№ 960
гр. Перник, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720101992 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. Н. П. солидарно срещу
Адвокатско дружество „А. и В.“ (АД) и адв. А. А... Ищецът твърди, че в полза на
„Еврохид“ ЕООД срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение в рамките на
ч.гр.д. № 4838/2023 г. по описа на Районен съд Перник, с която са осъдени да заплатят
солидарно сума в размер на 1800,00 лева. Пояснява, че между „Еврохид“ ЕООД и АД
бил сключен договор за правна помощ, съгласно който то възлага, а ответникът се
задължава да изготви искова молба и предяви иск срещу „Евроекопродукт“ ООД.
Твърди, че в делегираните правомощия било изрично записано, че адв. А. следва
лично да се заеме с възложената работа. Твърди, че „Еврохид“ ЕООД е изправна
страна по договора като е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 1800,00
лева, а ответниците не изпълнили задълженията си. Пояснява, че претенцията е на
договорно основание, че неизпълнението се изразява неизвършване в цялост на
възложената работа, тъй като изготвената искова молба от ответниците не съдържала
изложение и петитум.
Разяснява претенцията за солидарно осъждане на ответниците, като сочи, че
договорът бил сключен с АД, сумата била заплатена по негова сметка, но съгласно
пълномощното адв. А. следвало да извърши поетите задължения.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че в негова полза
съществува изискуемо вземане солидарно срещу ответниците за сумата, предмет на
заповедното производство – 1800,00 лева, заплатени като възнаграждение по договор
за правна помощ ***************, сключен между Адвокатско дружество „А. и В.“,
чрез представляващия го адв. А. и „Еврохид“ ЕООД с предмет изготвяне на искова
молба и образуване на дело срещу „Евроекопродукт МВ“ ООД, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(13.10.2023 г.) до окончателно изплащане на задължението.
Претендира разноски.
Ответниците са депозирали отговор в срок. Считат, че исковата молба е
1
нередовна, както и че указанията на съда не са изпълнени от ищеца, тъй като молбата,
с която това е сторено като подател се сочи „Еврохид“ ЕООД, представлявано от
ищеца, а не самия ищец, поради което производството по делото следва да се
прекрати. Макар и възражението да е формално вярно, съдът е счел, че
нередовностите са отстранени без да дава нови указания.
По същество на спора намират иска за неоснователен. Признава се сключването
на договор за правна помощ *************** между АД, чрез представляващия го
адв. А. и „Еврохид“ ЕООД с предмет изготвяне на искова молба и образуване на дело
срещу „Евроекопродукт МВ“ ООД за неизпълнение на договор за СМР от **** с
възложител „Евроекопродукт МВ“ ООД и изпълнител „Еврохид“ ЕООД. Признава се и
че сумата в размер на 1800,00 лева е получена от АД, с уточнението, че
възнаграждението било 1500,00 лева без ДДС, а разликата от 300,00 лева (ДДС) била
внесена по сметка на бюджета и която била приспадната от „Еврохид“ ЕООД за други
негови данъчни задължения.
Оспорва да е налице неизпълнение на поетите задължения.
На отделно основание се оспорва се претенцията за солидарна отговорност и на
адв. А., тъй като тя не е страна по договора.
Разяснява се, че при предварителните разговори между „Еврохид“ ЕООД и АД
по повод образуване на дело срещу „Евроекопродукт МВ“ ООД, на „Еврохид“ ЕООД е
разяснено, че за успешното провеждане на съдебното производство е необходимо да
представи протокол за приемане на извършените от него СМР, тъй като съгласно
договора за СМР и приложимото право възнаграждение се дължи едва след
приемането на работата. Представеният договор и издадената фактура не са
достатъчни за успешно провеждане на делото.
Била изготвена искова молба, която била предадена на „Еврохид“ ЕООД с
указание, че следва да приложи протокол за приети СМР. „Еврохид“ ЕООД
представило протокол, но той бил по друг договор и за друг обект с дата предхождаща
възлагането по договор за СМР от **** От „Еврохид“ ЕООД се поддържало, че това
било така, защото работата била извършена и приета преди да се сключи договора.
Впоследствие било заявено, че разполагат и с протокол за приети СМР по договора от
****, но такъв не бил представен. Представени били други протоколи, вкл. и
неподписани от възложителя.
При среща с ищеца (*************), в качеството му на **** на „Еврохид“
ЕООД, ищецът заявил, че представената от него и издадена от „Еврохид“ ЕООД
фактура **** била достатъчна за успешното повеждане на бъдещото дело. Подържало
се също, че протокол за приемане на СМР по друг договор е относимо доказателство.
Ответникът счита, че предвид поведението на „Еврохид“ ЕООД, липсата на
съдействие от негова страна за непредоставяне на необходимите доказателства е
налице хипотезата по чл. 35, ал. 2 ЗА – отказ от поетата защита.
Твърди, че искова молба е изготвена и представена на „Еврохид“ ЕООД, вкл.
изпратена на електронния адрес на дружеството, обявен в търговски регистър. Същата
не била депозирана в съда, тъй като се изчаквало „Еврохид“ ЕООД да представи
протокол за приети СМР по договор от ****
С оглед на изложеното намира предявения иск за неоснователен, тъй като
задълженията по договора за правна помощ са изпълнени, като единствено не е
депозирана искова молба поради неоказано съдействие от страна на Еврохид“ ЕООД,
поради което моли съда да отхвърли същия.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
2
Ответникът поддържа своите възражения.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с установителен иск, разглеждан по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание с чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тежест на ищеца
е в условията на пълно и главно доказване да установи, че процесната сума е заплатена
от него и е получена от ответника, а той следва да установи основанието да задържи
търсената като платена сума.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, включително
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „Еврохид“ ЕООД и
Адвокатско дружество „А. и В.“, чрез представляващия го адв. Асенoва е сключен
договор за правна помощ ***************, с предмет изготвяне на искова молба и
образуване на дело срещу „Евроекопродукт МВ“ ООД, както и че „Еврохид“ ЕООД е
заплатило уговореното възнаграждение в полза на АД в размер на 1800,00 лева с ДДС.
Ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с
договор за цесия, придобил вземането по издадената заповед за изпълнение в рамките
на ч.гр.д. № 4838/2023 г. по описа на Районен съд Перник, в която връзка е представен
договор за цесия от **** сключен между „Еврохид“ ЕООД, търговското дружество, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 4838/2023 г. по
описа на Районен съд Перник – цедент и Ц. Н. П. – цесионер. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2
ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за
цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
В конкретния случай липсват данни за достигане на уведомяването за цесията
до ответниците преди образуване на настоящото производство, но като приложение
към исковата молба са представени такива изявления, поради което съдът приема, че
ответникът е надлежно уведомен, най - късно с връчване на препис от исковата молба.
При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер
предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.
Съгласно задължителната и трайноустановена съдебна практика, обективирана в
ППВС № 1/1979г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на
3
платената сума въз основа на договор, който е развален поради неизпълнение. В
Решение, № 178.12.11.2010 г., постановено по т.д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, II, т.о.
се приема, че договор може да се развали с връчване на препис от исковата молба на
ответника, тъй като изявлението на изправната страна по него, отправено до
неизправния съконтрахент по своята правна същност е субективно потестативно право,
но за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник.
В конкретния случай ищецът не е твърдял и не е доказал да е отправял до
ответника АД изявление за развалянето на договора за правна помощ. Такова
изявление не се прави и с исковата молба.
В Решение, № 186/15.07.2014 г., постановено по гр.д. № 6836/2014 г. по описа на
ВКС, II, т.о. се приема обаче (становище, което настоящият състав споделя), че
правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с
исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от развалянето.
За да настъпи обаче ефекта на разваляне на договора трябва да се установени
предпоставките по чл. 87, ал. 1 ЗЗД - надлежно е упражнил правото да се развали
договора поради виновно, съществено по отношение на договора неизпълнение от
страна на ответниците, като се даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Ал. 2 от
същата разпоредба допуска изключение от горното правило - без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време, такава хипотеза по делото не се установява, а не се
и твърди.
Освен тук посоченото общо правило, към настоящата хипотеза са приложими и
специални такива – чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като правната връзка между страните попада
в приложното поле на договора за поръчка (така Решение № 495 от 25.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о., ГК). Както бе посочено, по делото не се спори, а
същото се установява от представения договор, че „Еврохид“ ЕООД е възложило на
Адвокатско дружество „А. и В.“ „образуване на дело и изготвяне на ИМ“ без обаче
да се сочи допълнителна конкретика, но в настоящото производство не се спори, че
това следва да е срещу „Евроекопродукт МВ“ ООД, за което дружество „Еврохид“
ЕООД е поддържало, че е в търговски взаимоотношения и в качеството му на
изпълнител не му е изплатено възнаграждение по договор за изработка от **** - също
представен по делото. Спори се относно изпълнението по договора за правна помощ и
наличие на предпоставките за неговото разваляне.
Този съд приема, че по делото не се установява твърдяното неизпълнение. Сам
ищецът представя кореспонденция с ответника, разменена чрез електронни поща, от
която се установява, че дружеството е получило изготвена искова молба. Същият е
твърдял, че тя е непълна (без петитум), но доказателства в тази насока не се
представят.
Ответниците са възразили, че „Еврохид“ ЕООД е било в забава на кредитора,
тъй като не е представило необходими документи.
Съгласно договора за изработка от **** (чл. 19) същият се прекратява (една от
хипотезите) с изпълнение на предмета му, което за приемане на работата се подписва
протокол – чл. 19, ал. 3 от договора за изработка. Този протокол служи за установяване
на действително извършените работи, единствено които подлежат на заплащане – чл.
4, ал. 2 от договора за изработка. Общата сума по него е 298 700,10 лева, половината
от която се заплаща авансово.
4
В защитната си теза ответниците са възразили, че такъв протокол не е
представен. Това обстоятелство било изложено пред „Еврохид“ ЕООД, като е
разяснено, че за успешното провеждане на бъдещото дело е необходим протокол, че
работата е приета.
Това твърдение на ответниците се установява от разпита на допуснатия
свидетел. В показанията си, които съдът кредитира изцяло като обективни и
подкрепени от останалите, приети по делото доказателства, същият е заявил, че
познава казуса в детайли, в качеството си на секретар в АД. Свидетелства за
продължилите значително преговори между „Еврохид“ ЕООД и АД, вкл. с предходно
представляващото го лице и неговия брат. Многократно било разяснявано на
представляващите „Еврохид“ ЕООД, че за успешното провеждане на бъдещото
съдебно производство е необходимо да се представи протокол, подписан от
„Евроекопродукт МВ“ ООД, че работата по договора за изработка от **** е приета.
Било започнато техническото изготвяне на исковата молба. Впоследствие новият
управител на „Еврохид“ ЕООД (ищеца по делото) се явил в кантората на АД и получил
всички документи, които е представил във връзка с възложената работа, както и
изготвените такива – обстоятелство, което се установява и от приетата по делото
разписка от *************
В рамките на настоящото производство ищецът е следвало да установи, че
цедента е указал необходимото съдействие на ответниците с оглед извършване на
възложеното им. Същият не е проявил активност и доказателства в тази насока няма.
Установи, че „Еврохид“ ЕООД е причина за забавата в работата на ответниците, като
изготвянето на искова молба е отнело продължителен период от време.
Съдът приема за установено, че искова молба технически е изготвена и
предадена на ищеца, в качеството му на управител на „Еврохид“ ЕООД. Това се
установява от показанията на разпитания свидетел, разменената кореспонденция и
разписката от ************* Това се признава и от ищеца. Ето защо съдът приема, че
ответниците не са неизправна страна по договора. При възлагане на поръчката е
започната и завършена работата по техническото изготвяне на исковата молба. Тя е
предадена на „Еврохид“ ЕООД. Оценката на ищеца, че исковата молба е „бланкетна“ е
становище, което е недоказано по делото, а и „бланкетна“ не е равнозначно на
„неизготвена“ за да е налице неизпълнение.
Вярно е, че не е образувано дело, но това е „канцеларско действие“ (виж
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), което
следва входирането на искова молба в съда, като тази техническа дейност може да
бъде извършена от всеки.
В Решение № 424 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2009 г., IV г. о., ГК се
приема, че при сключен договор за поръчка, чието изпълнение е започнало (каквато е
настоящата хипотеза), но по-късно не е прието поръчаното, налице е не разваляне на
договора, а оттегляне на поръчката по смисъла на чл. 288 ЗЗД. Доверителят при
договорът за поръчка може във всеки един момент да оттегли поръчката, но това не го
освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и
уговореното възнаграждение (чл. 288, ал. 1 ЗЗД), а такова в случая се дължи по
изрична разпоредба на закона – чл. 36, ал. 1 ЗА.
Ето защо този съд приема, че ответниците не са неизправна страна, че за
ищецът не е възникнало правото да развали договора за правна помощ и няма право да
получи даденото по него, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
Адвокатската професия, съгласно принципа прогласен в чл. 2, ал. 1 ЗА, цели
защита правата и законните интереси на физическите и юридическите лица –
5
доверениците на адвоката. В конкретния случай, се установи че интересът на
„Еврохид“ ЕООД е защитен от ответниците. Правилно е посочено от ответниците, че
съобразно договора за изработка заплащането се дължи след представяне на протокол
за приета работа. Липсата на такъв би довело до вероятния резултат предявеният иск,
без приложен такъв документ като доказателство да бъде отхвърлен като
неоснователен, като при материален интерес от около 150 000,00 лева (половината от
цената по договора, която се заплаща след приемане на работата), би струвало на
„Еврохид“ ЕООД 6000,00 лева само за дължимата се държавна такса.
Само за пълнота, без това да рефлектира върху крайния извод, следва да се
посочи, че съдът не приема да е налице специалната предпоставка по чл. 35, ал. 2 и 3
ЗА, на която ответниците се позовават. Тази разпоредба е част от Глава осма от ЗА –
„Права на адвоката“. Прави обаче впечатление, че всички разпоредби в тази глава,
боравят с понятието ****, като единствено чл. 35 ползва с понятията „защитик“ и
„повереник“, които имат строго формално значение в рамките на наказателния процес.
На тази разпоредба биха могли да се позоват адвокати, поели зашитата на подсъдим
или представляващи пострадал в рамките на наказателен процес, но не и при
гражданските правоотношения.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът няма право на разноски.
Ответниците имат право на разноски по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК. Такова
са доказани в размер на 600,00 лева в полза на Адвокатско дружество „А. и В.“ (АД), а
адв. А. А.. е представлявана безплатно от колега адвоката, поради което в полза на адв.
К. Б. следва да се присъди сума в размер на 480,00 лева съобразно минимума по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
В светлината на гореизложеното изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
признаване за установено, че Адвокатско дружество „А. и В.“ и адв. А. А.. дължат
солидарно на Ц. Н. П., ЕГН ********** сума в размер на 1800,00 лева - дадено на
отпаднало основание по договор за правна помощ ***************, сключен между
Адвокатско дружество „А. и В.“ и „Еврохид“ ЕООД, за която сума е издадена заповед
за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 4838/2023 г. по описа на Районен съд Перник
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Н. П., ЕГН ********** да
заплати на Адвокатско дружество „А. и В.“сума в размер на 600,00 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Н. П., ЕГН ********** да
заплати на адвокат К. Б. сума в размер на 480,00 лева за указаната безплатна помощ
на адв. А. А...
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6