Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 307 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. срещу Решение № 3049 от
04.07.2019г., постановено по гр.д.№ 14271 по описа на ВРС за 2018г., в частта, в която
1.
е
отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу А.Й.К. с ЕГН **********
осъдителен иск за сумата от 3450.90 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, дължима
по договор за потребителски кредит № ********** от 21.07.2017 г. и Споразумение
за доставяне на допълнителен пакет от услуги от 20.07.2017, като неоснователен,
и
2. е
отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу А.Й.К.
с ЕГН ********** иск осъдителен
иск за сумата от 1348.11 лева,
представляваща неизплатено договорно възнаграждение, съставляващо договорна
(възнаградителна лихва) по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.4 от договора за потребителски кредит, като неоснователен
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно
поради противоречие със закона на осн.чл.10а, ал.1-4 от ЗПК, при което
задължението е прието като недължимо от длъжника по договора. В тази насока се
сочи, че сключването му е предоставено на личната преценка на
кредитополучателя, доколкото за него е налице интерес от приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. На следващо място се изтъква,
че на длъжника е дадена възможност по силата на чл.7.1 от ОУ към договора да се
откаже от него, без да дължи неустойка. Сключването на споразумението е
опционално, по избор на потребителя и зависи от неговата воля и не е
задължително за отпускането на кредита. Сочи се, че възнаграждението не е
цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжникът да
поиска промяна в договора във всеки един момент в срока на неговото действие.
Изтъква се, че доколкото втората част от определението за ДПК по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги,
които са извадени от договора да ПК, то законодателно е допустимо уговарянето
на такива. Изтъква се, че в обхвата на общите разходи, които следва да се
отчитат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само
в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително
условие за сключването на договора за кредит, т.е. дължимото възнаграждение се
дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит и не
следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.19, ал.4
от ЗПК. Оспорва се извода на исковия съд, че договорената възнаградителна лихва
е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на исковете в цялост
с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна чрез особен представител депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания
по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на
съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София
заявява за разглеждане пред Районен съд гр.Варна установителен иск, с който
настоява да бъде признато за установено между страните задължението на
ответника А.Й.К. за сумата от 2917.47 лева, представляваща неплатена главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 21.07.2017г., сключен между него
и „Профи Кредит България” ЕООД, съединен в условията на обективно кумулативно
съединяване с осъдителни искове за присъждане на сумата от 3450.90 лв. –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по сключен между страните договор
за потребителски кредит №********** от 21.07.2017г., както и сумата от 1348.11
лв. – договорно възнаграждение по т.4 от ОУ към договора за кредит.
От представените пред
исковия съд писмени доказателства – искане за отпускане потребителски кредит
Профи кредит стандарт; договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт;
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ОУ към ДПК;
погасителен план към договора и преводно нареждане за кредитен превод от
21.07.2017г. се установява, че страните са обвързани от валидно възникнало
договорно правоотношение, по силата на което „Профи Кредит България“ ЕООД
гр.София е предоставило на А.Й.К. С. потребителски кредит в размер на 3000 лева
със задължение на кредитополучателя да върне заетата сума ведно с договорна
лихва.
Договорът е сключен при
следните параметри: Сума на кредита: 3000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 185.46 лв.; Падеж на вноската: петнадесети ден от месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 4451 лв.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът дължи на ищеца и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 3601.44лв., уговорено на вноски в размер от 150.06лв. Общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 8052.48 лв.; Общ
размер на вноска: 335.52 лв.; Дата на погасяване: 15 ден от месеца.
Не се спори, че в
случая се касае за сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9
от Закона за потребителски кредит.
Не се спори от ищцовото
дружество, че общите условия са предварително изготвени, както и не се твърди
от длъжника, че не са му били предоставени при подписване на договора. Напротив
– налице е положен от кредитополучателя собственоръчен подпис под всяка страница
на ОУ. Съгласно чл.3 т.1 и т.2 от ОУ към договора за потребителски кредит на
длъжника не само е предоставена възможността, но му е вменено като задължение
да провери всички клаузи и данни от договора за потребителски кредит, като едва
след попълването им собственоръчно го подписва, както и приложенията към него.
Следователно на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие
или не с основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е
обективирал одобрението им. Следователно налице е индивидуално договаряне на
конкретните условия по кредита, подкрепено и с получения стандартен европейски
формуляр, съдържащ преддоговорна информация.
Не се спори от ответника, че в
качеството му на кредитополучател е извършил единствено плащане по кредита на
24.07.2017г. със сума в размер на 360 лева. Вещото лице по назначената ССчЕ
докладва, че с внесената сума е погасена главница в размер на 80.87 лева,
възнаградителна лихва в размер на 102.93 лева, възнаграждение за пакет допълнителни
услуги – 150.06 лева и лихва за забава в размер на 2.14 лева. След извършени изчисления според заключението
на експерта към момента на крайния падеж на задължението – 15.08.2019г. – са
налице непогасени задължения в размер на 2919.13 лева – главница; 3451.38 лева
– възнаграждение по пакет допълнителни услуги и 1348.11 лева – възнаградителна
лихва.
Годишният процент на разходите
по кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
/чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./
включва лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.
ГПР по процесния кредит е в размер на 49.89 %, като годишния лихвен процент е
41.17 %.
Принципно за страните няма
пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на
парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72
от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва. Със
заключителната разпоредба §1 е отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен
нов максимален размер на договорната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора
/23.07.2017г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г. Следователно към
датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от
законовото изискване, третиращо размера на ГПР.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал.1 от ЗЗД/. Понятието "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
При преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на
добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това,
че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както
и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва
да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя
да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да
я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е предоставяне в
собственост на парични средства, то насрещната престация
- заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството,
дали заемът е обезпечен.
Ето защо съдът намира, че при потребителски заем за сума от
3000 лв., със сравнително кратък срок на ползване - 24 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер от
41.17 % е обяснимо с разходите, които прави заемодателят, както и с риска,
който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Следва да се отчете обстоятелството, че се касае за необезпечено вземане, с
единствен длъжник по него.
Възнаградителната лихва съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът
на добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от
спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга,
предоставена от търговец на потребител. Нещо повече, законодателят по
предвидения от него ред /ЗПК/ предприема регулация на предоставените от
търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение на договорите за
потребителски кредит, при което вече е налице ограничаване на волята на
страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона. Съгласно чл.19,
ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към момента, предвиден за плащане на
вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е
бил 10 %, а петкратния й размер – 50 %. Т.е. в конкретния случай ГПР не
надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия
период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване,
както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на
добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна
в облигационното отношение.
Договорната лихва е възнаграждение, което финансовата
институция получава за услугата по
договора за потребителски кредит и се дължи до датата, на която длъжникът
реално изпълнява задълженията си по договора е възнаграждение за заемодателя за
това, че е предоставил паричен ресурс на длъжника. При настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит и при съобразяване с броя и размера на
погасителните вноски за договорна лихва по погасителен план за целия период на
плащане, общият размер на дължимата договорна лихва възлиза на 1348.11 лева,
при което като основателен и доказан осъдителния иск следва да бъде уважен
изцяло. Като е достигнал до извод за недължимост на вземането за така
установения размер исковият съд е постановил незаконосъобразно решение, което
следва да бъде отменено в съответната част.
Ищецът претендира и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит в размер на 3450.90
лева при месечни вноски от по 150.06 лева за целия период на кредита.
На първо място, доколкото не се твърди, а и по делото не се
представят доказателства за ползване на допълнителните услуги, заплащане на
възнаграждение по споразумението не се дължи.
На следващо място, както се
установи по-горе, ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит
в размер на 3000 лева в полза
на ответника като
физическо лице му е
предоставена „финансова
услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП понятието
„неравноправна
клауза” в
договор с потребител е
определено като всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни
уговорки са неизчерпателно изброени в 18 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Идентично разрешение
е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското
законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят
не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора,
ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
Съгласно разпоредбата
на чл.145 от ЗЗП неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Преценяването
на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В
случая е видно, че клаузите на споразумението от 20.07.2017г. за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към договора за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Не
са индивидуално договорени и клаузите, отнасящите се до допълнителните услуги,
така както са възпроизведени и в Общите условия, версия 08. Очевидно кредитополучателят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, което не е ясно и разбираемо,
доколкото липсва яснота относно цената на всяка една от услугите по т.н. пакет
допълнителни услуги. В споразумението изрично е посочен като определяем размер
възнаграждението единствено по отношение на услугата „приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на потребителски кредит“ – 15 % от цялото
възнаграждение, но не повече от 300 лева. Същевременно доказателства, че тази
услуга, която всъщност следва да се третира като задължение на кредитора, е
извършена, не са ангажирани от ищцовото дружество.
Освен това в
споразумението е вписано, че тази сума е изцяло дължима от клиента при
сключване на договора, но заплащането й е разсрочено за срока на кредита и е
част от вноските по закупения пакет от допълнителни услуги. Така формулираната
регламентация на съотношението между общата стойност на пакета, цената на една
от услугите и начина на плащане на възнаграждението за допълнителни услуги е
напълно неразбираемо и объркващо за обикновения потребител. Доколкото тази
клауза в споразумението, съответно липсата на ясно и точна регламентация на
правата и задълженията на всяка една от страните по него, не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, респ. на споразумението
/чл.143, т.8 от ЗЗП/, то същото следва да се прецени като сключено във вреда на
потребителя, т.к. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Аргумент в тази
насока е и съотношението в размера на предоставените за ползване парични
средства в размер на 3000 лева и стойността на пакета допълнителни услуги от
3601.44 лева, при което цената на допълнителните услуги надвишава размера на предоставената основна
услуга. Едновременно с това чрез възнаграждението за допълнителни услуги ГПР по
договора надвишава многократно определения с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а съгласно ал.5 подобна клауза е нищожна.
В обобщение съдът
намира, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е сключено във вреда на
потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал.
1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално.
В случая ищецът не е доказал, че споразумението е уговорено индивидуално, нещо
повече, то е изготвено предварително и ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието му. Едновременно с това споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит от
20.07.2017г. е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, доколкото за противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Липсва основание за
дължимост на възнаграждението по нищожното споразумение, поради което отхвърлянето
на осъдителния иск е законосъобразен резултат по повдигнатия спор. В тази част
като правилно и законосъобразно решението следва да бъде потвърдено.
По
разноските: Предвид резултата от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден допълнително да заплати на ищцовото дружество направените
съдебно–деловодни разноски в исково производство в размер на 103.92 лева, от
които за държавна такса и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и пред
въззивната инстанция в размер на 196.84 лева, от които за ДТ, юрквъзнаграждение
и възнаграждение за особен представител.
По изложените съображения, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 3049 от
04.07.2019г., постановено по гр.д.№ 14271 по описа на ВРС за 2018г., в частта,
в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********
срещу А.Й.К. с ЕГН ********** осъдителен иск за сумата от 1348.11 лева,
представляваща неизплатено договорно възнаграждение, съставляващо договорна
(възнаградителна лихва) по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.4 от договора за
потребителски кредит, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА А.Й.К. с ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
********* сумата от 1348.11 лева, представляваща неизплатено договорно
възнаграждение, съставляващо договорна (възнаградителна лихва) по смисъла на
чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.4 от договора за потребителски кредит № ********** от 21.07.2017г.,
за перода 15.10.2017г. до 15.08.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3049 от 04.07.2019г., постановено по гр.д.№ 14271 по описа на ВРС за
2018г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу А.Й.К. с ЕГН **********
осъдителен иск за сумата от 3450.90
лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 21.07.2017
г. и Споразумение за доставяне на допълнителен пакет от услуги от 20.07.2017,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Й.К. с ЕГН **********
*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „България” №49, бл. 53Е, вх. В допълнително
направените съдебно–деловодни разноски в исково производство в размер на 103.92
лева, от които за държавна такса и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, както
и сторените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни в размер на 196.84
лева, от които за ДТ, юрк възнаграждение и възнаграждение за особен
представител.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.