РЕШЕНИЕ
№………./ 14.07.2016 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1724 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по осъдителен иск с
правно основание 145 от ТЗ, предявен от „БУЛАУТОТРАНС”
ЕООД гр. Варна за осъждане на В.Н.К. да заплати на дружеството сумата от 45
382.32 лева /частичен иск от 70 482.32 лева без ДДС/, обезщетение за вреди,
представляващо разлика между отчетена при продажба на 29.10.2010 г. цена на МПС
и определената с решение на ОС на дружеството от 06.08.2010 г. минимална
продажба цена на автомобилите.
В исковата молба
„БУЛАУТО ТРАНС” ООД твърди, че от учредяване на дружеството през 2007 година до
16.07.2013 година ответникът В.К. е бил съдружник и управител в същото. С
решения на ВОС са отменени откази на Агенция по вписванията и К. е заличен
както като съдружник, така и като управител на ООД-то. Твърди ищецът, че К. не
е освободен от отговорност за дейността си като управител. Сочи, че с решение №
5 на ОС на съдружниците, проведено на 06.08.2010 година е възложено на
управителя да извърши продажба на собствените на дружеството четири броя МПС
при минимални цени за продажба на всяко едно от тях БЕЗ ДДС в посочен в
решението на съдружниците размер като общата стойност е 57000 евро без ДДС,
респективно 133778.77 лева с ДДС. Твърди, че събранието е взело решение
управителят да договаря при цени, различни от приетите за минимални от
съдружниците, но в този случай следва да осъществи връзка с останалите съдружници,
за да се консултира с тях за нови условия като последните му предоставят при
отсъствието от страната 72 часова обратна връзка за предоговаряне. Твърди се
по-натам, че в края на м. 10.2010 година управителят е продал четирите броя МПС
за общо сумата от 49200 лева с ДДС, в отклонение с минимално установената с
решението на ОС и без да е овластяван да предоговаря условия по продажбата,
поради което е нанесъл с тези си действия вреда на дружеството в размер на
84578.77 лева с ДДС /70 482.32 лева без ДДС/, от които се претендират като
обезщетение с предявяване на настоящия иск сума 45 382.32 лева.
Правна квалификация на иска: чл. 145 от ТЗ.
Ответникът оспорва
основателността на заявения иск като възраженията му накратко се свеждат до:
претенцията е погасена по давност изтекла на 26.10.2015 г.; не е налице
фактическия състав на чл. 145 ТЗ; посочените в решението на ОС от 06.08.2010
година продажни цени са с включен ДДС при липса на посочено друго и съгласно
чл. 67 ал.2 и 3 от ЗДДС; на К. съдружниците не са предоставили съобразно
взетото в т. 5.3. решение, телефони за обратна връзка, а същите са с моряшки
професии, респективно отсъстват от страната; решението по т. 5
не създава задължения, а права за управителя да оферира и договаря продажбата
на МПС; продадените МПС не са били в достатъчно добро техническо състояние,
което е обусловило и ниската им пазарна стойност; сумите от продажбата на МПС е
постъпила изцяло по банковата сметка на дружеството, като изтеглянето им от
ответника било в изпълнение на задължението на дружеството да изплати размера
на направените от съдружника допълнителни парични вноски; средствата от
продажбата съгласно чл. 6 от решението на ОС се разпределят между съдружниците,
а не са в полза на дружеството, поради което
последното не търпи вреда. В подкрепа на последното сочи направени от
него допълнителни вноски за финансиране на дружеството, които не са върнати.
