Р Е Ш Е Н И
Е
№………./……….1.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 37 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по
реда на по реда на чл.530 вр. гл. 21 ГПК и чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба рег. №20200106175649 от „СПАЙС 52“ООД, действащо чрез
управител С.С., упълномощила адвокат Радослав Данков срещу отказ на
длъжностното лице по регистрацията от 28.12.2019г, постановен по заявление вх.№ 20191218170337,
само в частта му, с която е искано вписване на промени в състава на съдружниците
на това търговско дружество. В жалбата ( макар и неясно) се твърди, че
длъжностното лице е постановило отказ въз основа на неправилно възприети изисквания
на закона, тъй като регистраторът не е съобразил, че изявлението на съдружник
за предизвестие за прекратяване на членство и изтичане на срока от достигането
му до дружеството са достатъчни за да възникне заявената промяна в имената на
съдружниците поради прекратяване на членството на напускащия по своя воля
съдружник. Счита за неправилно изисканите допълнително доказателства за
обстоятелства които не са били заявени ( в група“капитал“) и за обявяване на
документ, който не е бил представен от заявителя(нов дружествен договор). Моли незаконосъобразния отказ само относно вписването
на заличаването на НАПУСНАЛИЯ СЪДРУЖНИК да бъде отменен, съответно постановена
исканата промяна в това обстоятелство.
Жалбата е представена в заверено копие (идентично със сканирания
документ, регистриран като жалба от жалбоподателя), придружено с копие от
депозираното електронно заявление обр. А4 и приложени към него книжа,
регистрирано с вх.№ 20191218170337
и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25 ал.3 ЗТРЮЛНЦ.
Регистрираната жалба е депозирана, преди
изтичане на срока по чл.25 ал.1 от ЗТРЮЛНЦ, считано от издаване на оспорения
акт. Жалбата е подадена от заявителя, обявил в заявлението си легитимация като
лице, упълномощено от управителя, чието право да иска вписвания по открита
партида е предвидено в закон. Държавна такса е авансово внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и представените при регистрацията на заявлението доказателства, и
въз основа на справка чрез публичния достъп до данните на електронния сайт на
Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съответно на посочените в заявлението
обстоятелства упълномощителката на заявителя адв. Данков е управител, който е
се е позовал в същото заявление на отпадането на овластяването му като орган на
дружеството. Макар и да не е още регистриран, този факт изключва легитимирането
на упълномощителя като законен представител тъй като именно от тези свои
правомощия лицето се е оттеглило. В случая е без значение, че заличаването на
този управляващ не е вписано, тъй като в регистърното производство заявителят
не е трето лице спрямо дружеството в чиято партида търси вписване и за него
като лице във вътрешни отношения с търговеца не се отнася действието на
вписванията по чл. 7 ЗТРРРЮЛНЦ. Затова и когато се заявява промяна в
представителството легитимирано е самото физическо лице, заявило отпадането на
представителната си власт, а не дружеството чрез органа си. Затова и в тази част от заявлението ( по
която е постановен необжалвания отказ) предвиденото в чл. 141 ал. 5 посл.
изречение Т3 и образуваното по него регистърно
производство би било допустимо само ако адвокатът е действал като пълномощник лично на С.С., а
не на „СПАЙС 52“ООД.
В останалата част обаче, с която се иска
отразяване на промени в членски състав, легитимация може да има само самия
търговец, тъй право на друго лице не е предвидено. В тази част макар и да сочи като
заявител пълномощник на управител, легитимацията не се доказва, тъй като волята
на упълномощителя е формирана от вече оттеглило се от оправомощаването си като
такъв орган лице. Само този недостатък е достатъчен за отказ за регистрирането
на промените (чл. 21 т.3 ЗТРЮЛНЦ).
Отделно от това, жалбоподателят се позовава
на законова хипотеза, уреждаща правото на всяко лице свободно да напусне
дружество по чл. 125 ал. 2 ТЗ. В посочената материално правна норма обаче
липсва каквото и да било уреждане на процесуално право за вписване на последицата
в търговския регистър. Напротив, нормата урежда вътрешните отношения в
дружеството и действително, както в теорията, така и в съдебната практика по
въпросите на отношения между съдружник и юридическо лице – дружество няма
съмнение, че с изтичането на предизвестието членственото правоотношение се
прекратява по право и може да бъде упражнено като вече възникнало
облигационното право на вземане за ликвидационен дял от кредитора ( вече бивш
съдружник) спрямо дружеството – длъжник (решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС
по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК). Регистърното производство обаче няма
отношение към вътрешните отношения, тъй като вписването цели противопоставяне
на обявените обстоятелства на трети лица. Съответно за да станат
противопоставими не само на дружеството, но и на дружествените кредитори
имуществените последиците от напускане на съдружника (намаляване на чистото
имущество поради възникването на вземането за
изплащане на дела) е необходимо самото дружество да предприеме
допълнителни действия, насочени към защита на дружествения капитал(намаляване
на уставния капитал или внасяне на нови вноски срещу записване на освободените
от напуснали съдружник дялове; или преценка за нецелесъобразност на
продължаване на търговията от останалите съдружници и прекратяване на
цялостната дейност с пълна ликвидация или констатация на невъзможност на
дружеството да изплати какъвто и да било дял поради свърхзадълженост). Бившият
вече съдружник не следва да участва в решаването на тези въпроси и съответно не
е оправомощен да се намесва в регистрацията им. Компетентността за заявяване на
крайното решение, с което се уреждат последиците от напускане на съдружника
остава изцяло на дружеството, съответно легитимиран за заявяването им е само
търговеца, чрез надлежно избран законен представител или упълномощен от него адвокат. В случая, лицето упражнило право на отказ от
управление не може да ангажира с действията си дружеството по тази част от заявлението.
Изцяло несъстоятелни са доводите на
жалбоподателя за надхвърляне на проверката за съобразяване на заявеното
обстоятелство с изискванията за защита на дружествения капитал и отразяването
на промяната в разпределението му между останалите след напускането други
съдружници в дружествения договор. Без изпълнението на тези изисквания би бил
накърнен обществения интерес, а именно за да бъде той гарантиран е предвидено
служебното начало във всяко охранително производство ( чл. 533 ГПК) и в
частност е възложено като служебна проверка в чл. 21 т.4 ЗТРРЮЛНЦ.
В заключение съдът приема, че макар да не е
квалифицирало правилно недостатъка на заявлението в тази негова част,
длъжностното лице не е допуснало нарушение на закона като е отказало регистрацията
на исканата промяна. Изцяло законосъобразна е и преценката на самото уведомление,
адресирано само до лицето, което е отказало занапред да изпълнява функции на
управител. Когато функцията на управителя е овакантена в практиката се възприема изискването за връчване на
уведомлението на орган на самото дружество, който е различен от автора на
предизвестието(Решение № 152 от 9.06.2016 г. на ВнАС по в. т. д. № 298/2016
г.). Всяко уведомление, което може да бъде възприето като налично в
канцеларията на дружеството и е отразено в търговските му книги следва да
прояви действието си като такова предизвестие (в този смисъл е и Решение № 103
от 9.05.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 180/2017 г.), а в случаите когато това не
може да постигне предизвестието следва
да отправи до върховен орган, какъвто ще
се окаже оставащия вече единствен собственик друг съдружник. Отказът е
законосъобразен и обоснован в тази част и следва да бъде потвърден.
По тези съображения и на осн . и чл. 25
ал.4 ЗТРЮЛНЦ вр. чл. 278 ал. 4, вр. чл. 272 ГПК
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностното лице по
регистрацията от 28.12.2019г, постановен
по заявление вх.№ 20191218170337, в обжалваната му част, с която заявителят ад Данков от името на
„СПАЙС 52“ООД чрез управител С.С. е искал вписване на заличаване на съдружник.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в седмодневен срок от връчването на препис на
заявителя- жалбоподател, с указанията в образец № 11 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
на адреса за кореспонденция, посочен в жалбата.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра
по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: