Номер 315205.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502559 по описа за 2020 година
Производството е образувано е възоснова на частна въззивна жалба с вх. Рег. №
261666 от 20.08.2020 г. по опис на ВРС подадена от „енерго про продажби“ АД с ЕИК
*********, представлявано от пълномощник – адв. Веселина Маринова срещу Определение
№ 100200 от 07.08.2020 г. , постановено по гр.д. № 2960 по опис на ВРС за 2020 г. – 14 –ти
състав, с което е оставено без уважение възражение за неподведомственост на предявеният
иск.
В жалбата се излага, че съдът неправилно е игнорирал правните последици на
арбитражданата клауза, включена като т. 5 в подписания между спорещите страни договор
за доставка на ел. енергия. Излагат се съображения, за неприложимостта императивната и
игнорираща приложението на арбитражните клаузи при наличие на спор, по който едната от
страните е потребител по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
В отговор на частната жалба, се излагат съображения за законосъобразност и
правилност на обжалвания съдебен акт.
Съдът, след като се запозна с обжалвания съдебен акт, становищата на страните и
приложимите правни норми, намира следното от фактическа и правна страна:
Подведомствеността за съдилищата е предоставената им от Конституцията и законите
правораздавателна власт и обхваща всички видове дела относно разрешаване на правен
спор. Изключенията от този принцип са императивни. Произнасянето на съда по
възражение за неподведомственост, независимо дали се уважава или отхвърля, подлежи на
обжалване. Жалбата е подадена от страната, която има правен интерес от обжалване, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок, поради което производството е
допустимо и съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Първоинстанционният съд е сезиран с правен спор относно дължимостта на суми,
1
претендирани като цена на потребна, но неотчетена ел. енергия. Предявеният иск е
отрицателен установителен, като се отрича вземане предявено на ищеца в фактура, която
отразява констатирана ел. енергия, която не е отчетена от техническо средство.
Задълженото лице К. К. Н. е страна по договор № 3986026 от 11.11.2015 г., със
сключването на който „Енеро про – мрежи“ АД се е задължило да доставя ел. енергия по
нейният постоянен адрес – с. Приселци, ул. „Централна“ 16 , с абонатен номер 1649019. В т.
5 от договора е вписана арбитражна клауза, според която всички спорове между страните
следва да се решават пред арбитражен съд – гр.Варна при сдружение „ППМ“. Съгласно чл. 9
от ЗЗД, страните могат доброволно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Арбитражните
споразумения, в които едната страна е потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ЗЗП са
неприложими, по изричното им изключване в чл. 19 от ГПК. По смисъла на ЗЗП
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Преценката дали извършва търговска дейност с доставената ел.
енергия частният жалбоподател извежда от твърденията на ищцата в исковата молба, като
цитира нейните твърдения, че е собственик на обект за търговия, на същия адрес на който се
доставя ел. енергия. От съдържанието на сключения договор не се установява еднозначно, че
е сключен с физическо лице, което осъществява търговска дейност.
Първоинстанционният съд, не е уважил възражението за подведомственост, като е
приел, че арбитражната клауза е на страница приложена към договора, която не е
неподписана от страните. От представения документ се установява, че констатацията на
съда за липсата на подписи върху страница от договора е вярна. Правилен е извода, че
липсва съгласие и в тази част договора нищожен.
Настоящият съд намира, че договор за арбитражно разрешаване на спорове, може да
обвърже страните ако е подписан и едва след това да се преценяват останалите възражения
срещу неговата действителност, в това число и нищожността като сключен в противоречие
с императивните разпоредби на закона. Арбитражното споразумение следва да бъде
писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от
страните. В конкретният случай, липсата на подписи върху страницата, която обективира
арбитражната клауза, компрометира твърдението на частния жалбоподател, че тази
страница е част от договора. Липсата на подписи върху документа, го изключва като част от
неговото съдържание. Възоснова на правилна преценка на писмените доказателства,
първоинстанционният съд не е уважил възражение за неподведомственост поради липсата
на обвързващи сила на арбитражната клауза за страните по същество на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение Определение № 100200 от 07.08.2020 г. ,
постановено по гр.д. № 2960 по опис на ВРС за 2020 г. – 14 –ти състав, с което е оставено
без уважение възражение за неподведомствост на спора предявен с искова молба вх. Рег. №
17819/28.02.2020 г. по опис на ВРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3