№ 9715
гр. С., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110116401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. П. П., чрез адв. В., срещу Т. Й. С., с
която са предявени:
- по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 24 500 лв., представляваща главница за незаплатен адвокатски хонорар по
споразумение от 02.09.2016 г., ведно със законна лихва от 16.6.2020 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 24.06.2020г. по ч.гр.д. № 24673/2020 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав;
- осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 4565,09 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 02.06.2017г. до 16.06.2020г., начислена за всяка дължима и
падежирала вноска по споразумението, съобразно договореното в §2 от същото.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
02.09.2016 г. било сключено споразумение между него, в качеството му на адвокат, и Т. С., в
качеството й на клиент, по силата на което били констатирани извършени правни услуги на
ответника и свързани с него физически и юридически лица, хонорарът по които възлизал на
обща стойност в размер на 28 000 лв., която сума следвало да бъде заплатена разсрочено на
28 ежемесечни вноски от 1000 лв. По споразумението било извършено едно плащане от
клиента в размер на 3500 лв., отразено в издадения договор за правна защита и съдействие
№ 671520 от 02.11.2017 г. След направеното единствено плащане по споразумението не били
изплатени други суми и съответно било подадено заявление от кредитора, въз основан на
което било образувано заповедно производство по гр.д. № 24673/2020 г. по описа на СРС,
ГО, 27 състав, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумата в размер на 24 500 лв., представляваща незаплатен адвокатски хонорар по
споразумението от 02.09.2016 г., ведно със законна лихва от 16.6.2020 г. до изплащане на
вземането. В законоустановения срок Т. Й. С. възразила, което обосновава правния интерес
на ищеца от предявяване на установителен иск за сумата в размер на 24 500 лв. Отделно от
1
това ищецът предявява и осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за осъждане ответницата да плати
сумата от 4565,09 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2017г. до
16.06.2020г., в размер на законната лихва, начислено за всяка дължима и падежирала вноска
по споразумението, съобразно договореното в §2 от същото. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е подписвала
споразумение от 02.09.2016 г. На следващо място поддържа, че в споразумението никъде не
било посочено какви били правните услуги, извършени от адв. П., като дори да били
извършени такива услуги, то те не били на стойност от 28 000 лв. В този смисъл оспорва
твърдението в исковата молба и споразумението, че ищецът е извършвал правни услуги.
Също така в конкретния случай било видно, че между страните не бил налице сключен
договор за правна защита и съдействие, не били описани конкретните правни услуги, които
се твърди да са били извършени в полза на ответника. Отделно от гореизложеното, съгласно
чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябвало да бъде справедлив и обоснован, а в
конкретния случай сумата от 28 000 лв. не била обоснован размер, особено без да са описани
правните услуги, за които се заплаща. На последно място поддържа, че споразумението, въз
основа на което се претендира процесната сума е нищожно, поради противоречие с добрите
нрави, както и поради противоречие и заобикаляне на закона. Ето защо моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск е обусловена от установяването на следните
правопораждащи факти: 1/ че между страните е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, в т.ч., че е бил уговорен адвокатски хонорар в посочения размер и 2/ че
ищецът е изпълнил задълженията си за предоставяне на правни услуги и процесуално
представителство.
Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да докаже наличието на правопогасяващи и/или правоизключващи
дълга обстоятелства.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.09.2016 г. между Т. Й. С.,
в качеството й на клиент, и Б. П. П., в качеството му на адвокат, било подписано
споразумение, съгласно което страните се споразумели за следното: към посочената по –
горе дата адвокатът е предоставял на клиента или на свързани с него физически или
юридически лица правни услуги и процесуално представителство, чиято обща стойност
страните се споразумяват, че възлиза на 28 000 лв. (чл. 1, ал. 1); страните няма да изброяват
изчерпателно всички случаи на консултации и конкретни формални юридически
производства, с които адвокатът е бил натоварван, като никоя страна няма да има право да се
позовава на каквито и да са случаи преди днешната дата и да претендира впоследствие за
промяна в посочената в предходната алинея цена (чл. 1, ал. 2); клиентът се съгласява да
изплаща сумата по ал. 1 чрез ежемесечни вноски от 1000 лв., в продължение на следващите
28 месеца (чл. 2).
Във връзка с направеното от ответната страна оспорване, че не е подписвала
споразумението от 02.09.2016 г., по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-
графическа експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че
2
подписите от ляво под текстовете на л.1 и л.2 от цитираното споразумение между Т. Й. С.
(клиент) и Б. П. П. (адвокат), са положени от Т. Й. С.. По тези съображения се налага извод
за неоснователност на релевираните възражения на ответната страна, че не е подписвала
процесното споразумение.
На следващо място, не е спорно между страните по делото, а и от представения
договор за правна защита и съдействие от 02.11.2017 г. се установява, че на посочената дата
ответната страна е заплатила в полза на ищеца сумата в размер на 3 500 лв., с посочено
основание за превода „съгласно споразумение от 02.09.2016 г. между клиент и адвокат“.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника е сключено споразумение от
02.09.2016 г., при посочените в исковата молба параметри, по силата на което ответната
страна е поела задължението да заплати на Б. П. П. сума в общ размер на 28 000 лв., по
отношение на която е налице непогасен остатък в търсения размер от 24 500 лв. и е
настъпил падежът на процесното задължение. Неоснователни са възраженията на
ответницата, че ищецът не бил извършвал за нея правни услуги, тъй като в споразумението,
което е подписано от Т. Й. С., изрично е посочено, че адвокатът е предоставял на клиента
или на свързани с него физически или юридически лица правни услуги и процесуално
представителство на обща стойност от 28 000 лв. Това обстоятелство се установява и от
съвкупната преценка на представените от ищеца по делото множество писмени
доказателства – имейл кореспонденция, решения на директора на ОДОП С., жалби, искания
за прогласяване на нищожност, решения на АССГ, отговор на искова молба, писмени
бележки и пр., от които несъмнено се установява, че ищецът е предоставял на ответника-
клиент или на свързани с него физически или юридически лица правни услуги и
процесуално представителство.
Доказателствата за плащане на остатъка в размер на 24 500 лв. не са ангажирани от
ответната страна, която носи тежестта на доказване, поради което, в приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът приема този факт за недоказан.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 24 500 лв. е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1/ съществуването на парично задължение (главен дълг), което 2/ не се
изпълнява от длъжника в уговорения между страните срок.
От доказателствата по делото несъмнено се установява съществуването на парично
задължение на ответника в полза на ищеца, което не е било изпълнено в уговорения между
страните срок (чл. 2 от споразумението). Ето защо ответникът е изпаднал в забава и дължи
на ищеца мораторна лихва в претендирания размер от 4565,09 лв. за периода от 02.06.2017г.
до 16.06.2020г.
С оглед горното, съдът намира иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изцяло основателен по
основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство), както следва: 1185 лв. – за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 1639 лв. – държавна такса и
адвокатско възнаграждение за производството по гр.д. № 60213/2020 г. по описа на СРС, ГО,
3
27 състав, както и 2450 лв. – за настоящото производство, от които 450 лв. – депозит за СГЕ
и 2000 лв. адвокатско възнаграждение, т.е. общо 5274 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Т. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„И.Й.“ № 5, ет. 5, ап. 9, дължи на Б. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 2, ет. 2,
ап. 5, сума в размер на 24 500 лв., представляваща главница за незаплатен адвокатски
хонорар по споразумение от 02.09.2016 г., ведно със законна лихва от 16.6.2020 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.06.2020г. по ч.гр.д. № 24673/2020 г. по описа на СРС, ГО,
27 състав.
ОСЪЖДА Т. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.Й.“ № 5, ет. 5, ап. 9, да
заплати на Б. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 2, ет. 2, ап. 5, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 4565,09 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 02.06.2017г. до 16.06.2020г., начислена за всяка дължима и
падежирала вноска по споразумението от 02.09.2016 г., съобразно договореното в §2 от
същото.
ОСЪЖДА Т. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.Й.“ № 5, ет. 5, ап. 9, да
заплати на Б. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 2, ет. 2, ап. 5, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5274 лв. – разноски за заповедното и исковото производство
пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4