Следователно, ако се уврежда някой, това е отделният съдружник, а не
дружеството като цяло, плащането по продажбите е по банков път, паричните
средства са осчетоводени, действителната пазарна цена е и реално платената,
която е над балансовата стойност на МПС; отговорността на ответника не може да
бъде ангажирана, защото като управител той е бил освободен от отговорност с решение
на ОС, обективирано в протокол от 26.06.2012 г.; При евентуално уважаване на
иска на ищеца моли съда да допусне прихващане със задължения на дружеството към
него в приетия за разглеждане от съда размер, а именно така, както е посочено в
Определение № 858/12.03.2016 г., както следва: за 45 382.32 лв., като част от дължимата от ищеца към
него сума в размер на 70 246 лв., формираща
се от сумата в общ размер 122 966
лв., представляваща извършени от ответника допълнителни парични вноски към
дружеството, включваща: 1. сумата от 34 000 евро /64 750.25 лева/, чрез превод по банковата
сметка на ищеца, съответно на 07.05.2007 г. – 43 778.25 лв., на 08.05.2007
г. – 20 572 лв. и чрез банков превод на 08.05.2007 г. – 400 лв.; 2. сумата
от 23 800 лв., - предоставена на дружеството за погасяване на негови
задължения за данъци, резервни части и ремонт на камион и ремарке вследствие на
преобръщане; 3. сумата от 20 000 лв. – преведена по сметка на ищеца на
16.03.2007 г. чрез превод от собствената му банкова сметка ***, 4. сумата от 1770 лв., - внесена на
каса по сметка на ищеца на 12.01.2010 г.; 5.
сумата от 1500 лв. - внесена на каса по сметка на ищеца на 22.02.2010 г. 6. сумата от 1950 лв., - внесена на
каса по сметка на ищеца на 19.08.2010 г. 7.
сумата от 1950 лв., - внесена на каса по сметка на ищеца на 20.08.2010 г. 8. сумата от 1000 лв. - внесена на каса
по сметка на ищеца на 29.09.2010 г. 9.
сумата от 6245.75 лв. - внесена на каса по сметка на ищеца на 25.10.2010 г.,
намалена с изтеглената от ответника на 29.10.2010
г. сума от 49 200 лв., представляваща
получената цена от продадените транспортни средства, както и преведената от
дружеството чрез банков превод на 08.11.2010 г. сума от 3520 лв., като в
условията на евентуалност, само за сумите от 23 800 лв. /т. 2/
и 14 415.75 лв. /т. 4-9/, ако се приеме, че не представляват
допълнителни парични вноски, се иска прихващане поради даването им без основание.
В съдебно заседание ищецът чрез
представляващия и чрез процесуален представител поддържа доводите си по иска и
моли по същество за неговото уважаване. Претендира и присъждане на разноски. В
писмена защита счита иска за доказан и по размер, поради което възраженията на
ответника за неправилно изчисляване на вземането са преклудирани, но и
неправилни /последното във връзка с влязло в сила между същите страни решение
на ОС Варна по т.д. № 1464/2013 г., с което е уважена частична претенция за
същото вземане в размер на 25100 лева/. Акцентира, че всяка осъдителна
претенция включва в себе си и задължително преюдициално разрешаване на
установителната претенция в пълен размер и установяване настъпването на онези
правосъздаващи факти, които са породили твърдяното от ищеца основание на
притезанието. Касателно единственото резонно според ищеца правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност, намира същото неоснователно поради предявяване
на иска преди изтичане на този срок. Касателно възражението за прихващане
излага съображения за неоснователност. Счита, че ако претенцията се подведе под
разпоредбата на чл. 125 от ТЗ, респективно следва да се определи по счетоводен
баланс към края на месеца, в който съдружникът е напуснал дружеството, а
предвид отрицателната стойност на актива .- не му се следва нищо. Ако се
претендират сумите по възражението на основание чл. 134 от ТЗ, то заключението
по ССЕ сочи, че К. е внесъл суми в размер на 68 270.25 лева, а не
твърдяните 112 070.25 лева, освен това си е възстановил сумата от
43 778.25 лева от продажбата на процесните МПС. При отсъствие на решение
на ОСС за последното, то сумите са неправомерно възстановени.
В съдебно заседание ответникът
чрез процесуален представител оспорва иска по основателност. Претендира
присъждане на разноски. В писмена защита по същество на спора счита иска
недоказан по размер. Счита, че след като в решението на ОС от 06.08.2010 г. не
се съдържат данни дали цените са с или без ДДС, то косвеният данък е включен.
При това и цената за реализация според решението на ОС без ДДС е 89185.84 лева.
Следователно, ако има вреда, то тя е до размера от 48185.84 лева без ДДС
/общата сума по решението на ОС след изваждане на сумата, на която са
реализирани МПС без ДДС 41000 лева/. Предвид влязлото в сила решение на ОС
Варна по т.д. № 1646/2013 г. за сумата от 25100 лева претенцията според
ответника би била основателна до 23 085.84 лева. Моли да се съобрази
възприетото от ОС в предходното решение, че дружеството търпи вреди единствено
до размера на задълженията му към съдружника Й. в размер на 25186 лева.
Доколкото сумата от 25100 лева е присъдена в полза на дружеството, то
евентуално вредата е до 86 лева. Възражението за прихващане счита за
основателно. Съгласно заключението по ССЕ към 31.12.2010 г. дружеството е
задължено към К. за претендираните суми. От общо 122966 лева, върнати са 49200
лева /изтеглени лично от управителя след продажбата на МПС/ и 3520 лева по
банков път. Остатъкът от 80 025.32 лева не е върнат.
Съдът, след преценка доводите на страните и съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото, приема за установено следното:
С решение по т.д. № 14641/2013
г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 26.11.2015 година е уважен
частичен иск на „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД против В.Н.К. с правно основание чл. 145
от ТЗ като В.Н.К., е осъден да заплати на „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД, сумата от 25100
/двадесет и пет хиляди и сто/ лева, частичен иск от 70482.32 лева без ДДС, представляваща разликата между отчетена от продажба
на МПС в дружеството „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД сума от 41000 лева без ДДС и
минималната стойност за продажба на собствените на дружеството МПС, уговорена с
решение № 5 от ОС на 06.08.2010 година в размер на 111482.31 лева без ДДС, на
осн. чл. 145 от ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска
– 02.08.2013 година до окончателното й изплащане.
По настоящото дело спорът е за разликата от
45 382.32 лева без ДДС.
Не подлежат на
повторно установяване с оглед СПН на решението по т. д.
№ 1464/2013 г. правопораждащите отговорността на ответника факти /качество на
управител, съдържанието на Решение № 5/2010 г. на ОС на съдружниците,
извършената продажба на МПС под тази стойност и наличието на предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 145 от ТЗ/, респективно повторно
установяване на същите е недопустимо.
Така с оглед
постановеното предходно решение по фактите съдът излага следното: ответникът е
управител в „БУЛАУТО ТРАНС” ООД към 26.10.2010 година /момента на продажба на
МПС/. Реализираните МПС са собственост на „БУЛАУТО ТРАНС” ООД към момента на
продажбата им.
От данните по партидата
на дружеството в Търговския регистър е видно,че ответникът К. е заличен като
управител на дружеството с вписване от дата 04.07.2013 година.
На проведено ОС на
съдружниците на 26.06.2012 година /л. 63 по делото/ е взето решение за
освобождаване от отговорност на управителите за дейността им през 2011 година. К.
не е освободен за дейността му като управител за 2010 година.
Към момента на
завеждане на иска в ТР е вписан като единствен собственик на капитала на
дружеството ищец Й. Й.Й., поради което и решението за реализиране на
отговорност спрямо управителя по чл. 137 ал.1 т.8 от ТЗ е взето от надлежен
орган – ОС на дружеството.
По предявения иск:
Предпоставка за
реализиране на имуществената отговорност на управителя на дружеството е освен
наличие на взето решение за това от върховния орган на дружеството, което е
факт, също така и осъществяване на фактическия състав на т.нар. „управителски
деликт” – виновно, противоправно, вредоносно за самото дружество неизпълнение
на задължение на управителя. Отговорността произтича от съществуващите между
управителя и капиталовото дружество два вида правоотношения – договорно и
органно. Както съдът посочи установено с предходното решение е, че към спорния
момент на продажба на МПС, собственост на дружеството К. е управител в същото.
Мандатното правоотношение е уредено с договор за възлагане на управление от
18.05.2009 година.
С решение на ОС от
06.08.2010 г. е уговорена възможност управителят да сключи предварителни
договори за продажба на МПС – собственост на дружеството.
Ищцовото дружество
претендира да се реализира имуществената отговорност на ответника за
неизпълнение решението на ОС на съдружниците, взето на 06.08.2010 година по т.5
в частта относно продажба на МПС на минимално определена от ОС цена при
твърдение, че търпи вреда в размер разликата между минимално уговорената с
решението и действително получената.
