№ 219
гр. Петрич, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100902 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от П.
Й. И., ЕГН ********** от село Г., ул.“М.“ № *, община П., действащ чрез
пълномощник адвокат Н. Л. със служебен адрес гр. Бл., ул.“Ц. И. Ш.“ № **
срещу „Г. Л.“ ЕООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Г.
Д.“ № **, представлявано от Б.А. обективираща обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите:
14 280 /четиринадесет хиляди двеста и осемдесет/ лева, представляваща
сбор от дължими и неплатени брутни месечни трудови възнаграждения за
периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава
върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда /05.07.2023 г./ до
окончателното й изплащане;
2 473 /две хиляди четиристотин седемдесет и три/ лева, представляваща
мораторно обезщетение за забава на дължимите и неплатени месечни трудови
възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., за период на
забава от датата на забавата на всяко отделно брутно трудово възнаграждение
до предявяване на иска /05.07.2023 г./;
84 /осемдесет и четири/ лева, представляваща сбор от дължимото и
1
неплатено за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ведно със законната
лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда
/05.07.2023 г./ до окончателното й изплащане;
1 020 /хиляда и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва за
забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда
/05.07.2023 г./ до окончателното й изплащане;
43,63 /четиридесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ лева,
представляващо мораторно обезщетение за забава на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, за период на забава от 01.02.2023 г. до
04.07.2023 г.
Ищецът твърди, че на 11.01.2018 г., при условията на чл.70, ал.1 във връзка
с чл.67, ал.1, т.1 КТ между страните е сключен трудов договор № 4, по силата
на който същият е приел да изпълнява длъжността „шофьор товарен
автомобил“. Твърди, че с изтичане на изпитателния срок от шест месеца, по
силата на чл.71, ал.2 КТ, трудовото правоотношение между страните се е
трансформирало в такова за неопределено време.
Твърди се в молбата, че по силата на постигнатите договорености
работодателят /ответникът/ се задължил да заплаща на работника/ищеца/,
един път в месеца основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510
лева, както и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 %. Страните уговорили /т.9/ право на
ищеца на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни годишно.
Твърди се, че считано от 01.01.2023 г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено по взаимно съгласие, при условията на чл.325, ал.1, т.1
КТ.
Твърди се в молбата, че от сключване на трудовото правоотношение между
страните до прекратяването му работодателят не е изпълнявал добросъвестно
задълженията си по чл.128, т.1 и т.2 КТ, като не е изготвял и предоставял
ведомости за работна заплата на ищеца, не е изплащал основното му месечно
трудово възнаграждение и допълнителното такова, уговорени в т.2 и т.3 от
трудовия договор. Твърди, че през процесния период работодателят му е
изплащал обезщетение за командировка по чл.215 КТ, тъй като молителят е
2
извършвал превози на товари по различни маршрути в рамките на
Европейския съюз. Обезщетението е било изплащано ежемесечно, по банков
път, на основание „командировки“.
Ищецът релевира твърдение за увеличаване размера на минималната за
страната работна заплата през процесния период както следва: за 2020 г. – 610
лева; за 2021 г. – 650 лева; за 2022 г. – 710 лева.
Сочи се в молбата, че ответникът не е изплатил на ищеца дължимите
трудови /основно и допълнително/ възнаграждения както следва:
за месеците 06.,08.,09.,10.,11 и 12 на 2020 г. /шест месеца/;
за месеците 01., 03., 04., 05., 06., 07., 08., 09., 10., 11. и 12 на 2021 г. /общо
единадесет месеца/;
за месеците 01., 03., 04., 05., 06., 07., 08., 09., 10., 11. и 12 на 2021 г. /общо
единадесет месеца/.
Твърди, че общият размер на дължимите и неплатени трудови
възнаграждения за горепосочените месеци е 14 280 лева, изчислено въз
основа на БТВ 510 лева.
Твърди, че считано от датата на забавата на всяко едно от претендираните
трудови възнаграждения / при падеж на всяко последният ден на съответния
месец/, до 04.07.2023 г. /денят преди предявяване на иска/ ответникът дължи и
обезщетение за забава както следва:
151,31 /сто петдесет и един лева и тридесет и една стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
07.2020 г., за период на забава от 01.08.2020 г. до 04.07.2023 г.;
146,91 /сто четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
08.2020 г., за период на забава от 01.09.2020 г. до 04.07.2023 г.;
142,66 /сто четиридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
09.2020 г., за период на забава от 01.10.2020 г. до 04.07.2023 г.;
138,27 /сто тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
10.2020 г., за период на забава от 01.11.2020 г. до 04.07.2023 г.;
3
134,02 /сто тридесет и четири лева и две стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 11.2020 г., за период на
забава от 01.12.2020 г. до 04.07.2023 г.;
129,63 /сто двадесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
12.2020 г., за период на забава от 01.01.2021 г. до 04.07.2023 г.;
125,24 /сто двадесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
01.2021 г., за период на забава от 01.02.2021 г. до 04.07.2023 г.;
116,88 /сто и шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
03.2021 г., за период на забава от 01.04.2021 г. до 04.07.2023 г.;
112,63 /сто и дванадесет лева и шестдесет и три стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
04.2021 г., за период на забава от 01.05.2021 г. до 04.07.2023 г.;
108,24 /сто и осем лева и двадесет и четири стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 05.2021 г., за период на
забава от 01.06.2021 г. до 04.07.2023 г.;
103,99 /сто и три лева и деветдесет и девет стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 06.2021 г., за период на
забава от 01.07.2021 г. до 04.07.2023 г.;
99,60 /деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 07.2021 г., за период на
забава от 01.08.2021 г. до 04.07.2023 г.;
95,20 /деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 08.2021 г., за период на
забава от 01.09.2021 г. до 04.07.2023 г.;
90,95 /деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 09.2021 г., за период на
забава от 01.10.2021 г. до 04.07.2023 г.;
86,56 /осемдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/ лева обезщетение
за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 10.2021 г., за период
на забава от 01.11.2021 г. до 04.07.2023 г.;
4
82,31 /осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ лева обезщетение
за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 11.2021 г., за период
на забава от 01.12.2021 г. до 04.07.2023 г.;
77,92 /седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
12.2021 г., за период на забава от 01.01.2022 г. до 04.07.2023 г.;
73,53 /седемдесет и три лева и петдесет и три стотинки/ лева обезщетение
за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 01.2022 г., за период
на забава от 01.02.2022 г. до 04.07.2023 г.;
65,17 /шестдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 03.2022 г., за период на
забава от 01.04.2022 г. до 04.07.2023 г.;
60,92 /шестдесет лева и деветдесет и две стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 04.2022 г., за период на
забава от 01.05.2022 г. до 04.07.2023 г.;
56,53 /петдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 05.2022 г., за период на
забава от 01.06.2022 г. до 04.07.2023 г.;
52,58 /петдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/ лева обезщетение за
забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 06.2022 г., за период на
забава от 01.07.2022 г. до 04.07.2023 г.;
47,88 /четиридесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
07.2022 г., за период на забава от 01.08.2022 г. до 04.07.2023 г.;
43,49 /четиридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
08.2022 г., за период на забава от 01.09.2022 г. до 04.07.2023 г.;
39,24 /тридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
09.2022 г., за период на забава от 01.10.2022 г. до 04.07.2023 г.;
34,85 /тридесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ лева
обезщетение за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец
10.2022 г., за период на забава от 01.11.2022 г. до 04.07.2023 г.;
5
30,60 /тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева обезщетение за забава на
БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 11.2022 г., за период на забава от
01.12.2022 г. до 04.07.2023 г.;
26,21 /двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ лева обезщетение
за забава на БТВ от 510 /петстотин и десет/ лева за месец 12.2022 г., за период
на забава от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.
В исковата молба се сочи, че при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните работодателят не е изплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 020 лева, определено към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение – 31.12.2022 г., на база
брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец ноември 2022 г. Ищецът
сочи, че не е ползвал платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г. общо 40
работни дни. Ищецът твърди, че ответникът му дължи и сумата от 84 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за общо 28 месеца – за периода от 01.07.2020 г. до
31.12.2022 г.
С горепосоченото обосновава правния си интерес от предявяване на
исковете.
