Р е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ -
ти състав, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря анелия докузова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж.
Димитрова в.гр.д. N 244 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 2034/18.10.2019 г. по гр. д. № 1244/2019 г. Плевенският районен съд е осъдил ЗД„***“ АД, ЕИК ЕИК ***, гр. София да заплати на А.И.Х.
с посочени ЕГН и адрес *** на
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ сумата от 8 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с
настъпило на 10.05.2018 г. ПТП по предявен
частичен иск от иск в размер на 20 000 лв., като е отхвърлил иска в
останалата част до предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение ПРС е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ЗД „***“ АД, ЕИК ЕИК ***, гр. София да заплати на А.И.Х. сумата
от 1 595,80лв., представляваща
дължими деловодни разноски съразмерно уважената част от
иска след
компенсация.
Недоволно от така постановеното решение в частта,
в която е уважен предявеният иск за обезщение за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 5 000 лв. до сумата от 8 000 лв. е останало въззивното ЗД„***“
АД, ЕИК ЕИК ***, гр. София, което го обжалва в тази
му част пред ПОС в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК. Във въззивната жалба се
излагат доводи за неправилност, незакосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт в обжалваната част. Според въззивниците при определяне
на обема на претърпените неимуществени вреди и тяхната продължителност ПлРС неправилно
е кредитирал показанията на разпитаните свидетели без да съобрази тяхната
заинтересованост и непоследователност. Според въззивника определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не е съобразен с принципа на
справедливостта, тъй като по делото липсват доказателства за вреди, надхвърлящи
обичайните за този вид увреждане, психологическата експертиза е негодно
доказателствено средство, тъй като възпроизвежда становището на ищеца,
обезщетението не е съобразено с икономическите условия към датата на
увреждането и води до това, че обезщетението вместо обезщететителна има
наказателна функция. Въззивникът се позовава на съдебна практика в тази насока
– решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – решение по т.д. №
795/2008 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 299/2011 г., ІІ т.о., като поддържа,
че размерът на обезщетението надхвърля максималния размер на обезщетенията за подобен
род вреди съгласно актуалната съдебна практика. Моли се въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС в обжалвата част и да
отхвърли иска за разликата над 5 000 лв. като неоснователен и недоказан,
като присъди на въззивника направените по делото разноски.
В срока за отговор
по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А.И.Х. чрез
пълномощника му адвокат К. ***, в който се оспорва основателността на
въззивната жалба. Според въззиваемия от събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност се установява естеството и интензитета на претърпените от
него вреди и размера на обезщетението е съобразен с принципа на справедливостта
и конкретните вреди в съответствие с установената съдебна практика, като се позовава решение №
125/04.05.2016 г. по гр.д. № 4417/2015 г. на ВКС и решение № 159/22.02.2016 г.
по гр.д. № 1871/2014 г., ІІ т.о. на ВКС. Според въззиваемия от събраните по
делото в първата инстанция доказателства, които се обсъждат подробно по делото
е установено, че същият е бил прикован на легло за период от около 2 месеца и
се е нуждаел от обгрижване от близките си, търпял е болка от всяко движение и
вдишване, приемал е обезболяващи, тъй като травмата не е допускала друго
лечение, била е ограничена възможността му да се грижи за дома и детето си,
развил е постравматичен стрес, имал е нарушения на съня, нарушения на
храненето, натрапчиви спомени за катастрофата, нарушения на концентрацията,
като промяната е значителна и необратима. В заключение се моли въззивния съд да
постанови решение, с което да потвърди решението на ПлРС в обжалвата част като
му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивника.
В съдебното заседание въззивника не се
представлява чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. депозира писмено
становище, в което поддържа подадената въззивна жалба. Претендира направените
разноски и представя договор за правна помощ. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемия.
В съдебното
заседание въззиваемият не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат К.Т. депозира
писмено становище, в което поддържа писмени отговор на въззивната жалба. Претендира
направените разноски и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
въззивника.
Решението на ПлРС като необжалвано е
влязло в законна сила в частта, в която е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди и е отхвърлен искът за
разликата над 8 000 лв. до 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди /частичен иск от иск за
20 000 лв./.
Въззивният окръжен съд, като
обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана от съда.
С исковата молба до ПлРС ищецът А.И.Х. е предявил против
ответника ЗД „***“ АД, ЕИК ЕИК ***, гр. София частичен иск за 10 000 лв.,
целият за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди претърпени в
резултат на непозволено увреждане, настъпило на настъпило
на 10.05.2018 г. при ПТП-е, причинено поради
виновно поведение на водача на застрахован в ответното дружество по застраховка
„гражданска отговорност“ лек автомобил м.“***“ модел „***“ с рег. № ***, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането
до окончателното й заплащане. Ищецът твърди, че при ПТП - е е претърпял
фрактура на 7 – ребро в ляво по предна аксиларна линия, травма на главата, причинала загуба на съзнание, травма на врата и
гърба, довела до болки при движение, охлузвания по тялото и крайниците, повече
от месец търпял силни и постоянни болки, приемал обезболяващи, предписани му от
лекар, като и към момента на подаване на исковата молба търпи болки в гръдния
кош при движение и дишане, имал световъртеж и загуба на памет за кратки
моменти, постоянна отпадналост, замаяност и дискомфорт, животът му се променил,
тъй като се налагало жена му и други лица да му помагат ежедневно, а той нямал
възможност да се грижи за детето си, развил посттравматично стресово
разстройство и седмици наред изпитвал страх да се качва в автомобил и за
близките си, нямал възможност да спортува, което правел редовно преди травмата,
бил неспокоен, тъжен, сънувал кошмари, ограничена е възможността да вдига по-тежки
предмети и да се грижи за къщата си, градината и земеделските си имоти,
изморява се бързо. Ищецът твърди, че при ответника е образувана щета по негова
молба и с писмо от 15.11.2018 г. е бил уведомен, че му е определено обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., с който размер
не е бил съгласен, поради което за него е налице правен интерес да потърси
правата си по съдебен ред.
С отговора на исковата молба депозиран по реда
на чл. 131 от ГПК, ответникът ЗД „***“
АД, ЕИК ЕИК ***, гр. София чрез пълномощника си
адвокат В.А. от САК е оспорил допустимостта и алтернативно основателността на иска, като е
оспорил наличието на основание за отговорност на ответното дружество, степента
и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е направил и
възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
За да уважи частично иска за сумата от 8 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди за непозволено увреждане на ищеца, ПлРС е
приел, че ищецът е доказал извършване на противоправно деяние от страна на
водача на лек автомобил м.“***“ модел „***“ с рег. № *** при ПТП – е, осъществено
на 10.05.2018 г., по отношение на който автомобил е налице сключена
застраховка „гражданска отговорност” при ответното дружество ЗД „***” АД, гр. София със застрахователна
полица, валидна към момента на настъпване на произшествието, причиняване на
телесни повреди и емоциални травми на ищеца в пряка причинна връзка с
процесното ПТП - е: счупване на седмо ляво ребро по предната мишнична линия;
контузии (натъртвания) на меките тъкани в областта на главата и гръдния кош;
охлузвания по тялото и крайниците, довели до физически болки с различен
интензитет около месец и половина, болки в гръдния кош при по-дълбоко вдишване
и обръщане на тялото, лечението му при на постелен режим и прием на
обезболяващи в продължение на около един месец, щети на всички психични нива –
емоционално, интелектуално и социално, които са довели до влошаване на
качеството му на живот. ПлРС е приел за доказано по делото, че ищецът трудно е
преживял в емоционално отношение периода, през който е бил зависим от грижите
на съпругата си, промяна в начина му на живот и невъзможността да изпълнява
предишните функции в грижата за семейството, влошило се качеството на съня му,
довело до раздразнителност, нарушена концентрация, свръх реактивност, ощетена и
ограничена била възможността на ищеца да управлява автомобил, имал пристъпи на
панически атаки при първите си опити да управлява автомобил, като симптомите на
посттравматичен стрес не са отшумяли повече от година след инцидента и са
налице реални условия за разгръщане на депресивна симптоматика при него, което
състояние изисква курс на психотерапия, свързан с отделяне на време и финансова
инвестиция. При определяне размера на вредите ПлРС е съобразил при условията на
чл. 52 от ЗЗД наред с гореизложеното социално-икономическата обстановка към
датата на деликта и обществените
представи за справедливост. Съобразявайки заключението на приетата
автотехническа експертиза, ПлРС е приел, че ищецън не е извършил нарушение на
правилата за движение, не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, поради което не е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия.
Въззивният
съд приема от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявения иск от А.И.Х. ***“ АД, ЕИК ЕИК ***, гр. София за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 10.05.2018 г. при ПТП - е, причинено
по вина на водача на застрахован в
ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност“ лек автомобил м.“***“
модел „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането до окончателното й заплащане е чл. 432 от КЗ, така
както е правилно е приел и ПлРС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед
изложените в жалбата възражения касаещи единствено размера на обезщетението,
дължимо от въззивното дружество на въззиваемия и обема на претърпените от
въззиваемият неимуществени вреди, въззивният съд намира, че не следва да
обсъжда подробно събраните по делото доказателства в първата инстанция,
относими към основанието на отговорността на въззивното дружество.
Не се спори между
страните, а видно и от представените по делото в първата инстанция неоспорени
писмени доказателства, че на 10.05.2018
г. на пътя Плевен - Ловеч е настъпило
ПТП - е между лек автомобил „*** ***”, с рег. № ***, управляван от Е.Й.С. и лек автомобил „***”, с рег. № ***, управляван от
ищеца А.И.Х.,
както че към датата на настъпване на ПТП - е по отношение
на лекият автомобил „*** ***” е налице сключен валиден договор за застраховка
„гражданска отговорност” с въззивното дружество.
Не се спори между страните, а видно и от представените по
делото в първата инстанция неоспорени писмени доказателства, че въззивното застрахователелно дружество е било сезирано от въззиваемия на
04.07.2018 г. по реда на чл.
380 от КЗ, както и че между страните не е постигнато извънсъдебно
споразумение в срок до 04.10.2018 г. относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Установява се от заключението на приетата в първата
инстанция САТЕ, изготвено от вещото лице инж. В.И., че причина за възникналото
ПТП – между двата автомобила е нарушение на правилата за движение от водача на лекият
автомобил „*** ***” Е.С., който не се е съобразил с пътен знак “В1“ – Забранено
влизането на пътни превозни средства“ и транслационно движението след дъга на
ляв завой с част от масата на МПС в лявата част на пътното платно на движение,
при което е поставил себе си и водача на лекия насрещно движещ се автомобил „***“
в положение на неизбежен сблъсък.
Спорно пред въззивната инстанция е какъв е
обема на претърпените от въззиваемият неимуществени вреди като пряк резултат от увреждането, за което водача на
застрахованото МПС носи деликтна отговорност, респ. въззивното дружество носи отговорност
при иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ при наличие на вадидна застраховка „Гражданска отговорност” и какъв е справедливият
размер на обезщетението за тези вреди при съобразяване на чл. 52 от ЗЗД.
От
представените по делото в първата инстанция от въззиваемия писмени
доказателства, които не са оспорени от въззивника, по делото се установява
безспорно, че след ПТП – е въззиваемият е получил спешна медицинска помощ,
констатирани са пърноначално травми на глава, гърди и горен крайник, направено
му е образно изследване, при което е поставена диагноза „фрактура на седмо
ребро в ляво по предна аксиларна линия“ и му е назначено му е медикаментозно
лечение. От събраните в първата инстанция гласни доказателства – показанията на
свидетеля И.Ц.Ц. /приятел на въззиваемия/ по делото се установява, че след катастрофата свидетелят посетил ищеца в медицинското
заведение, където бил откаран, а след това в дома му след прибирането му същия
ден и продължил често да го посещава след това. Установява, че разбрал, че
въззиваемият има счупено ребро и видял охлузванията по цялото му тяло, като
вечерта след инцидента въззиваемият се оплаквал от силни болки в гръдния кош,
гърба и врата. Установява, че възстановяването на въззиваемият продължило около
три месеца, през които се лекувал в къщи, през който период за него се грижела
основно съпругата му, а свидетелят е помагал като го е замествал в грижите за
къщата и градината. Установява, че в началото въззиваемият бил само в легнало
положение, изпитвал болки при местене и обръщане, не можел да става сам и се
нуждаел от помощ за това, не можел да заспи от болки и ползвал обезболяващи, а
след това през целия тримесечен период се оплаквал от болки в гръдния кош,
гърба и врата. Установява, че и към момента на разглеждане на делото
въззиваемият продължава да се оплаква от болки в гърба при вдигане на тежко.
Установява, че преди инцидента въззиваемият водел нормален живот – грижел се за
дома и градината към него, водел голямата си дъщеря на детска градина и я
прибирал, спортувал в почивните дни – карал колело и тичал, пътувал с
автомобил, който начин на живот съществено се променил след инцидента.
Установява, че след инцидента въззиваемият спрял да спортува, станал
по-затворен, избягвал да излиза от дома си, страхувал се да шофира в началото
след възстановяването си и изпадал в паниска, но към момента на разпита е
налице промяна, тъй като месец преди разпита въззиваемият започнал работа в
шивашка фирма в гр. Плевен и започнал ежедневно да пътува с автомобил.
Установява
се от заключението на приетата в първата инстанция СМЕ, изготвено от вещото
лице д-р Д.Д., че въззиваемият е бил откаран с линейка след ПТП-е в ЦСМП в гр.
Плевен, направени са му различни изследвания и е
освободен за домашно лечение, като на следващия ден са му предписани
обезболяващи лекарства. Вещото лице установява, че при въззиваемият са
установени следните увреждания: счупване на седмо ляво ребро по предната мишнична аксиларна линия без
данни за дислокация /разместване/ на фрагментите и контузии /натъртвания/ на меките тъкани в областта на
главата и гръдния кош, които
увреждания са в резултат на тъпи травми и механизмът на получаването им може да
бъде обяснен с обстановката при ПТП – е, твърдяна в ИМ и установена от заключението на САТЕ. Вещото лице установява,
че травматичните увреждания при въззиваемия са причинени от удара на главата и гръдния кош в части на автомобила при
рязката промяна на скоростта и посоката на движение при съприкосновение между
предните леви части на двата автомобила, като налице пряка причинна
връзка между настъпилото ПТП - е и описаните травматични
увреждания. Вещото лице установява, че в резултат на получените травми ищецът е търпял болки и страдания, които
условно могат да бъдат определени като силни през първите 7 – 10 дни, средни
през следващите една и половина – две седмици и слаби за период от още една и
половина – две седмици, като болките в
гръдния кош са били при по - дълбоко вдишване
и обръщане на туловището настрани, а лечението се е състояло в постелен режим и прием на обезболяващи
медикаменти. Вещото лице установява, че е възможно при произшествието да са били причинени охлузвания по тялото
и крайниците, обхванати от диагнозата „контузия /натъртвания/ на меките тъкани”, но те не са се
нуждаели от някакво специално лечение, освен постелния режим и прием на
обезболяващи медикаменти. Вещото
лице
установява, че няма
данни за усложнения или удължаване на нормалния оздравителен процес и
субективните оплаквания на въззиваемия от болки или други симптоми за период максимум два
месеца след ПТП-е не са в причинна връзка с него. Вещото лице установява, че от медицинската документация не се установява наличие на травма на главата, причинила загуба на съзнание и заключава, че получените от въззиваемия травми представляват разстройство
на здравето временно и неопасно за живота.
Установява се от заключението на приетата в първата инстанция
СПЕ, изготвено от вещото лице психолог А.Р., че въззиваемият страда от силно
завишена степен на тревожност и
посттравматичното стресово разстройство, което се е отключило приблизително
около месец след преживяното травматично събитие и продължава към момента на
изследването. Вещото лице установява, че въззиваемият е бил изложен на крайно
напрежение в резултат на травматичното събитие, на което е реагирал със страх,
безпомощност и ужас, имайки предвид факта, че в автомобила е била и дъщеря му,
което преживяване нанесло сериозни щети на психичната му устойчивост,
изразяващи се във високо ниво на тревожност и в резултат на това увеличени нива
на адреналин, като хормоналният дисбаланс води до невъзможността имунната
система да функционира пълноценно и сериозно възпрепятства психо - физическото, емоционално и социално
възстановяване на пострадалия. Вещото лице въз основа на съобщените от
въззиваемия преживявания заключава, че качеството на живот на въззиваемия е
било силно ощетено поради непълноценност в упражняване на бащинските
ангажименти, липса на социален живот през първите три месеца, влошаване
качеството на съня – безсъние, нощни кошмари, възстановяващи сцени от
катастрофата, повишена раздразнителност, нарушена концентрация, свръхреактивност,
причинени от безсънието, прекъсване на заниманията със спорт, невъзможност
месеци наред да ходи на работа, емоционално натоварване при управление на
автомобил със страх за своята и на близките си сигурност, повтарящи се
преживявания на травмата, многократно нахлуващи в съзнанието му картини от
катастрофата, опити да отбягва ситуации, предмети и хора, които могат да му
напомнят за случката и др.. Вещото лице заключава,
че преживеният тежък стрес се е отразил негативно на поведенческите реакции на ищеца,
повлиял е трайно във времето и е нанесъл щети на всички психически нива –
емоционално, интелектуално и социално, повлиял е негативно на
психо-емоционалния му баланс, като за излизането от това състояние въззиваемият
се нуждае от продължителен курс на психотерапия, която да му помогне да
разпознае, понесе и преформулира травмата по начин, при който да я впише в
житейската си история, като в противен случай не може да прогнозира
възможността и продължителността на оздравителния процес.
Така установената фактическа обстановка съвпада изцяло с
установената от ПлРС фактическа обстановка по спора. При съобразяване на
писмените и гласните доказателства, както и на заключенията на вещите лица по
СМЕ и СПЕ в тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че правилно ПлРС е
кредитирал показанията на разпитания свидетел, който не е от кръга на лицата по
чл. 172 от ГПк, като е отчел, че
показанията му кореспондират с представените писмени доказателства и със
заключенията на вещите лица. Въззивният съд приема, че свидетелят има
непосредствени впечатления от състоянието на въззиваемия както след
увреждането, така и към момента, поради което с оглед на това, че установените
от него факти и обстоятелства се потвърждават от останалите събрани по делото
доказателства и не са оборени от други доказателства може да се направи извод
за вярно отразяване на фактическата действителност от този свидетели, поради
което показанията му следва да бъдат кредитирани с доверие. Неоснователни са
възраженията на въззивника за липса на основания за кредитиране и възприемане
на заключението на СПЕ като негодно доказателствено средство, тъй като същото
има отношение към предмета на спора, кореспондира с показанията на разпитания
свидетел, не е оборено от други събрани по делото доказателства и е изготвено
от компетентно вещото лице, което е извършило психологическо изследване на
въззиваемия с оглед поставените му задачи и е изложило обоснован анализ на
получената от него информация, посочвайки ползваната методика за оценка на тази
информация. Съобразявайки физическите болки и емоционални страдания на въззиваемият
непосредствено след ПТП – е и физическите, психически и емоционалните му
страдания в последвалия период до момента на подаване на исковата молба, обстоятелството,
че въззивникът е бил на легло и е претърпял медикаментозно лечение за период
най-малко от два месеца като е приемал е силни обезболяващи лекарства, чийто
прием сам по себе си не е безвреден за здравето му, необходимостта от чужда
помощ през посоченият период за задоволяване на голяма част от жизнените му
нужди, ограниченията в придвижването,
обслужването, общуването на въззиваемия за период от най-малко от два месеца,
обстоятелството, че в момент, в който е трябвало да се грижи за семейството и
дома си въззиваемият е търпял
установените физически и емоциални болки и страдания, които са му създавали
физически и психически дискомфорт, както и че към момента същият не се е
справил с психическата травма и стреса от нея, поради отключилото приблизително около месец след индицента посттравматичното стресово разстройство,
което продължава към момента и налага продължителен курс на психотерапия, както и че и към момента както при всички
травми, свързани със счупвания на кости същият продължава да търпи болки при по
- голямо натоварване, въззивният съд намира, че определеното от ПлРС
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 8 000 лв.
съответства на обема и интензитета на претърпените от въззиваемия вреди.
Въззивният съд приема, че същото е съобразено както с посочените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, така и специфичните за
конкретния случай факти, които изпълват със съдържание понятието справедливост
по чл. 52 ЗЗД и имат значение за размера на обезщетението в съответствие с
цитираната от въззивика практика на ВКС, както и е съобразено с факта, че счупването
на едно
ребро на въззиваемия
не е довело до допълнително влошаване на физическото му здраве, но ПТП –е само по себе си е довело до влошаване
на психическото и емоционалното му състояние чрез отключване на посттравматичното стресово
разстройство, което не е отшумяло и към момента. Следва да се посочи, че с оглед
тежестта на увреждането на въззиваемия според въззивния съд размерът на
обезщетението е съобразен и с конкретната икономическа обстановка към момента
на увреждането, респ. с установената актуална съдебна практика относно размера
на присъжданите обезщетения за подобни по тежест увреждания на здравето и
психиката от други съдилища /арг. определение № 198/30.03.2020 г. по т.д. №
1972/2019 г., І т.о. на ВКС, ТК, определение № 81/25.02.2019 г. по т.д. №
2322/2018 г., І т.о. на ВКС, ТК, определение № 635/07.11.2018 г. по т.д. №
1017/2018 г., ІІ т.о. на ВКС, ТК и др./
Липсват оплаквания във
въззивната жалба, като и събрани в първата инстанция доказателства за
съпричиняване на вредоносният резултат от страна на въззиваемия, поради което
определеното на същия обезщетение не следва да бъде намалявано при условията на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
При тези правни изводи, въззивният съд приема, че като
е уважил предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата от 8 000 лв., Плевенският
РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и
отхвърлянето на въззивната жалба направените разноски от въззивника следва да
останат за негова сметка. В полза на въззиваемият на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение като бъде съобразена основателността на възражението на
въззивника по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение. Към датата на постановяване на
сключване на представения по делото договор за правна помощ – 30.04.2020 г.
съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за защита по дела с материален интерес от 1000 лв.
до 5000 лв. е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., поради което
адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемият в размер на 600 лв. следва
да намалено по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК до размер на сумата от 440 лв. при съобразяване, че решението
на първоинстанционният съд се обжалва за 3 000 лв. – разликата над
5 000 лв. до присъдения размер в размер на 8 000 лв.. Въззивният съд
съобрази, че изменението на Наредбата, обнародвано в ДВ е в сила от 15.05.2020
г. и както изрично е посочено в същата няма обратно действие, поради което не
са налице основания за определяне на друг минимален размер на адвокатското
възнаграждение.
С оглед цената на
предявения частичен иск, която е под 20 000 лв. решението на въззивния съд не подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
потвърждава решение №
2034/18.10.2019 г. по гр. д. № 1244/2019 г. на Плевенския районен съд в обжалваната част, в
която Плевенският районен съд е осъдил ЗД „***“ АД, ЕИК ЕИК ***, гр. София да заплати на А.И.Х. с посочени ЕГН и адрес *** на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
разликата над сумата от 5 000 лв.
до сумата от
8 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с
настъпило на 10.05.2018 г. ПТП – е.
Осъжда на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***,
бул. ”***”№ 87 да заплати на А.И.Х., ЕГН ********** *** сумата от 440 лв. за направенени по
делото пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: