Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 24.07.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX
с-в, в
открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и тринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на секретаря С. Х., като разгледа
докладваното от съдия Маринова гр. д. №
731 по описа на КРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
– Д.К.В.,***, твърди, че е сключил с ответницата – Б.Л.К.,*** В. N, договор за заем от 31.03.2011г. с нотариална
заверка на подписите, съгласно който й е предоставил сумата в размер на 2500
евро, която е следвало да му върне в срок до 31.12.2011г. Поддържа, че
ответницата не е върнала сумата, предоставена й в заем, на падежа, поради което дължи и договорна неустойка за забава в
размер на 750 евро за периода от 01.01.2012г. до 29.05.2012г. Иска се от съда
да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 2500 евро,
представляваща предоставена й в заем сума съгласно договор за заем от
31.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2012г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 750 евро, представляваща договорна
неустойка за забава за периода от 01.01.2012г. до 29.05.2012г., както и
направените разноски в заповедното производство – по ч. гр. д. N 1090/12г.
по описа на КРС в размер на 127.13 лв. Претендира разноски.
Ответницата
– Б.Л.К. е подала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Признава, че между страните е сключен договор за заем за процесната сума, както
и че същата е получена от нея. Оспорва исковете, като твърди, че е погасила
изцяло задължението си за процесната главница в срок, поради което не дължи и
претендираната договорна неустойка за забава.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
представения по делото и неоспорен от страните договор за заем от 31.03.2011г.
с нотариална заверка на подписите с рег. N......./.........г.
по описа на нотариус Б. А., се установява, че между Д.К.В., в качеството на
заемодател, и Б.Л.К., в качеството на заемател, е сключен договор за заем,
съгласно който заемодателят предоставя на заемателя в заем сумата в размер на
2500 евро, като заемателят се задължава да я върне в срок до 31.12.2011г.
Уговорено е също така, че след тази дата и в случай на забава заемополучателят
дължи на заемодателя „лихва за забава“ в размер на 0.2 % дневно върху
просрочената сума до пълното й погасяване. Съгласно т.4 от договора същият
служи за разписка, удостоверяваща предаването на сумата от заемодателя на
заемополучателя в размера, посочен в договора.
По
делото не се оспорва от ответницата, че процесната сума от 2500 евро е получена
от нея по посочения по – горе договор за заем.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД:
По
главния иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по
силата на което й е предал в заем процесната сума, а ответницата се е задължила
да върне същата на уговорения падеж.
В
тежест на ответницата е да докаже положителния факт на погасяване на
задължението на падежа.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
По
делото не се спори между страните, а и представения по делото договор за заем
от 31.03.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. N.........../............г.
по описа на нотариус Б. А., се установява, че между Д.К.В., в качеството на
заемодател, и Б.Л.К., в качеството на заемател, е сключен договор за заем,
съгласно който заемодателят предоставя на заемателя в заем сумата в размер на
2500 евро, като заемателят се задължава да я върне в срок до 31.12.2011г.
Съгласно т.4 от договора същият служи за разписка, удостоверяваща предаването
на сумата от заемодателя на заемополучателя в размера, посочен в договора.
Ответницата
не е доказала погасяване на вземането за главница по процесния договор за заем на
падежа – 31.12.2011г.
Ето
защо, предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.240,
ал.1 ЗЗД следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2500 евро – главница по договор за
заем от 31.03.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. N........./..........г.
по описа на нотариус Б. А..
Върху
главницата се дължи и законната лихва, считано от 30.05.2012г. до окончателното
плащане (по арг. от чл.422, ал.1 ГПК).
По иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД:
По
акцесорния иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и наличието на валидна договорна клауза за
неустойка за забава.
В
тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на задължението на
падежа.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е
основателен. Съображенията за това са следните.
По
делото се установи наличието на главно вземане по процесния договор за заем. Съгласно т.2 от процесния договор след датата
на падежа – 31.12.2011г. и в случай на забава заемополучателят дължи на
заемодателя „лихва за забава“ в размер на 0.2 % дневно върху просрочената сума
до пълното й погасяване.
Доколкото
ответницата не е доказала, че е погасила на уговорения падеж – 31.12.2011г.
задължението си по процесния договор за заем, и на основание т.2 от процесния
договор за заем, същата дължи на ищеца договорна неустойка за забава в размер
на 750 евро за периода от 01.01.2012г. до 29.05.2012г. (150 дни на забава).
Възражението
за прекомерност на уговорената договорна неустойка за забава е направено едва в
хода на устните състезания и се явява преклудирано, поради което не следва да
се обсъжда.
Ето
защо, искът по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД следва да се уважи
като основателен, като се признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата в размер на 750 евро, представляваща договорна неустойка
за забава за периода от 01.01.2012г. до 29.05.2012г., дължима на основание т.2
от договор за заем от 31.03.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. N....../............г.
по описа на нотариус Б. А..
По
разноските в заповедното производство:
Предвид
формираните от съда фактически и правни изводи за дължимост на процесните суми,
то дължими са и направените разноски в заповедното производство – по ч. гр. д. N 1090/12г.
по описа на КРС, а именно – за държавна такса в размер на 127.13 лв.
По
разноските по делото:
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото – за държавна такса
в размер на 127.13 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Л.К.,
ЕГН: **********,*** В. N.., че
дължи на Д.К.В., ЕГН: **********, с адрес:***, по иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 2500 евро,
представляваща главница по договор за заем от 31.03.2011г. с нотариална заверка
на подписите с рег. N......../...........г. по описа
на нотариус Б. А., ведно със законната лихва върху сумата от 2500 евро, считано
от 30.05.2012г. до окончателното плащане, и по иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 750 евро, представляваща договорна
неустойка за забава за периода от 01.01.2012г. до 29.05.2012г., дължима на
основание т.2 от договор за заем от 31.03.2011г. с нотариална заверка на
подписите с рег. N...../..........г. по описа на
нотариус Б. А., както и направените разноски за държавна такса в заповедното
производство – по ч. гр. д. N 1090/12г.
по описа на КРС в размер на 127.13 лв.
ОСЪЖДА Б.Л.К., ЕГН: **********,*** В. N,
да заплати на Д.К.В., ЕГН: **********, с адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 127.13 лв., представляваща направени по делото разноски
за държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: