против въззивника В. А. Н., за изменение и увеличаване на присъдена с решение №
1784 от 16.11.2015 г. по гр.д.6040/2015 г. на БРС издръжка от 120 лв на 300 лв, считано от
датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че от датата на определяне на
първоначалната такава е изминал период повече от 6 години, през който значително
нараснали нуждите на ищеца, разходите за храна, облекло, обучения, разходи за
задоволяване на духовни потребности и т.н., както и е налице значително поскъпване на
живота вследствие инфлационни процеси. Твърди се, че издръжката от 120 лв е крайно
недостатъчна за задоволяване на нуждите на ищеца, като неговата майка също не е
състояние сама да удовлетвори същите. Сочи се, че ответникът реализира доходи и може да
заплаща издръжка в търсения размер.
Предявеният иск е с правното основание е чл.150 от СК, вр.чл.143, ал. 2 СК.
Ответникът е оспорил иска. В законовия срок е подал писмен отговор на исковата
молба, в който заявява, че не може да плаща издръжка в търсения размер от 300 лв., тъй като
собственият му месечен доход възлизал на 650 лв, като наред с това плащал издръжка за
пълнолетната си учаща дъщеря в размер на 120 лв. Изложени са и твърдения, че освен
предоставянето на месечна издръжка за детето, по време на режима на лични контакти с
него, се опитва да задоволи потребностите му съобразно възможностите си. Твърди се още,
че издръжка в размер на 300 лв не съответства на нуждите на детето.
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Бургас е представила социален доклад.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения
иск. Съдът е приел, че в изминалия период от 6 години от определяне на първоначалния
размер на издръжката от 120 лв, значително са нарасналите нужди на детето, не само с оглед
на неговото израстване, но и с оглед поскъпването на живота и инфлационните процеси в
страната по данни на НСИ, които обстоятелства сами по себе си налагат да бъде увеличен
размерът на издръжката. От друга страна съдът е приел, че ответникът е в трудоспособна
възраст, полага труд, като с оглед данните от данъчния статус на представляваното от него
дружество, на което ответникът е едноличен собственик на капитала, месечният доход на
ответника е над декларирания осигурителен такъв от 650 лв.
При извършената проверка по реда н чл.269 ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените от въззивника в жалбата му оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е
установил правилно фактическата обстановка по делото, съобразно въведените от страните
към този момент твърдения и представените доказателства, а изводите му по фактите са
обосновани – изградени след обсъждане на доказателствата по делото поотделно и тяхната
връзка. Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че
първоинстанционният съд не е взел под внимание изложените от въззивника доводи и факти
в отговора му на исковата молба. Следва да се отбележи, че твърденията, че въззивникът
като физическо лице има задължения по стоков и банков кредит от УниКредит Булбанк АД,
за които всеки месец плаща суми за погасяването им, а „Ваго Транс 76" ЕООД, на което
дружество въззивникът е Управител и едноличен собственик на капитала, има множество
задължения, вкл.по банков кредит към УниКредит Булбанк АД, а печалбата на дружеството
покрива загуби от предходни години и няма суми, които биха могли да се разпределят като
печалба, за първи път са заявени с въззивната жалба, поради което първоинстанционният
съд няма как да ги е обсъдил и съобразил, още повече, че и доказателствата за тези кредити
3
са представени едва с въззивната жалба.
Ето защо настоящият състав намира, че не следва да преповтаря изводите на
първоинстанционния съд по фактите, а следва да изложи съображения по наведените от
въззивника оплаквания, че присъдената издръжка за необосновано висока, и
несъответстваща на финансовите възможности на въззивника, и по наведените с въззивната
жалба нови твърдения за невъзможността на въззивника да заплаща издръжка за детето си
А., над минималния размер.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че предвид
изтеклият период от време (6 години) от определяне на размера на издръжката, до момента
на предявяване на иска, искът за изменение на издръжката и за нейното увеличаване е
основателен. На първо място е налице изменение и увеличаване на нуждите на детето,
съотв.на необходимите средства за задоволяването им, предвид обстоятелството, че детето
вече е на 17 години и е ученик в 10 клас, и необходимите средства за издръжката му
включват вече не само разходи за храна и облекло, но и за училищни и извънкласни
занимания и др. На второ място е налице значително, особено в последната година,
изменение на икономическите условия в страната, свързано динамични инфлационни
процеси и с покачване на цените. Налице е и значително изменение на размера на
минималната работна заплата, в сравнение с момента на определяне на предния размер на
издръжката, при което настоящият минимален размер на издръжката, съгласно чл.142, ал.2
СК, към момента е 177,50 лв. Предвид възрастта на детето и установената нужда от
допълнителни уроци, съдът намира, че нужните средства за издръжката му са в размер на
500 лв, предвид обстоятелството, че по статистически изчисления, за един работещ е
необходима сумата от 1148 лв, от които 417 лв е необходимата сума само за храна. От така
определената необходима сума за издръжката на ищеца, съдът намира, че майката, при
която детето живее, и която първа посреща нуждите на детето и полага непосредствени
грижи за него, следва да поеме сумата от 200 лв, а остатъкът от 300 лв следва да се поеме от
бащата.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са неоснователни твърденията на
въззивника, че определената от първоинстанционния съд издръжка е прекомерна с оглед
нуждите на детето. Следва да се отбележи, че определеният от законодателя минимален
размер на издръжката с чл.142, ал.2 СК, е еднакъв за всички нуждаещи се от издръжка, без
да се има предвид тяхната възраст. Ето защо съдът намира, че в случая издръжката за детето
А. (на 17 години), не следва да бъде определяна в минималния размер съгласно чл.142, ал.2
СК.
Съдът споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че морално и
законово задължение на родителя е да издържа своето непълнолетно дете, независимо от
това дали е трудоспособен и може да се издържа от имуществото си. Съдът не споделя
оплакването на въззивника, че присъдената издръжка е необосновано висока и не
съответства на финансовите му възможности. Действително, представените от въззивника
доказателства сочат, че той се е осигурявал месечен доход в размер на 650 лв (минималната
работна заплата за страната за този период). Следва да се отчете обстоятелството, че така
реализираните доходи на ответника са му изплащани от дружеството („Ваго Транс 76“
ЕООД), на което дружество ответникът е управител и едноличен собственик на капитала. В
същия период от време, в който ответникът е получавал трудово възнаграждение в размер
на по 650 лв месечно (м.януари – м.декември 2021 г.), видно от представените от въззивника
с въззивната жалба писмени доказателства, на въззивника е отпуснат стоков кредит №
4736943/04.09.2021 г. в размер на 586,39 лв, както и банков кредит № 4574234/18.05.2021 г.
за над 30 000 лв (към 08.04.2022 г. размерът на задължението по този кредит е 31 659,64 лв),
от УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД - банка, а не небанкова финансова институция за
бързи кредити). Двата отпуснати на въззивника банкови кредита сочат, че пред Банката
ответникът е декларирал доходи и обезпечения над минималната работна заплата, която
4
ответникът твърди, че получава като месечен доход.
Съдът намира за неоснователно оплакването, че първоинстанционният съд не е
отчел и обстоятелството, че въззивникът заплаща и издръжка в размер на 120 лв месечно и
за дъщеря си А. В. Н., която е студентка. БРС е изложил съображения, че обстоятелството,
че ответникът плаща издръжка и за пълнолетно си учащо дете, в издръжката на което също
участва и неговата майка, не го освобождава от задължението да плаща издръжка на
непълнолетното си дете, като е посочил изрично, че за разлика от издръжката на
пълнолетното дете, задължението за изплащане на издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете, е безусловно. Настоящият състав изцяло споделя тези изводи на първоинстанционния
съд.
Така представените доказателства мотивират настоящия състав да приеме, че
въззивникът би бил в състояние да заплаща определения от съда размер на дължимата от
него издръжка за детето му А..
По изложените съображения съдът намира иска за основателен и доказан в
предявения размер.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер на 300 лв за заплатено адв.възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 484 от 21.03.2022 г. по гр.д.20222120100073/2022 г.
по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А. В. Н. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Я. П. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 300 лв
(триста лева).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5