МОТИВИ към
НОХД №401/2020 г.:
Обвинението е против
подсъдимия А.И.У. *** за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че за времето между 01.09.2019 г. и
12.09.2019 г. в гр.Пазарджик, противозаконно е присвоил чужда движима вещ: лек
автомобила „…“ с ДК №… на стойност 1600 лв., собственост на К. Г.К. ***, която
владеел.
Подсъдимият А.У. не се явява.
Сл.защитник пледира за наказание близо до
минималния предвиден размер.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
През 2019 г. свидетелят Константин
К. обявил за продажба в интернет лекия си автомобил „…“ с рег. №…. за сумата от
2000 лв.
По обявата се свързал с него
подсъдимият А.У., който поискал да огледа автомобила с евентуално цел, покупка.
Уговорили се, подсъдимият У. да отиде до гр.Пазарджик, където се намирал автомобилът.
На 30.08.2019 г. подсъдимият У.
пристигнал в гр.П.. Според уговорката бащата на пострадалия – свидетелят Г. К.
го чакал на автогарата и двамата отишли на ул.“…“ №…, където се намирал
автомибилът. Подсъдимият огледал и тествал автомобила.
На следващия ден на
31.08.2019 г. подсъдимият У. се обадил по телефона на свидетеля К. К. и му
казал, че искал да купи автомобилът, но поискал да му свали 400 лв. от цената. Свидетелят
не се съгласил да намали цената. Подсъдимият У. отново се обадил по-късно същият
ден и казал, че е съгласен на сумата от 1950 лв. По телефона уточнили освен
сумата и прехвърлянето на автомобила. Подсъдимият У. поискал да вземе автомобилът
още същия ден-събота, но се уговорили за неделя. На 01.09.2019 г. подсъдимият У.
пристигнал с автобус в Пазарджик, като свидетелят Г. К. с автомобил го откарал
пред дома си, където предал л.а.“..“, заедно с малкия талон на автомобила и 1
ключ за автомобила, валидна гражданска отговорност, винетка и технически
преглед. Подсъдимият У. платил 300 лв. капаро на свидетеля Г.К., каквато била
уговорката. Свидетелят К. поискал личната карта на подсъдиимя У. и я снимал с
телефона си, като гаранция, че това е лицето на което предава колата. По-късно подсъдимият
У. и свидетелят К.К. се разбрали по телефона, че колата ще бъде прехвълена след
седмица, когато подсъдимият се върнел от чужбина, където му се налагало да
пътува спешно.
След една седмица свидетелеят
К.К. потърсил по телефона подсъдимия У., но телефонът на същия бил изключен.
Едва на 12.09.2019 г.
свидетелят К. К. се свързал с подсъдимия У., който му казал, че колата се е
повредила и я е предал за скрап. Обяснил, че не можел да представи документи
къде е предадена колата, но че ще изпрати документите за колата и табелите на
свидидетеля К., за да може да си я бракува.
Още съдия ден свидетелят
получил по куриер регистрационните табели и малкия талон за колата, но без
ключовете. Подсъдимият У. отказал да плати парите по сделката, тъй като не
ползвал колата, която се била повредила. Свидетелят К. поискал поне да прехвърлят
колата на името на подсъдимия У., но последният му казал, че нямал пари и ако
плати той таксите по прехвърлянето, бил съгласен.
На 13.09.2019 г. свидетелят Константин
К. отишъл с табелите и документите в КАТ Пазарджик и бракувал автомобилът. После
подал жалба в полицията.
По делото била назначена
стокова оценъчна експертиза, според заслючението на която свободната пазарна
цена в България за тази марка и модел автомобил съобразно извадки от сайтове за
свободна продажба на автомобили втора употреба /усреднено/ се получава от
порядъка и не по-малко от 1600 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на показанията на К. К., Г. К., депозирани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК,
заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени
по делото.
По делото не е спорно, че между собственика на автомобила
– свидетеля К. К. и подсъдимия У. бил сключен устен договор за ползваве, по
силата на който подсъдимият придобил владението върху МПС, с условието да
придобие собствеността върху него след заплащане на уговорената цена и да не го
ползва до придобиване на собствеността.