Ищецът претендира съдебни разноски. Прави доказателствени искания.
Препис от исковата молба и доказателствата, ведно с разпореждане по
чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника, който в законоустановения
срок депозира писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност
на предявените искове. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е
изпълнил точно задълженията си като работодател в процесното трудово
правоотношение и е изплатил по банков път и в брой всички дължими на
ищеца възнаграждения и обезщетения. Твърди, че в конкретни периоди
ищецът не е полагал труд поради ползване на платен отпуск – за което на
работника е изплащано съответно възнаграждение, и неплатен отпуск, за
което време на ищеца не е заплащано трудово възнаграждение. Сочи писмени
доказателства. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на
претенциите като недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от договорен
процесуален представител, който поддържа предявените искове. Сочи
писмени и гласни доказателства. Оспорва като неверни релевираните от
6
ответника твърдения за упражнено право на платен годишен отпуск /за
конкретно посочени от ответника периоди/, както и за неплатен отпуск /за
конкретно посочени от ответника периоди/. Оспорва като неверни
релевираните от ответника твърдения, че при прекратяване на процесното
трудово правоотношение последният е изплатил изцяло следващото се на И.
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Оспорва автентичността
на подписите, положени от името на ищеца П. Й. И., във ведомостите за
заплати за процесния период, както и автентичността на подписите в
заявления от П. Й. И., за ползване на отпуск с адресат дружеството-
работодател. По същество на делото пледира за уважаване на исковете като
доказани и основателни. Претендира съдебни разноски съгласно списък по
чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита.
За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален
представител. Същият поддържа твърденията, доводите и възраженията,
сторени с отговора на исковата молба. Конкретизира периодите, в които
ищецът е ползвал платен годишен отпуск, а именно: 20 дни за 2020 г. – в
периода 01.12. до 31.12.2020 г.; за 2021 година – в периода от 02.08.2021 г. до
13.08.2021 г. /10 дни/ и от 01.09.2021 г. до 15.09.2021 г. /10 дни/; за 2022
година – от 15.08.2022 г. до 26.08.2022 г. /10 дни/ и от 19.12. до 31.12.2022 г.
/7 дни/. Твърди, че през 2023 г. на ищеца е изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 88,69 лева. Сочи,
че ищецът е ползвал през процесния период и право на неплатен отпуск както
следва: със стаж – през 2021 г.: от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. /20 дни/; от
01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. /17 дни/; от 25.08.2021 г. до 31.08.2021 г. / 5 дни/;
от 16.09.2021 г. до 30.09.2021 г. / 10 дни/; от 18.10.2021 г. до 31.10.2021 г. /10
дни/; от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. / 20 дни/; без стаж – от 15.04.2022 г. до
30.04.2022 г. /9 дни/; от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. /19 дни/; от 01.01.2023 г.
до 31.01.2023 г. /21 дни/. По същество на делото пледира за отхвърляне на
исковете като недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски
съгласно списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки.
В хода на съдебното дирене е допуснато обезпечение на предявените
искове чрез налагане на обезпечителна мярка “запор“ на парични средства по
банкови сметки с титуляр – дружеството ответник, до размера на предявените
7
претенции. Издадена е обезпечителна заповед.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
Във връзка с оспорване автентичността на подписите, положени от името на
ищеца, във ведомости за заплати и в заявления за ползване на отпуск, по
делото са назначени две съдебно-почеркови и две съдебно-счетоводни
експертизи, заключенията са приобщени към доказателствената съвкупност,
вещите лица са изслушани в съдебно заседание.
На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на размера на
предявените искове както следва:
чрез увеличение на претендираната общо сума като сбор от дължими и
неплатени брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020
г. до 31.12.2022 г. от 14 280 /четиринадесет хиляди двеста и осемдесет/ лева
на 16 851,11 /шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и един лева и
единадесет стотинки/ лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от подаване на исковата молба в съда /05.07.2023 г./ до
окончателното й изплащане;
чрез намаление на претендираното мораторно обезщетение за забава на
дължимите и неплатени месечни трудови възнаграждения за периода от
01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., за период на забава от датата на забавата на
всяко отделно брутно трудово възнаграждение до предявяване на иска
/05.07.2023 г./ от 2 473 /две хиляди четиристотин седемдесет и три/ лева на
2 292,20 / две хиляди двеста деветдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева.
чрез намаление на претендираната общо сума като сбор от дължимо и
неплатено за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 84 /осемдесет и
четири/ лева на 45,88 /четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/
лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване
на исковата молба в съда /05.07.2023 г./ до окончателното й изплащане;
чрез увеличение на претендираното мораторно обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., от 1 020 /хиляда и двадесет/ лева
на 1 029,24 /хиляда и двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано
от подаване на исковата молба в съда /05.07.2023 г./ до окончателното й
8
изплащане;
чрез увеличение на претендираното мораторно обезщетение за забава на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за период на забава от
01.02.2023 г. до 04.07.2023 г., от 43,63 /четиридесет и три лева и шестдесет и
три стотинки/ лева, на 50 /петдесет/ лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства-поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а събраните по делото писмени доказателства
установиха по несъмнен начин, че считано от 11.01.2018 г. до 31.12.2022 г.
ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „шофьор на товарен
автомобил“, при договорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 510 лева, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 %, 20 дни платен годишен отпуск.
Не се спори, че считано от 01.01.2023 г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено при условията на чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Не се спори по делото, а събраните доказателства установиха
безпротиворечиво, че в периода 11.01.2018 г. до 31.12.2022 г. ищецът е
изпълнявал трудовите си задължения, в това число е извършвал
международни превози на товари в ЕС с товарен автомобил, собственост на
дружеството, съгласно заповеди за командировки, издадени от работодателя
/неоспорени от ищеца/.
Съгласно двете съдебно-счетоводни експертизи, които съдът изцяло
кредитира с доверие като компетентни, обективни, необорени от останалите
доказателства по делото се установи, че за процесния период – от 01.07.2020
г. до 31.12.2022 г., ответникът е превел от своя разплащателна сметка в
„УниКредитБулбанк“ АД по банкова сметка на ищеца, посочена от
последния, с титуляр П. Й. И., открита в Банка ДСК АД, а именно IBAN
BG******, общо сумата от 45 669,78 евро, с посочено основание за плащане
дължими трудови възнаграждения и командировки. Вещото лице сочи, че
командировъчните разходи за извършените от ищеца международни превози
през процесния период са в размер на 28 470 евро и същите изцяло са
изплатени, а с остатъка от преведената на ищеца сума, в размер на 17 199,78
евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ 1/1,95583 – 33 639,85 лева,
са погасени задълженията за дължимите през същия /процесния период/
9
трудови възнаграждения - с актуализиран размер съобразно минималната
работна заплата за страната, дължими трудови възнаграждения в размер на 16
851,11 лева /бруто/ или нето 13 076,11 лева, както и сумата от дължимите
/начислени от работодателя/ допълнителни трудови възнаграждения за трудов
стаж и професионален опит, съгласно чл.12 от НСОРЗ, в общ размер 295,22
лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022
година в размер на 229, 62 лева. Съгласно заключенията на вещото лице: -
общият размер на законната лихва за забава, изчислен върху всяка отделно
месечно чисто трудово възнаграждение, считано от датата на съответния
падеж до 04.07.2023 г. /дата на подаване на исковата молба/ е 2 292,20 лева; -
общият размер на законната лихва за забава, изчислен върху всяко отделно
допълнително брутно трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, считано от датата на предявяване на исковете
/04.07.2023 г./, е 45,88 лева; - общият размер на законната лихва, дължима за
неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ, в хипотезата, че заявленията за
отпуск изхождат от ищеца, е 12,32 лева; в хипотезата, че заявленията не
изхождат от ищеца - 102,69 лева.
Експертът сочи, че по силата на процесния трудов договор работодателят е
начислявал и изплащал на ищеца месечно трудово възнаграждение както
следва: в размер на 510 лева /към датата на сключването/, в размер на 560
/съгласно допълнително споразумение от 02.01.2019 г./, в размер на 610
/съгласно допълнително споразумение от 02.01.2020 г./, в размер на 650 лева
/съгласно допълнително споразумение от 02.01.2021 г./ и 710 лева / съгласно
допълнително споразумение от 01.04.2022 г./.
Съгласно приобщената към доказателствата по делото съдебно-почеркова
експертиза с предмет на изследване автентичността на подписите, положени
за П. Й. И. във ведомостите за заплати, водени от ответника за процесния
период /месец юли 2020 г.-месец декември 2022 г./, която експертиза съдът
кредитира изцяло с доверие като компетентна, обективна, неоспорена от
страните и необорена от останалите доказателства по делото, подписите са
неавтентични - не са положени от ищеца П. Й. И.. В тази връзка документите
– предмет на експертизата, като неистински следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото и изпратени на прокурора, след влизане в сила на
решението.
10
Съгласно приобщената към доказателствата по делото съдебно-почеркова
експертиза с предмет на изследване автентичността на подписите, положени в
заявления от името на П. Й. И., през процесния период, обективиращи воля за
ползване на платен и неплатен отпуск, която експертиза съдът кредитира
изцяло с доверие като компетентна, обективна, неоспорена от страните и
необорена от останалите доказателства по делото, подписите в същите
заявления с изключение на едно /заявление/ са положени от ищеца - само в
заявлението за ползване на 7 дни платен годишен отпуск считано от
19.12.2022 г. до 31.12.2022 г. подписът е неавтентичен, т.е. не е изписан от
ищеца. В тази връзка заявлението за ползване на 7 дни платен годишен
отпуск считано от 19.12.2022 г. до 31.12.2022 г., в частта относно подписа на
автора като неистински следва да бъде изключен от доказателствата по
делото, и изпратен на прокурора след влизане на решението в сила. С оглед
на това и предвид на събраните по делото автентични заявления за ползване
на платен годишен отпуск от П. Й. И., приложени в трудовото му досие,
съдът приема за безспорно установено, че за 2021 година ищецът е ползвал
двадесет дни платен годишен отпуск – 10 дни в периода 02.08.2021 г. до
13.08.2021 г. и 10 дни в периода от 01.09.2021 г. до 15.09.2021 г., а през 2022
г. - 10 дни платен годишен отпуск в периода от 15.08.2022 г. до 26.08.2022 г.
В тази връзка и с оглед заключенията по съдебно-счетоводните експертизи
следва, че дължимото от ответника във връзка с прекратяването на
процесното трудово правоотношение обезщетение за неползван платен
годишен отпуск е в размер на 382,70 лева /10 х 38,27 лева/.
Съгласно съдебно-счетоводното експертно становище по делото, с
преведената от ответника по банкова сметка на ищеца /посочена по-горе/
сума в общ размер 45 669, 78 евро, са погасени дължимите от първия
вземания на ищеца, на основание процесното трудово правоотношение, за
процесния период, командировъчни разходи за извършени международни
превози в размер на 28 470 евро, а с остатъка от сумата в размер на 17 199,78
евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ 1/1,95583 – 33 639,85 лева са
погасени дължимите и начислени за процесния период трудови
възнаграждения в нето размер 13 076,11 лева /бруто 16 851,11 лева/, 295,22
лева допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален
опит, съгласно чл.12 от НСОРЗ, 229,62 лева обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2022 година в размер на 229, 62 лева, както и други
11
задължения с основание процесното трудово правоотношение, в това число
обезщетение за неползваните 10 дни платен годишен отпуск за 2022 г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
претенции по:
чл.128, от т.2 КТ – за присъждане на вземания за трудово възнаграждение,
възникнали по силата на валидно трудово правоотношение, съществувало
между страните в периода 01.07.2020 г. – 31.12.2022 година и чл.245, ал.2 от
КТ във връзка с чл.86 от ЗЗД за мораторно обезщетение за забавено плащане
на трудовите възнаграждение по главния иск, считано от датата на забавата на
всяко отделно брутно трудово възнаграждение до предявяване на иска
/05.07.2023 г./;
чл.12 от НСРОЗ и чл.86 от ЗЗД – за присъждане на вземане,
представляващо сбор от дължимо и неплатено за периода от 01.07.2020 г. до
31.12.2022 г. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от подаване на исковата молба в съда /05.07.2023 г./ до
окончателното й изплащане;
по чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., общо 40
/четиридесет/ дни, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано
от подаване на исковата молба в съда /05.07.2023 г./ до окончателното й
изплащане и за присъждане на мораторно обезщетение за забава на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за период на забава от
01.02.2023 г. до 04.07.2023 г.
Претенциите са допустими, а по същество – неоснователни. Съображения:
Съгласно чл.128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл.128 КТ в тежест на
работника/служителя е да докаже, че претендираното от него неизплатено
възнаграждение е било уговорено с работодателя, че то е било част от
съдържанието на трудовото правоотношение и че е престирал реално
12
уговорената работа, доколкото от тези положителни факти
работникът/служителят черпи благоприятни за себе си правни последици. В
тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение
действително е било изплатено.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ изпълнението на произтичащото от писмения
трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от
него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод
по влог на работника. Когато изпълнението на задължението за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във
ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което
работникът или посочено от него лице е получило плащането. Такива
съмнения не възникват и когато основанието за плащането е посочено
изрично в нареждането за банков превод или разписката. Когато обаче в
нареждането за банков превод или разписката не е посочено основанието за
плащане, в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание,
иначе полученото подлежи на връщане като дадено без основание. Когато в
документа за плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява, че с
плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да
докаже съществуването на друго основание за плащане /т.е. съществуването
на повече негови вземания/ и погасяването им в различен ред, съгласно чл.76
от ЗЗД /в същия смисъл решение № 89/29.03.2013 г. по гр.д. № 558/2012 г., 4
г.о. ВКС/.
В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че изпълнението на
задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде
доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението
за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданско правни
последици. Изброяването в чл.270, ал.3 от КТ на доказателствата, с които се
доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно /вж решение №
165/06.12.2018 г. по гр.д. № 181/2018 г., 3 г.о. ВКС/. Счетоводните книги са
частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се
отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но
не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Затова
доказателствената сила на свидетелстващите документи следва да се
преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по
13
делото – чл.182 ГПК. Когато законът урежда изискване за доказване на
определени обстоятелства с писмен документ, каквито са ведомостта и
платежното нареждане, удостоверяващи плащане, това не изключва
възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен
документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито
са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства,
заключения на вещи лица и др. /вж решение № 2/26.01.2011 г. по гр.д. №
478/2010 г. 3 г.о; решение № 89/29.03.2013 г. по гр.д. № 558/2012 г. 4 г.о.;
решение № 746/05.01.2011 г. по гр.д. № 727/2009г. 4 г.о.ВКС/.
С оглед на изложеното и предвид на приетата от съда за безспорна
фактическа обстановка по делото, претенциите са неоснователни.
Както бе посочено по-горе, страните не спорят, че по силата на сключения
помежду им трудов договор работодателят е дължал на работника/ищеца
месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева /към датата на
сключването/, в размер на 560 /съгласно допълнително споразумение от
02.01.2019 г./, в размер на 610 /съгласно допълнително споразумение от
02.01.2020 г./, в размер на 650 лева /съгласно допълнително споразумение от
02.01.2021 г./ и 710 лева / съгласно допълнително споразумение от 01.04.2022
г./. Безспорно се установи по делото неавтентичност на подписите на ищеца,
положени във ведомостите за заплати в частта относно процесния период, т.е.
опроверга се по делото доказателствената сила на записванията във
ведомостите за заплати, водени от ответника, че за процесния период ищецът
лично е получил на ръка от работодателя начислените и дължими за същия
период трудови възнаграждения. Същевременно, безспорно се установи по
делото чрез съдебно-счетоводните заключения, че ответникът е изплатил от
своя разплащателна сметка в УниКредитБулбанк АД по банкова сметка на
ищеца, посочена от последния, с титуляр П. Й. И., открита в Банка ДСК АД, а
именно IBAN BG******, за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2022 година, суми за
погасяване на задължения към ищеца за начислени и дължими трудови
възнаграждения, допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и
професионален опит, командировки и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск във връзка с прекратяване на процесното трудово
правоотношение, считано от 01.01.2023 г., в общ размер 45 669,78 евро, от
която 28 470 евро командировъчни разходи за извършените международни
14
превози от ищеца през процесния период, 13 076,11 лева начислени и
дължими от работодателя чисти трудови възнаграждения, а остатъкът от
20 563,74 лева – погасяване на останалите задължения. Т.е. по несъмнен
начин се установи по делото, че за процесния период работодателят е
извършил по банков път плащания към ищеца, на основание процесния
трудов договор, в размер, с който изцяло са удовлетворени вземанията на
ищеца – предявени за защита в настоящия процес. Ето защо съдът намира за
недоказани предявените искове и като такива следва да ги остави без
уважение.
