Решение по дело №60/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 106
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20224400900060
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Плевен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря М. СЛ. Й.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20224400900060 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Българска агенция за експортно
застраховане „ ЕАД с която срещу „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД ,ЕИК–
***- гр.П. е предявен иск по чл. 410 ,ал.1 т.1 от КЗ за сумата 60 836,79лв.
Предвид заявения от ищеца предмет на иска, съдът е приел , че се касае за
търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото се
включва и наличието на застрахователен договор , страна по който се твърди
,че е ищцовото дружество,което е изпълнило задължението си на
застраховател по този договор,поради което се суброгира в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Поради това съдът приема,че
спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.
Твърдения в ИСКОВАТА МОЛБА :
В исковата молба се твърди ,че на 04.08.2020г. „Българска агенция за
експортно застраховане „/БАЕЗ/ ЕАД е сключила с „ Виакон България „
ЕООД застрахователен договор № ***,като се сочи,че сред покритите
рискове по този договор е и забавяне плащането от страна на длъжници на
застрахования по договори за продажба /посочени в Приложение № 1 към
застраховката / .Твърди се също така ,че с допълнително споразумение №19/
17.02.2021г.към Застраховката,в застрахователното покритие е бил включен и
длъжникът „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД ,ЕИК–***- гр.П..
Твърди се също така ,че в отговор на запитване от страна на
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД за извършване на доставка на строителни
материали /бенТ.това хидроизолация ,дренажен геокомпозит двустранно
каширан и геотекстил / „ Виакон България „ ЕООД е отправило Ценово
1
предложение № 0010-2021 от 29.01.2021г. ,както и че впоследствие ,след
направена заявка от „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД, „ Виакон България „
ЕООД е доставило на „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД строителни
материали . Твърди се ,че тези доставки са били приети от „ ИНЕРТСТРОЙ
ПЛЕВЕН „ ЕООД,което е било удостоверено с протоколи от 08.03.2021г. , от
09.03.2021г. и от 15. 03.2021г. след което във връзка с тези доставки „ Виакон
България „ ЕООД е издало следните фактури : фактура № *** /11.03.2021г. ;
фактура № ***/ 11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и фактура № ***/
16.03.2021г.
Твърди се също така ,че след настъпване на падежа по тези фактури ,
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД не е извършило плащане на дължимите
суми по тях ,поради което „ Виакон България „ ЕООД е отправило писма
до „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,с покана за плащане на дължимите
суми / общо четири отделни писма /,но въпреки това от страна на
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД не е било извършено плащане на
доставените стоки.
Поради това „ Виакон България „ ЕООД е отправило застрахователна
претенция пред „Българска агенция за експортно застраховане „ ЕАД за
изплащане на застрахователно обезщетение по посочения по-горе
застрахователен договор ,а „Българска агенция за експортно застраховане„
ЕАД след като е констатирала настъпването на застрахователното събитие –
забавяне на плащането от длъжника , е приела да изплати на „ Виакон
България „ ЕООД уговореното застрахователно обезщетение ,което е в
размер на 85% от всяка щета , а в процесния случай е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 60 836,79 лв. ,което се равнява на
85% от цялата застрахователна претенция ,респ.от цялата щета ,която е в
размер на 71 572,69лв. /сумата по всички издадени фактури / .
Счита се ,че след изплащане на това застрахователно обезщетение на
застрахования - „ Виакон България „ ЕООД , застрахователят „Българска
агенция за експортно застраховане „ ЕАД се суброгира в правата на
застрахования и по тази причина претендира изплатената сума от
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД.
ПИСМЕН ОТГОВОР :
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника„
ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД.,чрез пълномощника му адв.пл.А. . Според
този отговор предявеният иск е вероятно допустим,но по същество е
неоснователен.
Оспорва се ,че ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД дължи на Виакон България
„ ЕООД сумите по фактура № *** /11.03.2021г. ; фактура № ***/
11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и фактура № ***/ 16.03.2021г.,като
това е свързано с оспорване твърдението,че Виакон България „ ЕООД е
извършило доставки на строителните материали за които са издадени тези
фактури .
С оглед на това се оспорва изрично и истинността на представените с
2
исковата молба протоколи за доставки: един от 08.03.2021г. ,два от
09.03.2021г. и един от 15. 03.2021г.,като се твърди ,че подписите ,положени
срещу името Б. С. /управителя на ответното дружество /,не са на лицето Б. К.
С.. Прави се искане на осн. чл. 193 ,ал.3 от ГПК да се открие производство по
оспорване на тези документи.
Счита се ,че не са налице доказателства за наличието на валиден
застрахователен договор ,доколкото няма доказателства за плащане от
застрахования на минималната застрахователна премия ,платима на две
вноски .
Счита се ,че ищецът е платил без основание застрахователното
обезщетение на „Виакон България „ ЕООД,тъй като :
-в случая нямало сключен договор за продажба между „Виакон
България „ ЕООД и „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,който да попада
в кръга на покрития риск по застрахователния договор
-тъй като не са получавани доставките от „Виакон България„ ЕООД,
т.е.ответника няма качеството на длъжник ,който да е забавил плащане по
сключен договор за продажба.
-липсвало застрахователно покритие,тъй като не били ангажирани
доказателства за сключен договор за продажба с ответника ,както и за
евентуалния период на отсрочено плащане,което да попада в хипотезата
на т. 5 от Общите условия на застрахователя.
-налице бил изключен риск по сключения застрахователен договор
съгласно т. 4.2.4 от Общите условия ,тъй като се касаело за оспорено от
длъжника вземане ,изразяващо се в несъгласие по отношение на размера на
вземането или действителността на правата или задълженията на
застрахования ,до момента на разрешаване на спора в полза на Застрахования
с влязло в сила съдебно решение или арбитражно решение.
В т.см. според ответника не е налице отговорност на прекия причинител на
вредите ,тъй като не било доказано по несъмнен начин ,че ответникът не е
изпълнил свое задължение ,произтичащо от договор за продажба с „Виакон
България „ ЕООД.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
„Българска агенция за експортно застраховане „ ЕАД,в която е взето
становище по направените с писмения отговор на ответника оспорвания и
възражения и са направени доказателствени искания,както и искане за
привличане на „Виакон България „ ЕООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца ,което искане е било уважено от ПлОС и „Виакон
България „ ЕООД е било конституирано на осн. чл. 219 ,ал.1 от ГПК
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Постъпил е и допълнителен писмен отговор от „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН
„ ЕООД в срока по чл. 373 от ГПК .В него се заявява ,че протоколите –
предмет на имейл кореспонденцията са различни от тези ,които са оспорени
от ответника и касаят други предходни доставки. Не се възразява срещу
искането за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца.
3
Ответникът не се противопоставя и на исканията за допускане на Съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертиза,направени от ищеца с ДИМ.
Съображения на съда по съществото на спора :
Плевенски окръжен съд е извършил разпределение на доказателствената
тежест ,като е възложил върху ищеца да установи следните
обстоятелства,чието наличие се оспорва от ответника :
-наличието на валиден застрахователен договор между „Българска агенция за
експортно застраховане „/БАЕЗ/ ЕАД и „ Виакон България „ ЕООД ,респ.
заплащането на дължимата по него застрахователна премия от страна на
застрахования „ Виакон България „ ЕООД.
- настъпването на предвиденото в договора застрахователно събитие , а
именно забавяне плащането от страна на длъжник на застрахования по
договор за продажба /посочени в Приложение № 1 към застраховката/
-това ,че конкретният случай попада в предвидените в застрахователния
договор покрити рискове.
-сключването на твърдения в исковата молба договор за доставка на
строителни материали /бенТ.това хидроизолация ,дренажен геокомпозит
двустранно каширан и геотекстил / между „ Виакон България „ ЕООД
/доставчик / и „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД, като купувач .
-изпълнението на задълженията на доставчика „ Виакон България „ ЕООД
/доставчик / към купувача по този договор - „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „
ЕООД.
Ищецът не носи доказателствена тежест да установява отрицателния факт
на неплащане от купувача на паричните задължения ,произтичащи от
твърдения договор за доставка на строителни материали.
Като извърши съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства,съдът намира ,че ищецът е изнесъл успешно възложената
му доказателствена тежест за всички посочени по-горе обстоятелства , а
именно :
1.За наличието на валиден застрахователен договор между „Българска
агенция за експортно застраховане „/БАЕЗ/ ЕАД и „ Виакон България „
ЕООД ,респ. за плащането на дължимата по него минимална
застрахователна премия от страна на застрахования „ Виакон България „
ЕООД.
Ищецът по делото е представил застрахователен договор
№***/04.08.2020г.,сключен между „/БАЕЗ/ ЕАД като застраховател и „
Виакон България „ ЕООД ,като застрахован ,който договор има
необходимата писмена форма за действителност съгласно изискването
на Чл. 344. (1),който предвижда ,че „ Застрахователният договор се сключва
в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.
Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от
договора“. Същият има и необходимото съдържание съгласно нормата
на Чл. 345. (1) КЗ ,която изисква „Застрахователният договор да съдържа:
4
1. имената, съответно наименованията и адресите на страните;
2. предмета на договора;
3. покритите застрахователни рискове;
4. срока на договора, както и началото и края на застрахователния период и на
периода на застрахователното покритие;
5. застрахователната сума или начина на определянето;
6. застрахователната стойност (действителна, възстановителна и/или
договорна) при застраховки по т. 3 – 9 и 14 – 16, раздел II, буква "А" от
приложение № 1;
7. застрахователната премия или начина на определянето й, както и сроковете
и реда за нейното плащане;
8. размера на самоучастието, ако такова е уговорено между страните;
9. (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) имената и
адреса на посредника, ако договорът е сключен чрез посредник, а за
застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни
продукти като допълнителна дейност – и номера на легитимационния им
документ;
10. датата и мястото на сключване на договора;
11. подписите на страните.
Конкретният застрахователен договор съдържа всички тези съществени
условия и е сключен в предвидената от закона форма за
действителност,поради което съдът приема ,че е възникнало валидно
облигационно правоотношение между „/БАЕЗ/ ЕАД като застраховател
и „ Виакон България „ ЕООД ,като застрахован,материализирано в
представената по делото / на л. 11-12 от делото / застрахователна полица
,като неразделна част от договора са и приложените Общи условия /вложени
на л. 16- 31 от делото / .
Представено е също така и ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ №19/
17.02.2021г. към горния застрахователен договор с което е постигнато
изменение по отношение на валидността на застрахователните лимити , както
и по отношение на списъка на застрахованите длъжници ,посочени в
приложение №1 –неразделна част от застрахователния договор в което
приложение / на л. 34 от делото / фигурира именно „ Инертстрой
Плевен“ЕООД с кредитен лимит за този длъжник 80 000лв.
Въпросът за това дали е извършено заплащането на дължимата по него
минимална застрахователна премия от страна на застрахования „ Виакон
България „ ЕООД ,не е въпрос по действителността на застрахователния
договор,както счита ответникът , т.е. валидността на посочения
застрахователен договор не зависи от това дали застрахования е платил
минималната застрахователна премия или не, а това е въпрос на
изпълнение или неизпълнение на насрещното задължение на
застрахования по този договор ,респ. въпрос за това какви правни
възможности възникват за застрахователя при подобно неизпълнение на
5
задължението за плащане на минималната застрахователна премия.
Поради това ,въпросът дали е платена минималната застрахователна
премия изобщо не рефлектира върху действителността на
застрахователния договор.
В т.вр. следва да се отбележи и клаузата на чл.7.5.3 от приложените Общи
условия за застраховане на плащания по договори за продажба срещу
търговски и / или политически риск ,според която застрахователят МОЖЕ
да прекрати едностранно застрахователния договор при неплащане от
страна на застрахования на разсрочена вноска от минималната
застрахователна премия или на дължима застрахователна премия в срок от
15 дни от датата на издаване на сметка. От тази клауза на Общите условия
следва извода ,че застрахователния договор не се прекратява автоматично
поради неплащане от застрахования на разсрочена вноска от
минималната застрахователна премия или на дължима застрахователна
премия, а това прекратяване става по преценка на застрахователя ,който може
да упражни или не това свое право да прекрати договора поради
неизпълнение на задължението на застрахования за плащане на
застрахователната премия. По делото не се твърди , а и няма доказателства
да е било извършено подобно прекратяване на процесния застрахователен
договор от страна на застрахователя „/БАЕЗ/ ЕАД, поради неплащане от„
Виакон България „ ЕООД на минималната застрахователна премия или
вноска от нея.
Все в т.вр. следва да се отбележи ,че всъщност възражението на ответника
по иска „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,че не било налице валидно
застрахователно правоотношение между /БАЕЗ/ ЕАД като застраховател и „
Виакон България „ ЕООД ,като застрахован,поради това ,че нямало
доказателства за плащане от застрахования на минималната застрахователна
премия ,платима на две вноски, представлява упражняване на чужди права
–тези на застрахователя по застрахователния договор ,който единствен
може да се позовава на такова евентуално неплащане било за да упражни
правото си да прекрати застрахователния договор,било за да откаже
изплащането на застрахователното обезщетение , а подобно упражняване на
чужди права от страна на ответника „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „
ЕООД,който не е страна по застрахователния договор , в случая не е
допустимо.
Дори условно да се приеме ,че това възражение е допустимо и че следва да
се разгледа по същество ,то съдът констатира ,че по делото са представени и
доказателства за извършено плащане от страна на застрахования на
минималната застрахователна премия ,която съгласно застрахователен
договор №***/04.08.2020г. е в общ размер на 24 964,50лв. и се дължи на две
равни вноски ,както следва : първата вноска -12 237,50лв.-на 04.08.2020г. и
втората вноска в размер на 12 237,50 лв. – на 18.01.2021г. В т.вр. ищецът е
представил извлечение от сметката на „Виакон България“ЕООД / вложено на
л.37 от делото / от което се вижда ,че са извършени две плащания ,всяко от по
12 237,50лв.,първото от което на 06.08.2020г. , а второто в същия размер – на
09.12.2020г. ,като срещу тези суми е посочено „ пл.МЗП „ ,което в контекста
6
на изложеното по-горе очевидно означава именно „плащане на минимална
застрахователна премия „ .
2.Другото обстоятелство за което според съда ищецът е изнесъл
възложената му доказатествена тежест е свързано с
възражението,развито в писмения отговор на ответника е ,че липсвало
застрахователно покритие в конкретния случай ,който не попадал в
хипотезата на т. 5 от Общите условия на застрахователя,предвиждаща ,че
предмет на застрахователно покритие са плащания по договори за продажба
,сключени при условия на отсрочено плащане с период на отсрочване на
плащането до 2 години при краткосрочен риск ; от 2 до 5 години при
средносрочен риск и над 5 години при дългосрочен риск .Ответникът сочи ,че
по делото не били ангажирани доказателства ,които да установяват периода
на отсрочено плащане по конкретния договор за продажба с ответника.
Преди всичко следва да се посочи ,че при определяне смисъла на понятието
„покрити рискове „при търговски риск , застрахователния договор препраща
към т.2 от Общите условия за застраховане ,където са изброени
конкретни форми на покрити рискове при търговски риск ,като в т. 2.2
е посочено именно „ забавяне на плащането от длъжника ,имащо смисъл
на забавяне на дължимо плащане по договор за продажба от страна на
длъжника ,ЗА ПЕРИОД ПО –ДЪЛЪГ ОТ ПЕРИОДА НА ИЗЧАКВАНЕ ,
съгласно т.12 от настоящите Общи условия. В т.12 пък се сочи ,че период на
изчакване е времето необходимо за уреждане на просроченото плащане
между застрахования и длъжника , а т.12.2 сочи ,че периодът на изчакване е 4
месеца, освен ако не е уговорено друго в застрахователния договор. Всичко
това съдът излага за да обоснове тезата ,че клаузата на т. 5 от Общите
условия ,на която се позовава ответникът по иска не следва да се тълкува
изолирано от клаузите на т.2 /покрити рискове при търговски риск/ и на т. 12 ,
а следва да се схваща във взаимовръзка с тези клаузи и при това става ясно
,че конкретната продажба не излиза извън рамките на покрития
риск,както счита ответникът .
Могат да съществуват различни хипотези на отсрочено плащане ,като
някои от тях са уредени общо със законова норма , а други са резултат от
договаряне на страните по един договор . В т.вр. следва да се съобрази напр.
нормата на чл. 303а от ТЗ ,която урежда СРОК ПРИ ПАРИЧНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ и по –конкретно нормата на ал. 3 на чл. 303а от ТЗ ,която
сочи ,че ако не е уговорен срок за плащане,паричното задължение трябва
да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на
друга покана за плащане. Такова едно плащане на цената на продадените
стоки,което не се извършва при самото предаване на стоките с приемо-
предавателен протокол, а следва да се извърши в посочения по-горе 14 –
дневен срок от получаване на фактурата за продадените стоки , също така
представлява форма на отсрочено плащане по смисъла на т. 5.1.1 от
Общите условия,тъй като безспорно не става едновременно с получаване на
владението върху продадените стоки , а по-късно ,поради което за
продавача възниква търговския риск това плащане да не бъде
извършено от купувача до изтичане на въпросния 14-дневен срок ,който
7
пък попада именно в хипотезата на краткосрочен риск – до 2 години
,който срок е горната граница за отсрочване на плащането при краткосрочния
риск ,но няма посочена минимална долна граница за този краткосрочен риск
,което означава ,че всяко плащане ,което не се извършва в деня на
получаване на продадените стоки,а следва по време този ден ,попада в
категорията на краткосрочния риск по смисъла на т. 5.1.1 от Общите
условия.
В конкретния случай ,обаче,съдът приема ,че е налице изрично уговорено
отсрочено плащане на цената на доставените стоки,доколкото във всяка
от представените по делото фактури за извършените продажби е посочена
дата на падеж ,различна от датата на издаване на фактурите ,като за две
от фактурите този падеж е 10.04.2021г. ,за третата фактура тази дата е
11.04.2021г. , а за четвъртата фактура датата на падежа е 15.04.2021г.
Така, че определянето на падеж за изпълнение на паричното задължение за
плащане цената на доставените стоки ,който следва по време издаването на
самата фактура ,представлява уговаряне на нещо друго ,различно от
правилото на чл. 327,ал.1 от ТЗ,който поначало предвижда че купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите ,които
му дават право да я получи и поради това представлява предвидено
отсрочено плащане на цената по смисъла на т. 5.1.1 от Общите
условия,доколкото посоченото отсрочване в конкретния случай е в рамките
на около един месец ,т.е. попада в рамките на срока от две години по
тази клауза на Общите условия.
3.По въпроса дали в случая има сключен договор за продажба между
„Виакон България „ ЕООД и „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,който да
попада в кръга на покрития риск по застрахователния договор и дали са
били получени от ответника доставките от „Виакон България „ ЕООД
,съдът намира ,че от съвкупната преценка на всички събрани по делото
писмени доказателства ,ведно с приетата съдебно-икономическа
експертиза се налага извод както ,че има сключен договор за търговска
продажба между „ Виакон България „ ЕООД /като продавач –доставчик
/ и „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД като купувач ,с предмет
извършване на доставка на строителни материали /бенТ.това
хидроизолация ,дренажен геокомпозит двустранно каширан и
геотекстил /,както и че „Виакон България „ ЕООД е изпълнило
произтичащото от този договор задължение да достави на
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД, договорените строителни
материали.
По делото са представени издадените от продавача „ Виакон България „
ЕООД фактури , а именно : фактура № *** /11.03.2021г. ; фактура № ***/
11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и фактура № ***/ 16.03.2021г . в
които намират отражение търговски продажби на описаните в тези
фактури строителни материали и които съдържат всички съществени
елементи на търговската продажба, като страни по договора - продавач
и купувач, вид и количество на стоките ,единична цена,както и обща
стойност на продадените стоки,както и срок за плащане на тази цена.
8
Вярно е това ,че процесните фактури не носят подпис за представител на
купувача ,който да е и получател на стоките , но в конкретния случай пък
следва да се съобрази това ,че всички посочени по-горе фактури са
отразени в СЧЕТОВОДНИТЕ КНИГИ на ответника „ИНЕРТСТРОЙ
ПЛЕВЕН „ ЕООД по счетоводни сметки 402 „доставчици по аванси „
,приключени по счетоводна сметка 602 „разходи за външни услуги „ срещу
кредита на сметка 401/5 доставчик „„ Виакон България „ ЕООД , а освен това
процесните фактури СА ВКЛЮЧЕНИ в хронологичните регистри ,в
справките –декларации по ЗДДС и в дневниците за покупките по ЗДДС
при ответника и за всяка от тези фактури ответникът е ползвал данъчен
кредит общо в размер на 11 928,78 лв. , а размерът на ДСДС по тези
фактури участва при определяне резултата за съответния данъчен период в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС.
Тези обстоятелства,свързани с отразяване на фактурите в счетоводните
книги на търговеца и ползването на данъчен кредит за тях от негова страна ,
трайната съдебна практика приема като доказателство както за сключването
на самата сделка –търговска продажба ,така и за изпълнението на доставките
– респ.за приемането на доставените стоки от страна на купувача без
възражения ,т.е., че това изпълнение е прието като надлежно от страна на
купувача.
