РЕШЕНИЕ
№ 1163
гр. Бургас, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20232120100060 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба „Йеттел
България“ ЕАД против Б. П. П., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 340.50 лв., представляваща сбор от неплатени
лизингови вноски, дължими по сключен между страните договор за лизинг от 08.04.2020
год., както и законната лихва върху горепосочената сума, начислена за периода от
07.11.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 7190/2022
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищцовото дружество не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният
му представител поддържа исковете с нарочна молба, излага съображения по същество и
моли за присъждане на деловодните разноски.
Особеният представител на ответницата е депозирал отговор по реда на чл.131
oт ГПК, оспорвайки предявените искове.
Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им
основание е в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от
ГПК - са допустими.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен
съд намира за установени следните факти по спора:
По повод заявление на „Йеттел България” ЕАД от 07.11.2022 год., по ч.гр.д. №
7190/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
1
от ГПК за исковата сума.
Посоченото дело е приложено в цялост към настоящото и в кориците му се
съдържат сключения между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+.....от 08.04.2020 год., по силата на който ищцовият оператор се е задължил да предоставя
на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу
месечна такса от 12.99 лв., като с договор за лизинг, сключен на същата дата във връзка с
договора за мобилни услуги, й е предоставил ползването на мобилно устройство “Honor 20
Lite 128 GB Dual Black”, за срок от 23 месеца (до 08.03.2022 год. вкл.) срещу ежемесечни
лизингови вноски в размер на 23.99 лв.
Уговорена е и дължимост на неустойки при разваляне на договорите по вина на
абоната, който изрично е заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия,
както и мобилното уствойство, при лизингова цена от 551.77 лв. с отстъпка.
Между страните са били сключени още три договора - един за мобилни услуги с
предпочетен номер .....от 10.10.2018 год. и два договора за лизинг от 10.10.2018 год. и от
27.09.2019 год., сключени към договора за мобилни услуги, по силата на който операторът е
предоставил ползването на мобилно устройство “Nokia 2.1 Dual Grey Silver”, за срок от 23
месеца (до 10.09.2020 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 8.99 лв. и
мобилно устройство „Nokia 2.2 Dual Black”, също за срок от 23 месеца (до 27.08.2021 год.),
срещу ежемесечни лизингови вноски от 10.99 лв.
С исковата молба е представена и фактура с № ...../ 10.07.2020 год., неподписана
за получател на услугата, с начислени задължения от минали периоди в размер на 293.21
лв., лизингови вноски от 690.81 лв. и неустойки в размер на 246.48 лв., за периода от
10.06.2020 год. до 09.07.2020 год., с 15-дневен срок за заплащане на сумите по тях.
При така установените факти, исковете се явяват частично неоснователни.
Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения,
породени от сключените между тях договор за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното
наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но при изначално възложената му доказателствена тежест, ищецът не проведе
пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите за мобилни
услуги, който факт, като обуславящ дължимостта на сумите за месечни абонаменти и
стойност на предоставени мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за
неплащането им от страна на ответницата, би бил показателен за изправността на оператора
и рефлектира пряко върху дължимостта на неустойки при евентуално разваляне на
договорите. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на
мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие
на договора. Дори на ответния потребител да са предадени активни СИМ-карти, което той да
е удостоверил с подписа си, тяхното активно състояние - остана недоказано операторът да е
осигурил достъп до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или
липсата на потребление), което да обоснове дължимостта на абонаментни и други такси,
2
ерго незаплащането им - правото на разваляне на договора и дължимост на неустойки.
Изходящата от ищцовата страна фактура е неподписана от ответницата, поради
което не би могла да се цени като разполагаща с материална доказателствена сила, относно
предоставянето на посочените в нея услуги.
Освен това, в общите условия към договорите за лизинг (чл.11, ал.1 от същите)
изрично е записано, че лизингодателят-оператор може да развали договорите за лизинг при
неизпълнение от страна на лизингополучателя-абонат на договорите за мобилни услуги,
сключени между тях, с дължимост на неустойка в размер на оставащите лизингови вноски.
Клауза за дължимостта на неустойка, но в различен размер, е възпроизведена и в
индивидуалните договори за мобилни услуги, но и в двата случая дължимостта на
последната (каквато се сочи да е начислена във фактурата - разлика в цената на лизинговите
устройства) е обусловена от неизпълнение (вина, инициатива) на абоната по договора за
мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право на изправния оператор да развали
договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и дори хипотетично да се приеме, че е сторено с
исковата молба, недоказани са изправността на оператора по договора за мобилни услуги,
както и начинът, по който е начислена претендираната неустойка за предоставените
мобилни устройства с отстъпки, в хипотезата на разваляне на договорите за мобилни услуги.
В обобщение - начислените неустойки са били недължими, защото не се
доказаха предпоставките за тяхната дължимост - че поради виновно неизпълнение на
потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред.
Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока липсват.
Но не само - извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните
клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга претенцията си за неустойки,
съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е
предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и
едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-
ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.
Ето защо следва да се приеме, че погасявайки с извършеното от ответницата (а
впрочем - и признато от ищеца) плащане на 596.79 лв. неустойките, начислени по фактура
№ ...../ 10.07.2020 год., възлизащи общо на 246.48 лв., ищецът е погасил несъществуващи
задължения на П..
Не така стоят нещата с претенциите за неплатени лизингови вносики за
предоставени мобилни устройства - в горецитираните договори за лизинг (чл.4 от същите)
3
се съдържа потвърждение на абоната, че е получил лизинговите вещи - мобилни устройства
и аксесоари, срещу там описаната лизингова цена. Липсват доказателства ответницата да е
върнала вещите, отдадени й на лизинг или да е развалила лизинговите договори преди
изтичане на срока на договорите. Няма доказателства и да е заплатила лизинговите вноски,
още повече, че техните падежи по всички договори са настъпили преди депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК. Техния общ размер възлиза на 690.81 лв. по трите договора
за лизинг и след приспадане на платените 596.79 лв. и погасяване с тях на по-старите
задължения по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД (по договорите за лизинг от 10.10.2018 год. и
27.09.2019 год.), остават дължими 94.02 лв. по договора за лизинг от 08.04.2020 год., до
който размер искът е основателен и следва да се уважи.
Това има за последица основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за законната лихва, начислена върху горния неплатен остатък от лизингови вноски,
начиная от предявяване на иска – 07.11.2022 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до
окончателното плащане.
На ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни
разноски, които за настоящото производство са в размер на 200.19 лв., в т.ч. държавна такса,
адвокатски хонорар и депозит за особен представител, а за производството по ч.гр.д. № 7190
/ 2022 год. на БРС - в размер на 20.70 лв, включващи държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. П. П. от гр......, ЕГН - ********** № ...., ЕГН -
**********, дължи на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление:
гр....., представлявано от Д..К..К..и М..С.., сумата от 94.02 лв. - неплатен остатък от
лизингови вноски, дължими по сключен между страните договор за лизинг от 08.04.2020
год., както и законната лихва върху горепосочената сума, начислена за периода от
07.11.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 7190/2022
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения до пълния предявен размер от 340.50 лв.
ОСЪЖДА Б. П. П. да заплати на “Йеттел България” ЕАД деловодни разноски
за настоящото производство в размер на 200.19 лв., както и за производството по ч.гр.д. №
7190 / 2022 год. на БРС - в размер на 20.70 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4