Относно главния факт от предмета на доказване -
действията на подсъдимия на третиране на автомобила, като свой чрез
разпореждането с него, изразяващо се в невръщането му при поискване от
собственика и не плащането на цената му, съдът цени показанията на свидетелите Карчинови.
Както става ясно от
безпротиворечивите показания на свидетел Карчинови, че след като получил
владението върху автомобила подъдимият обещал да я съхранява с грижаната на
добър стопанин, като не я използва до заплащането на продажната цена. Независимо
от това в последствие заявил, че в следствие на полването на автомобила, същия
се повредил и бил предаден от него за скрап.
По делото не се събраха
доказателства за наличие на фактическа повреда на автомобила. Още повече, че
подсъдимият нито веднъж не е съобщил на собственика, къде се намира същия и не
му е представил документи за бракуването и предаването на отпадъци.
Би могло да се гадае, дали
автомобът наистина е бил повреден до степен да не може да бъде изполдвван по
предназначение или е демонтиран и частите му са използвани и продадени от
подсъдимия, с оглед връщането на регистрационните табели на собственика.
Факт е обаче, че в момета в
който свидетелят К.К. е поискал връщането му, подсъдимият ние го е върнал, не
заплатил уговорената цена за нето, нито е предприел действия по фактическото му
придобиване чрез сключване на нотариална сделка за покупко–продажба.
Съдът приема за доказани тези
фактически положения, тъй като от една страна няма основание да не се даде вяра
на показанията на свидетелите, които са ясни категорични и еднопосочни, от друуга
страна в противоположна посока липсват събрани доказателства.
При така направения анализ на
събраните доказателства, съдът следвайки формалната логика за поведението на
подсъдимия от датата на придобиване на ползването на автомобила до отказа да
бъде върнат или заплатен, приема че подсъдимият У. е автор на вменото му
престъпно деяние.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият А.И.У. от обективна и субективна страна
е осъществил признаците престъпния състав на чл.206 ал.1 от НК, като за времето между 01.09.2019 г. и
12.09.2019 г. в гр.Пазарджик, противозаконно е присвоил чужда движима вещ: лек
автомобила „…“ с ДК №… на стойност 1600 лв., собственост на К… Г.К. ***, която
владеел.
За да е налице престъпление, квалифицирано като
"обсебване" по чл.206, ал.1 от НК, е необходимо
деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази.
Подсъдимият е знаел, че вещта му е предадена
във владение, без да може да се разпорежда с нея. След като правомерно е придобил
владението върху автомобила, по силата на устен договор за ползване е започнал
в един момент да третира вещта, като собствена.
Изпълнителното деяние на обсебването може да
се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне вещта. В разглеждания
случай е налице втората хипотеза. Основание за връщането е обстоятелството, че собственикът
е поискал връщанато на автомобила, тъй като подсъдимият не е изпълнил уговоркта
да закупи вещта и да придобие собствеността върху нея, т.е. отпаднало е
основанието за ползването.
От
обективна страна фактическият състав на престъплението е осъществен, поради
невръщане на вещта, която в един момент
подсъдимият е
започнал да третира като своя собствена, което се установи от изявленията му пред свидетеля К. К. и явното
препятстване на собственика за достъп до нея.
Субективния елемент на състава изисква
присвояването, разпореждането с вещта или нейното невръщане на собственика да е
„противозаконно”.
Именно противозаконен се явява отказа на подсъдимия
да върне процесния автомобил, след като е отпаднало основанието за ползване и
собственикът е поискал връщането му. тъй като същият не имал законно право на
задържане, с оглед осъществяване
При извършване на престъплението подсъдимият е действал при
пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на деянието
и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия А.У. за извършеното деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на обсебването, която
е висока. Това са често срещани престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, която е висока.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и не
много високата стойност на предмета на деянието.
Като даде
превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, наложи
на подсъдимия А.И.У. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед
данните за личността на подсъдимия, съдът счете, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се
изтърпи ефективно.
Затова на
основание чл.66 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК
ОТ ТРИ ГОДИНИ.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият А.У. бе осъден да заплати направени
разноски по делото за в размер на 206,10 лева, платими по сметка на ОД на МВР
Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: