Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ …..

 

гр.Айтос, 02.06.2020 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора......., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 114 по описа за 2020 година на РС-гр.Айтос, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на П.К.Д., ЕГН **********,*** и  посочен адрес за призоваване: гр.Б., ***, чрез адв.П.С. и адв.В.Б. против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-гр. Б., Булстат ***, с адрес: гр.Б. , *** представлявано от Директора на ОД на МВР-Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и по чл.86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл.310, ал.1 от ГПК като в исковата молба се твърди, че ищецът заема длъжността „младши инспектор“ в РУ-Р. при ОД на МВР - Б., като за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. същият е положил нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент за нощен труд 1,143 по Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (8 часа дневен труд се равняват на 7 часа нощен труд) и на ищеца да се плати сумата от 1 000 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за целия процесен период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143. Претендира се и сумата от 100 (сто) лева – сбор от  мораторните лихви върху стойностт на неизплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд от  01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., както и законната лихва върху сумата по главницата от 1000 лева, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на дължимото. С допълнителна молба (становище) е направено изменение на иска с увеличение на претендираната главница от 1000 лв. на 1195,36 лева и от 100лв. на 194,08 лева – досежно мораторната лихва.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са заявени доказателствени искания – за задължаване на ответника да представи писмени доказателства, имащи отношение към предмета на спора и за назначаване на Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) с конкретни задачи.

В срока за отговор от ответната страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-гр.Б. такъв е получен, като чрез гл.юрисконсулт Г.В. се оспорва исковата претенция като неоснователна по основание и размер. Поддържа се, че на ищеца са платени всички суми, включващи плащания на месечното възнаграждение, за извънреден и нощен труд. Твърди се, че не се прилага коефициентът по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, а неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. В тази наредба липсвал текст, който урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент, което било нормотворческо решение на министъра на вътрешните работи, действащо от влизане в сила на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., като съотношението между дневен и нощен труд било като 1 към 1 /8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд/, а не както по Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се равняват на 8 часа дневен труд. Представят се исканите по реда на чл.190 ГПК писмени доказателства. Ответната страна не възразява по направеното искане за назначаване на ССчЕ. В обобщение ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрисконсулт В. не спори по допустимостта на иска, както и по повод своевременно направеното изменение на претендирания размер на главницата и морателната лихва, но моли за оставяне ищцовата претенция без уважение като неоснователна.

 

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба и след направеното изменение по чл.214 от ГПК ищецът Д. е предявил срещу Областна дирекция на МВР-Б., иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 195,36 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 181,89 часа, представляващо разликата между заплатен извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143, за периода от 01.01.2017г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

По делото няма спор, че за периода от 01.01.2017г. до 28.11.2018 г. ищецът е полагал труд на длъжност „мрадши автоконтрольор І степен“ при РУ – Р. на ОД на МВР-Б., в потвърждение на което е приложеното удостоверение на л.13 от делото.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, а това се установява и от заключението на вещото лице В..

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляване на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

По делото са приети като писмени доказателства платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд, като страните се позовават на заповеди № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. и Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. (ведно със заповедите за изменение).

От заключението на вещото лице В. по назнатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период от време  ищецът  положил общо 1 272 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1, 143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1, 143, се равняват на  1 453,89 часа. Разликата между двете величини е 181,89 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1195,36 лева, което не е било платено.

Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

  В Наредба № 8121з-592 (обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015 г.) и в Наредба № 8121з-779 (обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г.) липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, което обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно  приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е от 1,143 , получен като частно при деление на нормална продължителност от 8 часа на денонощие за втория (чл.187, ал.1 от ЗМВР) и 7 часа за първия.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143 се явява доказана по своето основание – за времето от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. доколкото е приложима субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. От заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент 1, 143, е 1195,36 часа, като разликата от  181,89 часа не е начислена и съответно не е платена. Установява се и че дължимото трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания (след изменението на иска) размер от 1195,36 лева. Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер. Ето защо исковата претенция следва да се уважи като основателна и доказана като изложените съображения са относими досежно основателността и на иска за мораторна лихва, в размера претендиран след направеното изменение – за сумата от  194,08 лева.

 

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 о ГПК на ищеца се дължат съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие (на л.61 от делото).

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда  230,58 лева, от които държавна такса в размер на 55,58 лева и 175 лева за възнаграждение за вещо лице.

 

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд

                                         Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР–Б., Булстат ***, с адрес: гр. Б., *** да заплати на  П.К.Д., ЕГН **********,***, сумата 1195,36 (хиляда сто деветдесет и пет лева и тридесет и шест ст.) лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 181,89 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., както и сумата от 194,08 (сто деветдесет и четири лева и осем ст.) лева – сбор от  мораторните лихви върху стойността на неизплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд, ведно със законната лихва върху главницата 1195,36 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Б., Булстат ***, с адрес: гр. Б., *** да заплати на П.К.Д., ЕГН **********,***, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Б., Булстат ***, с адрес: гр. Б., *** да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от  230,58 (двеста и тридесет лева и петдесет и осем ст.) лева, от които държавна такса в размер на 55,58 лева и 175,00 лева за възнаграждение за вещо лице.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на страните – 02.06.2020 г.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

                                    

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: