№ 292
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Станимир Димитров Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20211100603283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С определение от г. по НЧД № 7182/2021 г. по описа на СРС, НО, 114 – ти състав,
постановено в производство по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, съдът на основание чл. 68, ал.
1 от НК, е привел в изпълнение наказанието по НОХД 2328/2008г. По описа на СРС, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Съдът на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е извършил групиране на
наказанията, наложени на осъдения В. И.С. по НОХД № 17386/10 г. на СРС, по НОХД №
11341/13 г. На СРС, по НОХД № 9089/13 г. на СРС, по НОХД № 19877/12 г. на СРС, по
НОХД № 6219/14 г. на СРС, по НОХД № 7403/17 г. на СРС, по НОХД № 156/17 г. на РС –
Тетевен, по НОХД № 7210/17 г. на РС – Пловдив, по НОХД № 5015/17 г. на РС – Бургас и
по НОХД № 19364/11 г. на СРС, като е определил едно общо най-тежко наказание, а именно
– „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното наказание със
6 месеца и е определил едно общо най-тежко наказани за срок от 4 години и 6 месеца.
Със същото определение на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е извършил
групиране на наказанията, наложени на С. по НОХД 803/19 г. на СРС и по НОХД №
17685/18 г. на СРС, определяйки общо най-тежко наказание в размер на 3 месеца „лишаване
от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК съдът е приспаднал времето, през което
осъденият е изтърпял изцяло или отчасти някое от наказанията по групираните присъди,
1
както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и всяко
друго задържане по ЗМВР, НПК или друг закон, свързани с групираните наказателни
производства.
Срещу първоинстанционния съдебен акт в законоустановения срок е постъпил
протест, в който се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е групирал
наказанията. Настоява се атакуваното определение да бъде отменено и наказанията да бъдат
групирани според предложения от прокурора начин, обособени в три отделни съвкупности и
привеждаме в изпълнение на едно от наложените на осъдения С. наказания.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е
приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и
не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП моли съдът
да уважи протеста по изложените в него съображения, като намира кумулацията, направена
от СРС, за неправилна.
В хода по същество защитата на осъдения – адв. Б. – се присъединява към заявеното
от прокурора, като счита, че извършената кумулация не е в интерес на подзащитния й. Моли
съдът да измени първоинстанционното определение.
В правото си на лична защита и последна дума, осъденият С. излага твърдения за
това, че още пред районния съд са спорили със съдията и прокурора относно общия размер
на наказанието, като иска съдът да се съобрази с предложението на Главния прокурор.
Счита, че прокурорът не е сметнал правилно, доколкото осъденият работи в Бургаския
затвор и има над една година от работа.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от
страните в съдебното заседание, подложи на анализ материалите, събрани по делото и след
като провери изцяло правилността на атакувания акт в съответствие с чл. 314 НПК, намери
за установено следното:
Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е било
образувано по молба на осъдения В. И.С. за групиране на наложените му наказания.
С оглед изисканата справка за съдимост и справка от ГДИН първостепенният съд е
констатирал, че до момента на постановяване на определението от първата инстанция В.С. е
осъждан, както следва:
1. С влязло в сила на 11.11.2009 г. определение по НОХД № 2328/2008 г. по описа
на СРС е одобрено споразумение, с което осъденият е признат за виновен в извършено на
15.07.2001 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и чл. 21,
ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение е отложено за срок от 3 години по реда на чл. 66 от НК.
2. С влязла в сила на 04.04.2013 г. присъда по НОХД № 17386/2010 г. по описа на
СРС, НО, с която С. е признат за виновен в извършено на 28.08.2006 г. престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година и 6 месец, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от четири
години.
3. С влязло в сила на 15.10.2014 г. определение по НОХД № 11341/2013 г. по описа
на СРС, е одобрено споразумение, с което осъденият е признат за виновен в извършено на
08.02.2013 г. за времето престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК, като му е наложено
2
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66 от НК за срок от 5 години.
4. С влязла в сила на 21.06.2016 г. присъда по НОХД 9089/2013 г. на СРС, с която
осъденият С. е признат за виновен в извършено на 09.04.2008 г. престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от е1 година,
чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години.
5. С влязла в сила на 13.10.2016 г. Присъда по НОХД № 19877/2012 г. по описа на
СРС, е одобрено споразумение, с което осъденият С. е признат за виновен в извършено на
26.05.2006 г. престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието
изпълнение е отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три години.
6. С влязла в сила на 28.06.2017 г. присъда по НОХД № 6219/2014 г. по описа на
СРС, с която осъденият е признат за виновен в извършено на 19.03.2013 г. престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години, чието изпълнение е отложено за срок от 5 години по реда на чл. 66 от НК.
7. С влязла в сила на 27.11.2017 г. присъда по НОХД № 7403/2017 г. по описа на
СРС, с която осъденият е признат за виновен в извършено на 26.01.2015 г. престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да изтърпи при първоначален общ режим.
8. С влязла в сила на 25.01.2018 г. присъда по НОХД № 156/2017 г. по описа на РС -
Тетевен, с която осъденият е признат за виновен в извършено от 10.08.2013 г. – 02.09.2013 г.
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
9. С влязла в сила на 14.02.2018 г. присъда по НОХД № 7210/2017 г. по описа на РС -
Пловдив, с която осъденият е признат за виновен в извършено на 03.01.2014 г.
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца.
10. С влязла в сила на 16.02.2018 г. присъда по НОХД № 5015/2017 г. по описа на РС
- Бургас, с която осъденият е признат за виновен в извършено в периода 22.01.14 г. –
05.03.14 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
11. С влязла в сила на 23.07.2018 г. присъда по НОХД № 19364/2011 г. по описа на
СРС, с която осъденият е признат за виновен в извършено в периода 29.06.2011 г. –
05.08.2011 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
3
12. С влязло в сила на 14.05.2019 г. определение по НОХД № 803/2019 г. по описа на
СРС, е одобрено споразумение, с което осъденият е признат за виновен в извършено на
03.03.2018 г. престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда е признат за виновен и в извършено на 03.03.2018 г. престъпление по
чл. 318 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода: за срок от 3 месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
13. С влязло в сила на 03.02.2020 г. определение по НОХД № 17685/2018 г. по описа
на СРС, е одобрено споразумение, с което осъденият е признат за виновен в извършено на
19.02.2018 г. престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Спорът по делото е концентриран върху въпросите за приложението на чл. 25, вр. с
чл. 23 от НК и в частност дали тези разпоредби са правилно приложени при групирането на
отделните престъпления при най-благоприятния за осъдения вариант.
Въззивният съдебен състав намира, че атакуваното определение на СРС в частта, в
която е определена една съвкупност, включваща престъпленията по НОХД № 17386/10 г. на
СРС, по НОХД 11341/13 г. на СРС, по НОХД 9089/13 г. на СРС, по НОХД 19877/12 г. на
СРС, по НОХД 6219/14 г. на СРС, по НОХД 7403/17 г. на СРС, по НОХД 156/17 г. на РС –
Тетевен, по НОХД 7210/17 г. на РС – Пловдив, по НОХД 5015/17г. на РС – Бургас и по
НОХД 19364/11 г. на СРС е неправилно определена от състава на контролирания съд. Това е
така, защото не са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за така
сформираната съвкупност. Не всички посочени от районния съд престъпления са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, а даже – напротив. В така
определената кумулационна група част от престъпленията се намират в отношение на
рецидив помежду си и съответно не могат да бъдат групирани. Така например деянията по
НОХД 7403/17 г., по НОХД 156/17 г., по НОХД 7210/17 г., по НОХД 5015/17 г. са
извършени в периода 10.08.2013 г. – 26.01.2015 г., след като вече осъденият С. е бил
осъждан за някое от престъпленията, включени в цялата съвкупност. Във варианта, посочен
от районния съд най-ранното деяние е с дата на извършване 26.05.2006 г. (НОХД №
19877/12 г.), а най-късното – 26.01.2015 г. (по НОХД 7403/17 г.), като първата влязла в сила
присъда за престъпление, включено в съвкупността е с дата 04.04.2013 г. (НОХД № 17386/10
г.). Тоест съдът не е отчел датите на извършване на деянията и тези на постановяване на
окончателни съдебни актове по тях, с оглед на което е стигнал до грешно групиране на
наказанията.
Въззивният съд, проследявайки хронологията на деянията и на влизане в сила на
присъдите по тях, намира подаденият протест за основателен, вкл. касателно предложените
кумулационни групи. При избор на конкретен вариант за групиране на наказанията, съдът
следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. №
2/65 г. на Пленума на ВС, съгласно което - при множество различни варианти, съдът следва
да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. В настоящия случай
предложеният от прокуратурата вариант за групиране на наказанията действително е най –
благоприятният за осъденото лице. Престъпленията по НОХД 17386/10 г., по НОХД
11341/13 г., по НОХД 9089/13 г., по НОХД 19877/12 г. и по НОХД 6219/14 г., за които е
осъден С., са извършени преди, за което и да е било от тях, да е имало постановена и влязла
в сила присъда, поради което те се намират в условията на реална съвкупност, следователно
са налице предпоставките за определяне на общо наказание. Най-тежкото наказание,
4
наложено по гореизброените наказателни производства, е наказанието по НОХД №
11341/13 г. в размер на 3 години „лишаване от свобода“ и същото следва да бъде определено
като общо най-тежко наказание измежду посочените по-горе, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 години. В случая за всяко едно от включените в съвкупността деяния
изпълнението на наложеното наказание е отложено по реда на чл. 66 от НК, но след
групиране на престъпленията преценката за приложението на чл. 66 от НК се прави накрая,
след определяне на общото наказание за съвкупността. Действително разпоредбата на чл. 25,
ал. 4 от НК предвижда, че когато по някоя от присъдите, включени в съвкупността лицето е
било освободено от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66 от НК, въпросът за
изпълнение на общото наказание се решава при неговото определяне. Това означава, че е
възможно при определяне на общо наказание в рамките на съвкупността да се приложи
разпоредбата на чл. 66 от НК, но предпоставките на сочената материалноправна разпоредба
следва да са налице към момента на групиране на наложените наказания. Както вече стана
дума по-горе, констатира се, че осъденият С. е извършил ново престъпление от общ
характер. В случая отлагане изпълнението на така определеното едно най-тежко наказание
се явява неприложимо поради обстоятелството, че в изпитателния срок на всички от
осъжданията, осъденият С. е извършил нови престъпления. С оглед на което определеното
общо най-тежко наказание от 3 години „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“
от ЗИНЗС.
Преценявайки всички данни, касаещи престъпните деяния, включени в съвкупността,
времеизвършването им, тежестта и степента на обществена опасност на престъпленията,
както и данните, характеризиращи личността на подсъдимия, въззивният съд не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване размера на
определеното общо най-тежко наказание по тази съвкупност. Наказанието от 3 години
„лишаване от свобода“ съответства на обема и тежестта на включените в съвкупността
деяния, както и на интензивността на реализираната от осъдения С. престъпна дейност.
Четири от деянията се събсумират под основния състав на измамата – по чл. 209, ал. 1 от
НК, а петото – под престъпния състав на чл. 129, ал. 2 от НК. Три от деянията са извършени
в периода 2006 г. – 2008 г.. Евентуално увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК
би се оказало форма на прекомерна репресия спрямо осъденото лице, с оглед на което съдът
намира искането на прокурора в тази му част за неоснователно.
На следващо място основателно е искане на прокуратурата за групиране на
наказанията по НОХД № 7403/17 г., по НОХД № 156/17 г., по НОХД № 7210/17 г., по
НОХД № 5015/17 г. и по НОХД № 19364/11 г., доколкото деянията по тях се намират в
съотношение на реална съвкупност, с оглед на което са налице предпоставките на чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК и на осъдения С. следва да бъде определено едно общо най-тежко
наказание – това, наложено по НОХД № 7403/17 г. в размер на 4 години „лишаване от
свобода“. За реализиране на целите на наказанието по конкретната съвкупност следва да се
приложи и разпоредбата на чл. 24 от НК. Възможността за приложение на чл. 24 от НК е
способ за постигане на справедлива оценка на общата престъпна деятелност на дееца и се
упражнява от съда с оглед конкретиката на всеки отделен казус. За да достигне до извод за
необходимост от приложението на чл. 24 от НК, въззивният съд изследва цялостната
престъпна дейност на осъдения С. и прие, че той е лице с висока степен на обществена
опасност и изградени престъпни навици, както и че определеното общо наказание е
несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния. Престъпната дейност
на С. се изразява в посегателства срещу правото на собственост и възможността всяко лице
свободно да се разпорежда с нея. Всичките наказания, включени в тази съвкупност, са за
деяния, субсумиращи се под престъпния състав на измамата, като за 4 от тях осъденият е
признат за виновен в извършване на квалифициран състав на измамата, като само едно от
деянието е такова по чл. 209 от НК. Прави впечатление и обстоятелството, че две от
5
деянията, включени в съвкупността, са извършени в условията на продължавано
престъпление – в единия случай – с 5 деяния (НОХД 5015/17 г.), а в другия – с 9 деяния
(НОХД 19364/11 г.), а две от престъпленията са извършени в условията на повторност. За
четири от петте деяния осъденият С. е използвал един и същи механизъм на въвеждане в
заблуждение на лицата, а именно – че ще им продаде гориво на по-ниска цена, а в петия – че
ще им осигури работа в предстоящ за откриване собствен магазин. Така посочените
обстоятелства обуславят извода, че С. е лице с утвърдена нагласа за финансово
облагодетелстване по противозаконен начин, което е още един фактор и изолиране от
обществото за по-дълъг период би оказало своето поправително и превъзпитателно действие
върху личността на С.. Съдът счита, че определеното за съвкупността общо най-тежко
наказание следва да бъде увеличено със 6 (шест) месеца, като крайният размер на
наказанието, което С. следва да изтърпи ще възлиза на 4 години и 6 месеца.
