№ 214
гр. Пазарджик, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500202 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от Ц. СТ. Н., от с. И., община
Пазарджик , ул. „П. „ № 9, ЕГН **********,против
„Микро Кредит“ АД гр. София , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 .
С исковата молба е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
26 ал.1 от ЗЗД ,за прогласяване нищожност на Договор за допълнителни услуги „Комфорт“.
С Решение № 1137/ 16.12.2021г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 2191/2021г.
по описа на същия съд, искът е уважен изцяло . Осъдено е ответното дружество да заплати в
полза на ищцата сторените съдебно-деловодни разноски ,а в полза на адвокат Д.В. М. ,адвокатско
възнаграждение.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство „Микро Кредит“ АД гр. София , ЕИК *********, подадена чрез процесуалния
представител на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за процесуална
недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се обезсили решението на районния съд, като процесуално
недопустимо и се прекрати производството по делото или евентуално да се отмени решението на
районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с
което се отхвърли предявения иск. Претендира се заплащането на съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции .
1
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез
пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението
на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част. Прави се
искане за присъждане на разноски по делото при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди основанията за процесуална недопустимост и
неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид
становището на страните и събраните доказателства пред П.та инстанция , при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението.По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение.
Възраженията , които се правят са свързани с процесуалната допустимост и с правилността на
съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.По възражението за процесуална недопустимост на решението.
Възражението е неоснователно .
1.Неоснователно е възражението за липсата на валидна представителна власт на пълномощника
на ищцата , адвокат Д.В. М. от ПАК.
Възражението се мотивира с обстоятелството ,че пълномощното на адвокат М. с дата 22. 06.
2021г. не е подписано от ищцата Ц. СТ. Н. . В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК
ответното дружество е посочило ,че ищцата дори не знае ,че от нейно име е подадена искова
молба.
Правилно и обосновано районния съд се е позовал на задължителните указания, дадени в т. 2 на ТР
№ 5/ 2014г. от 12. 12. 2016г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на упълномощаването, като е приел
,че при липса на потвърждаване (какъвто е настоящия казус) на недействителност на
упълномощаването може да се позове само лицето , от името на което е сключен договора или
неговите универсални наследници .
2. Неоснователно е възражението за допуснати от съда съществени процесуални нарушения ,
които водят до процесуалната недопустимост на решението.
С доклада по делото , по чл. 140 от ГПК, съдът е допуснал, по искане на ответното дружество,
изслушването на ССЕ по предмета на спора ,за което в указания срок ответното дружество е
внесло определения от съда депозит за вещо лице.
С Определение № 2519/16. 12. 2021г. , постановено в закрито съдебно заседание, районния съд е
приел ,че предмета на делото не налага изслушването на ССЕ. Това процесуално действие на
2
районния съд не представлява нарушение на съдопроизводствените правила .
Неоснователно е възражението за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, при
даване ход на делото в първото заседание по делото . Обосновано и законосъобразно районния
съд не е уважил молба вх. № 21880/19. 11. 2021г. на процесуалния представител на ответното
дружество за отлагане на делото. За това съдебно заседание дружеството е било редовно
призовано чрез ССЕВ. Внезапното заболяване на пълномощника на дружеството не обективира
фактическия състав на чл. 142 ал. 2 от ГПК , който изисква не само пълномощника на страната да
не може да се яви поради препятствие , което не може да отстрани,но и самата страна да не може
да яви по същите причини.
І.По възражението за неправилност на решението,поради необоснованост.
Възражението е неоснователно .
От доказателствата по делото се установява ,че на 23.12.2020г. страните са сключили Договор за
заем(потребителски кредит/ДПК/) по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК. Договорът е сключен при
следните параметри :
Размер на кредита 500лв. ;
Срок на кредита – 6 месеца ;
Размер на вноската по кредита – 93,44лв. ;
ГПР- 48, 90%;
ГЛП- 40,47% ;
Общо дължима сума по кредита – 560,64лв;
На същата дата 23. 12. 2020г. страните са подписали и Договор за допълнителни услуги
„Комфорт“.
Параметрите на пакета за допълнителни услуги са следните :
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 260,28 лв.
Месечна вноска по закупения пакет от допълнителни услуги – 43,38лв. ;
Срок на договора – 6 месеца ;
Общо задължение по ДПК и пакета от допълнителни услуги – 820,92лв.
Обща месечна погасителна вноска по ДПК и по пакета от допълнителни услуги 136,82лв.
Към ДПК са приложени „Общи условия „ на кредитора , както и „Декларация“ от
кредитополучателя, в която е декларирал ,че е запознат с Общите условия при подписването на
договора, предадени са му и се задължава да ги спазва .
Към ДПК е приложен и Погасителен план, подписан на 23. 12. 2020г. Според погасителния план
задължението по кредита следва да се изплати на 6 равни погасителни вноски, като П.та вноска
е на 05.02. 2021г. , а последната вноска на 05. 07. 2021г. Погасителният план включва размера на
вноската по кредита и размера на договорната лихва.
По основателността на иска.
В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност (действителност) на ДПК,
а именно- договорът следва да се сключи в писмена форма , на хартиен или на друг траен
носител ,по ясен и разбираем начин ,при размер на шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора.
3
От съдържанието на ДПК( договор за заем) и приложенията към него ( Общи условия на кредитора и
Погасителен план ) и от съдържанието на Договора за допълнителни услуги/ДДУ/,съдът прави
извода ,че ДПК и ДДУ отговарят на общите условия за действителност на такъв вид договори.
Договорите са сключени в писмена форма,клаузите на договорите са написани граматически по
ясен и разбираем за потребителя начин , шрифта на договорите е по –голям от 12, договорите са
сключени в два екземпляра – по един за всяка страна . Подписани са от страните по договора.
Договорът за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожен на три отделни
правни основания .
а./ На основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД , поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК .
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска заплащането на такси и
комисионни за действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита . Допълнителните услуги,
които са посочени в договора представляват действия по усвояване и управление на
кредита.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът ,размера и действието ,за което се събират такси и/
или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора . Тази правна норма ,приведена към
клаузите на договора означава ,че в договора трябва ясно и точно да е посочено
възнаграждението за всяка една допълнителна услуга. Възнаграждението за услугите е
посочено общо в договора за 8-те вида услуги и то не като обща сума , а като размер на
погасителната вноска.
б./ Споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречието му с добрите нрави .
Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25. 06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; Р. №
153/ 24. 07. 2015г. по гр. д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;) еднозначно приема, че договора ще
противоречи на добрите нрави , когато е нарушен принципа за еквивалентност на
насрещните престации. В конкретния казус при отпуснат кредит в размер на 500лв.,
възнаграждението за допълнителните услуги е в размер на 260,28, лв., което е повече от
половината от размера на кредита
Споразумението противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите на
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения.
Неморално и неетично е да се уговаря възнаграждение за услуги , които не са предоставени на
клиента. В споразумението е посочено ,че възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги става изискуемо с подписване на споразумението.Към момента на подписване на
споразумението допълнителните услуги не са предоставени на клиента .
в./ Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК във вр.
с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
В чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната забраната да се определя ГПР, който е по- висок от 5-пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения . Такава уговорка е нищожна на основание
чл. 19 ал.5 от ЗПК. При положение ,че в договора е предвидено заплащането на
възнаграждение за допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат предоставени
допълнителните услуги, на практика чрез споразумението се заобикаля забраната в чл. 19
ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват
разходи по кредита за потребителя . Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в
4
ГПР,при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да не се допусне това
кредитора е използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги „ ,чрез която заобикаля
забраната на закона за по-висок размер на ГПР. При установената нищожност на
споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да постигне
непозволен правен резултат, а именно по – висок ГПР, чрез позволени правни средства-
договора за предоставяне на допълнителни услуги.
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на районния съд в
обжалваната част , като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в тежест на жалбоподателя ще следва да
останат направените разноски във въззивното производство.
На основание чл. 38 ал.2 от ЗА във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004г. за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ще следва да се определи възнаграждение
на адвокат Д.М. от АК Пловдив за защита и процесуално представителство пред въззивната
инстанция в размер на 300лв.
По обжалваемостта на въззивното решение.
От удостоверението за търговска регистрация на дружеството „ Микро Кредит“ АД се установява
,че дружеството по занятие сключва договори за парични заеми , със средства , които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството е
„търговец „ по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ - търговско дружество.
При това положение , договора за заем следва да се определи, като „ търговска сделка“ по
смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. При положение ,че за едната страна сделката е
търговска,разпоредбите на ТЗ за търговските сделки се прилагат и за двете страни - чл. 287 от ТЗ
. По неуредените въпроси ( какъвто е настоящия казус , тъй като сделката представлява договор за заем за
потребление по чл. 240 от ЗЗД, който не се урежда от разпоредбите на ТЗ) ще следва да се прилагат разпоредбите
на гражданското законодателство и по конкретно тези на ЗЗД - чл. 288 от ТЗ.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на кредитора е с обща цена под
5000 лв. и под 20, 000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1137/ 16.12.2021г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д.
№ 2191/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД гр. София , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
на дейността гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 , да заплати в полза на адвокат Д.В.
М. от АК Пловдив, сумата 300лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
5
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6