Видно от решението
всеки един от двата влекача, собственост на дружеството следва да се продаде на
цена не по-малко от 17500 евро за брой, а за всяко от ремаркетата цената е не
по-малко от 11000 евро за брой. Четирите превозни средства са продадени на
„ХРИМАКС” ЕООД с договори за покупко-продажба от 26.10.2010 година за цени
както следва: всеки от седловите влекачи за сума от 18300 лева с ДДС, всяко от
полуремаркетата за сума 6300 лева с ДДС. От дружеството ищец за
покупко-продажбите са издадени четири броя фактури с номера от 386 до 389 от
дата 26.10.2010 година и начина на плащане е посочен „с платежно нареждане”.
Продажбите са отразени в дневниците за продажби за м. 10.2010 година и е
начислен дължимият ДДС. Балансовата стойност на МПС към момента на продажбата е
32694.79 лева.
Въпросът дали в
уговорената с решението на ОС на съдружниците цена е включен ДДС /повдига се и по настоящия
спор/ е разрешен в предходното дело. Тук е мястото съдът да акцентира, че
съгласно чл. 67 ал.2 от ЗДДС, когато не е изрично посочено, данъкът се смята за
включен в доставката. При това съдът приема, че решението на съдружниците за
минимална продажна цена на всяко МПС е с включен ДДС – т.е. решението е за обща
минимална продажна цена без ДДС в размер на 47500 евро или в лева 92901.92 лева
/съответно 111482.31 лева с ДДС/. Безспорно е, че управителят К. е извършил
продажба на МПС далеч под тази цена за сумата от 41000 лева без ДДС, съответно
49200 лева с ДДС, с което не е спазил взетото от съдружниците решение. Очевидно
е, че след като са продадени за цена, по-ниска от уговорената с решението на
съдружниците, то е следвало, за да договаря на такава цена /49200 лева/, да
уведоми съдружниците.
С предходното
решение е прието, че горното поведение на управителя осъществява фактическия
състав по чл. 145 от ТЗ за реализиране на имуществена отговорност, защото е
следвало да оферира на цена не по-ниска от тази по т.5 от решението на ОС на
съдружниците. Този факт не подлежи на преразглеждане.
По отношение на размера на вредата:
Вредата е в
разликата между договорената с решението на ОС от 06.08.2010 г. и реализацията
от продажбата.
Искът пред ВОС е
предявен за сума без ДДС.
Както съдът посочи
общата стойност по решението на съдружниците без ДДС е 92901.92 лева.
Продажбата е на цена 41000 лева без ДДС. Вредата е в размер на разликата от
51901.92 лева без ДДС. Частичният иск в предходното производство е уважен за
сумата от 25100 лева без ДДС. В настоящото производство е доказан до размера от
26 801.92 лева без ДДС. За тази сума искът е основателен по размер. За
горницата до претендираните 45 382.32 лева е неоснователен.
Не е вярно
поддържаното от ищеца в настоящото производство, че в предходно развилото се по
частичния иск е установен целия размер на вредата и следователно този въпрос не
може да се преразглежда. Доколкото с оглед размера на вредата от 51901.92 лева
предявеният в предходното производство частичен иск е бил изцяло основателен
/25100 лева/, респективно е уважен, съдът не се е занимавал с разликата до
пълната стойност на вредата, по който и не се формира сила на пресъдено нещо.
За пълнота и двете
заключения по оценителните експертизи, които съдът кредитира като обективни и
компетентно дадено, дават действителни пазарни стойности на МПС-тата, обект на
продажба към датата на реализацията близки до уговорените с решението на ОС на
съдружниците, поради което и е било обективно възможно офериране от страна на К.
на влекачите – марка „МАN TGA” и ремаркетата,
съответно „RENDERS EURO 901» и «SCHMITZ GOTHA SCF 24G” по цени, взети в решението.
Както съдът посочи искът
ще бъде уважен за сумата от 26 801.92 лева без ДДС, а за горницата
отхвърлен.
Възражението за
изтекла погасителна давност за заявяване на претенцията е неоснователно.
Вземането за обезщетение по чл. 145 от ТЗ се погасява в петгодишен срок.
Увреждащото действие е от дата 26.10.2010 г. /датата на продажбата на МПС/.
Давност обаче не тече съгласно чл. 115 ал.1 б.”Д” за вземанията за обезщетение
на ЮЛ срещу техните управители, докато последните са на служба. К. е освободен
като управител на 16.07.2013 година. Давността продължава след 16.07.2013
година към който момент всъщност не е текла, следователно не е и изтекла към
датата на предявяване на иска – 02.11.2015 година.
По направените възражения за прихващане:
На първо място следва да се
уточни, че от общо сочените във възражението за прихващане суми в размер на
122966 лева ответникът счита, че ищцовото дружество дължи 70246 лева
/уточнението е в допълнителния отговор/, доколкото останалите признава, че
всъщност е взел за себе си, изтегляйки получените средства от реализация на МПС
в размер на 49 000 лева с ДДС.
Отделно от горното, следва да
се акцентира, че ищецът поначало тези изтеглени средства от ответника в размер
на 49 000 лева с ДДС не счита да са вреда за дружеството. Изрично сочи, че
вредата е разликата между уговорената с решението на ОС и реализираната при
продажбата.
Т.е. за сумата от 49 000 лева,
която веднъж е отчетена в дружеството и след това е изтеглена от К. за
погасяване на част от вземанията му към дружеството, не се твърди да е вреда,
респективно неправомерно изтеглена.
Така по посочените суми във
възражението:
1. сумата от 64 750.25 лева, чрез превод по банковата сметка
на ищеца, съответно на 07.05.2007 г. – 43 778.25 лв., на 08.05.2007 г. –
20 572 лв. и чрез банков превод на 08.05.2007 г. – 400 лв.
2. сумата от 23 800 лв., - предоставена
на дружеството за погасяване на негови задължения за данъци, резервни части и
ремонт на камион и ремарке вследствие на преобръщане;
3. сумата от 20 000 лв. – преведена
по сметка на ищеца на 16.03.2007 г. чрез превод от собствената му банкова
сметка ***,
4. сумата от 1770 лв., - внесена на каса по сметка на ищеца на 12.01.2010 г.;
5. сумата от 1500 лв. - внесена на каса по сметка на ищеца на 22.02.2010 г.
6. сумата от 1950 лв., - внесена на каса по сметка на ищеца на 19.08.2010 г.
7. сумата от 1950 лв., - внесена на каса по сметка на ищеца на 20.08.2010 г.
8. сумата от 1000 лв. - внесена на каса по сметка на ищеца на 29.09.2010 г.
9. сумата от 6245.75 лв. - внесена на каса по сметка на ищеца на 25.10.2010 г.,
всички общо суми намалени с изтеглената от ответника на 29.10.2010 г. сума от 49 200 лв., представляваща получената цена от
продадените транспортни средства, както и преведената от дружеството чрез
банков превод на 08.11.2010 г. сума от
3520 лв., като в условията на
евентуалност, само за сумите от 23 800 лв. /т. 2/ и
14 415.75 лв. /т. 4-9/, ако се приеме, че не представляват
допълнителни парични вноски, се иска прихващане поради даването им без основание.
На първо място за сумите,
ответникът твърди, че съставляват допълнителни парични вноски в дружеството, подлежащи на възстановяване.
Видно от протокола
от ОС на съдружниците от 07.05.2007 година, взето е решение съдружниците са
внесат лични средства за финансово подпомагане на дружеството като за К.
размерът е 34 000 евро. В т.3 от решението /л. 61 по делото/ е договорена
лихва върху сумите в размер на 1% месечно. Допълнителните средства съгласно т.4
от процесното решение се привличат за срок от една година. След изтичане на
годината е прието съдружниците да се договорят за начина на възстановяване на
средствата в зависимост от финансовото състояние на дружеството и перспективите
за развитието му.
На 30.08.2008
година /л. 62 по делото/ е проведено ОС на съдружниците, в които е взето решение в рамките на следващите 30
месеца да бъде изплатена сумата от 25 824 евро на месечни вноски на В.К. с
12% годишна лихва. Годишната лихва всъщност съответства на тази от 1% месечно
по предходното решение. Т.е. няма промяна в размера.
Доводите на
ищцовата страна, че възражението за прихващане не е квалифицирано правно е
неоснователно, доколкото изрично е посочено от ответника и възприето от съда в
доклада по делото, че се претендира прихващане с направени допълнителни парични
вноски /за разглежданата сума/. Следователно касае се за вземане по чл. 134
ал.1 от ТЗ. По отношение на сумите по т.2 и т.4—9 от възражението е възприета и
евентуална квалификация по чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
От съдържанието на горекоментираното решение
от 2007 година е очевидно, че става въпрос именно за финансиране на дружеството
с такива вноски, тъй като на първо място е прието, че се дължат за осигуряване
на финанси /една от хипотезите на чл. 134 ал.1 от ТЗ – необходимост от
допълнителни средства/, на следващо е посочен срок – привличат се за срок от
една година и не на последно е уговорена лихва - в съответствие с възможността
по чл. 134 ал.3 от ТЗ. Не без значение е и счетоводното отразяване на тези
вноски. Съгласно заключението на ССЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено – отчитането не е в капитала, а по сметка разчети със
собственици – сметка 493, аналитична отчетност по съдружници. Експертът в
съдебно заседание изрично поясни, че именно тази сметка се използва за разчети
със съдружници. Освен това в
счетоводството на дружеството не са използвани други сметки за
отразяване на вземания или задължения към съдружници. Не на последно място,
довод, че става въпрос за допълнителни парични вноски е и взетото решение на ОС
на съдружниците от 30.08.2008 година за начина на връщане на тези суми.
Що се отнася до
сумата от 23800 лева по решението от 31.12.2009 г. /л. 63 по делото/, същата
счетоводно не е намерила отражение, но от друга страна фигурира като очевидно
признат от дружеството разход на К. в полза на юридическото лице, което
всъщност доказва заемообразната природа на средствата.
Съгласно
заключението по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
на 07.05.2007 г., на 08.05.2007 г. /два пъти/ К. е внесъл суми по банка в полза
на ответното дружество – съответно 43778.25 лева, 20 572 лева и 400 лева.
Осчетоводяването на средствата, както бе посочено по-горе е в сметка „493” –
разчети със собственици.
Според експертизата
през 2008 г. и 2009 г. няма допълнително направени парични вноски от
съдружниците. Експертът сочи, а това се потвърждава и от писмените
доказателства /информация за сметка л. 70 по делото и Удостоверение от
„УниКредит Булбанк” АД – л. 93 по делото/, че основанията, посочени в платежните
нареждания са „прехвърляне на средства”. Доколкото плащанията са буквално в
деня на взетото решение 07.05.2007 г. и следващия ден, съдът приема, че
независимо от отсъствието на конкретно основание за банковите преводи,
очевидно, че е в съответствие с взетото решение от съдружниците за допълнителни
парични средства.
През 2010 г. К. е
направил допълнителни вноски в размер на 1950 лева на 19.08.2010 г. и 1570 лева
на 20.08.2010 г. по банка.
Според експертизата
общо внесените от ответника суми към ответното дружество са в размер на
68270.25 лева.
Към счетоводно
отчетените следва да се прибави и сумата от 20 000 лева, внесена по банков
път на 16.03.2007 г./извлечения л.69 по делото/.
Така от
доказателствата се установява:
Счетоводно отразени
средства, внесени от ответника – 68270.25 лева.
Внесени
допълнително по банка на 16.03.2007 г. – 20 000 лева
Приети с решението
от 31.12.2009 г. – 23800 лева – заеми.
Общ размер на
дадените от ответника средства по ССЕ и писмени доказателства по делото –
112070.25 лева. За разликата до твърдяната горница от 122966 лева, които според
ответника са предадени на ищцовото дружество отсъстват каквито и да е
доказателства по делото.
Какво е върнато на ответника:
Съгласно
собствените му признания, същият след реализация на продажбата на МПС е
изтеглил от банковата сметка на дружеството сума в размер на 49 000 лева.
Отделно съгласно ССЕ на К. са възстановени средства в размер на 68270.25 лева.
Общият размер на върнатите по счетоводни записвания и признание на ответника са
117 270.25 лева.
Експертът по ССЕ
сочи, че или отсъстват съставени, или не са му представени за справка РКО за
възстановените на каса средства, поради което прави извод, че в тази част при
водене на счетоводството на ищцовото дружество е нарушен принципът за
документална обоснованост на счетоводните записвания.
Доколко следва да
се приеме, че отсъства връщане на средства. Съдът счита, че все пак следва да
зачете счетоводните записвания по следните аргументи.
На първо място
съгласно чл. 182 от ГПК счетоводните записвания ползват както лицето, така и
организацията, която е водила книгите. Освен това съгласно същата разпоредба
книгите се преценяват от съда както с оглед тяхната редовност, така и в
контекста на останалите доказателства по делото.
От гледна точка на
водене на книгите в съответствие със счетоводните принципи за вярно и честно
документиране, експертът по ССЕ е констатирал, че единствено липсват РКО за
възстановените на каса средства.
От друга страна: К.
както към 2009 г., така и към 30.12.2010 година е управител и представляващ
дружеството, следователно част от задълженията му са и по организация и
ръководене дейността на дружеството. По силата на мандантото си правоотношение
има ежедневен достъп до счетоводната документация и задължение да следи редовността
на счетоводството. За периода от 20.05.2009 г. до 04.07.2013 година К.
управлява и представлява дружеството с Й. заедно и поотделно /така вписвания в
ТР, за чието ползване съдът е уведомил страните/. До 2013 г. /на съда е
служебно известно по предходното дело, че е направено възражение за прихващане,
което не е прието поради процесуална преклузия/ отсъстват каквито и да е данни К.
да е възразявал по счетоводните записвания, за която редовност носи отговорност
като управител. ССЕ не сочи, че счетоводните документи не са подписани от
отговорните лица и управителите. Дали от единия или другия е без значение с
оглед начина на представляване на дружеството към спорните периоди.
Следователно ако К. е имал възражения по отразеното по сметка „493” е следвало
своевременно да ангажира съставителите на счетоводни документи за
неизправността. В кориците по делото не се съдържат и каквито и да било покани
към дружеството, свързани с неизпълнение на задълженията на последното за
връщане на заетите от К. средства.
В контекста на
изложеното дружеството не е задължено към К., респективно възражението за
прихващане в цялост е неоснователно.
При този изход на
спора с оглед уважената, респективно отхвърлена част от иска, разноски се следват
и на двете страни.
На ищеца – материален интерес в
уважената част - 26 801.92 лева. Извършени и доказани разходи по документи
и списък по чл. 80 от ГПК – 2115.29 лева разноски за държавна такса и
експертизи и 2000 лева – адвокатски хонорар - общо 4115.29 лева. Присъждат се
2430.41 лева.
За ответника материален интерес
в отхвърлителната част – 18 580.40 лева. Общо разходи доказани
документално и списък по чл. 80 от ГПК – 4333 лева. Присъждат се 1770.01 лева.
След съдебна компенсация в
тежест на ответника се възлага заплащането на разноски в размер на 660.40 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Н.К., ЕГН **********
*** да заплати на „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна сумата от 26801.92 /двадесет и шест хиляди осемстотин
и един и 0.92/ лева, представляваща
част /остатък/ от разликата
между отчетена от продажба на МПС в дружеството „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД сума от
41000 лева без ДДС и минималната стойност за продажба на собствените на
дружеството МПС, уговорена с решение № 5 от ОС на 06.08.2010 година в размер на
92901.92 лева без ДДС,
на осн. чл. 145 от ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на
иска – 02.11.2015 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 660.40
/шестстотин и шестдесет и 0.40/ лева разноски в производството на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация като ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ иск за горницата до претендираните частично
45 382.32 лева без ДДС, /съответващи с оглед размера на целия иск за разликата над 51901.92 лева без ДДС до 70 482.32 лева без
ДДС/, като неоснователен по размер.
Решението може да се обжалва пред Варненския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: