№ 12605
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110103004 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на И. Ц. П., с ЕГН: ********** срещу
„Боро Теракол“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска: 1/ да бъде признато
за незаконно уволнението на И. Ц. П., извършено със заповед № 44/30.11.2023
г., връчена на 30.11.2023 г. /лично/, и същото да бъде отменено; 2/ И. Ц. П. да
бъде възстановена на заеманата длъжност „помощник супервайзър магазин“ с
код по НКПД 5222 3001 при „Боро Теракол“ ООД при условията от преди
уволнението и 3/ да бъде осъден „Боро Теракол“ ООД да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа в периода от 01.12.2023 г. до
31.05.2024 г. /или до момента на постъпване на друга работа респ.
постановяване на решението/ в размер на 11 160 лева / 6 месеца по 1860 лева/.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № 78 от
08.12.2008 г. като заемал длъжността „касиер“, с място на работа гр. София и
код по НКПД 4211 1002 – при срок на изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя. Впоследствие обаче между страните било сключено
допълнително споразумение към трудовия договор от 20.10.2023 г. като
ищцата била преназначена на длъжността „помощник супервайзър магазин“ и
бил уговорен нов срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Твърди се също, че трудовото правоотношение било прекратено със
заповед № 44/30.11.2023 г. – без мотиви в срока за изпитване – връчена
същия ден.
1
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна. В тази връзка
ищецът на първо място твърди, че предходната длъжност и новата длъжност,
уговорена с допълнително споразумение към трудовия договор от 20.10.2023
г. били почти идентични и уговарянето на нов срок за изпитване
представлявало заобикаляне на закона. Така ответното дружество искало да
се ползва от възможността да прекрати ТПО без мотиви в срока за изпитване
и без да спази правилото, че ищцата се ползвала от предварителна закрила от
уволнение – поради онкологично заболяване, установено с ЕР на ТЕЛК.
Ищцата излага подробни доводи, че сключването на поредни трудови
договори за еднакви или силно сходни трудови функции с едно и също лице с
цел уговаряне на нови срокове на изпитване и така накърняване
стабилизирането на ТПО били незаконосъбразно и представлявало
злоупотреба с право. Такава практика обаче била налице при ответника.
Ищцата от своя страна била служител с 15 години стаж при ответника като
страдала от заболяване, поради което и счита, че ответникът е взел решение
да я уволни, но с преназначаването и новия срок на изпитване е решил да
стори това без да й даде възможност да се ползва от предварителната закрила
при уволнение.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства: трудов договор № 78 от
08.12.2008 г., допълнително споразумение към трудовия договор от
20.10.2023 г., заповед № 44/30.11.2023 г. и ЕР на ТЕЛК.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Боро Теракол“ ООД, чрез адв.
А. П., е депозиран писмен отговор, с който исковете претенции се оспорват.
Посочва се, че действително между страните бил сключен трудов договор №
78 от 08.12.2008 г. като по силата на същия ищцата заемала длъжността
„касиер“ – при срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Внася
се уточнение, че впоследствие с ищцата било сключено допълнително
споразумение от 30.11.2011 г., по силата на което същата била преназначена
на длъжност „касиер, продавач консултант“ с код по НКПД 5230 1001 /това
споразумение било сключено поради промени в номенклатурите, наложени
от МТСП/. При сключването на това споразумение била връчена нова
длъжностна характеристика на лицето.
На следващо място не се оспорва, че действително с ищцата било
сключено и второ допълнително споразумение към трудовия договор от
20.10.2023 г. – като ищцата била преназначена на длъжността „помощник
супервайзър магазин“ с код по НКПД 5222 3001. В тази връзка и била връчена
нова длъжностна характеристика, било променено трудовото възнаграждение,
били възложени нови трудови функции, задължения и отговорности поради
което и бил уговорен нов срок на изпитване в полза на работодателя от 6
месеца. Доколкото трудовото правоотношение било прекратено в хода на
същия, то било извършено законосъобразно и никаква предварителна закрила
при уволнение не била приложима.
На следващо място се излагат подробни доводи, че длъжностите
„касиер, продавач консултант“ и „помощник супервайзър магазин“ били
2
съвършено различни – обхващали различни трудови функции, задължения и
отговорности – което било видно от съответните длъжностни
характеристики. Била налице разлика дори в режима на вътрешна
организация в дейността на предприятието на ответника като длъжността
„помощник супервайзър магазин“ била подчинена на друго лице от
длъжността „касиер, продавач консултант“ съответно имала друго
предназначение. Поради това ответникът поддържа, че със сключеното
допълнително споразумение не е нарушен КТ, нито е налице заобикаляне на
закона.
Излагат се доводи, че трудовото правоотношение било прекратено
законосъобразно в срока за изпитване.
Оспорват се и другите два иска заявени от ищцата като не се оспорват
като размер претенциите по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.
С отговора са представени писмени доказателства: заповед № РД-01-
931/27.12.2010 г., длъжностна характеристика /ДЛ/ за длъжност „касиер“ от
14.04.2011 г., допълнително споразумение към ТД от 30.11.2011 г. и
длъжностна характеристика /ДЛ/ за длъжност „продавач консултант“ от
14.04.2011 г., допълнително споразумение към ТД от 20.10.2023 г. и
длъжностна характеристика /ДЛ/ за длъжност „помощник супервайзър
магазин“ от 18.10.2023 г. и организационна схема.
С допълнителна молба от ответника са представени: фишове за заплата
на ищцата – за м. септември, октомври и ноември 2023 г., както и щатни
разписания на ответника работодател.
В открито съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично
и с адв. Р.. Последният поддържа исковата молба и иска претенциите да бъдат
уважени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
разноските на ответната страна.
Процесуалният представител на ответната страна адв. П. излага доводи
за неоснователност на претенциите и иска същите да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представения трудов договор №
78/08.12.2008 г. се установява, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника като е била назначена на длъжността „касиер“
с код по НКПД 4211 1002 – с място на работа – обект на работодателя на бул.
Черни връх № 177, гр. София.
Впоследствие между ответното дружество и ищцата е сключено
допълнително споразумение към трудовия договор – от 30.11.2011 г. – като
ищцата е преназначена на длъжност „продавач консултант“, считано от
01.12.2011 г. – с код по НКПД 5230 1001. Мястото на работа отново е обект
на работодателя на бул. Черни връх № 177, гр. София.
3
Страните са сключили и още едно допълнително споразумение към
трудовия договор – от 20.10.2023 г. – с правно основание по чл. 119 вр. с чл.
70, ал. 1 от КТ. По силата на същото ищцата вече е назначена на длъжността
„помощник супервайзър магазин“ – с код по НКПД 5222 3001. Мястото на
работа е останало непроменено – обект на работодателя на бул. Черни връх №
177, гр. София. Уговорен е обаче срок на изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя – до 22.04.2024 г.
По делото е представено експертно решение на ТЕЛК № 1362 / 084 от
17.05.2022 г., видно от което ищцата е с определена трайно намалена
работоспособност от 50 % - поради водещо заболяване – смесен целуларитет,
болест на Ходчкин, генерализирана лимфаденомегалия, проведена
лъчетерапия.
По делото са представени длъжностни характеристики за трите заемани
от ищцата длъжности, като основните задължения за всяка длъжност са както
следва:
„касиер“„продавач„пом. супервайзър магазин“
консултант“
Маркира стойносттаПосреща и обслужваПодпомага Супервайзър,
на стоките иклиенти вмагазин.
съхраняватърговския обект и
постъпилитепредлага
парични средства доинформация и
момента наконсултации за
отчитането им.предлаганите стоки.
Приема, съхраняваКонсултира и
Организира и контролира приемането,
и предава паричниподпомага
съхраняването и продаването на стоки.
средства и издаваклиентите при
касови бележки иизбора на стоки,
фактури.като се съобразява с
техните изисквания.
Извършва касовиАранжира стоките
Оформя документи и води картотека за
операции пона работното си
постъпилите и продадените стоки.
предварителномясто и витрините.
оформени от
упълномощени лица
приходно-разходни
документи.
Води касоватаИзвършваКонтролира качеството, количеството и
книга по форми инеобходимитекомплектността на постъпващите в
ред, установени сдействия помагазина готови продукти и
вътрешнитеоформяне насъответствието им с придружителните
разпоредби задокументите,документи.
счетоводнатасвързани с покупко-
документация.продажбите на
предлаганите в
обекта стоки
ПроверяваПри отсъствие наСледи за състоянието на съхраняваните
4
фактическатапрекия ръководителстоки и прави предложения при
наличност наприема доставки завъзникнали проблеми. Контролира и
паричните суми изаявени стоки иучаства при извършването на
ценни книжа сследиинвентаризации в магазина.
касовия остатък,съответствието на
ежедневнопоръчаните и
приключва касоватадоставените видове,
отчетност.марки и количества.
ПроверяваИнформира прекияОтговаря за качественото обслужване на
валидността иръководител заклиентите.
истинността наповишен интерес от
банкнотите, коитострана на клиентите
приема.към определени
стоки и за
изчерпване на
складовите
наличности.
Съставя дневниПоддържаКоординира и отговаря за дейността на
отчети заработното си мястоподчинените му работещи.
закупените ив подходящ за
продадени стоки.работа търговски
вид.
Преди отварянето иПровежда обучение и инструктаж по
след затварянето набезопасност и здраве при работа на
магазинаръководения от него персонал. Оформя
хигиенизирарезултатите от проведените обучения и
търговската площ наинструктажи съгласно изискванията на
обекта.нормативните документи и
вътрешнофирмените регламенти.
Приема предявениЗамества Супервайзър, магазин при
рекламации отнеобходимост.
клиенти и
информира прекия
си ръководител за
тях.
Изпълнява и други конкретно възложени и свързани с длъжността задачи.
Активно участва в поддържането на ефективното действие на Интегрираната
системата за управление /ИСУ/ във фирмата.
Попълва съответните оперативни
документи, които са част от ИСУ и се
отнасят до изпълняваните от
длъжността дейности. :
Спазва трудовата и технологична дисциплина, правилата за здравословни и безопасни
условия на труда, противопожарната безопасност, изискванията по опазване на
околната среда съгласно политиката и целите на фирмата
Длъжността е на пряко подчинение на
Управителя на фирмата
Длъжността е на пряко подчинение
на Супервайзър, магазин /помощник
управител/.
5
Материални и финансови отговорности
Отговаря за приетиОтговаря за правилното приемане и
Отговаря за
подправени илисъхраняване на стоките в магазина.
правилното
нередовни банкноти
съхранение на
и монети.
поверените стоки в
обекта и следи за
тяхното опазване от
кражби и повреди.
Отговаря за
Носи отговорност за проведените
Носи имуществена
съответствието на
инвентаризации и установените липси
отговорност при
касовата наличност
на стоки в магазина
вреди или липси на
според оформените
за осъществените
стоки.
сделки документи,
като носи
материална
отговорност.
Отговаря за
Отговаря за
съхраняваните в
правилната
касата парични
експлоатация и
средства и
документи.
доброто състояние
на поверената
техника.
Носи отговорност заСледи за
настъпили вреди засвоевременното
изразходваниспиране от
парични средствапродажба на стоки
срещу неоформени вс изтекъл срок на
съответствие сгодност.
изискванията
първични
документи.
Длъжен е да спазва
Длъжен е да спазва
утвърдените във
утвърдените във
фирмата трудова и
фирмата трудова и
технологична
дисциплина,
технологична
правилата за
дисциплина,
здравословни и
правилата за
безопасни условия
на труд,
здравословни и
противопожарната
безопасни условия
безопасност,
на труд,
използването на
ЛПС.
противопожарната
безопасност,
използването на
ЛПС.
6
Не допуска до работните места лица,
които не са инструктирани не са
преминали необходимото обучение.
Не допуска външни лица в помещението
при отчитане на касовите наличности и
при приключване на работното време.
Контролира
спазването на
хигиенните
изисквания за
работа в магазина
Не допуска неоторизирани служители до помещението, в което работи.
При изпълнение на своите задължения работещият е длъжен да не разпространява
информация от личен характер, която би могла да накърни личното достойнство на
ръководител, работник или служител във фирмата. Да бъде лоялен към работодателя,
като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него
сведения, както и да пази доброто име на работодателя. Длъжен е да не
разпространява сведения, факти и информация, определени като фирмена или
търговска тайна
познания за работа с
Компютърнакомпютърна грамотност: познания за
MS Office и
грамотностработа с MS Office и специализиран
специализиран
софтуер за складово управление;
софтуер за работа на
владеене на английски език на работно
каса; владеене на
английски език на
ниво; придобита квалификационна
работно ниво
група по електробезопасност
От приложена по делото структура на ответното дружество се
установява, че относно обекта на работодателя – магазин на бул. Черни връх
№ 177 са налице следните длъжности: супервайзър и помощник супервайзър
– които длъжности са равнопоставени и са подчинени на управителя на
дружеството. От своя страна на тях са подчинени длъжностите касиер,
продавач консултант и водач мотокар.
От представените щатни разписания на ответното дружество е видно, че
от 18.01.2021 г. до 09.04.2021 г. в обекта на работодателя магазин на бул.
Черни връх № 177 са налице следните длъжности: 2 броя длъжности по щат
за супервайзър магазин, помощник управител, 4 длъжности за
касиер/продавач консултант, 10 длъжности за продавач консултант и 2
длъжности за водач мотокар; с щатно разписание от 09.04.2021 г. местата за
продавач консултант са намалени на 9 броя; с щатно разписание от 16.04.2021
г. местата за супервайзър магазин, помощник управител са намалени на един
брой; с щатно разписание от 27.08.2021 г. длъжностите за супервайзър
7
магазин, помощник управител отново са увеличени на 2 броя. С последното
щатно разписание от 20.10.2023 г. в обекта са налице следните длъжности: 2
броя длъжности по щат за супервайзър магазин, помощник управител, 1
длъжност за помощник супервайзър магазин, 4 длъжности за
касиер/продавач консултант, 9 длъжности за продавач консултант и 2
длъжности за водач мотокар.
Видно от заповед № 44/30.11.2023 г. трудовото правотношение на
ищцата е прекратено на основание чл. 71, т. 1 от КТ – по инициатива на
работодателя в срока за изпитване. Заповедта е връчена на ищеца лично – на
30.11.2023 г.
По делото е представен фиш за работна заплата от ноември 2023 г.,
съгласно който на ищцата е изплатена еднократно сума от 2338.73 лева – без
да е посочено на какво основание.
Ищцата не е представила трудовата си книжа за констатация, нито копия
от последващи страници от същата с оглед доказване оставането си без
работа – независимо от изрични указания на съда, дадени с разпореждане №
34618/06.03.2024 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел Мира Веселинова
Георгиева /бивш служител на ответното дружество/ се установява, че е
работила за ответника от м. февруари 2005 г. до м. януари 2021 г. – като
първо е била касиер в магазин на ул. Шипченски проход, а впоследствие
касиер продавач на обект на работодателя на бул. „Черни връх“ и последно
стоковед – в обект на работодателя в ж.к „Люлин“. За всяка промяна в
трудовото правоотношение свидетелката подписвала документ като било
променяно и трудовото й възнаграждение. Свидетелката разказва, че като
касиер работила само с пари на касата, а като касиер-продавач консултант
наред с касата, обслужвала и клиенти в салона на магазина. От друга страна
като стоковед свидетелката се занимавала с документи и завеждане на
стоката, но не и с клиенти.
Свидетелката посочва, че също била освободена от работа около 3-4
месеца след преназначаването си на длъжност „стоковед“ без обяснение.
Уточнява, че на длъжността „стоковед“ била назначена по предложение на
работодателя, което свидетелката приела. Счита, че докато била на тази
длъжност срещу работата й нямало забележки.