Вън от горното, въззивният съд се солидализира с решението на районния съд да
постави в една съвкупност престъпленията по НОХД 803/17 г. и по НОХД 17685/18 г.,
доколкото и двете деяния са извършени преди да има постановена влязла в сила присъда, за
което и да е от тях. С одобреното по НОХД 803/17 г. споразумение осъденият С. е признат
за виновен в извършването на две отделни престъпления – такова по чл. 270, ал. 1 от НК и
такова по чл. 318 от НК, намиращи се в отношение на съвкупност. За всяко то тях е
определено наказание от по 3 месеца „лишаване от свобода“, както и общо най-тежко
наказание по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК в размер на 3 месеца „лишаване от свобода“.
Така първата присъда в тази кумулационна група е от 14.05.19 г., като и трите деяния са
извършени преди това, както следва – на 03.03.2018 г. и на 19.02.2018 г.. Така общото най-
тежко наказание, което следва да търпи осъденият С. е в размер на 3 месеца „лишаване от
свобода“. Така определеното наказание съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В“ от ЗИНЗС следва да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
При постановяване на проверяваното определение, първоинстанционният съд се е
съобразил и е спазил поредността, при която се определя наказание в случай на съвкупност
от престъпления. Винаги, когато са налице множество престъпления, какъвто е и
настоящият случай, съдът е длъжен в рамките на своите правомощия да обсъди и реши на
първо място въпросът, свързан с определяне на общо наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23
от НК, и едва тогава да прецени необходимостта от прилагане или не на института на чл. 68
от НК. В настоящият случай, действително са били налице предпоставките за определяне
на едно общо, най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на осъдения по
различни наказателни производства, макар и в различен вариант от този, избран от
контролирания съд. Правилна е преценката на районния съд, че са налице основанията на
чл. 68, ал. 1 от НК и наказанието по НОХД 2328/08 г. ( 1 година „лишаване от свобода“)
следва да бъде приведено в изпълнение, доколкото в изпитателния срок от 3 години,
определение по НОХД 2328/08 г. осъденият С. е извършил други умишлени престъпления
от общ характер.
Относно начина на изтърпяване на наложеното на осъденият Стефанов общо, най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година за деянията, включени в
съвкупността, въззивният състав намери следното:
Правилно на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
всяко друго задържане по реда на НПК, ЗМвР, както и времето, през което осъденият е
изтърпял изцяло или отчасти някое от наказанията по особените съвкупности.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 и т. 6 от НПК вр. чл. 337, ал.
1, т. 2 и чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определението от 09.07.2021 г., постановено по НЧД № 7172/2021 г. по описа на
СРС, НО, 114 –ти състав, като го ИЗМЕНЯ както следва:
на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК определя едно общо най-
тежко наказание измежду наложените по НОХД 17386/10 г., по НОХД 11341/13 г., по
НОХД 9089/13 г., по НОХД 19877/12 г. и по НОХД 6219/14 г., а именно – „Лишаване
от свобода“ в размер на 3 (три) години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “В“ от
ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим.
на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК определя едно общо най-
тежко наказание измежду наложените по НОХД 7403/17 г., по НОХД156/17 г., по
НОХД 7210/17 г., по НОХД 5015/17 г. и по НОХД 19364/11 г., а именно - „Лишаване
от свобода“ в размер на 4 (четири) години. На основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА
така определеното наказание със 6 (шест) месеца и ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко
наказание в размер на 4 (четири) години и 6 (шест) месеца. На основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ режим.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7