В подкрепа на горния извод е и признанието на ищеца, сторено в хода на
съдебното дирене, че по горепосочената банкова сметка ответникът му е
превел на основание процесното трудово правоотношение, за погасяване на
задължения по трудовия договор, за заплата и командировъчни относно
процесния период, сумата от 45 669,78 евро. Ищецът оспорва единствено
основанието за плащане, което ответникът релевира в процеса, но
същевременно не твърди /ищецът/ друго основание, различно от посоченото
от работодателя, за извършване на плащанията за процесния период.
Гореизложеното не се опровергава и от приобщената към доказателствата
по делото преписка по описа на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, тъй като видно от съдържанието й, административният орган е
изградил констатациите и изводите си само въз основа на данните в
материалите, съдържащи се в трудовото досие на ищеца и платежните
ведомости, водени от от работодателя, без да се имат предвид извършените
от работодателя по сметка на ищеца банкови преводи на суми за заплати и
командировъчни, в размер, удовлетворяващ както начислените за процесния
период командировъчни разходи, трудови възнаграждения и допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, така и
вземането на ищеца, във връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение, за обезщетение за неползван платен годишен отпуск 10 дни
за 2022 г.
Мотивиран от горното съдът намира за недоказани и неоснователни
предявените от ищеца главни искове и като такива следва да ги остави без
уважение. Последица от това е неоснователност на претенциите за мораторни
обезщетения и за законна лихва за забава, върху главниците, които също
15
следва да се оставят без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на делото искането на ищеца за присъждане на сторените
от него разноски в процеса е неоснователно и като такова съдът следва да го
остави без уважение.
Същевременно ищецът следва да понесе при условията на чл.78, ал.3
отговорността за сторените в процеса от ответника съдебни разноски. В тази
връзка ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ
размер на 3 150 лева, от които 350 лева възнаграждение на експерта, изготвил
съдебно-счетоводното заключение и 2 800 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ претенциите на П. Й. И., ЕГН
********** от село Г., ул.“М.“ № *, община П., действащ чрез пълномощник
адвокат Н. Л. със служебен адрес гр. Бл., ул.“Ц. И. Ш.“ № ** да се осъди „Г.
Л.“ ЕООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление гр. П., ул.“Г.Д.“ № **,
да заплати на ищеца следните суми:
16 851,11 /шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и един лева и
единадесет стотинки/ лева, представляваща сбор от дължими и неплатени
брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до
31.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
подаване на исковата молба в съда /05.07.2023 г./ до окончателното й
изплащане;
2 292,20 / две хиляди двеста деветдесет и два лева и двадесет стотинки/
лева мораторно обезщетение за забава на дължимите и неплатени брутни
месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г.,
за период на забава от датата на забавата на всяко отделно брутно трудово
възнаграждение до предявяване на иска /05.07.2023 г./;
45,88 /четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева като сбор
от дължимо и неплатено за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г.
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
16
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на
исковата молба в съда /05.07.2023 г./ до окончателното й изплащане;
1 029,24 /хиляда и двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 20
дни за 2021 г. и 20 дни за 2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от подаване на исковата молба в съда /05.07.2023 г./ до
окончателното й изплащане;
50 /петдесет/ лева мораторно обезщетение за забава на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, за период на забава от 01.02.2023 г. до
04.07.2023 г.
ОСЪЖДА П. Й. И., ЕГН ********** от село Г., ул.“М.“ № *, община П. да
заплати на „Г. Л.“ ЕООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление гр. П. ул.
“Г. Д.“ № ** съдебни разноски по делото в размер на 3 150 /три хиляди сто и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
17