Мотиви
към присъда по НЧХД №1822/2019г., по описа на РРС, ХI-ти н.с.
Частният тъжител С.К.Д. *** е
обвинила подс.М.Т.П.- С. *** в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 12.02.2018г.,
в гр.Русе, причинила на С.К.Д. *** лека телесна повреда - временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
изразяващо се в следното: разкъсно - контузна рана на дясна предкитка, оток,
кръвонасядане и охлузване на дясна предкитка, кръвонасядания на дясна
предмишница, кръвонасядания на десен лакът.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 2000 лв., претендирана ведно със
законната лихва като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на
твърдяното деяние.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 219.36 лв., претендирана ведно със
законната лихва като обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на
твърдяното деяние.
Частният тъжител и граждански
ищец поддържа повдигнато с тъжбата обвинение и предявените граждански искове.
Подс.М.Т.П.-
С. се възползва от правото си да не дава обяснения.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Подс.М.Т.П.-
С. е родена на *** г. в гр.Русе, български гражданин, омъжена, неосъждана, с
висше образование, работи.
Подсъдимата
С. и частният тъжител Д. са съседи, живеещи в апартаменти на една и съща
площадка в жилищна кооперация, намираща се в гр………….. Св.И.М. е техен съсед, с
който и двете поддържали добри отношения. М. знаел, че Д. и С. не са в добри
съседски взимоотношения при съжителството си в етажната собственост.
На
12.02.2018г., около 17,30ч., св.М.
срещнал и разговарял с подс.С. във вх….. на жилищната кооперация, находяща в гр……..
През това време тъж.Д. излязла от дома си и се намесила в разговора им, като
тъжителката и подсъдимата си разговаряли на
висок тон по неустановени по делото теми. Св.М. им направил забележка да
не се конфронтират една – друга и към 17,40ч. тръгнал към заведение „Хепи“ в
гр.Русе, като до излизането си от жил. блок не станал свидетел на нараняване на
ръката тъжителката или на друг конфликт. Около 18.00-18.10ч. часа тъж.Д.
позвънила по моб. телефон на св.М. и го помолила да я закара с автомобила си до
болницата, защото ръката й била наранена/ударена.След обаждането по телефона, св.И.М.
се прибрал към 18,30ч., позвънил на вратата на жилището на тъж.Д., която му се
оплакала, че и е наранена дясната ръка и
преди 19,00ч. откарал с автомобила си до района на УМБАЛ-Русе. По време на пътуването им тъж.Д. не посочила
на св.М. кой и как й е наранил ръката, както и не бил поискала съдействие от ОДМВР-Русе
на мястото на инцидента. Два дни по-късно, на 14.02.2018г.,
тъж.Д. посетила отделение „Съдебна медицина” към УМБАЛ Русе по собствено
желание и била освидетелствана, като обяснила на дежурния лекар, че на
12.02.2018 г., около 19.00 часа, била
хваната за шията от нейна съседка, като така й била скъсана верижката на
врата и счупени очилата, намиращи се в
джоб на горната й дреха, била блъскана, като след това забелязала, че дясната й
ръка е наранена и тече кръв. Тъжителката посочила на дежурния лекар също, че не
може да обясни как е получила нараняването, но има болка в дясната предкитка. Месеци
по-късно на тъжителката били правени физиопроцедури с данни за контузия на
дясната ръка, без да е посочена пряка връзка с твърдяния инцидент.За целия
описан период, както и години преди това, личен лекар на Д. била св.Г.В., която
твърди, че не знае за здравословни проблеми от такъв характер, не й е известен
инцидент с нараняване в следствие на
същия.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установени от показанията на
свидетелите И.М. /и прочетени по реда на чл.281 от НПК/, Л.В., Х.Х., С. И. /и
прочетени по реда на чл.281 от НПК/, Яна Д. /и прочетени по реда на чл.281 от НПК/, както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства- 1 бр. CD предоставен от НС 112 МВР, СМУ,
амбулаторни листи, искане за образно медицинско изследване, постановление на
РРП, пр.преписка №1744/2018г., рецепти, фискални бонове, ЕКГ, лабораторни
изследвания, медицинска документация от личен лекар, справка за съдимост,
заключение по СМЕ, разпечатка от мобилен оператор А1, документи от СВ,
счетоводни документи.
Анализ
на доказателствата и правни изводи
При
така установената фактическа обстановка, обоснована от събраните в хода на
делото доказателства, се налага правен
извод, че с действията си подс.М.Т.П.- С. не е извършила престъплението, за
което е предадена на съд, а именно затова, че на 12.02.2018г., в гр.Русе,
причинила на С.К.Д. *** лека телесна повреда - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
изразяващо се в следното: разкъсно - контузна рана на дясна предкитка, оток,
кръвонасядане и охлузване на дясна предкитка, кръвонасядания на дясна
предмишница, кръвонасядания на десен лакът.
Посочената
в тъжбата на Д. фактическа обстановка не се доказа във хода на делото чрез нито
един пряк доказателствен източник, не е налице и такава по обем съвкупност от
косвени доказателства, които да сочат на извод, явяващ се несъмнен и единствен като възможен,
що се отнася до обективните и субективни
признаци на вмененото обвинение.
Твърденията
на тъжителя, че св.И.М. се явява лицето, което най- близо и непосредствено е
възприело резултатите от инцидента и в този смисъл се определя като почти пряк
свидетел, не намират потвърждение при съдържателната оценка на показанията му. При
съпоставката на заявеното от тъжителя пред съда, с показанията на св.И.М., за
който самата Д. твърди, че са в добри съседски отношения, се установяват
съществени фактически противоречия относно събитията, описани като случили се
на 12.02.2018г., надвечер, в гр.Русе, във
входа на обитаваната от страните кооперация. Едно от най- важните такива е разминаването на часа на заявения
инцидент /около 19.00 часа според Д. и съответно - по- рано, според анализа на
показанията на М./. Свидетелските показания на И.М. опровергават твърденията в
тъжбата и по повод на оказаната от него помощ на тъж.Д. *** - начина, по който
узнал за проблема и действията, които предприел. Св.М. твърди, че бил потърсен
по телефона от тъжителката, за да я откара с автомобила си до УМБАЛ-Русе, по
никакъв начин не станал свидетел на инцидент
с нараняване на ръката на тъжителката преди да отиде на заведение „Хепи“, а
единствено е станал свидетел, че тъжителката и подсъдимата разговарят на висок
тон, за което им направил забележка. По делото не е установен очевидец на описания
в тъжбата инцидент, като св.С. И. и св.Я. И. са двете лица, които пред съда
твърдят, че тъжителката им споделила за инцидента и нараняването на ръката й. От
изложеното по–горе следва извода, че ако се приеме, че са налице два косвени
доказателствени източника, следва при оценката на данните, които се черпят чрез
тях, да се съобрази обстоятелството, че те имат идентичен първоизточник - това
е лицето, което е повдигнало обвинението в настоящото производство. Надеждността
обаче на тези доказателствени източници е разколебана поради явяващите се
съществени противоречия във фактологията, когато се преразказва споделеното от
тъжителката като хронология. Едно от най-съществените противоречия е посоченото
място на извършване на твърдяното деяние и
начина, по който това е сторено. Св.И. твърди, че му е споделено как
съседката на тъжителката почукала на вратата й и влязла в апартамента й, след
което е наранила ръката й, бутала я и я
удряла. Св.Я. И. също заявява, че побоят е нанесен в коридора на апартамента на Д.. За разлика от посоченото и от двамата
свидетели, частният тъжител в тъжбата твърди категорично, че сблъсък имало в
коридора, т.е. на етажната площадка, като не е усетила как е била наранена
ръката й. Съществено противоречие в показанията на св.Я.И. се явява по повод на
твърденията за подаване на сигнал до спешен номер 112 и посещаването на
полицията. Според св.Ст.И. още на близка дата до инцидента /неуточнена от свид.
му показания от с.з. на 08.10.2019г./ той лично откарал с таксиметровия си
автомобил тъжителката до полицейско управление, където тъжителката да се оплаче
пред квартален инспектор.Св.Я.И. /най-близка приятелка на тъжителката/ заявява,
че дни след инцидента уговаряла тъж.Д. да се оплаче в полицията за случилото
се.Тези съществени противоречия налагат
извод, че самият източник на фактологията /тъж.Д./, преразказана от свидетелите
С.И. и Я.И. не е достоверен. От тук следва и извода, че тези разкази пред трети
лица на тъжителка са очевидно белязани със субективна заинтересованост, с оглед
да се поддържа обвинителна теза спрямо подс.С., а косвените доказателства-
свидетелските показания от свидетелите С.И. и Я.И. не могат да бъдат кредитирани. Не са налице обективно и
непосредствено възприети обстоятелства по инцидента от тези свидетели /С.И. и Я.И./,
налице е преразказ от тяхна страна при разглеждане на делото в с.з.,
възпроизвеждащ субективно отношение на една от страните в съществуващ явно от
години конфликт /доколкото св.М. сочи такива данни по отношение на съседките
си/. Горните изводи се извеждат и от обстоятелството, че в хода на
производството е до голяма и значителна степен установено, че св.Я.И. се намира
в близки/приятелски отношения с тъж.Д., които се доказват не само от
показанията й за дългогодишното им познанство, а и от личните негативни оценки,
дадени пред Съда за личността на подсъдимата. Съдът намира за необходимо да
посочи също, че показанията на св.Л.В.- личен лекар на тъж.Д., са от особено
значение при оценката на посочените гласни доказателства- показанията на св.св.Я.И.
и С.И. Тъж.Д. е дългогодишен пациент на св.В., като видно от показанията на
последната и представената медицинска документация, частният тъжител
периодично, съвсем редовно е посещавала кабинета й по повод на съществуващи хронични
заболявания, сред които и хипертония, както и предходни наранявания на части от
тялото й. Св.В. не потвърждава, а напротив отрича да е запозната с инцидента
описан в тъжбата, не е била запозната и с последствията от него от гледна точка
на здравословния статус на пациентката си. При изслушването на експерта по
назначената СМЕ, чието заключение е прието неоспорено, става ясно, че
последващата рехабилитация на дясна китка не може да се свърже като предистория
с твърдяния инцидент, защото няма медицинска документация, удостоверяваща това,
и е предприета значителен период- около 8 месеца след инкриминираната дата. Вещото
лице твърди, че установените при тъжителката увреждания- разкъсно- контузна
рана на дясна предкитка, оток, кръвонасядане и охлузване на дясна предкитка,
кръвонасядания на дясна предмишница, кръвонасядания на десен лакът, са резултат на действието на
твърди, тъпи и тъпоръбести предмети. По- конкретни данни за такива предмети не
се съдържат в тъжбата, при описание на обстоятелствата на престъплението, в
което е обвинена подсъдимата. Многобройните представени писмени доказателства
не опровергават изведените от съда по-горе изводи. Представената медицинска
документация потвърждава твърдения на св.Л.В. за наличие на хронични
заболявания и редовно проследяван здравен статус. Фирмената документация сочи,
че тъжителката от много време преди датата на инцидента не е развивала
търговска дейност, поради което не може да се приеме, че от твърдяния конфликт
в този аспект са настъпили негативни последици за патримониума й /чрез
управляваната фирма/. Разпечатките от мобилен оператор, както и предявеното по
делото в.д. – 1 бр. CD, съдържащ
звукозапис на проведения разговор от тъж.Д. с оператор от ЕЕН 112 и пол.
служител безспорно установяват проведен разговор с
инициатор тъж.Д. в 18,20ч. на 12.02.2018г.,
който час не съответства на този посочен в тъжбата /19.00ч./, за когато се
твърди от тъж.Д., че се е случил инцидента между нея и подс. С., вследствие на
който се било получило нараняване на дясната й ръка.
При
всичко изложено, Съдът констатира, че в настоящото производство, независимо от
събраните множество доказателства не се доказа извършителство и съпричастност на
подс.С. за осъществяване от обективна страна на престъплението за което е
обвинена. По делото не са налице преки доказателства за твърдяното от тъж.Д. деяние,
не се установява и косвена доказателствена съвкупност, сочеща на извод за обективиране
на такова престъпление - причиняване на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК от подсъдимата на тъжителката. Поради това, Съдът е признал
подс.М.Т.П.- С. за невинна в извършването на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на
12.02.2018г., в гр.Русе, причинила на С.К.Д. *** лека телесна повреда -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, изразяващо се в следното: разкъсно - контузна рана на дясна
предкитка, оток, кръвонасядане и охлузване на дясна предкитка, кръвонасядания
на дясна предмишница, кръвонасядания на десен лакът, и я е оправдал изцяло по
повдигнатото с тъжбата обвинение.
По граждански искове:
В наказателното производство
реализирането на гражданската деликтна отговорност е свързана с доказване
наличието на непозволено увреждане.По делото съдът не намира доказателства,
които да сочат, че подсъдимата М.С. е осъществила деликт. Този извод се явява
не просто функция от недоказаността на обвинението като цяло, но се обосновава
и на самостоятелно основание при съвкупната оценка на доказателствата по делото.
При липса на непозволено увреждане, очевидно не са налице и вреди от какъвто и
да било характер /имуществен или неимуществен/, подлежащи на
възстановяване.Поради изложеното и двата
граждански иска са неоснователни, защото не са доказани по същество и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
С оглед изхода от делото, възложени
разноските в производството- възнаграждението на експерта по назначената СМЕ,
както и направените от подсъдимата такива следва да се възложат на тъжителката.
Мотивиран така, Съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: