№ 52
гр. Търговище , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ивалина С. Станкова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530101324 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл.16 от ЗПФКПП и чл.86 от
ЗЗД за сумата от 3251 лв.
Предявеният от ищеца иск е с правно осн. чл.16 от ЗПФКППЗД и чл.86
от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 3 251 лв., представляваща
изплатена финансова компенсация от Министерството на правосъдието на
наследниците на починал в следствие на престъпление техен наследодател, за
което ответника е бил признат за виновен с влязла в сила присъда. В молбата
се твърди, че с влязла в сила на 22.0.2019 год. присъда по НОХД № 85/2018
год. на ОСТ ответника е бил признат за виновен в престъпление по чл.116,
ал.1, т.8 и т.12 във вр. с чл.115 от НК, извършено на 12 срещу 13.09.2017 год.,
с пострадало лице А.С.П.. Твърди се, че през 2019 год. в НСПКПП са
постъпили молби от В.Т.С. и С.А.С., в качеството им на наследниците на
починалия в следствие на престъплението А.П., с искане да им бъде
предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП, като с Решение
№ 24/2019 год. на Националния съвет е разрешено предоставянето на такава,
като е прието, че са на лице законовите изисквания за това. Ищецът твърди,
че съобразно решението на 30.10.2019 год. МП е изплатило на В.С. финансова
компенсация в размер на 2251 лв., а на С.С. такава в размер на 1000 лв., или
1
общо сумата от 3251 лв., като с това и на осн. чл.16 от ЗПФКПП за министъра
на правосъдието е възникнало право на регрес срещу ответника, като
извършител на престъплението. Поради това ищеца предявява настоящия иск,
като моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати
исковата сума, ведно със законната лихва от деня на изплащане на
обезщетението. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез писмено
становище поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Същия се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че
не оспорва иска, не оспорва и фактите изложени в исковата молба. Сочи, че
изтърпява наказание лишаване от свобода, не полага труд към момента и
поради това не е в състояние да плати исковата сума. Изразява готовност да
плати, при наличие на средства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното: С влязла в сила на 22.02.2019 год. присъда по НОХД №
85 /2018 год. на Окръжен съд Търговище, препис от която е приложен по
делото ответника е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.116, ал.1, т.8 и т.12, пр.2-ро във вр. с чл.115 от НК, за това, че на 12 срещу
13.09.2017 год. в с.Здравец, общ.Търговище умишлено е умъртвил А.С.П.,
чрез палеж, за да прикрие друго престъпление – кражба на пари, както и за
това, че на 14 срещу 15.10.2017 год. в с.Здравец е умъртвил Т.С.И., чрез
палеж, с цел да прикрие друго престъпление – кражба на пари, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от тридесет години.
Безспорно е, че ответника изтърпява наложеното му наказание в Затвора
гр.Ловеч.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, при което извършеното от ответника
престъпление е безспорно установено.
По повод молби за финансова компенсация на наследниците на
починалите в следствие на престъплението А.П. и Т.И., съответно С.А.С. –
син на А.П. и В.Т.С. – дъщеря на Т.И., Националният съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления е постановил решение № 24 /
2019 г., с което на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл.
2
14, ал.1, т.3 и т. 5 от Закона за подпомагане и финансова конпенсация на
пострадали от престъпления ( ЗПФКПП), с което е разрешил предоставянето
на финансова компенсация на В.С. в размер на 2251 лв. и на С.С. в размер на
1000 лв. Видно от приложените платежни документи ( л.25 и 26 от делото )
данните по делото с платежни нареждания от 29.10.2019 г. сумите са
преведени по банкови сметки на горните лица от ищеца.
При така установеното съдът прави следните изводи : В чл. 16 от
ЗПФКПП е уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения,
пострадал от престъпление. Съгласно тази законова норма Министърът на
правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация
предявява иск срещу извършителя на престъплението за възстановяване на
изплатената парична сума. За да се породи правото на министърът на
правосъдието на този регресен иск следва да са налице следните
предпоставки – влязъл в сила съдебен или прокурорски акт /с последици
идентични на последиците на влязла в сила присъда/, с който ответникът е
признат за виновен в извършването на престъпление /хипотезите на чл. 12, т.
1-3 ЗПФКПП/ - в случая влязла сила осъдителна присъда, молба от
пострадалия от престъплението за финансова компенсация, респ. неговите
законни наследници, произнасяне с решение от специализиран орган -
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления /чл. 24, ал. 3 от закона/, както и доказателства, че на
пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от
извършеното престъпление.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът намира, че в
случая са налице предпоставките за уважаване на регресния иск по чл. 16 от
ЗПФКПП и ответникът следва да бъде осъден да възстанови на държавата
сумата, платена от нея на наследниците на пострадалия от престъплението
като финансова компенсация. Основателна е и акцесорната претенция за
законната лихва върху главницата, считано от датата на изплащане на сумата
- 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. Изплатената от
министерството на правосъдието финансова компенсация представлява
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се
дължи пряко от деликвента на пострадалия, като длъжникът се смята в забава
и без покана /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/. В случая изплащайки обезщетението за
3
вреди от деликта, Министъра на правосъдието е встъпил в правата на
пострадалия, респ. неговите наследници против деликвента, в т. ч. и в правото
си да търси обезщетение за забава.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от
ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
На осн. чл.78,ал.6 от ГПК във вр. с чл.84, т.1 от ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати по сметка на РСТ държавна такса в размер на 140
лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Ловеч
да заплати на Министерството на правосъдието на Република България,
представлявано от Министъра на правосъдието, с адрес – гр. София, ул.
„Славянска“ №1, сумата от общо 3 251 лв., представляваща заплатената
финансова компенсация по ЗПФКПП в размер на 2 251 лв. на В.Т.С. – дъщеря
на Т.С.И., починал в следствие на престъпление и в размер на 1000 лв. на
С.А.С. – син на А.С.П., починал в следствие на престъпление, за
извършването на което А. Д. А. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
85 /2018 год. на Окръжен съд Търговище, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на изплащане на обезщетенията - 30.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.16 от ЗПФКПП, както и
сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Ловеч
да заплати по сметка на Районен съд Търговище държавна такса в размер на
140 лв., на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
4
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5