Свидетелката твърди и че познава ищцата от работата им на обекта на
бул. Черни връх, където ищцата работела като касиер продавач консултант.
Свидетелката след уволнението си научила и че ищцата също била
преназначена – на длъжност зам. сурепвайзър, а впоследствие също уволнена.
Разказва и че доколкото знае на нейната длъжност, както и на тази на ищцата
след уволнението им не били назначени други лица.
В показанията си свидетелката твърди и че знае за онкологично
заболяване на ищцата, поради което последната ползвала болнични, но счита,
че това заболяване не се е отразило негативно на работата й.
На последно място свидетелката разказва, че приела да бъде
преназначена на длъжност „стоковед“, защото искала да се издигне кариерно
8
и да получи увеличение на заплатата си – като не й бил упражняван натиск от
ответника за преназначаването. Уточнява и че знаела за 6 месечния срок на
изпитване, а при прекратяване на трудовия й договор – й била изплатена
само заплатата.
В показанията си свидетелят М.С.С. /служител на ответното дружество/
твърди, че работи за ответника от около 3 години на длъжност „шофьор
снабдител“ в гр. София като не е бил преназначаван на друга длъжност.
Познавал ищцата, която работела на обект на бул. „Черни връх“ като касиер, а
впоследствие като зам. управител/зам.супервайзер. Твърди че имал
впечатления от ищцата – която като касиер работела на касата, а след това
като зам. супервайзер проверявала и описвала стоката и следела за реда в
магазина. Уточнява, че нямал непосредствени отношения с нея, но дочувал,
че не се справя с работата си на зам. супервайзер като той самият когато
посещавал магазина виждал, че положението в същия не се подобрява след
назначаването й, каквато била целта.
На следващо място свидетелят разказва, че управителят на фирмата Р.Д.
се оплаквала пред него от загуба на клиенти и че магазинът не бил добре
подреден, а понякога липсвали и стоки. Знаел също, че ищцата била
назначена да подпомага управителя на магазина, но не се справяла с работата
си. Уточнява обаче, че на разговори между ищцата и Р.Д. не е присъствал.
Допълва, че е чувал оплаквания само от работата на ищцата и само тя била
уволнена – като след това друг човек на мястото й не бил назначен.
Показанията на свидетелите съдът съобразява по реда на чл. 172 от ГПК
– доколкото и за двамата свидетели /като бивш и настоящ служител на
ответника/ е налице известна заинтересованост от изхода на делото. Същите
обаче са последователни и кореспондират на останалия доказателствен
материал, поради което липсва основание за поставяне под съмнение на
достоверността им.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от Кодекса на труда. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването
на същото.
От своя страна ответникът следва да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими. В тази
връзка на първо място следва да се отбележи, че действително съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по спорове за прекратяване
на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно ал.
2 на същия законов текст срокът тече от деня, в който на работника или
служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.
9
Посоченият двумесечен срок обаче е давностен, а не преклузивен. В
тази връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
По основателността:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ
прекрятяването на трудовото правоотношение подлежи на оспорване с иск
пред съда в двумесечен срок от настъпването му. В случая срокът е спазен,
доколкото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от
30.11.2023 г. и е връчена на ищцата на 30.11.2023 г. Исковата молба от своя
страна е с вх. № 14524/17.01.2024 г. Заповедта е редовно връчена лично на
ищцата срещу подпис.
В случая са налице два основни спорни въпроса предвид доводите в
исковата молба – дали при прекратяване на трудов договор в срока на
изпитване работодателят дължи да изложи мотиви в заповедта за уволнение и
дали уволнението на ищцата представлява злопоупотреба с право от страна на
работодателя, доколкото ищцата е била дългогодишен служител, но е
преназначена на нова сходна длъжност с уговорен срок на изпитване и
уволнена непосредствено след това като скритата причина за това била
онкологично заболяване, обуславящо закрила при уволнение.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната,
в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвествие.
Налице е трайната съдебна практика, съгласно която трудовият договор
със срок за изпитване в полза на работодателя цели да провери годността на
работника да се справи с възложената работа. В рамките на срока за
изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от
качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му.
Преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не
подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за
незадоволителен от работодателя, той може да прекрати законосъобразно
договора с работника в рамките на срока за изпитване, без да е необходимо да
мотивира решението си (така Решение № 11/ 24.01.2012 г. по гр.д. № 1783/
2010 г., IV г.о. на ВКС).
В настоящия случай няма спор, че процесното изменение на трудовия
договор е с уговорен срок на изпитване от шест месеца, в полза на
работодателя – както сам твърди и ищцата в исковата си молба. Трудовият
договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, което основание не
налага мотивиране на заповедта за уволнение. Това е така, доколкото
причините, поради които се упражнява правото по чл.71 ал.1 от КТ, са
ирелевантни и работодателят не е длъжен да сочи в писмения акт за
уволнение фактически основания за издаването му /така Решение №
16/30.01.2015 г. по гр.д. № 4793/2014 г. на ВКС, 4-то г.о. /. Липсата на мотиви
не опорочава изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение,
което налага извод за неоснователност на първия довод на ищеца.
10
По втория спорен въпрос на първо място следва да се отбележи, че в
процесния случай не са налице верижни договори със срок на изпитване. Това
е така, доколкото трудовото правоотношение с ищцата е било по договор от
2008 г. – като след сключването му за около 15 години с ищцата са сключени
само две допълнителни споразумения – и двете за изменение на заеманата
длъжност – като само едно от тези две споразумения е включвало срок на
изпитване – именно това от 20.10.2023 г. Поради това и не може да се приеме,
че работодателят е имал възприета практика да сключва поредица от
допълнителни споразумения с работниците си, с цел формално да ги
преназначава на нови длъжности, за да се ползва от облекчения ред по чл. 70
от КТ.
Съгласно чл. 70 от КТ клаузата за изпитване в полза на работодателя се
сключва в трудовия договор с цел да се провери годността на работника да
изпълнява възложената работа. Законодателят с разпоредбата на чл. 70, ал. 5
от КТ е установил еднократност и изключителност на тази клауза. Такава
може да се включи в трудов договор между страните само веднъж, за една и
съща работа в едно предприятие – работодател. Целта на законодателя с това
ограничение е да препятства възможността работникът или служителят да се
държи в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява
облекчено от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Тази цел е
съобразена със същността на клаузата за изпитване – да предостави
възможност на работодателя да провери годността на работника за
изпълнението на определена трудова функция. След като веднъж
работодателят е проверил годността на работника/служителя да изпълнява
определена работа и се е съгласил, че такава годност съществува /като не е
прекратил договора на основание чл. 71, ал. 1 от КТ на или впоследствие се е
съгласил да сключи нов трудов договор за същата трудова функция/, то нов
срок за изпитване за тази трудова функция не може да се уговаря. Договор
със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/,
която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя. по
окончателен трудов договор. Ограничението на чл. 70, ал. 5 от КТ обхваща и
случаите, когато след прекратяване на трудов договор за изпълнение на
определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството
си трудова функция. Законовата забрана за последващо изпитаве води до
недействителност на клаузата за изпитване. /В този смисъл Решение №
50262/21.12.2022 г. по гр. д. № 621/2022 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О.; Решение №
26/28.02.2018 г. по гр.д. № 2545/2017 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О; Решение №
118/04.06.2015 г. по дело № 6968/2014 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О.; Решение №
11/27.01.2015 г. по гр. д. № 4911/2014 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О. и др./.
Няма обаче пречка да се сключи договор за изпитване с работник или
служител, който вече е работил при същия работодател по първоначален
трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, такава
каквато до този момент работникът не е изпълнявал. Тъй като по правната си
природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между същите
страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея и
11
съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна
договорка, която е изменена с новата. На това основание, ако по реда на чл.
119 от КТ между страните е постигнато писмено съгласие за изменение на
осъществяваната трудова функция, не е недействителна уговорката за срок за
изпитване между работник и работодател, между които е съществувало
трудово правоотношение, но за друга длъжност. За новата трудова функция
между страните е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и
след изтичане на този срок за работодателя не съществува задължение да
предлага на работника да продължи да изпълнява трудовата функция по
предходния договор, тъй като той не запазва действието си /така Решение №
344 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 1407/2010 г. на ВКС, III ГО/. При преценка
дали работата е една и съща съществено е не наименованието на длъжността,
а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите,
когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема
си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен,
не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на
трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за
изпитване при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е
недействителна /така Решение № 369 от 3.02.2014 г. по гр. д. № 3037/2013 г.
на ВКС, IV ГО/.
Предвид гореизложеното и спорният въпрос се свежда до това дали
длъжностите „касиер, продавач консултант“ и „помощник супервайзър
магазин“ се припокриват като съществени трудови функции. С оглед
установяване на това обстоятелство по делото са представени съответни
длъжностни характеристики – подробно изследвани и сравнени от съда в
настоящото решение. Видно от същите действително в двете длъжности са
налице значителни съвпадения във възложените задължения на работника
като обем. Тези съвпадения обаче касаят в значителна част общите
задължения за лоялност към работодателя и опазване доброто име на
дружеството, както и спазването на правилата за безопасност при работа
съответно недопускане на външни лица до определени работни помещения,
както и задължението за компютърна грамотност.
По отношение на същностните трудови функции, характеризиращи
длъжността обаче се наблюдават съществени различия. Така например
дейностите на касиер/продавач консулт са насочени основно и предимно към
работата с клиенти в магазина и непосредственото им обслужване.
Задълженията на пом. супервайзър магазин са насочени към организиране
нормалното функциониране на търговския обект – чрез осигуряване на
достатъчно наличност на стоки и задаване на аранжимента им в търговски
вид, чрез следене количеството и качеството на стоките и срока им на
годност, както и наличието на съответна документация към стоките
/доколкото се касае основно за строителни материали/. Контактът на
пом.суперайзъра с клиенти е поначало по изключение предвид ръководството
на магазина, а не постоянен и непосредствен, както при продавач
консултанта. От своя страна последният също няма отношение към
наличностите и качеството на стоките в магизина, нито към документацията
12
във връзка със същите – като поначало има съвсем ограничени задължения
спрямо документооборота в обекта. Това различие е видно и от досежно
изискванията за компютърна грамотност като от пом. супервайзъра се очаква
освен да умее да работи с MS office пакет да познава и софтуер за складово
управление, както и да има придобита квалификационна група по
електробезопасност.
Освен това пом. супервайзъра има задължения да оказва контрол и
ръководство на други служители в търговския обект – каквито са продавач
консултанта и водача мотокар – като носи отговорност за работата им и за
безопасното осъществяване на същата. Подобно задължение продавач
консултантът няма като няма и подчинени лица. В тази връзка длъжността на
пом.супервайзъра е подчинена на супервайзъра на обекта, когато по
необходимост замества и на управителя на дружество. Продавач консултантът
съгласно структурата в дружеството е подпичен на пом. супервайзъра.
По посочените съображения съдът намира, че на длъжността „пом.
супервайзър магазин“ на ищцата не са били вменени задължения, които са
били включени в трудовите й функции на предходната длъжност „продавач
консултант“, с оглед на което не може да се приеме за недопустимо
уговарянето на нов срок за изпитване, тъй като годността й за изпълнение
задълженията на новата длъжност не е била проверена на предходната
заемана длъжност.
Предвид изложеното, клаузата за изпитване в допълнителното
споразумение от 20.01.2021 г. не противоречи на чл. 70, ал. 5 от КТ.
Клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при
формално спазени изисквания на чл. 70 от КТ - трудовият договор да е първи
между страните за определена длъжност, е недействителна, поради
заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на
работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен
работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 от КТ, по
причини, които не са свързани с изпълняваната работа /така Решение № 26 от
28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г. на ВКС, III ГО; Решение № 118 от
4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6968/2014 г., III ГО и др./. В случая не е
спорно между страните, че с експертно решение на ТЕЛК на ищеца е призната
50 % трайно намалена работоспособност поради онкологично и други
заболявания, които обстоятелства са известни на работодателя. Само по себе
си обстоятелството, че това налага специална закрила по чл.333, ал.1 от КТ
обаче не обуславя извод за злоупотреба с право, доколкото не е достатъчно да
доведе до извод, че договорът е прекратен в срока за изпитване по причини
извън изпълняваната работа. Предвид изложеното, клаузата за изпитване в
допълнителното споразумение от 20.10.2023 г. не заобикаля закона.
Предвид количеството зает персонал в ответното дружество тези изводи
не се променят и от показанията на свидетелката Мира Георгиева, която е
била освободена около две години преди ищцата – от различна длъжност и в
различен обект.
На последно място следва да се отбележи и че по делото няма
13
твърдения, нито събрани доказателства промяната в длъжността на ищцата да
е само формална – доколкото не се събраха доказателства, че ищцата
фактически продължава да изпълнява същите задължения, но под формално
друго наименование на длъжността с вменени други функции.
Горното налага извод за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение съответно неоснователност на исковите претенции в цялост.
Само за пълнота следва се обърне внимание, че действително
ответникът работодател е подходил некоректно към ищцата, която е била
дългогодишен служител – като й предложил нова длъжност със срок на
изпитване, знаейки за влошеното й здравословно състояние и че така засяга
правата й по окончателния трудов договор. Освен това ответникът е имал
възможност и да върне ищцата на предишната длъжност, ако същата не се е
справяла с новата гакава, но също не го е сторил. Това обаче са аргументи от
субективно и житейско естество, които не променят правните изводи по
делото.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото обаче и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
такива следва да бъдат присъдени само на ответника.
Последният претендира разноски в размер на 2820 лева без ДДС или
3384 лева с ДДС.
Посочените разноски са действително извършени, видно от договор за
правна защита и съдействие с фактура към него и банково извлечение.
От ищцовата страна обаче е направено възражение за прекомерност,
което съдът приема за основателно.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – възнаграждението за
адвокат по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.
От 01.01.2024 г. МРЗ възлиза на 933 лева. В случая съдът съобразява и предявеният иск за
обезщетение за оставане без работа. В тази връзка и възнаграждението на ответната страна следва
да бъде намалено на 1200 лева без ДДС или 1440 лева с ДДС, която сума следва да бъде присъдена
изцяло. При определяне на сумата съдът съобразява фактическата и правна
сложност на делото, обстоятелството, че същото е приключило в две
заседания, както и липсата на екпертизи и обема на доказателствения
материал.
Предвид изхода на делото направените разноски от ищеца остават в
негова тежест вкл. не се дължи държавна такса.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от И. Ц. П., с
14
ЕГН: ********** и адрес: ************ / съдебен адрес: *************,
срещу „Боро Теракол“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, кв. Бояна, ул. Подграмада № 45, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ: 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на И. Ц. П., извършено
със заповед № 44/30.11.2023 г., връчена на 30.11.2023 г. /лично/, и същото да
бъде отменено; 2/ И. Ц. П. да бъде възстановена на заеманата длъжност
„помощник супервайзър магазин“ с код по НКПД 5222 3001 при „Боро
Теракол“ ООД при условията от преди уволнението и 3/ да бъде осъден „Боро
Теракол“ ООД да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа
в периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. /или до момента на постъпване на
друга работа респ. постановяване на решението/ в размер на 11 160 лева / 6
месеца по 1860 лева/.
ОСЪЖДА И. Ц. П., с ЕГН: ********** и адрес: ************ / съдебен
адрес: *************, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
„Боро Теракол“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, кв.
Бояна, ул. Подграмада № 45, сумата от 1440 лева с вкл. ДДС – разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство по гр.д. № 3004/2024
г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
25.06.2024 г., надлежно съобщена на страните в последното открито съдебно
заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15