О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
14.02.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 95 по описа
за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебният
акт е постановен на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ.
Делото е образувано по постъпила
жалба от Л.Т.К., ЕГН ********** *** срещу:
1/определянето като търпим на строеж
жилищна сграда с идентификатор 41112.503.88.3 в ПИ с идентификатор 41112.503.88
по КККР на гр.К.,
обективирано в писма на кмета на община К. изх.№94-00-2590/27.11.2019г. и
изх.№94-00-2590/29.01.2010г.,
2/разрешение за ремонт на санитарен
възел в същата сграда и подмяна на канализационна тръба, съгласно посочените
по-горе две писма на кмета и
3/неиздаване на заповед за
премахване на външна тоалетна в поземления имот, определена като незаконен
строеж в писмо на кмета изх.№94-00-2590/31.10.2019г.
Моли се за отмяна на определянето за
търпим строеж на жилищната сграда, за отмяна на разрешението за ремонт и за
задължаване на кмета да издаде заповед за премахване на незаконно изградената
тоалетна.
От приложената административна
преписка съдът установява следната фактическа обстановка:
Административното
производство е започнало по жалба от Л.Т.К. *** с рег.индекс
94-00-2590/29.07.2019г. против Д.Г.С.. В жалбата се сочи, че К. и П. Д. Т. са
собственици на ПИ с идентификатор 41112.503.88 и на жилищни сгради с
идентификатори 41112.503.88.1 и 41112.503.88.2 по КККР на гр.К. Жалбоподателят
твърди, че сграда с идентификатор 41112.503.88.3, която е собственост на Д.Г.С.
е с по-голяма застроена площ от закупеното паянтово жилище по нот.акт
№114/1975г. поради допълнително изпълнени строителни работи. Твърди за
изградена от С. външна тоалетна в парцела, прокарана канализация и водопровод и
електрически кабел без съгласие на собствениците на имота. С писмо
изх.№94-00-2590/28.08.2019г. кметът е определил дата за извършване на проверка
на място от общински служители. Проверката е извършена, като с уведомление
рег.индекс 94-00-2590/16.09.2019г. жалбоподателят е изразил несъгласие с
измерените на място размери на жилищната сграда и констатациите на общинските
служители. С писмо изх.№94-00-2590/16.09.2019г. кметът е задължил Д.С. да
депозира документи за собственост и декларации от кого и кога са извършени
строителните дейности по жалбата, което задължение е изпълнено в писмен отговор
от С. с рег.индекс 94-00-2590/25.09.2019г. Въз основа на документите с писмо
изх.№94-00-2590/31.10.2919г. заместващият кмета на общината е уведомил
жалбоподателя и Д.С., че в резултат на проверката е налице незаконно изградена
външна тоалетна в УПИ XV-6105,
кв.295 по плана на гр.К.
за ЦГЧ и допълнително ще бъдат уведомени лицата за предприетите от общината
последващи законосъобразни действия по чл.225а от ЗУТ.
С писмото е наредено на С. да представи декларация от кого и кога са извършени
ремонтни работи, вътрешни преустройства, основни ремонти, реконструкции и
текущо поддържане на жилищната сграда с навес към нея. С писмен отговор от
11.11.2019г. С. е депозирал исканата от органа нотариално заверена декларация,
а с молба от 13.11.2019г. е поискал становище за реконструкция на санитарния
възел в сградата, за подмяна на канализационната тръба с по-голямо сечение и
изграждане на тоалетна в усвоеното помещение в обема на жилищната сграда. С
писмо изх.І94-00-2590/27.11.2019г. кметът е посочил, че сградата е търпим
строеж по см. на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
като подмяната на канализационната инсталация в сграда представлява текущ
ремонт на инсталациите, който може да се извърши без съгласуване на
инвестиционен проект и издаване на РС. С възражение от 29.11.2019г.
жалбоподателят е оспорил данните от нотариално заверената декларация на С.,
като с писмо от 19.12.2019г. кметът е поискал същият да представи нотариално
заверена декларация относно твърденията. С уведомление от 30.12.2019г.
жалбоподателят отново е обяснил становището си по казуса и е депозирал
нотарилано заверена декларация с писмени документи към нея. С писмо
изх.№94-00-2590/29.01.2020г. кметът е потвърдил становището си за търпимост на
сградата.
В
съпроводителното писмо изх.№94-00-2590/13.02.2020г. за изпращане на преписката
в съда кметът сочи, че не е издавано Удостоверение за търпимост на жилищната
сграда на С., не е издавано Разрешение за ремонт на санитарен възел и за
подмяна на канализационна тръба в сградата и не е издавана заповед за
премахване на външна тоалетна в имота.
С
оглед установената фактическа обстановка по делото съдът намира, че оспорването
по делото е насочено срещу актове, които не подлежат на оспорване и
жалбоподателят не притежава правен интерес по см. на чл.159, т.1 и т.4 от АПК.
Съображенията за това са следните:
По
отношение определянето като търпим строеж на жилищна сграда с идентификатор
41112.503.88.3 в ПИ с идентификатор 41112.503.88 по КККР на гр.К.,
обективирано в писма на кмета на община К. изх.№94-00-2590/27.11.2019г. и
изх.№94-00-2590/29.01.2010г.
Посочените
писма на кмета не представляват годни за оспорване индивидуални административни
актове по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК. В тях не е обективирано
изрично волеизявление на органа за създаване на права, респ. с тях не се
засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани. Писмата на
кмета имат уведомителен характер. В съпроводителното писмо на органа се сочи,
че не е издавано Удостоверение за търпимост на жилищната сграда. От друга
страна, дори да се приеме, че в писмата се обективира воля, равнозначна на
издадено Удостоверение за търпимост, то съгласно §16, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ
Удостоверението за търпимост има доказателствена сила само в нотариалното
производство. Извън това производство този акт не поражда, нито удостоверява
права или задължения, вкл. относно търпимостта на строежа. Страни в
производтвото по издаване на Удостоверение за търпимост са лицето, направило
искане за неговото издаване и административния орган. Поради това на оспорване
пред съда подлежи единствено отказа на органа да издаде удостоверението за
търпимост, а положителния акт, като благоприятен за заявителя, не подлежи на
обжалване. Удостоверението за търпимост не засяга права и законни интереси на
трети лица – собственици или съседи на поземления имот, в който се намира
сградата и не рефлектира негативно в правната им сфера, поради което същите не
са легитимирани да оспорят този акт. В случая жалбоподателят се явява трето
лице за производството по установяване търпимостта на сградата, поради което
няма правен интерес от обжалване на обявената търпимост. Мотивите на съда се
извеждат от трайно установената практика на ВАС, между която са определение №599/15.01.2020г.
по адм.д.№14236/2019г., определение №13018/02.10.2019г. по адм.д.№10791/2019г.,
определение №9884/27.06.2019г. по адм.д.№7179/2019г., всички на II о. на
ВАС.
По отношение твърдяното разрешение
за ремонт на санитарен възел в същата сграда и подмяна на канализационна тръба,
съгласно посочените по-горе две писма на кмета.
В съпроводителното писмо на органа
се сочи, че няма издавано Разрешение за ремонт на санитарния възел в жилищната
сграда и за подмяна на канализационна тръба. Следователно, липсва годен за
оспорване административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, като указанията на
органа имат уведомителен характер. Нещо повече – според тези указания
индивидуален административен акт не е дължим, т.к. ремонтните дейности са
осъществими като текущ ремонт.
По отношение твърдяното от
жалбоподателя неиздаване на заповед за премахване на външна тоалетна в
поземления имот, определена като незаконен строеж в писмо на кмета
изх.№94-00-2590/31.10.2019г.
Защитата не е насочена срещу
неоснователно бездействие на органа и не е мислима като такава, т.к. органът
дължи обективиране на волята си посредством индивидуален административен акт по
чл.225а, ал.1 във вр. с чл.214, т.3 от ЗУТ. В случая не е налице мълчалив отказ
за издаване на заповед. Писмото на органа съдържа единствено уведомление до
жалбоподателя за извършените от общината действия по неговия сигнал и съответно
констатациите на органа и какви ще бъдат следващите действия. В ЗУТ липсва
правна норма, която да създава за компетентния орган – кмета на общината
задължение да се произнесе по искане за установяване на незаконен строеж, за
неговото спиране и за неговото премахване. Кметът действа служебно и само
негова е преценката дали да издаде или не съответния административен акт.
Поради тази причина кметът не е обвързан от подадения сигнал. Измежду актовете,
годни за оспорване по чл.214 от ЗУТ липсва отказ на кмета за издаване на
заповед за премахване на незаконни строежи, като изброяването в правната норма
е изчерпателно и това законово правило е специално спрямо общите правила на
АПК. В случая не се засягат и права на жалбоподателя, т.к. същият не е страна в
производството по установяване и премахване на незаконен строеж. Като
съсобственик на терена и подател на сигнала жалбоподателят не е заинтересовано
лице, т.к. заповедта за премахването му не създава задължения за него и не
рефлектира негативно в правната му сфера. Следователно, жалбоподателят няма
правен интерес от оспорването. Мотивите на съда се извеждат от трайно
установената практика на ВАС, между която са определение №13670/15.10.2019г. по
адм.д.№11684/2019г., определение №3320/15.03.2018г. по адм.д.№2740/2018г.,
двете на II
о. на ВАС-
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от
Л.Т.К. /с посочени лични данни/ срещу:
1/определянето като търпим на строеж
жилищна сграда с идентификатор 41112.503.88.3 в ПИ с идентификатор 41112.503.88
по КККР на гр.К.,
обективирано в писма на кмета на община К. изх.№94-00-2590/27.11.2019г. и
изх.№94-00-2590/29.01.2010г.,
2/разрешение за ремонт на санитарен
възел в същата сграда и подмяна на канализационна тръба, съгласно посочените
по-горе две писма на кмета и
3/неиздаване на заповед за
премахване на външна тоалетна в поземления имот, определена като незаконен
строеж в писмо на кмета изх.№94-00-2590/31.10.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №95/2020г. по описа на
КАС.
Определението
подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-мо дневен срок от
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: