Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 485
гр. Б., 12.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети състав, в открито съдебно заседание
на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Гергана Славова, като
разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 218 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във
връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на М.И.В., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** срещу Заповед №
ЧР - 03-140/03.12.2021 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която на
жалбоподателя, изпълняващ длъжността главен инспектор - заместник началник (режимна
и надзорно-охранителна дейност) в затвора гр.Б. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение.
В
жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Изразява се
становище, че събраните доказателства в хода на дисциплинарното производство са
интерпретирани превратно в мотивите на заповедта, което е довело до неправилния
извод за извършено дисциплинарно нарушение от страна на В.. Сочи се, че в
обобщената справка са цитирани редица материали, които не доказват извършване
на нарушението, както и че към преписката не са приобщени редица сведения,
изискани и предоставени на ДРО от служители в затвора, които опровергават
напълно изводите на комисията. Твърди се също, че срещу действията на
комисията са подадени четири броя жалби
от служители в затвора до министъра на правосъдието за оказан сериозен натиск
при снемане на сведенията за посочване на неверни данни, както и че е
организирана подписка в подкрепа на жалбоподателя. Изтъква се и допускането на
редица процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство, а именно,
че ДРО е изготвил обобщена справка и е формирал становището си без да изслуша В.
и без да му връчи покана за даване на писмени обяснения, въпреки неколкократно настояване
за това. Сочи се и невръчване на прокурорското постановление, по повод на което
е образувано дисциплинарното производство. Излагат се и доводи, че
дисциплинарно наказващият орган е приел за установено и доказано деяние, което
осъществява и състав на престъпление, при липса на влязла в сила осъдителна
присъда, с което е нарушена презумпцията за невиновност.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява
лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
ангажира писмени доказателства. Претендира разноски, съгласно представен
списък. Депозира и писмени бележки в предоставен от съда срок.
Ответникът
- Министър на правосъдието предоставя административната преписка по издаване на
оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно уведомен, се представлява от
процесуален представител - юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Административен
съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
представените в административната преписка доказателства се установява, че дисциплинарното
производство е било образувано срещу жалбоподателя със заповед № ЧР-03-113/23.08.2021г.
на Министъра на правосъдието (л.34) по повод съдържащи се данни в Постановление
на Окръжна прокуратура – Ш. пр.1497/2021г. с вх.№
212002-001-06/2-27/23.08.2021г. (л.40) за извършено от него престъпление от общ
характер и за тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в превишаване на
правомощия, злоупотреба със служебно положение и нерегламентирани контакти с
близки на подсъдими лица. С тази заповед Министърът на правосъдието определил и
дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) - състава на комисията, която да проведе
дисциплинарното производство.
В
хода на проверката комисията е събрала множество писмени доказателства - писмени
сведения, обяснения и докладни записки от следните служители в затвора в гр.Б.:
комисар Б. М. – началник на
затвора в гр.Б. (л.84-85 от делото), Д. И. А. – Г., инспектор СДВР (л.86), П. И. Л. – инспектор IV-та степен „СДВР“ (л.106), главен инспектор Н. С.-началник на
сектор „СДВР“ (л.96), Д. Я. – IV-та степен инспектор „СДВР“ (л.107-108),
А.С.– инспектор IV-та човешки ресурси (л.108-109), И. С. – старши експерт (материално-техническо
снабдяване) в сектор „ФЛКР“ (л.110), Г. Д. - IV-та степен инспектор вътрешна сигурност (л.111-112), И.
В. – началник сектор „ФЛКР“ (л.113), главен инспектор Д. М. – началник на сектор
I-ва категория надзорно охранителна дейност (л.114), инспектор Д. Н. Л. –
главен надзирател IV - степен (л.117), К. Т. – инспектор VII – социална дейност и възпитателна работа в затвора в гр.Б. (л.120),
К. С. – експерт стопанска дейност в ДП „Фонд затворено дело“ ТП Б. (л.121).
Комисията е изискала и събрала писмени сведения и от лишените от свобода М. Х. (л.115)
и Т. И. (л.116). Към събраните материали в хода на дисциплинарното производство
са били приобщени и договори за отдаване на труд на лишени от свобода, сключени
между ДП „Фонд затворно дело“ и „Х. Б.“ ООД, документи относно наличие на
непогасени парични задължения от страна на „Х. Б.“ ООД към ДП „Фонд затворено
дело“ ТП Б. (л.128-130). ДРО е приел въз основа на тези документи, че тези
непогасени задължения са били известни на М.В., но въпреки това той е
съдействал за назначаването на длъжност деловодител в затвора в гр.Б. на Г. Б.,
която е била във фактическо съжителство с управителя на „Х. Б.“ ООД – Г. П. М..
Дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е извършил проверка и опис на
съдържанието на личната каса на главен инспектор М.В., при което е открита
парична сума в размер на 16 000 лева (л.170), за наличието на която той е
отговорил, че е от продажба на апартамент, както и златни накити, за които той
не е могъл да докаже произхода им.
Въз основа на събраните доказателства ДРО е
приел за установено, че за период от 2019 год. до датата на извършване на
проверката главен инспектор М.В. се е облагодетелствал с парични суми от лишени
от свобода и техни близки, за да извърши
действия по служба, а именно лишени от свобода да бъдат извеждани на работа или
да бъдат преместени в затворнически общежития при по-благоприятни условия.
Приел е, че с тези си действия главен инспектор М.В. е нарушил следните
разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна
дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра
на правосъдието, утвърден със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на
правосъдието, с който служителят се е запознал на 09.01.2018 година: чл.16 „държавният служител не допуска на работното
си място поведение, несъвместимо с добрите нрави“; чл.43 “държавният служител е неподкупен и не се
възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично
облагодетелстване или с друга користна цел“; чл.50 “държавният служител не участва в корупционни прояви“.
Прието е за установено, че П. Л. в качеството
си на инспектор СДВР под въздействие на главен инспектор В. е изразил отчетливо
понижаване на оценката на риска от рецидив и е бил принуден да се съгласи да
бъде променена оценката на риска на л.св. Я.. Прието е за установено също, че главен
инспектор М.В. е прикрил докладван му случай, свързан с предаване на вещ - черно полиетиленово пликче
от лишения от свобода Й. М. на лишения от свобода Г. Г. на 30.06.2020 год.,
както и че жалбоподателят чрез телефонен разговор е упражнил натиск над йерархически
подчинената му К. Т., с цел тя да направи предложение за извеждане на работа на
лишения от свобода Й. С. М..
Дисциплинарно разследващият орган
(ДРО) е приел за установено също така, че в затвора гр. Б. I-ва категория се е
създало напрежение и страх от страна на служителите от зам.началника на
затвора, тъй като същият демонстрира ненаказаност, че е бил нарушен нормалният
микроклимат на работа, което води до ненужно безпокойство и тревога, неминуемо
рефлектира върху изпълнението на служебните им задължения. Приел е, че
длъжността, която заема главен инспектор М.В. му позволява да оказва натиск
върху ръководени от него служители, както и че като ръководител може да
въздейства върху по-голям кръг от служители в затвора. Приел е също, че
престижът на службата и на ГДИН безспорно е уронен, тъй като обществото е чувствително
по отношение на извършване на нарушения на етичните норми и корупционни прояви,
извършени от служители на ГДИН и териториалните й служби, а поведението на В. е
станало известно на широк кръг от лица - лишени от свобода, граждани, близките
на лишените от свобода, прокурори и други, което реално води до намаляване и
загубване на доверието към институцията.
В заключение деянията са
квалифицирани от комисията като тежки нарушения на служебната
дисциплина, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители, изразяващи се в облагодетелстване, за да извърши действия по служба (назначаване
на работа на лишени от свобода, промяна на оценката на риска, преместване в
затворнически общежития при по-благоприятни условия и др.) по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Предложено е за извършването им да бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” на М.И.В. на основание чл.194, ал.2, т.4,
чл.197, ал.1, т.6 във вр.чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Констатациите и изводите на комисия са обективирани в обобщена
справка с рег.№ 10005/01.10.2021 год. (л.59-73), която е била връчена на
жалбоподателя срещу подпис на 06.10.2021 година. В справката той собственоръчно
е посочил, че не е съгласен със съдържащите се в нея констатации, с правната
квалификация на нарушението и наложеното наказание. Преди това с покана рег.№
10011/01.10.2021 год., връчена на жалбоподателя срещу подпис, му е била указана
и възможността в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения или възражения
срещу фактическите и правните изводи в справката и да представи доказателства
за твърденията си. (л.77).
В указания срок М.И.В. не е депозирал писмени възражения или
допълнителни обяснения срещу констатациите в обобщената справка видно от
протокол с рег.№ 10282/08.10.2021 год. (л.56).
Дисциплинарно разследващия орган е депозирал до
министъра на правосъдието писмено становище с рег.№ 10455/13.10.2021 год., че
поддържа направеното предложение в обобщената справка за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” на жалбоподателя (л.57-58).
С писмо, входирано с рег.№ 92-15-426/18.10.2021 год.
материалите по приключилото дисциплинарно производство са постъпили в Министерство
на правосъдието.
Изготвена е била покана от Министъра на правосъдието до
жалбоподателя с рег. № 16155/22.10.2021 год. по описа на ГДИН, с рег.№
94-М-283/21 # 4/22.10.2021г. по описа на Министерство на правосъдието. Същата
не е била връчена на жалбоподателя лично, тъй като той не е получил адресираната
до него пратка чрез куриер, нито е бил открит на адреса му в гр.Б., кв.Банево
при две посещения от служители от затвора в гр.Б. на 29.10.2021г. Видно от
протокол с рег. № 6294/29.10.2021г. при завръщането им в затвора на 29.10.2021 г.
в 16.35 часа инспектор А.С.е осъществил телефонен разговор с главен инспектор В.,
при който му е било съобщено за необходимостта от връчване на поканата за
даване на обяснение. В. е заявил при разговора, че на 01.11.2021 год. ще се яви
в затвора за получаване на поканата. На 01.11.2021 год. той се е обадил в 08.20
часа на мобилния телефон на А.С.и го е уведомил, че ще представи болничен лист
след изписването му от лечебното заведение, видно от докладна записка с рег.№
6313/01.11.2021 год. (л.25 от делото).
След като били събрани и оценени всички доказателства
по случая, тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вина и цялостното поведение на В. по време на службата и приемайки,
че същият не е дал писмени обяснения и възражения по негова вина, министърът на
правосъдието е издал заповед № ЧР - 03-140/03.12.2021 год., с която е наложил на
М.И.В. дисциплинарно наказание „уволнение” за дисциплинарно нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, във вр.чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата от ЗМВР.
Видно от мотивите на оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган изцяло е възприел фактическите констатации
и правните изводи на ДРО.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Подадена е срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по
чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед
№ ЧР - 03-140/03.12.2021 г., издадена от Министъра на правосъдието.
С оспорената заповед на жалбоподателя М.И.В. -
изпълняващ длъжността главен инспектор - заместник началник (режимна и
надзорно-охранителна дейност) в затвора гр.Б. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение.
Съгласно правилата на чл.204, т.1 от ЗМВР, вр. чл.10,
ал.2, т.5 от ЗИНЗС, всички наказания по чл.197 от ЗМВР за държавните
служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности се налагат от
министъра на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството. Следователно атакуваната заповед е издадена от компетентен
орган.
Заповедта отговаря и на общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59 от АПК - посочен е издателят на акта, неговият адресат,
фактическите и правни основания за издаване на заповедта, разпоредителна част,
както и е указан редът за нейното обжалване.
Според настоящият съдебен състав в производството по
издаването на заповедта, не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените
правила, като възраженията изложени в жалбата, съдебното заседание и писмените
бележки в тази връзка от страна на жалбоподателя и процесуалния му
представител, съдът намира за неоснователни.
Дисциплинарното производство е започнало с издаване на
заповед от Министъра на правосъдието в изпълнение на изискването, установено в чл.207,
ал.1 от ЗМВР и е протекло в рамките на законоустановения срок, съгласно чл.195,
ал.1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен
срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му.
Спазени са били изискванията на чл.207, ал.7 и ал.8 от ЗМВР. Дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка за
резултатите от разследването. Жалбоподателят се е запознал с нейното съдържание,
както и с всички материали, съдържащи се в дисциплинарната преписка. Видно от
отбелязването в справката, при връчването й жалбоподателят е вписал собственоръчно,
че възразява срещу фактически констатации и правни изводи на ДРО. Предоставена
му е била възможност да представи и допълнителни възражения и доказателства в
срок от 24 часа, от която възможност В. не се е възползвал. След като е изтекъл
този срок ДРО е формирал окончателно писмено становище за извършеното
дисциплинарно нарушение, което е изпратил на дисциплинарно наказващия орган.
Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не му
е била предоставена възможност да даде писмени обяснения преди ДРО преди същият
да формира своето становище.
Данните по делото сочат, че след три неуспешни опити
да му бъде връчена покана за даване на писмени обяснения от министъра на
правосъдието чрез куриер, а впоследствие и от служители в затвора, които
посетили два пъти адреса му в гр.Б., кв.Б., жалбоподателят е бил уведомен по
телефона за необходимостта да се яви с тази цел. Вместо това, в уговорения ден
жалбоподателят се е обадил по телефона и е съобщил, че ще представи болничен
лист след изписването му от лечебното заведение. От негова страна, обаче, не са
ангажирани доказателства, че е бил в обективна невъзможност да се яви, за да
получи поканата. Ето защо, съдът приема, че причината жалбоподателят да не даде
писмени обяснения пред дисциплинарно-наказващия орган не се дължи на поведение
на органа, като правото на защита на жалбоподателя В. не е било ограничено в развилото
се дисциплинарно производство.
Независимо от формалното спазване на
процедурата по установяване на нарушението и ангажиране на дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя, обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради
неправилно приложение на материалния закон.
Според настоящият съдебен състав, по делото липсват
безспорни доказателства, че жалбоподателят се е облагодетелствал с парични суми от лишени от свобода и
техни близки, за да извърши сочените
по-горе действия по служба и за да упражнява натиск върху своите колеги, а
видно от описанието на изпълнителното деяние, както и на елементите от
субективната страна на състава на нарушението и неговата правна квалификация, В.
е дисциплинарно наказан именно за това. В заповедта е посочено, че деянието е
извършено съзнателно и виновно от жалбоподателя, а в обобщената справка, че същият
е участвал в корупционна проява, тъй като е желаел да получи облага, която не
му се следва.
В част от докладните
записки и обясненията на служителите действително се съдържат данни, че жалбоподателят
се е опитвал да окаже влияние върху служители в затвора при изпълнение на
служебните им задължения, но не и за изискани или получени във връзка с това материални
облаги от негова страна. В докладната си записка ДРО Д. Я. - IV-та степен инспектор
„СДВР“ (л.107-108) е посочил, че М.В. неколкократно е настоявал пред него да
инициира предложения за условно предсрочно освобождаване на различни лишени от
свобода, за които не е останал с впечатление да са познати на жалбоподателя. В
писменото си обяснение до ДРО К. Т. - инспектор VII - социална дейност и
възпитателна работа в затвора в гр.Б. (л.120) е посочила, че М.В. й се обадил с
искане да направи предложение за работа на лишения от свобода Й. М.. В докладната
си записка до ДРО Н. С. - началник на сектор „СДВР“ (л.96) е посочил, че е
разбрал от инспектор СДВР П. Л. за упражнен спрямо него натиск от жалбоподателя
В., за да намали оценката за риск от рецидив на лишения от свобода Я. Я., както
и че П. Л. му споделил, че В. направо „ще го смачка”, ако откаже. Това, обаче,
не е потвърдено от П. Л., чието писмено сведение до ДРО (л.106) не съдържа
данни спрямо него да е упражнен какъвто и да е натиск от страна на
жалбоподателя при изготвянето на оценка на риска от рецидив на лишения от
свобода Я. Я. (л.106). В сведенията на лишения от свобода Т. И. се съдържат
данни, че жалбоподателят е съдействал за неговото преместване в друго
затворническо общежитие срещу предоставяне на определена информация, както и че
на И. е било предложено от адвокат Р. Н. да му плати 3000 лева, за да бъде
изведен на работа, но той обяснил, че няма пари. Липсват, обаче, каквито и да е
преки доказателства жалбоподателят В. да е изискал или получил парични суми или
други материални облаги от лишени от свобода или от техни близки, т.е, не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, че той се е облагодетелствал материално
и че е участвал в корупционни прояви. В писмените си обяснения (л.12-21) лишеният
от свобода М. Х. е посочил, че други двама лишени от свобода Е. и Х. по
предложение на трети дали по 500 лева на адвокат Р. Н., единият, за да остане в
затвора в гр.Б., а другият, за да осъществи свиждане с близките си, както и че
сумите се предавали чрез адвокат Р. Н. на главен инспектор М.В., но М. Х. не е
възприел лично този факт. Пари са му били поискани единствено от адвокат Р. Н.
при лична среща с него, за да излезе на работа - 1000 лева и за предсрочно
освобождаване - 5000 лева, но той не е могъл да се възползва от това
предложение, тъй като бил преведен в затвора в гр.София. Впоследствие, след превеждането
му в ЗО Дебелт, М. Х. отново потърсил адвокат Радо Николов, за да даде пари, за
да го „пуснат предсрочно”, но адвокатът му заявил, че началниците не искат
парите на лишения от свобода и не искат да чуят името му.
В писмените си
сведения до ДРО (л.85) началникът на затвора Мангъров е преразказал информация,
която е получил писмено от главен инспектор Я. Ж. - началник на сектор ЗО
„Дебелт“, а именно, че при разговор с лишения от свобода Б. Х. Б. инспектор Ж.
разбрал, че адвокат Р. Н. му е обещал да уреди да не му бъде наложено
дисциплинарно наказание срещу паричната сума от 1 200 лева, като му казал,
че 1000 лева са за началника, а 200 лева за негови лични разходи. След известно
време М.. бил уведомен от инспектор Ж., че адвокат Н. се срещнал с Б. и му
заявил, че „на него нищо не могат да му направят“, но „Големият“ е много ядосан
от случилото се. Обратно на констатациите на ДРО в тази част на обясненията на
М. не е споменато никъде името на жалбоподателя.
От събраните сведения
на служителите в затвора в гр.Б. се установява несъмнено, че между
жалбоподателя и И. В. - началник сектор „ФЛКР“ е възникнал и се е задълбочил
конфликт, който е станал повод за разединение на останалите служители в затвора
и напрежение на работното място и който е станал достояние на други институции.
Доказано е също, че жалбоподателят е разпореждал проверки срещу някои от
служителите в затвора, което е предизвикало страх у тях при изпълнение на
служебните им задължения. Не е доказано, обаче, че повод за възникналите
конфликти е било поведението на М.В., както и че той е осъществявал целенасочено
натиск върху някои от служителите в затвора, че се е възползвал от служебното
си положение и превишавал правомощията си, за да получи или защото е получил
лична облага или че е участвал в каквито и да е корупционни прояви, с което да
е уронил престижа на ГДИН пред обществото.
Изводът на ДРО, че
длъжността, която заема главен инспектор М.В. му позволява да оказва натиск
върху по-голям кръг от служители в затвора се основава на предположение. ДРО е
посочил в обобщената справка, че е провел срещи и с други служители, освен тези
които са дали писмени обяснения в дисциплинарното производство и че те са
разказали как жалбоподателят ги е заплашвал, ако откажат да направят това,
което им е разпоредил, но в подкрепа на тези констатации не са представени
никакви доказателства.
Назначаването на
работа в затвора в гр.Б. на лицето Г. Б., която е била във фактическо
съжителство с управителя на „Х. Б.“ ООД, е неотносимо като факт, а и не може да
бъде обвързано по никакъв начин с подобно поведение на жалбоподателя. Липсват
доказателства той да е съдействал за нейното назначаване на работа, което е
станало през 2018 год., видно от представения по делото трудов договор (л.272),
а и липсват доказателства за непогасени към тази дата парични задължения на „Х.
Б.“ ООД към ДП „Фонд затворно дело“. Видно от представената по делото заповед
за изпълнени на парично задължение № 100/17.09.2019г. (л.260) просрочените
задълженията на дружеството са по фактури, издадени през 2019 година.
Данни за извършване
на действия от страна на жалбоподателя В., с цел получаване на облага, която не
му се следва и/или участие в корупционни схеми не се съдържат и в приложеното
към делото Постановление на Окръжна
прокуратура – Ш. пр.1497/2021г. с вх.№ 212002-001-06/2-27/23.08.2021 год., с
което е отказано да се образува наказателно производство, именно поради факта,
че в хода на извършената проверка не са събрани достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер по см. на чл.211 от НК.
С оглед на всичко изложено по-горе,
настоящият съдебен състав намира, че заповедта е материално незаконосъобразна и
следва да бъде отменена, поради
недоказаност на елементи от обективната и субективната страна от състава на дисциплинарното
нарушение, вменено на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски. Претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение са в
размер на 1000 лева, съгласно представени договор за правна защита и съдействие
и списък на разноските за посочените суми. С оглед своевременно
направеното възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК от
процесуалния представител на ответника, при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение следва да бъдат съобразени, както фактическата и
правна сложност на делото, така и минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Размерът на минималното адвокатско възнаграждение по административни дела по
ЗМВР, каквото е настоящото, е установен в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като взе предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и неговото разглеждане в едно заседание, настоящият съдебен
състав намира, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение по
приложения към делото договор за правна защита и съдействие е прекомерен и
следва да бъде намален до установения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, а именно 400 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Б., осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-03-140/03.12.2021 година, издадена от
Министъра на правосъдието, с която на М.И.В., ЕГН: **********, изпълняващ
длъжността главен инспектор – заместник началник (режимна и надзорно-охранителна
дейност) в затвора гр.Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е
прекратено служебното правоотношение.
ОСЪЖДА
Министерството на правосъдието да заплати на М.И.В., ЕГН: ********** разноски по
делото в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: