МОТИВИ ПО НОХД
БП № 2322/2016 г. по описа на
Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Районна
прокуратура Пловдив е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение спрямо подсъдимия И.Г.Ш. за това, че на 07.04.2016 г. на път ІІІ - 642, километър 30, с посока
на движение с.Калояново, обл.Пловдив, е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка и модел „Мерцедес Вито 110 Д” с регистрационен номер ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно - 1,95 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство Дрегер - Алкотест 7510 с
фабричен № ARBА 0061, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – с
определение № 361/2014 г. по НОХД № 2151/2014 г. по описа на Районен съд
Пловдив, влязло в законна сила на 26.05.2014 г.
– престъпление по чл.343Б, ал.2,
вр. с ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение и излага становище по същество, като моли съдът да го признае за
виновен и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от около две години и
половина, което да се изтърпи от подсъдимия реално, както и глоба от 1000 лева.
Прави се искане съдът да приспадне от наказанието лишаване от свобода
предварителното задържане на подсъдимия.
Защитникът на подсъдими Ш., адв.Д., пледира за
оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението от обективна страна,
като излага подробни доводи в подкрепа на становището си. Алтернативно моли
съдът да наложи минимално по срок наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване да се отложи с изпитателен срок.
Подсъдимият Ш. заявява, че не се признава за
виновен, отказва да дава обяснения пред съда, сочи, че поддържа становището на
защитника си и моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Подсъдимият И.Г.Ш.
е роден на *** ***, ***, български гражданин, женен,
осъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ш. е осъждан преди инкриминираното деяние, както следва: По
НОХД № 3412/2010 г. на РС Пловдив с влязъл в сила на 03.06.2010 г. съдебен акт
му е било наложено наказание лишаване от свобода за три месеца, отложено с
изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от девет месеца за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като по това
осъждане подсъдимият е бил реабилитиран по право; по НОХД № 2151/2014 г. по
описа на РС Пловдив, с влязъл в сила на 26.05.2014 г. съдебен акт му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено с
изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
На 07.04.2016 г. сутринта, след като бил употребил алкохол - ракия
предходната вечер и без да притежава свидетелство за управление на МПС, предвид
неговото отнемане по-рано, както и изтичане срока му на валидност, подсъдимият Ш.
управлявал МПС „Мерцедес Вито“ с рег.№ *** в с.Калояново. В около 11,00
часа подсъдимият вече бил спрял при свидетеля П., който работел като гумаджия в
селото, за да напомпа гумите на автомобила. Докато тази манипулация се
извършвала, двамата свидетелят П. и подсъдимият Ш. се почерпили, като
подсъдимият изпил две алкохолни бири от по 500 мл. Въпреки, че малко преди това
бил употребил алкохол, подсъдимият се качил отново на автомобила и го привел в
движение, като се отправил в посока към ж.п. гара Калояново, където отивал на
работа. След като изминал около 5 -6 километра на път ІІІ - 642, километър 30
подсъдимият бил спрян за полицейска проверка от полицейските служители свидетелите Д. и П., които извършвали контрол
по спазването на ЗДвП. Подсъдимият бил поканен да представи лични документи относно удостоверяване на
самоличността си, както и документи за автомобила. При проверката подсъдимият не представил
лична карта, нито друг документ за самоличност, нямал в себе си свидетелство за
управление на МПС по описаните по-горе причини, като представил единствено
свидетелство за регистрация на автомобила част ІІ и застраховка „Гражданска
отговорност“, от които станало видно, че автомобилът е регистриран на името на
друго лице. Предвид липсата на други документи била извършена служебна справка
по телефона от полицейските служители относно автомобила и самоличността на
подсъдимия, като от нея станало ясно, че подсъдимият е с отнето СУМПС поради
лишаването му по съдебен ред от правото да управлява МПС. Докато била
извършвана проверката на документи, която продължила около 10 минути, на
свидетелите Д. и П. направило впечатление, че подсъдимият лъха на алкохол,
поради което и същият бил поканен до полицейския автомобил, за да бъде
изпробван с техническо средство. Свидетелят Д., работещ като младши
автоконтрольор, пристъпил към извършване на проверката на подсъдимия с
техническото средство „Алкотест Дрегер“ № 0061, като подсъдимият един два пъти
не подал необходимият обем въздух, което довело до изписване на дисплея на
техническото средство на съответното съобщение относно причината, поради която
не може да се извърши проба, като след последващо задействане на техническото
средство след около 20 секунди, подсъдимият отново подавал въздух за извършване
на измерването. Така в 11,23 часа същият успешно подал въздух и била отчетена
положителна проба от техническото средство от 1,95 на хиляда, което показание
било показано на подсъдимия и което било запаметено в паметта на апарата.
Когато видял показанията на апарата пред полицейските служители подсъдимият
обяснил, че предната вечер е консумирал ракия, както и че преди да бъде спрян
за проверка на пункта за напомпване на гуми е употребил две бири. Във връзка с
установените показания на техническото средство, подсъдимият бил поканен в ПУ
Калояново към РУП Хисар, за да му бъдат съставени актове за установените
нарушения, а именно управление след употреба на алкохол и без свидетелство за управление
на МПС. На подсъдимия била предоставена възможност да се обади на друг човек,
който да прибере управлявания от него автомобил, а той бил откаран в
полицейския участък с патрулния автомобил. Там свидетелят Д. съставил на
подсъдимия два акта за установяване на административно нарушение, като акта, в
който било констатирано управлението на МПС след употреба на алкохол и били
отразени показанията на техническото средство, бил подписан от подсъдимия без
възражения, а в графата за обяснения и възражения Ш. вписал, че се извинява. От
свидетеля Д. на подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване, като
му било обяснено, че ако желае да даде кръв в указаното медицинско заведение,
то ще бъде съпроводен от полицейски служители, предвид предстоящото му
задържане по реда на ЗМВР. Подсъдимият заявил, че не желае да дава кръв за
медицинско изследване, като подписал талона, връчен му в 12,00 часа и изрично
записал върху него, че не желае да дава кръв, като се подписал и под това
отразяване. Във връзка с установеното количество на алкохол от техническото
средство, подсъдимият бил задържан за 24 часа, като заповедта за задържането му
била издадена в 12,00 часа, в 12,30 часа му бил извършен полицейски обиск и
същият бил отведен в помещение за задържане в 03 РУП Пловдив за изпълнение на
заповедта.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. и П., а също и тези на
свидетеля П., доколкото същите са еднопосочни и непротиворечиви по отношение на
основните факти от значение за разследването, като според съда са дадени
добросъвестно, доколкото се явяват съответни и на писмените доказателства,
събрани по делото.
При
постановяване на присъдата си, съдът стъпи и върху събраните писмени
доказателства – протокол за обиск, разпечатка от паметта на техническо
средство, акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско
изследване, инструкция за употреба на дрегер – алкотест 7510, отговор от ГД
Национална полиция, заповед за задържане по ЗМВР, справка за регистрация на
лице в ЦПР, справка за нарушител/водач, протокол за премината периодична
проверка на технически средства, справка съдимост и характеристична справка за
подсъдимия.
На базата на
събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна всички белези на престъпния състав в пълния обем на
повдигнатото му обвинение.
Конкретно що се
касае до възраженията на защитата по показанията на свидетеля Д., то съдът
намира, че същите са неоснователни и показанията на свидетеля Д. не следва да
не бъдат кредитирани, както се поиска, тъй като са логични, последователни и
както се посочи съответни на съдържанието на другите гласни доказателства и на
писмените такива. Свидетелят Д. при показанията си, дадени пред съда на
15.04.2016 г. е заявил действително, че подсъдимият е дал една проба и от
първия път апаратът е показал резултат, като при повторния му разпит от
11.10.2016 г. е заявил, че подсъдимият не могъл от първия път да задейства
техническото средство, тъй като не е подавал достатъчен обем от въздух, за да
се осъществи измерването, поради което му било обяснено как следва точно и
какво количество въздух да вдиша в апарата. От изложеното е видно, че на
практика не съществува разминаване и то съществено, както твърди защитата, в
показанията на свидетеля Д., доколкото при първия му разпит същият говори на
практика за осъществена една единствена положителна проба на водача, а при
втория му разпит е обяснил, че в процеса на извършване на проверка с
техническото средство, до отчитане на тази единствена проба, подсъдимият
неколкократно е вдишвал въздух в апарата, за да въведе необходимия обем за
отчитане на годна проба. В тази насока и в показанията си свидетелят Д. не е
твърдял на подсъдимия да са били извършвани няколко по ред проби, чиито
резултати да са били отчитани, както се твърди от защитата, а напротив, същият
е обяснил, че подсъдимият е направил няколко опита за въвеждане на въздух в
техническото средство до отчитане на единствената проба, която е била и
положителна. В подкрепа показанията на свидетеля Д. в тази насока са и
показанията на свидетеля П., като възраженията на защитата относно липсата на
отразяване в разпечатката от паметта на техническото средство на няколко проби
и правеният въз основа на това извод за нарушения при извършената проверка, се
явяват неоснователни. Отделно от това, както става ясно и от инструкцията за употреба на уред за измерване
на алкохол в издишания въздух, приложена по делото, функцията за отразяване на
грешка при даване на проба се задейства при липса на проба и само тогава,
когато проба е вече осъществена, се изписва резултат от теста.
Неоснователни
са доводите на защитата за опорочена процедура по вземане на проба, предвид
твърдяното оспорване от подсъдимия на показанията на техническото средство. Не
е вярно посоченото от защитника в съдебно заседание твърдение, че талон за медицинско изследване
се издава на водача само, когато същият оспори показанията на техническото
средство, с което му е извършена проверка. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2
от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства, при съставяне на акта, съответното длъжностно
лице е длъжно да издаде и талон за медицинско изследване, когато пробата е
показала концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, какъвто е бил процесният
случай. Следователно и при така установените показания на техническото средство
свидетелят Д. е бил длъжен да издаде и талон за медицинско изследване и като е
направил това, същият е спазил изискването на специалната Наредба. Впрочем,
липсват доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият изобщо, в
който и да било момент от извършване на проверката и до задържането му, е
оспорил показанията на техническото средство, или е изразил някакво съмнение
или несъгласие с тях. Напротив, от показанията на свидетелите Д. и П. се
установява, че подсъдимият не е възразил, тогава, когато му е бил показан
резултата от дадената проба на техническото средство, а напротив, признал е
пред свидетелите кога и какъв алкохол е употребил, което обстоятелство е
потвърдено отчасти и от показанията на свидетеля П.. Липсват отразени
възражения и в подписания от подсъдимия акт за установяване на административно
нарушение.
Не е основателно твърдението, че е била
препятствана възможността на подсъдимия да даде кръв за медицинско изследване
поради това, че същият бил задържан. Установява се, че в момента, в който на
подсъдимия е бил съставен талонът за медицинско изследване, същият не е бил
фактически задържан, като, както става ясно от показанията на свидетелите Д. и П.,
макар да се е намирал в полицейския участък, подсъдимият е бил без белезници и
е подписал саморъчно предоставените му актове за административни нарушения и
талон за медицинско изследване, като лично е отразил и в талона, че не желае да
дава кръв, което е видно от съдържанието на приложения по делото екземпляр от
талон за медицинско изследване. Установява се също така и че на подсъдимия,
предвид предстоящото му задържане, е било обяснено, че може да бъде
транспортиран до указаното в талона медицинско заведение, ако желае да даде
кръв. Няма нито едно доказателство по делото, дори липсват обяснения на
подсъдимия, което да сочи, че той е пожелал да даде кръв и по някаква причина
това негово желание е било препятствано. Напротив, показанията на свидетелите Д.
и П. в насока на това, че подсъдимият е бил уведомен за тази му възможност, но
е отказал да даде кръв са съответни помежду си и се потвърждават от относимите
към този факт писмени доказателства. Обстоятелството, че в заповедта за
задържане по ЗМВР е записан час на издаването й - 12,00 часа, в който е
отразено на подсъдимия да е бил връчен и талонът за медицинско изследване, не
променя посочения факт. Освен това, видно е от приетия по делото протокол за
обиск, което действие се извършва на задържано лице, съгласно чл.80, ал.1, т.1
от ЗМВР, че същият е осъществен в 12,30 часа, като доколкото е предстояло
откарването на подсъдимия в определеното място за изпълнение на полицейско
задържане – помещение за временно задържане на 03 РУП гр.Пловдив, обяснимо е
било оформянето на цялата необходима документация непосредствено преди
транспортирането на подсъдимия до гр.Пловдив, където е било и фактически
изпълнено задържането в съответното помещение за временно задържане.
Що се касае до възраженията, свързани с
времето на извършване на проверката с техническото средство, то съдът намира,
че от събраните доказателства се установява, че извършената с техническото
средство на датата на проверката проба е била валидно направена. За този си
извод съдът взема предвид следното: Съгласно приложената инструкция за употреба
на техническото средство Дрегер Алкотест 7510, устройството може да открие
остатъчен алкохол в устата при вземане на проба от издишания въздух, ако тази
функция е активна, като в този случай на дисплея се изписва съобщение с такова
съдържание и измерването се прекратява. Съгласно инструкцията, също така,
следва да е преминал период от най-малко 15 минути след последната употреба на
алкохол, доколкото остатъчният алкохол в устата може да доведе до грешни
резултати в измерването. В конкретния случай, от доказателствата по делото, а
именно приложените удостоверение за преминали периодична проверка средства за
измерване, както и разпечатка от паметта на техническото средство, а също и от
приложеното писмо от ГД „Национална полиция“ се установява, че проверката на
водача Ш. е била извършена с годно и технически изправно средство за измерване,
като е регистрирана една валидна проба в 11:23:46 часа на инкриминираната дата
07.04.2016 г., а функцията на техническото средство за „остатъчен алкохол в
устата“ е била фабрично настроена от производителя на техническото средство. В
самата инструкция за употреба на техническото средство от типа Алкотест Дрегер
7510 е изрично отразено, че активирането на функциите в главното меню е
достъпно само за оторизирани лица с въвеждане на PIN.
В тази насока достоверни се явяват и показанията на свидетеля Д., от които
се установява, че той не разполага с правомощия и не извършва каквото и да било
въвеждане на функции от менюто на техническото средство при работа с него, като
същото му се предоставя със съответните настройки готово за извършване на
проби. От показанията на свидетелите Д. и П. се установява, че при
осъществяване на проверката на дисплея се е изписвало единствено съобщението за
недостатъчен обем от въздух, а след това е бил изписан и резултатът от пробата.
В тази насока и при даването на проба от страна на подсъдимия не е било
осъществено отчитане от техническото средство, в което тази функция е била
фабрично настроена, на остатъчен алкохол в устата, доколкото такова съобщение
не е било изписано на дисплея, а както става ясно от отразеното в инструкцията
за употреба на алкотеста, при наличие на такова съобщение и изследването се
преустановява автоматично и следва да се повтори. Отделно от това, установява
се от показанията на свидетеля П., че двамата с подсъдимия са консумирали бира
за около 30 минути в около 11,00 часа. При съпоставка на тези показания с
удостоверения час на извършване на валидната проба с техническото средство
11:23:46 часа, както и с оглед показанията на свидетелите П. и Д. относно
извършваната от тях преди проверката с дрегера проверка по документи,
продължила около 10 минути, предвид липсата на необходими документи у
подсъдимия и наложилата се в тази връзка и служебна справка по телефона, както
и факта на отчитаната грешка при подаване на въздух в техническото средство и
задействането му отново, а също и във връзка с показанията на свидетеля Д.
относно приблизителното разстояние от мястото, на което подсъдимият е употребил
алкохола до мястото на спирането му от полицейските служители, следва да се
направи извод, че дори и подсъдимият да е преустановил употребата на алкохола
непосредствено преди да се качи на автомобила и да потегли към мястото на
извършената му проверка, то към момента на извършването й вече е бил изтекъл
минимално предвиденият в инструкцията за употреба на техническото средство
период от 15 минути. В тази насока, както се отрази, самото техническо средство
също не е отчело наличие на грешка като причина за преустановяване на
изследването във връзка с установен остатъчен алкохол в устата на подсъдимия.
Ето защо и съдът намира, че описаната проба е била взета по надлежния ред и не
съществува съмнение относно нейната годност.
На последно
място, относно възражението на защитата, че в случая не била установена
концентрация на алкохол в кръвта на водача, а такава в издишания въздух, то
следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл.6 от цитираната по-горе
Наредба № 30/2001 г. при отказ да се даде кръв за изследване, употребата на
алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство, поради което и правилно при тези фактически данни, именно отчетената
концентрация от 1,95 на хиляда е взета предвид за правната квалификация на
престъплението.
При така
изложения анализ на доказателствата съдът намира за категорично установено, че
на инкриминираната дата подсъдимият Ш. е управлявал МПС, след употреба на
алкохол и то с наличие на количество алкохол в кръвта си от 1,95 на хиляда,
което е над инкриминираната стойност в разпоредбата на чл.343, ал.2 от НК от 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред,
съгласно изискванията на Наредба № 30/2001 г., като е сторил това, след като е
бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за престъпление по ал.1 на чл.343б от НК.
Това количество е установено по надлежния ред, а именно с годно техническо
средство за установяване употребата на алкохол при наличие и на конкретните
нормативни основания за възприемане на тази стойност, като надлежно установена.
Липсват каквито и да било противоречия в доказателствения материал и всички
гласни доказателства сочат, че именно подсъдимият е управлявал спреният за
проверка автомобил. От данните за съдебното минало на подсъдимия става видно,
че последното от осъжданията му преди инкриминираното деяние е по НОХД №
2151/2014 г. на РС Пловдив, Х н.с., по което му е било наложено наказание за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като е било одобрено споразумение за
решаване на делото на 26.05.2014 г. Доколкото определението за одобряване на
споразумението е приравнено по последиците му на присъдата, то налице е и
другият признак от обективната страна на състава на деянието по чл.343б, ал.2
от НК.
От субективна
страна престъплението подсъдимият е извършил умишлено, като напълно е съзнавал,
че е употребил алкохол и то непосредствено преди да управлява автомобил, но
въпреки това е седнал зад волана на инкриминираната дата и е управлявал
автомобила, като освен това е бил наясно и относно съдържанието на предходното
му осъждане, доколкото лично е присъствал в производството, в което е било
одобрено споразумението.
Предвид изложеното и съдът намери, че следва
да признае за виновен подсъдимия в извършване на вмененото му с обвинителния
акт престъпление в пълния му обем, посочен в обвинителния акт.
Относно
определяне на наказанията за така извършеното престъпление съдът съобрази от
една страна, като отегчаващи вината му обстоятелства данните относно наличието
и на друго осъждане, извън това, което е определящо за правната квалификация,
отново за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, макар с настъпила реабилитация,
обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол,
значително над инкриминирания от 0,5 на хиляда, определящ състоянието на дееца
като пияно състояние, както и без надлежно СУМПС и след като е бил лишен от
право да управлява автомобил, наличието на множество наказания по
административен ред за нарушения на ЗДвП. От друга страна, като смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства се определят установеното от показанията на
свидетелите оказано от страна на подсъдимия съдействие при извършване на
проверката, трудовата ангажираност на подсъдимия, добросъвестното му процесуално поведение по
време на досъдебното и съдебното производство, а също и краткото разстояние, в
което същият е установено да е управлявал автомобила в пияно състояние. Ето
защо и при наличие на тези обстоятелства, съдът счете, че достатъчно и
справедливо е на подсъдимия да се наложат наказанията лишаване от свобода за
срок от две години, както и глоба от 800 лева. Тези наказания според съда ще са
достатъчни за постигане целите на наказанията по чл.36 от НК и по-специално ще
изиграят роля по възпиране на подсъдимия от подобно поведение и в бъдеще. Що се
касае до поисканото от страна на защитата определяне на минимален срок на
наказанието лишаване от свобода, то същото не би могло да бъде уважено, не само
предвид изложеното по-горе относно наличните отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, свързани с неговата личност, но и доколкото конкретното
престъпление, като такова против транспорта има за обект нормалната и безаварийна
транспортна дейност, което е специфичен обект, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на
неопределен брой лица. В тази насока и принципно този тип деяния са със
завишена степен на обществена опасност, предвид широкото им разпространение и
обществената нетърпимост към тях, а предвид конкретната концентрация на
алкохол, установена при подсъдимия, деянието, предмет на делото, също е със
завишена степен на обществена опасност.
Предвид липсата
на формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК поради
наличието на предходно осъждане, както и с оглед наличието на предпоставките на
чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови с присъдата си
наказанието лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед данните
за предварителното задържане на подсъдимия за 24 часа на 07.04.2016 г., то с
присъдата си съдът приложи разпоредбата на чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и
приспадна това задържане от срока на наказанието лишаване от свобода.
Предвид
установяващото се от справката за нарушител/водач, че към датата на деянието
подсъдимият е бил със свидетелство за управление на МПС, което е било с изтекъл
срок на валидност, а именно, отразено е, че СУМПС е със срок на валидност до
25.09.2012 г., то с оглед липсата на „подновяване“ на СУМПС, водачът не е
доказал след изтичане срока на валидност наличието на съответствие с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС,
поради което и следва да се счете за неправоспособен. Ето защо и съдът счете,
че не може да му бъде наложено наказанието лишаване от право да управлява МПС,
предвидено иначе в нормата на чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК /в
тази насока е реш.№ 44/2013 г. на ВКС, І н.о./.
С присъдата
съдът приложи и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като активира предходното
отложено наказание лишаване от свобода по НОХД № 2151/2014 г. на ПРС за срок от
една година, доколкото се установи, че престъплението, предмет на настоящото
дело, което е умишлено и от общ характер, подсъдимият е извършил в рамките на
изпитателния срок, определен му по предходното осъждане. Постанови се
отложеното наказание подсъдимият да търпи при строг първоначален режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, предвид наличието на основанията за
това по ЗИНЗС.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението, за което е водено делото, същият на основание
чл.189, ал.3 от НПК, бе осъден да заплати направените по делото в съдебната му
фаза разноски за явяване на свидетели от общо 14 лева по сметката на РС
Пловдив.
Като причини за
извършване на престъплението съдът определя несериозното отношение към установените
законови забрани и установен престъпен модел на поведение.
По изложените
мотиви съдът постанови своята присъда.
Районен съдия:
/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.