Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 12.12.2017
година.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
двадесет и трети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………КОНА ДОЧЕВА……...……и в присъствието на
прокурора……………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията……..ТАТЯНА
БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 773 по описа на съда за 2017 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1619/02.10.2017г. по гр.д. № 1869/2017г. Плевенски районен съд е
осъдил на основание чл.45 от ЗЗД А.Й.Н.,*** да заплати на И.П.Н. от с.гр., сумата от 6400.00 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от дейността на ищеца като пчелар и изразяващо
се в пропуснат добив и печалба от продажбата на пчелен мед от 10 броя кошери за
2015 г. и 2016 г. – на стойност 5600лева, и отводки /нов рояк/ - по 5 броя на
година – на стойност 800лева, в резултат от противоправно задържане на 10 броя
кошери от ответницата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата. Присъдил е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски по делото в полза на И.П.Н., в размер на 1616.40лв., за държавна
такса, адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и депозит за особен
представител.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от А.Й.Н., чрез особения и
представител адв.С.М., в която се прави оплакването, че решението е постановено
в нарушение на материалния закон и на процесуалните норми. Жалбоподателката
счита, че съдът неправилно е възприел заключението на ВЛ С. П., тъй като
заключението е било с „чисто теоретичен характер, без да се вземат предвид
действителните обстоятелства“. Счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.51,
ал.1 от ЗЗД, като никъде в мотивите си съдът не е коментирал действителните
разходи, а само приходите които се очакват. Позовава се на съдебната практика
като заявява, че „пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетението,
трябва да имат качеството на реалност и сигурност, като реалността се доказва.“
Жалбоподателката моли окръжният съд, като съобрази доводите в жалбата и тези в
писмената защита на адв.С.М. да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
и да постанови друго по същество, при съобразяване на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ
и да и бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата И.П.Н., чрез пълномощникът си адв. Д.П., е подал писмен отговор срещу жалбата, в който заявява, че жалбата е неоснователна.В отговорът на въззивната жалба ответницата не е въвела възражението, което сега служебният адвокат изтъква едва във въззивната жалба, поради което и възможността за събиране на доказателства във връзка с него, е преклудирана.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени
в жалбата, прецени събраните пред първата инстанция доказателства и се съобрази
с изискванията на закона, намира за установено следното:
Плевенски РС е бил сезиран с иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 6 400лева представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от дейността на ищеца като пчелар, изразяващо се в пропуснат
добив и печалба от продажбата на пчелен мед от 10 броя кошери - за 2015 г. и 2016 г., на стойност 5600лева и
отводки /нов рояк/ - по 5 броя на година, на стойност 800лева, които е пропуснал да
реализира в резултат от противоправното задържане на 10 броя кошери от
ответницата.
Безспорно е между страните, а се установява и от
приложеното дело, че с влязло в сила решение по гр.д.№4693/2015 г. на РС Плевен
е признато за установено, на основание чл.108 от ЗС, че ищецът е собственик на
пчелни кошери, задържани от ответницата през м.октомври 2014 г., като
ответницата е осъдена да му върне 10 бр. кошери с пчелни семейства и 6 бр.
празни кошера. Не се спори, че в изпълнение на решението на 17.10.2016 г. от
ЧСИ са му били предадени 16 бр.кошери – 10 с пчелни семейства и 6 бр. празни,
видно и от представеното копие от протокол за предаване на движими вещи от 17.10.2016
г., изготвен от ЧСИ И. Ц. по изп.д.№771/2016 г., с длъжник А.Н..
Спорно е за периода на противоправното задържане
на кошерите през 2015 г. и 2016 г. причинени ли са на ищеца вреди – пропуснати
ползи от добив на пчелен мед и отводки и в какъв размер.
От събраните пред първата инстанция
доказателства се установява, че в с.***, на името на ищеца е регистриран
животновъден обект – пчелин, в който се отглеждат 20 бр. пчелни семейства/удост-е
№*** г. на МЗХ, Областна дирекция по безопасност на храните/. Представен е и регистрационен
номер на пчелин №***, съгласно който в с.***, ищецът е регистрирал отглеждането
на 50 бр.пчелни семейства, както и становище на МЗХ, Областна дирекция по
безопасност на храните, че обекта в с.***, регистриран на името на ищеца,
отговаря на ветеринарно-медицинските изисквания.Освен това ищецът е представил
и протокол за извършен профилактичен преглед на пчелина, с рег.№*** г., при
който преглед са били прегледани 50-те бр. пчелни семейства и не са установени
съмнителни за заболяване и отпаднали.На вещо лице е възложено изчисляването на
размера на пропуснатите ползи.От приетото от РС заключение, което съдът е
възприел като вярно, компетентно и безпристрастно, се установява, че
пропуснатите ползи от противоправното задържане на 10 бр. кошери с пчелни
семейства, са в размер на 400 кг. мед и 5 бр. отводки /нов рояк/ за една
стопанска година. ВЛ е установило, че средната цена на един килограм мед за периода
е била 7лева, а на отводка – 80 лева, или за една година пропуснатите ползи на
ищеца са изчислени на сумата 2800лева от мед и 400лева от отводки. ВЛ е установило,
че за две години нереализираните приходи са в размер на 5600лева от мед и
800лева от отводки.
За да
уважи иска за пропуснати ползи в посочените размери първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките на чл.45 и сл. от ЗЗД -извършено от ответницата деяние, което
е противоправно и виновно/задържане
на кошерите собственост на ищеца/, като вината се
предполага до доказване на противното, а причинителят
на увреждането не е твърдял и респ. доказвал,
че не е действувал виновно.С оглед
влязлото в сила решение по гр.д.№4693/2015 г., Плевенски РС е приел, че
собственик на кошерите е ищеца и липсва годно правно основание, на което те да
се държат от ответницата.Приел е, че е налице и вреда, която е причинена на
ищеца, вследствие действията на ответницата. Позовал се е на разпоредбата на
чл.51, ал.1 от ЗЗД, съгласно който обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, в това число и за вредите,
изразяващи се в пропусната полза, тоест тези, които при обикновения ход на
нещата биха могли с вероятност да се очакват. За такива е счел добивите от
пчелния мед и нови отводки, които ищецът е щял да получи от притежаваните от
него 10 бр. кошери с пчелни семейства, ако последните не бяха противоправно
задържани от ответницата. Преценил е, че на обезщетение подлежат реално
причинените конкретни вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Въззивният съд, в настоящия си състав, намира че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическите констатации и
правни изводи на решаващия съд се споделят изцяло от въззивната инстанция,
която на основание чл.272 ГПК, ги възприема като свои. Безспорно е, в настоящия
случай, че в резултат на деянието на ответницата, ищецът не е могъл да
реализира добив от мед от 10 бр. кошери с пчелни семейства през сочения период
– стопанските 2015 и 2016 г., както и от получаването на нови рояци пчели
/отводки/. Обоснован и правилен е изводът на решаващия съд, че са доказани пропуснати
ползи за ищеца за посочения период, тъй като той е щял да реализира установените
от ВЛ количества пчелен мед от 10 броя кошери с пчелни семейства и от нови
рояци в пчелина си в с.***, където отглежда другите си пчелни
семейства.Пропускът да получи този добив се намира в пряка причинна връзка с действията
на ответницата по задържането на кошерите. Установен е размера на това
обезщетение от заключението на експерта С. П., което заключение не е било
оспорено от ответницата и не е правено никакво конкретно възражение, нито в
отговора на исковата молба, нито по-късно при приемане на заключението от РС.
Единственото възражение в отговора на исковата молба е, че се оспорва иска по
основание и размер. В тази връзка, съдът в доклада си по делото е указал на
ответницата, че нейна е доказателствената тежест за установяване на
правоизключващите или правопогасяващите факти и обстоятелства.
Неоснователно е възражението на въззивницата, че
не е получила конкретни указания от РС. Съдът не би могъл да и даде
по-конкретни указания без да прекрачи границите на служебното начало, при
положение че отговорът не съдържа никакви конкретни доводи, възражения или
респ. да са наведени някакви правоизключващите или правопогасяващите факти и
обстоятелства. Позоваването на чл. 7, ал.1, т.2 от ГПК е неуместно, тъй като на
ответната страна е дадена възможност да депозира писмен отговор, като и е
указано съдържанието на отговора и последиците от неподаването му, с което
съдът е изпълнил процесуалните си задължения. На страната не е отказано
съдействие за изясняване на делото от фактическа страна. Цитираната разпоредба,
както и чл.131 ГПК обаче не изисква съдът да указва на ответницата какви
възражения по чл.131, ал.2, т.5 от ГПК да направи. На същата е бил назначен
служебен адвокат, който като квалифициран процесуален представител е могъл
своевременно да направи възражението, което е наведено едва във въззивната
жалба. Макар и относимо към спора относно размера на обезщетението, исканото от
въззивницата доказателство относно размера на обичайните разходи за
отглеждането на пчелите за посочения период, е несвоевременно направено и
поради това преклудирано. Състезателният исков процес не позволява на съда да
събира служебно доказателства за ненаведени от заинтересованата страна факти и
обстоятелства, които биха довели до намаляване на обезщетението. От ищеца е
направено искане за събиране на доказателства относно размер на иска, на което
искане ответницата не се е противопоставила, не е поставила допълнителна задача
на съдебния експерт, при което съдът правилно е възприел заключението изготвено
от квалифициран специалист и е основал решението си на него. Доказани са
правопораждащите факти, като не са наведени, респ. доказани правонамаляващи или
правоизключващи такива. Както самата въззивница е изложила, размера на
пропуснатите ползи е нужно да бъде доказан, включително и фактите, водещи до
намаляването му и ако не бъдат доказани, съдът е в правото си да приеме, че не
са се осъществили такива факти. При пасивното процесуално поведение на
ответницата, районният съд не е бил длъжен да прилага разпоредба на ЗДДФЛ
–чл.29, ал.1, т.1/цитирана в писмената защита/ и да изчислява самостоятелно/без
съответния довод или възражение от ответницата/ нормативно признати разходи от
дейността на ищеца като физическо лице, без дори да е изяснено дали той е бил
регистриран като земеделски стопанин и дали е начислявал такива разходи от
дейността си. Ето защо, неоснователен е довода във въззивната жалба, че съдът не
е приложил правилно материалния закон и процесуалните норми.
При така
изложените правни и фактически аргументи, въззивният съд намира, за правилен и
обоснован на събраните по делото доказателства
извода на Плевенски РС относно размера на пропуснатите ползи. Въззивната
жалба се явява неоснователна и поради това, следва да се потвърди обжалваното
решение.
При този изход на делото, следва да бъдат
присъдени направените от въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнагражение в размер на 500лв., съобразно договора за правна помощ на л.9 и
списъка с разноските на л. 18 от делото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.271, ал.1 от ГПК
решение № 1619/02.10.2017 г. по гр.д. № 1869/2017г. по описа на Плевенски районен
съд.
ОСЪЖДА, на основание чл.273, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК А.Й.Н.,
с ЕГН **********,***, да заплати на И.П.Н., с ЕГН **********,***, разноски по
делото за въззивната инстанция за адвокатски хонорар в размер на 500лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: