Решение по дело №601/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260009
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

            /08.02.2021 г., гр. П.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд               II състав

На двадесети януари                            две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

 

                                             

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Стоилова

гражданско дело № 601 по описа за 2020 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Делото е образувано от Б.Т.Б., ЕГН **********, с адрес *** лично и в качеството си на майка и законен представител на децата М. В. Г. ЕГН ********** и Д. В. Г. ЕГН ********** срещу В.М.Г. ЕГН **********,***.

В исковата молба ищецът излага следните твърдения:

Страните живели на съпружески начала и от съжителство имали родени две деца М. В. Г. ЕГН ********** и Д. В. Г. ЕГН **********. Твърди се, че съвместното съжителство между страните не било хармонично и ищцата напуснала семейното жилище в гр.Варна няколко месеца преди да роди малкото си дете. След раждането на Д. страните отново се събрали за около месец в името на децата, но след това отново се разделили.

Твърди се, че след раздялата ищцата завела искова молба срещу ответника  за родителски права и издръжка по отношение на детето М. В. Г., ЕГН ********** и с решение на Районен съд гр.Варна по гражданско дело № 723/2017г. й са присъдени родителските права и е определена месечна издръжка в размер на 300лв. по отношение на детето М..

Ищцата твърди, че от момента на раздялата между страните ответникът не се интересува от децата, последната среща между него и децата е от месец април 2018г. За детето М. е плащал издръжка до 2018г., а за детето Д., не е заплащал никакви суми. Детето М. има спомен за своя баща, но детето Д. не го познава. Децата никога не са оставали само на грижите на ответника.

Ищцата твърди, че отглеждането на децата не й тежи и със радост се грижа за тях, като същевременно е подпомагана и от родители си. Ответникът не подържа контакти с децата, за разлика от неговите родители.

Ответникът бил в чужбина, ищцата разбрала, че се е върнал, но така и не отишъл да види децата си.

Ищцата твърди, че грижите по отглеждането и възпитанието на децата е поела изцяло тя с помощта на нейните родители. Между нея и децата съществува силна емоционална връзка.

Ответникът трайно не полага грижи за отглеждането на децата, и не им предоставя издръжка.

С поведението си ответника би създал редица неудобства относно реализирането на права и задължения по отношение на децата, с оглед на това, че има случай в който е необходимо съгласието на двамата родители.

Твърди се, че за издръжката за детето Д. В. Г. са необходими месечно около 450 лв., от който ответника следва да поеме 300 лв..

Иска се постановяване на решение, с което на основание чл.132, ал. 1, т.2 от СК да бъде лишен от родителски права по отношение на децата М. В. Г. ЕГН ********** и Д. В. Г. ЕГН **********, техният баща В.М.Г.. ЕГН **********, да се определи следният режим на свиждане на второто детето с другият родител, а именно бащата да има право да се вижда с детето Д. В. Г. ЕГН **********, всяка трета неделя от месеца от 10 до 12ч. в дома на ищцата в гр.П., общ.П., Варненска област, ул. *** в присъствието на майката Б.Т.Б..

Иска се на основание чл.143 от СК да бъде осъден ответникът В.М.Г., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето Д. В. Г. ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Б.Т.Б., ЕГН **********, считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

Иска се на основание чл.149 от СК да бъде осъден ответника В.М.Г., с ЕГН **********, да заплати месечна издръжка в размер на 300 лв. за минало време за детето Д. В. Г. ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Б.Т.Б., ЕГН **********, за периода м.юни 2019г. - месец юни 2020г. в размер на общо 3600 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител.

В него той счита, че предявения иск за лишаване от родителски права е допустим и вероятно неоснователен предвид представените по делото писмени доказателства.

Особеният представител ще вземе становище по съществото на спора след събиране на гласните доказателства по делото.В отговора на исковата молба е обективиран насрещен иск

В съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез процесуалния си представител пледира за уважаване на предявените искове. Ответникът не се явява особения му представител пледира за отхвърляне на предявените. Представителят на прокуратурата моли за уважаване на иска по чл.132 СК и иска по чл.143 СК в размер по преценка на съда.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От Удостоверение за раждане на М. В. Г. и удостоверение за раждане на Д. В. Г. се установява, че детето М. В. Г. е роден на ***г., а детето Д. В. Г. е роден на ***г. от родители Б.Т.Б. и В.М.Г..

От копие на Решение № 1196/24.03.2017г. по гр.д.723/2017г. на РС Варна се установява, че съдът е утвърдил постигнатото между страните Б.Т.Б. и В.М.Г. споразумение съгласно, което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. на МАЙКАТА Б.Б., определено е местоживеене на детето М. Г. на адреса на майката, която ще го отглежда в жилището, находящо се в гр.П., ул.“***. Определен е режим на лични отношения между бащата В.Г. и детето М. Г., както следва:

До навършване на двегодишна възраст на детето на 28.10.2017 г. (двадесет и осми октомври две хиляди и седемнадесетата година) в присъствието на майката и без преспиване:

* всяка първа и трета седмица от месеца от 15:00 часа до 19:30 часа в събота и неделя, в присъствието на майката в дома или извън дома, в който се отглежда детето, ако времето е подходящо;

* на рождения ден на детето 28.10. (двадесет и осми октомври) от 15:00 часа до 19:30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него;

* на деня, следващ имения ден на децата 18.09. (осемнадесети септември) от 15:00 часа до 19:30 часа в присъствието на майката в дома или извън дома, в който се отглежда детето, ако времето е подходящо;

* на рождения ден на бащата 28.11. (двадесет и осми ноември) от 15:00 часа до 19:30 часа в присъствието на майката в дома или извън дома, в който се отглежда детето, ако времето е подходящо;

* през Коледните и Новогодишни празници на 24.12. (двадесет и четвърти декември), 25.12. (двадесет и пети декември), 29.12. (двадесет и девети декември) и 02.01. (втори януари) от 15:00 часа до 19:30 часа в присъствието на майката в дома или извън дома, в който се отглежда детето, ако времето е подходящо;

* през Великденски празници (официални почивни дни) вторият и третия ден от официалните празници от 15:00 часа до 19:30 часа в присъствието на майката в дома или извън дома, в който се отглежда детето, ако времето е подходящо;

До навършване на четиригодишна възраст на детето на 28.10.2019 г. (двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесетата година) без присъствието на майката и без преспиване:

* всяка първа и трета седмица от месеца от 15:00 часа до 19:30 часа в събота и в неделя, в дома, където се отглежда детето или извън него, ако времето е подходящо;

* на рождения ден на детето 28.10. (двадесет и осми октомври) от 15:00 часа до 19:30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него;

* на деня, следващ имения ден на децата 18.09. (осемнадесети септември) от 15:00 часа до 19:30 часа в дома, където се отглежда детето или извън него, ако времето е подходящо;

* на рождения ден на бащата 28.11. (двадесет и осми ноември) от 15:00 часа до 19:30 часа в дома, където се отглежда детето или извън него, ако времето е подходящо;

* през Коледните и Новогодишни празници на 24.12. (двадесет и четвърти декември), 25.12. (двадесет и пети декември), 29.12. (двадесет и девети декември) и 02.01. (втори януари) от 15:00 часа до 19:30 часа в дома, където се отглежда детето или извън него, ако времето е подходящо;

* през Великденски празници (официални почивни дни) вторият и третия ден от официалните празници от 15:00 часа до 19:30 часа в дома, където се отглежда детето или извън него, ако времето е подходящо;

* през лятната ваканция от 01.07. (първи юли) до 10.07. (десети юли) всеки ден от 08:30 часа до 16:30 часа в дома, където се отглежда детето или извън него, ако времето е подходящо;

До навършване на шестгодишна възраст на детето на 28.10.2021 г. (двадесет и осми октомври две хиляди и двадесет и първа година) с преспиване:

* всяка първа и трета седмица от месеца от 16:30 часа в петък до 12:00 часа в неделя, като бащата ще взема детето от учебното заведение след приключване на учебните занятия и ще го връща обратно в неделя в дома, където се отглежда детето;

* на рождения ден на детето 28.10. (двадесет и осми октомври) от 15:00 часа до 19:30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него;

* на рождения ден на бащата 28.11. (двадесет и осми ноември) от 15:00 часа до 07:30 часа на 29.11. (двадесет и девети ноември), ако е учебен ден ще го взема от училище и ще го връща на следващия ден в учебното заведение, а ако е почивен ден до 16:30 часа, и ще го връща в дома, където се отглежда детето

* през Великденски празници (официални почивни дни) всяка четна година от 10:00 часа в петък до 18:30 часа в събота, а всяка нечетна година от 10:00 часа в неделя до 08:30 часа в понеделник, като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

* през Коледните и Новогодишни празници всяка четна година от 10:00 часа на 23.12. (двадесет и трети декември) до 18:30 часа на 29.12. (двадесет и девети декември), и всяка нечетна година от 10:30 часа на 29.12. (двадесет и девети декември), до 18:30 часа на 02.01. (втори януари), като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

* през лятната ваканция от 10:30 часа на 01.07. (първи юли) до 18:30 часа на 20.07. (двадесети юли), като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда на 01.07. и ще го върне обратно на 20.07.

След навършване на шестгодишна възраст на детето на 28.10.2021 г. (двадесет и осми октомври две хиляди и двадесет и първа година):

* всяка първа и трета седмица от месеца от 16:30 часа в петък до 12:00 часа в неделя, като бащата ще взема детето от учебното заведение след приключване на учебните занятия и ще го връща обратно в неделя в дома, където се отглежда детето;

* на рождения ден на детето 28.10. (двадесет и осми октомври) от 16:30 часа до 19:30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него;

* на рождения ден на бащата 28.11. (двадесет и осми ноември) от 16:30 часа до 07:30 часа на 29.11. (двадесет и девети ноември), ако е учебен ден ще го взема от училище и ще го връща на следващия ден в учебното заведение, а ако е почивен ден до 16:30 часа, и ще го връща в дома, където се отглежда детето;

* на всички национални празници през първата половина на годината всяка четна година от 10:00 часа на 03.03. (трети март), 01.05. (първи май), 06.05. (шести май), 24.05. (двадесет и четвърти май) до 18:00 часа на следващия ден, като бащата се задължава да взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

* на всички национални празници през втората половина на годината всяка нечетна година от 10:00 часа на 06.09. (шести септември), 22.09. (двадесет и втори септември), 01.11. (първи ноември) до 18:00 часа на следващия ден, като бащата се задължава да взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

* през пролетната ваканция от 10:00 часа на 01.04. (първи април) до 18:00 часа на 05.04. (пети април), като бащата се задължава да взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

* през Коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 25.12. (двадесет и пети декември) до 18:00 часа на 29.12. (двадесет и девети декември) и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. (тридесети декември) до 18:00 часа на 03.01. (трети януари), като бащата се задължава да взима детето от дома, където се отглежда и да го връща обратно;

* през пролетната ваканция от 10:00 часа на 01.04. (първи април) до 18:30 часа на 05.04. (пети април), като бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

* през Великденски празници (официални почивни дни) всяка четна година от 10:00 часа в петък до 18:30 часа в събота, а всяка нечетна година от 10:00 часа в неделя до 08:30 часа в понеделник, като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

* през Коледната училищна ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 23.12. (двадесет и трети декември) до 18:30 часа на 29.12. (двадесет и девети декември) и всяка нечетна година от 10:30 часа на 29.12. (двадесет и девети декември) до 18:30 часа на 02.01. (втори януари), като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

* през лятната ваканция от 10:30 часа на 01.07. (първи юли) до 18:30 часа на 15.07. (петнадесети юли) и от 10:30 часа на 01.08. (първи август) до 18:30 часа на 15.08. (петнадесети август), като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го върне обратно.

Бащата В.Г. е осъден да заплаща в полза на детето М. Г. чрез неговата майка и законен представител Б.Б. МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300,00 лв., считано от 01.01.2017 г. ведно със законна лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че майката Б.Б. полага основни грижи за двете си деца М. и Д. Георгиеви като е подпомагана в грижите за тях от нейните родители. Майката и децата живеят в апартамент под наем в гр.П., в който е осигурено лично пространство за децата. Хигиенно-битовите условия в жилището са много добри, електрифицирано и водоснабдено е. Децата са в добро здравословно състояние, майката задоволява потребностите им. Майката е безработна и е подпомагана от ДСП П. с месечна помощ по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лева, тя е студентка във Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“. Майката разчита на финансова подкрепа от родителите си. Децата имат изградени приятелски кръгове  от свои връстници. Те посещават детска градина „Снежанка“ гр.П. като са съответно в 3 и 1 група. Децата не поддържат връзка с баща си, М. има слаб спомен за него, докато Д. не го познава. Съществува силна емоционална връзка между двете деца и майка им. Майката притежава необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на децата си.

От показанията на св.Б. и св.Боев, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че родителите на децата са Б. и В.. Децата се отглеждат от майката в гр.П. с помощта на родителите й, като те живеят там малко след раждането на детето М. през 2015г.. Майката и децата живеят в апартамент, който е на един и същи етаж с апартамента, в който живеят родителите й. Бащата последно се е срещнал с децата си около рождения ден на Д. през 2018г.. Преди това почти не е отивал да ги види. Ответникът не поддържа отношения с ищцата, с децата си и с родителите си. Детето Д. не познава баща си, М. си спомня малко за него. Бащата не изплаща издръжка на децата си. Майката и децата поддържат добри отношения с родителите на ответника, като децата им гостуват редовно. Майката полага добри грижи за децата си. Св.Б. е чувала, че ответникът е в България и работи. След като детето М. си счупил ръката, майка му го придружила до Спешна помощ и дала информирано съгласие за лечението му.

С оглед на установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск с правното основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК – за лишаване от родителски права на ответника поради трайно безпричинно неполагане на грижи и незаплащане на издръжка на децата М. В. Г. ЕГН ********** и Д. В. Г. ЕГН **********, да се определи следният режим на личен контакт на второто детето с другият родител, а именно бащата да има право да се вижда с детето Д. В. Г. ЕГН **********, всяка трета неделя от месеца от 10 до 12ч. в дома на ищцата в гр.П., общ.П., Варненска област, ул*** в присъствието на майката Б.Т.Б..

Осъдителен иск с правно основание чл.143 от СК да бъде осъден ответникът В.М.Г., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето Д. В. Г. ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Б.Т.Б., ЕГН **********, считано от завеждане на исковата молба – 22.07.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

Осъдителен иск с правно основание чл.149 от СК да бъде осъден ответника В.М.Г., с ЕГН **********, да заплати месечна издръжка в размер на 300 лв. за минало време за детето Д. В. Г. ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Б.Т.Б., ЕГН **********, за периода м.юни 2019г. - месец юни 2020г. в размер на общо 3600 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че с ответникът имат непълнолетни деца,  къде и с кого живее те, кой полага грижи за тях, отношенията между децата и баща им, нуждите на децата от финансов аспект, възможностите на бащата да дава претендираната издръжка.

Ответникът предвид липсата на твърдени факти и обстоятелства по делото няма доказателствена тежест.

Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и във всички производства, с които се засягат неговите права и законни интереси съдът служебно търси осигуряването им по най-добрия начин/чл. 1, ал. 4 от Закона за закрила на детето/. Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица, отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са основна грижа на родителите. В този аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория. 

От събраните по делото доказателства се установи, че 

 

 

 

 

 

 

 

 е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на ответника за период от почти 3 години. Този период се определя от настоящият състав като траен, като съдът взема предвид, че през този период децата на ответника са били твърде малки. Детето М. е било на две години, когато е видяло баща си за последен път, а детето Д. на една година. През първите години от живота си децата имат жизнената нужда и от двете си родителски фигури, за да изградят пълен и правилен образ за семейство, за да усетят грижите, любовта и възпитанието от двамата си родители и да започнат да се формират като личности върху стабилна основа. Първите година от живота на детето са от изключително значение за определяне на последващото му отношение към живота, за отношенията му с околните. Отсъствието на бащината фигура от живота на детето в ранното му развитие без основателна причина е травмиращо и се отразява дифицитарно на психическото и емоционалното му развитие.

Поведението на бащата, изразяващо се в бездействие по отношение грижите към децата си, пълна незаинтересованост от тях, незаплащане на издръжка е достатъчно да обоснове наличие на предпоставките по чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаването му от родителски права спрямо децата си. По делото не се събраха никакви доказателства бащата да се опитвал дори по телефон да осъществи връзка с децата си, както и да се интересува от тях, все едно за него те не съществуват.

Налице е едно виновно поведение на ответника, затова и формалното притежаване на родителските права е станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на децата. Трайното неполагане на грижи за децата му и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането им сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на  чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото и емоционалното му развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг/решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева/. За да може да полага грижи за детето, родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си/решение № 209 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.

През този почти тригодишен период на неглижиране на родителските  задължения от страна на бащата, майката е била тази, която е осигурявала грижата за децата си с помощта на своите родители. Свидетелство за добрите й родителски качества са освен добрите грижи, които полага за децата си като им е осигурила подслон, среда изпълнена с емоционална привързаност и любов, социално общуване като ги е записала на детска градина и обстоятелството, че поддържа топли отношения с родителите на ответника и осигурява редовен контакт между тях и децата. По този начин децата ще имат връзка с рода си от бащина страна, което е важно за тяхното правилно развитие.

   

 

 

 

С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан. На основание чл. 134, т. 2, вр. чл. 59, т. 8 от СК съдът следва да определи  режим на лични отношения между бащата и децата. С оглед на изхода по делото съдът намира, че следва да бъде изменен (намален) режимът на лични отношения между бащата и детето М., определен с Решение № 1196/24.03.2017г. по гр.д.723/2017г. на РС Варна, както новият режим бъде следният: всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа.

На основание чл. 134, т. 2 СК съдът намира, че по отношение на детето Д. следва да се определи същия режим на личен контакт с баща му, а именно  всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа.

С определеният режим на личен контакт, който е изцяло в интерес на децата ще се осигури възможност да бъде възстановена връзката между децата и баща им, при желание от негова страна. Съдът намира, че не е необходимо майката или друго трето лице да присъства по време на режима на личен контакт между бащата и децата, тъй като по делото не се установи бащата да има поведение застрашаващо живота и здравето на децата или вредно за тяхното развитие и възпитание.

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 331  от 26.11.2020г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната в размер на 650 лева от 01.01.2021г. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2021г. е в размер на 162,5 лева.

От събраните по делото доказателства се установи, че от раждането на детето Д. грижите за него и финансовата му издръжка е поета изцяло от майка му. По делото се събраха доказателства, че тя е безработна и е студентка. По делото не се доказаха доходите на бащата, но от служебно направена справка от ПРС се установи, че от 10.04.2020г. до 07.08.2020г. той е работил по трудово правоотношение с „Бонати С.П.А“ клон България на длъжност „инженер координатор по заваряване“. Ответникът е в трудоспособна възраст и като родител е длъжен да заплаща издръжка на детето си. 

За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на детето и възрастта му като Д. е на почти 4 години, посещава детска градина, което обуславя повишена нуждата от разходи за облекло, обувки, храна. Предвид гореизложеното съдът намира, че детето Д. има нужда от издръжка в общ размер на 400 лева които следва да бъдат разпределени между неговите родители поравно, поради липсата на доказателства за доходите им. Предвид това бащата следва да заплаща на сина си Д. издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от завеждане на исковата молба – 22.07.2020г. с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване. Искът по чл.143 СК следва да се уважи за сума в размер на 200 лева и да се отхвърли за разликата от този размер до предявения размер от 300 лева.

По отношение на иска по чл.149 СК, съдът го намира за основателен, тъй като от доказателствата по делото се установи, че за периода, за който се претендира тази издръжка м.юни 2019г. – м.юни 2020г. бащата не е заплащал издръжка, а детето Д. е било издържано единствено от майка си. За този период съдът намира, че детето Д. има нужда от издръжка в общ размер на 400 лева които следва да бъдат разпределени между неговите родители поравно, поради липсата на доказателства за доходите им. Предвид това бащата следва да заплати на сина си Д. издръжка в размер на 200 лева месечно за минал период от една година м.юни 2019г. – м.юни 2020г.. Искът по чл.149 СК следва да се уважи за сума в размер на 200 лева месечно или сума в общ размер на 2400 лева за целия период и да се отхвърли за разликата от този размер до предявения размер от 300 лева месечно или 3600 лева за целия период.

 С оглед на обстоятелството, че с Решение № 1196/24.03.2017г. по гр.д.723/2017г. на РС Варна е определен месечен размер на издръжка на детето М. дължима от баща му в размер на 300 лева, който размер е над минималния такъв за 2021г. съгласно разпоредбата на чл.146 , ал.1 от СК и липсата на искане за увеличаване на този размер съда не дължи произнасяне по издръжката дължима за детето М. съобразно разпоредбата на чл.134 т.2 от СК.

Ищцата е направила искане за присъждане на разноски и такива й се дължат предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на делото. Според представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за сторените разноски от ищеца те са следните: държавна такса в размер на 25 лева, 400 лева за възнаграждение за особен представител и 300 лева за възнаграждение за адвокат. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 725 лева разноски по делото. 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса по присъдените издръжки в размер на 288 лева по иска по чл.143 СК и 96 лева по иска по чл.149 СК.

 

 

 

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Провадийският районен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ЛИШАВА В.М.Г. ЕГН **********,*** от родителските права по отношение на децата М. В. Г. ЕГН ********** и Д. В. Г. ЕГН **********, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

 

 

 

 

ИЗМЕНЯ определеният режим на лични отношения определен в съдебно Решение № 1196/24.03.2017г. по гр.д.723/2017г. по описа на РС Варна, между детето  М. В. Г. ЕГН ********** и баща му В.М.Г. ЕГН **********, като го НАМАЛЯВА, както следва: бащата В.М.Г. ЕГН ********** има право да се вижда с детето си М. В. Г. ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа, на основание чл. 134, т. 2, вр. чл. 59, т. 8 от СК. 

ОПРЕДЕЛЯ следният режим на личен контакт между бащата В.М.Г. ЕГН ********** и детето Д. В. Г. ЕГН **********: бащата има право да се вижда с детето си Д. В. Г. ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа, на основание чл. 134, т. 2 от СК. 

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от СК В.М.Г., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. на детето Д. В. Г. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.Т.Б., ЕГН **********, считано от завеждане на исковата молба – 22.07.2020г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер от 200 лева до претендирания размер от 300 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК В.М.Г., с ЕГН ********** да заплати издръжка за минало време за периода от месец юни 2019г. до месец юни 2020г. в размер на 200 лв. месечно или сума в общ размер на 2400 лева за целия период на детето Д. В. Г. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.Т.Б., ЕГН **********, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер от общо 2400 лева до претендирания размер от 3600 лева.

ОСЪЖДА В.М.Г. ЕГН **********,*** да заплати на Б.Т.Б., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото, в размер на 725 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

ОСЪЖДА В.М.Г. ЕГН **********,*** да заплати на Районен съд гр.П. държавна такса по присъдените издръжки, в размер на 384 лв., на основание чл.78, ал.6 вр. с ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………