Заявеното в о.с.з. на 14.11.2022г. от пълномощника на ответника ,че
въпросните фактури били изпращани в счетоводната фирма ,водеща
счетоводството на ответника и че там било извършено тяхното
осчетоводяване без да се съобрази ,че нямало извършени реални доставки на
посочените във фактурите стоки ,според съда е напълно несъстоятелно.
Дължимата грижа на добрия търговец за собствените му работи предполага и
изисква той да следи за редовното водене на счетоводните си книги ,да знае и
да следи какви търговски договори намират отражение в тези счетоводни
книги ,както и в подаваните от него справки –декларации по ЗДДС и ако
констатира че там неправилно фигурират търговски продажби или др.
сделки, които не са извършени ,то да предприеме действия за коригиране на
тези счетоводни книги или справки-декларации,което би било форма на
противопоставяне от страна на търговеца на действия ,извършени от негово
име без представителна власт,по смисъла на чл. 301 от ТЗ . Това
противопоставяне ,обаче , съгласно чл. 301 от ТЗ следва да стане „веднага
след узнаването .“
В конкретния случай , според съда не е налице такова своевременно
противопоставане от страна на търговеца –ответник ,който едва с писмения
отговор на настоящата искова молба прави за пръв път възражения ,че няма
сключени такива търговски продажби ,каквито са отразени в процесните
фактури и че не са били извършени доставки на отразените в тях строителни
материали. Като най-ранен момент на узнаване от търговеца за процесните
търговски продажби ,може да се приеме именно момента на осчетоводяване
на процесните фактури в счетоводните книги на търговеца и на отразяването
на тези фактури в подаваните за съответния данъчен период справки-
декларации по ЗДДС,което е станало много преди завеждане на настоящото
9
дело .
Освен това по делото се представени три писмени покани от „ Виакон
България „ ЕООД до ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД за плащане на
просрочените задължения по изрично описани в поканите фактура № ***
/11.03.2021г. ; фактура № ***/ 11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и
фактура № ***/ 16.03.2021г.,като първата покана е от 13.07.2021г. , втората –
от 02.09.2021г.и третата – от 11.10.2021г. Дори след тези изрични писмени
покани , ответникът по делото не е реагирал с изрично противопоставяне
,че няма сключени такива продажби и че не са доставени стоките по
процесните фактури.
Нещо повече , от приложеното ч.гр.д.№ 181/ 2022г. на Плевенски районен
съд се вижда ,че в полза на „ Виакон България „ ЕООД срещу
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД е била издадена по реда на чл. 410 от
ГПК заповед за изпълнение № 106/ 14.01.2022г. с която длъжникът
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД е осъден да заплати на кредитора „ Виакон
България „ ЕООД сумата 10 735,90лв. –главница ,ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението -13.01.2022г. до окончателното
плащане на вземането ,като това вземане произтича от неизпълнение на
парично задължение по договор за покупко-продажба на строителни
материали ,обективирани във фактура № *** /11.03.2021г. ; фактура №
***/ 11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и фактура № ***/
16.03.2021г./това са процесните фактури / ,като по това ч.гр.д. кредиторът е
претендирал само ОСТАТЪЧНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ по всяка една от
фактурите ,останали след изплащане от „/БАЕЗ/ ЕАД на „ Виакон България „
ЕООД през м. 12.2021г. на застрахователното обезщетение в размер на
60 836,79 лв. ,което обаче покрива 85 % от щетата съгласно застрахователния
договор. Тази сума от 10 735,90лв. е именно разликата между покритата от
застрахователното обезщетение вреда/60 836,79 лв./ и общия размер на
вредата , настъпила за „ Виакон България „ ЕООД поради неплащане от
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,който общ размер се равнява на цената на
доставените строителни материали ,която е 71572,69лв. Заповедта за
изпълнение била връчена на „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД на
09.02.2022г. и срещу нея не е било подадено възражение от длъжника
,поради което същата е влязла в сила на 10.03.2022г. и е издаден
изпълнителен лист за вземането. Неподаването на възражение от
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД срещу въпросната заповед за
изпълнение,основаваща се именно на процесните фактури сочи ,че длъжникът
нито е оспорил сключването на въпросните договори за покупко-продажба
,отразени в процесните фактури ,които са предмет и на настоящото дело
,нито е оспорил доставянето на стоките,отразени в тези фактури .Това
обстоятелство съдът схваща като подкрепящо извода ,че процесните фактури
№ *** /11.03.2021г. ; фактура № ***/ 11.03.2021г.; фактура №
***/12.03.2021г. и фактура № ***/ 16.03.2021г. отразяват сключването на
договори за търговска продажба на строителни материали, а така също и
изпълнението от страна на продавача /доставчика /на задължението му да
предаде на купувача посочените в тях строителни материали.
10
В подкрепа на този извод е и водената електронна кореспонденция между „
Виакон България „ ЕООД и„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД ,която се
интерпретира в експертното заключение на в.л. Р. А./основно и допълнително
/.
От разменените имейли между ел.адрес –*** за който не се спори ,че се
ползва именно от ответника „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД и ел. адрес
*** /за който пък няма спор ,че се ползва от „ Виакон България „ ЕООД се
вижда ,че е обсъждана доставката на процесните строителни материали
,геотекстил ,дренажен геокомпозит ,бенТ.това хидроизолация и т.н.,
изпращани са документация ,сертификати ,искания, технически параметри
към сертификатите на тези строителни материали ,които са били изисквани
допълнително от строителния надзор към „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „
ЕООД,както и по –късно/ на 14.10.2021г./ пък са изпращани товарителници
,експедиционни бележки за удостоверяване на доставените количества .
В т.вр. следва да се посочи,че именно по ел.път с имейл от 11.03.2021г. от „
ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД на „ Виакон България „ ЕООД са били
изпратени три прикачени файла ,сканирани в pdf формат съдържащи трите
приемо-предавателни протокола ,подписани и от двете страни,които са с
дати : 08.03.2021г. ; 09.03.2021г. и 09.03.2021г. ,които са приложени като
разпечатка към експертното заключение . Същите тези три протокола са
представени във вид на заверени от ищеца копия и с исковата молба ,като
освен тях по делото е представен от третото лице –помагач „Виакон България
„ЕООД още един приемо-предавателен протокол в оригинал,датиран от
15.03.2021г.
Вярно е ,че съдебно-графологическата експретиза по делото даде
заключение ,че и в четирите приемо-предавателни протокола ,подписите
положени от името на соченият в тях като получател Б. С./управителя на
ответното дружество / не са изписани от Б. С. . Фактът ,обаче че трите
протокола, описани в допълнителното експертно заключение на в.л.Р. А. са
изпратени на 11.03.2021г. именно от ел. адрес на „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН
„ ЕООД -*** до ел. адрес на „ Виакон България „ ЕООД- *** дава основание
да се приеме,че това изпращане , а вероятно и подписването на самите
протоколи за получател, е станало от упълномощен служител на
„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,който има надлежен достъп и разрешение
да оперира с ел. адрес на ответника,т.е . че е действал от името на
управителя на ответното дружество - Б. С.. В т.вр.пък важат изложените по –
горе съображения за приложението на чл. 301 от ТЗ за необходимостта
търговецът да се противопостави веднага след узнаването на действия,
извършени от негово име ,без представителна власт ,което както беше
посочено преди това, не е сторено от търговеца чрез неговия законен
представител - управителя Б. С..
Поради изложените дотук съображения ,Плевенски окръжен съд намира,че
е доказано както сключването на договорите за търговски продажби на
строителни материали , материализирани в процесните фактури № ***
/11.03.2021г. ; фактура № ***/ 11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и
11
фактура № ***/ 16.03.2021г.,така и доставянето на описаните в тях
строителни материали от „ Виакон България „ ЕООД на „
ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,което пък е породило насрещното
задължение на купувача да заплати цената на доставените му стоки-
задължение ,което той не е изпълнил на посочените във всяко от четирите
фактури падежи ,поради което е изпаднал в забава .
Тази забава на длъжника пък представлява настъпване на покрит риск по
смисъла на т. 2.2 във вр. с т. 5.1.1 от Общите условия за застраховане на
плащания по договори за продажба срещу търговски и / или политически риск
,като при това в конкретния случай е изтекъл и посоченият в т. 12 от тези
Общи условия четиримесечен период на изчакване , който е започнал да тече
от датата на получаване на декларацията за просрочени плащания –
19.05.2021г. / вж.л. 48 от делото / и е изтекъл на 19.09.2021г.
4.Що се отнася до възражението на ответника ,че в случая бил налице
изключен риск по смисъла на т. 4.2.4 от Общите условия , а именно-
оспорено от длъжника вземане ,изразяващо се в несъгласие по отношение
размера на вземането или действителността на правата или задълженията на
застрахования ,до момента на разрешаване на спора в полза на застрахования
чрез влязло в сила съдебно или арбитражно решение , обвързващо и двете
страни и подлежащо на принудително изпълнение в държавата на длъжника
,съдът намира ,че то е неоснователно поради следните съображения :
Тази клауза на Общите условия според съда има предвид такова изрично
оспорване от страна на длъжника ,което да се направи в рамките на висящо
съдебно или арбитражно производство ,образувано от кредитора за защита на
неговите претендирани права ,или пък оспорване , с което самият длъжник
да инициира съдебно или арбитражно производство за установяване
недължимостта на претендираното от застрахования вземане,т.е има се
предвид ,че застрахователят следва да изчака решението по едно такова
висящо съдебно или арбитражно производство преди да извърши преценка
за това има ли условия за изплащане на застрахователното обезщетение. При
това този спор /съдебно или арбитражно производство /следва да е бил
налице между застрахования кредитор „Виакон България „ЕООД и
неговия длъжник- „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД, а не между
застрахователя,който упражнява регресните си права и длъжника.
В случая ,обаче такъв спор не е имало между „Виакон България „ЕООД и
неговия длъжник- „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД. Нещо повече ,както
беше посочено по-горе –длъжникът „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД в
нито един момент преди подаването на писмения отговор по настоящото дело
,не е оспорвал задължението си към „Виакон България „ЕООД- нито е
възразявал по изпратените му писмени покани за плащане на
просрочени задължения ,нито е предприемал някакви действия по
коригиране на подадената информация по ЗДДС, касаеща извършените
търговски продажби , а най-важното не е подал и писмено възражение в
срока по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№181/ 2022 г. на ПлРС ,която касае част от вземането на Виакон
12
България „ЕООД срещу неговия длъжник- „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „
ЕООД,произтичащо именно от същите фактури № *** /11.03.2021г. ; фактура
№ ***/ 11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и фактура № ***/
16.03.2021г.
Поради това съдът намира ,че в случая не е налице изключен риск по
смисъла на т.4.2.4 от Общите условия при който застрахователят да не е
следвало да изплаща дължимото застрахователно обезщетение.
Иначе е безспорно ,че застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на 60 836,79 лв. Поради това и на
осн. чл. 410,ал.1 т.1 от КЗ,който предвижда ,че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение, в конкретният случай застрахователят „Българска агенция за
експортно застраховане „/БАЕЗ/ ЕАД има право да претендира от
причинителя на вредата ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,който не е
изпълнил свое договорно задължение да плати цената на доставените му
строителни материали, това ,което е платил на застрахования , а именно
сумата 60 836,79 лв. В т.см.искът се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен в пълния му предявен размер.
С оглед този изход на делото ,и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има
право да получи направените от него деловодни разноски ,които според
списъка по чл.80 от ГПК и доказателствата за тяхното извършване са в общ
размер на 6 159,59лв.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 410,ал.1 т.1 от КЗ „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „
ЕООД ,ЕИК–***- гр.П. , ул.“Р.“ №*, вх.*, ап.* ,представлявано от
управителя Б. С. да заплати на „Българска агенция за експортно
застраховане „ ЕАД, с ЕИК-*** –гр.С. ,бул.“ А. С. „ №*, ет.* сумата 60
836,79лв., представляваща заплатеното от застрахователя „Българска
агенция за експортно застраховане „ ЕАД на застрахования „Виакон
България„ЕООД по застрахователен договор №*** /04.08.2020г. и
допълнително споразумение към него №19/ 17.02.2021г. , застрахователно
обезщетение , поради забавяне на плащането от длъжника „ИНЕРТСТРОЙ
ПЛЕВЕН „ ЕООД на цената на доставените му строителни материали по
търговски продажби ,отразени във фактура № *** /11.03.2021г. ; фактура №
***/ 11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и фактура № ***/ 16.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на
депозиране на исковата молба -31.03.2022г. до окончателното и
изплащане.
13
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК„ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД
,ЕИК–***- гр.П. да заплати на „Българска агенция за експортно застраховане
„ ЕАД сумата 6 159,59лв.-направени от ищеца деловодни разноски .
Решението е постановено при участието на Виакон България„ЕООД-
трето лице - помагач на ищеца .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14