Р Е Ш Е Н И Е
№216 18.01.2024 год.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, шести състав, на девети
януари, две хиляди двадесет и четвърта год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като
разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №748 по описа на
Административен съд Стара Загора за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107 ал.2 от Закона
за автомобилните превози и чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалби на Н.Ю.Ю. *** и М.К.Ю. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4496/06.12.2023
год. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Русе.
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е
незаконосъобразна по съображения за издаването й в противоречие с материалния
закон и в несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Твърдят, че не е налице извършването
на обществен превоз на пътници срещу заплащане, а е налице хипотезата на
споделено пътуване. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. В представената по делото писмена защита от процесуалният им
представител адв. Р.Ж., се излагат доводи, че административният орган следва да
докаже, че е налице заплащане на осъществения превоз или уговорка за такова
заплащане. Твърди се също така, че в заповедта е посочено, че се извършва
превоз от Република България до Република Холандия, каквато обаче не съществува
като дестинация. Събраните сведения от трети лица – свидетели не са преподписани
от административният орган или упълномощено от него лице, което води до извода,
че така събраните писмени доказателства не са събрани по предвиденият от закона
ред и не въз основа на тях да се приемат приетите за установени от административният
орган факти и обстоятелства послужили като основание за налагане на ПАМ. Твърди
също така, че наложената ПАМ по чл.106, ал.1, т.3, буква “а“ от ЗАвтП
предполага извършването на международен превоз на пътници или товари без
разрешително, а граматическото и смислово тълкуване на разпоредбата и на тази
на чл.106, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗАвтП, сочи на извода, че международния
превоз на пътници и товари, не е факт който може да бъде подведен под
приложеното от административният орган правно основание по чл.106, ал.1, т.1,
буква „а“ от ЗАвтП. Същото противоречие е налице и при налагането на мярката по
чл.106, ал.1, т.4, буква „б“ от ЗАвтП. Така установените противоречия
представляват нарушение на материалния закон, тъй като срокът и условията за
действие на ПАМ са различни, а с това се накърнява и правото на защита и на
законност на принудата. Отделно от изложеното, счита, че с налагането на ПАМ по
т.1 от заповедта се постига целта на закона за преустановяване на административното
нарушение. Срокът на мярката е до отстраняване на нарушението, което предполага
извършване на правни действия по лицензиране на превозвача и включването на
процесното МПС в списъка на лиценза, което е практически невъзможно, тъй като
процесното МПС представлява лек автомобил, а нарушителя е физическо лице, което
няма как да получи лиценз.
Ответникът в лицето на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе, редовно и своевременно призован
не се явява и не изпраща представител, като е депозирано становище, в което са
изложени подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административноправния спор:
На 05.12.2023 год. инспектор М.М.Н. от отдел Контрол
при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) сер. №334302 от 05.12.2023 год.
/л.33 от делото/, за това, че на 05.12.2023 год. около 21:30 ч., в гр. Русе, в
района на ГКПП Дунав мост, изход България е поискано съдействие от гранична
полиция, че М.К.Ю., като водач на лек автомобил марка „Тойота Корола“, с рег.№***,
собственост на Н.Ю.Ю., извършва международен обществен превоз на три броя пътници
срещу заплащане от с маршрут на движение от Република България до Република
Холандия, като видно от снетите обяснения от служител на Гранична полиция Ц.Н.,
лицата В.В.П., който ще заплати сумата от 50 евро, И.В.И., който ще заплати
сумата от 60 евро и М.М.Г., която ще заплати сумата от 60 евро на водача, като
пристигнат в Холандия. Общественият превоз срещу заплащане се извършва с
автомобил с рег. №*** да има издадено заверено копие към лиценз на общността. Иззети
са свидетелство за регистрация, СУМПС, регистрационна табела и снети обяснения –
4 бр. Актът е подписан от нарушителя, присъствал при съставянето му.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №РД-14-4496 от 06.12.2023 год., в това число снетите обяснения от водача
на МПС и от пътуващи автомобила лица – В.В.П., И.В.И. и М.М.Г.. Съгласно
даденото от И.В.И. обяснение, лицето пътува от с. Ветрен, Старозагорско до Холандия,
заедно с приятелката си М., като са се уговорили да платят по 60 евро. В
писмените обяснения на В.В.П., се съдържат данни, че пътува до Нидерландия, гр.
Ос, като там ще заплати 50 евро. Съгласно писмените обяснения на М.М.Г., пътува
до Холандия с приятеля си И., като ще
дадат на водача по 60 евро.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №РД-14-4496/06.12.2023
год. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Русе, на
основание чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“ и т.4, буква
„б“, ал.2, т.1 и т.3 и ал.7 от ЗАвтП е приложил ПАМ - „временно спиране от
движение на МПС лек автомобил марка „Тойота Корола”, модел версо от категория
М1, 6+1 места, с рег.№ ***, собственост на Н.Ю.Ю., до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на един брой табела и отнемане на
свидетелството за регистрация на МПС и временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС №5/50872167, издадено на 15.0.2017 год. от компетентните
органи на Република Кипър на М.К.Ю., до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
От фактическа страна прилагането на ПАМ е основано
на констатациите в АУАН №334302 от 05.12.2023 год., въз основа на които органът
е заключил, че на 05.12.2023 год. М.К.Ю. извършва обществен превоз на пътници с
автомобил марка „Тойота Корола”, модел Версо от категория М1, 6+1 места, с рег.№
***, за който от извършена справка в информационната система на ИА„АА” се
установило, че няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или да е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Жалбите са подадена на 06.12.2023 год. чрез куриер,
в срока по чл.149 ал.1 от АПК, броен от 06.12.2023 год., когато заповедта е
връчена на М.Ю., а на Н.Ю. е изпратена по пощата на 07.12.2023 год.. Жалбите
изхождат от процесуално легитимирани лица, спрямо които е приложена оспорената ПАМ,
с правен интерес от търсената защита и спрямо акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност. Жалбата от М.Ю. е срещу заповедта, в
частта с която се отнема на СУМПС, а жалбата на Н.Ю. е против заповедта в частта,
с която временно се спира от движение собствения й лек автомобил.
С оглед изложеното, жалбите са процесуално допустими,
но неоснователни.
По своята същност правото на оспорване е публично
субективно потестативно право, което се осъществява по съдебен ред и се
изразява в признатата възможност чрез едностранно волеизявление да се
предизвика правна промяна. Пораждащият правото на оспорване юридически факт е
посочен в нормата на чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ)
и доуточнен в чл.147, ал.1 от АПК. Цитираната конституционна разпоредба
прогласява, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат. Това засягането следва да е лично,
като интересът и правата следва да принадлежат на лицето, което се квалифицира
като „засегнато“ от конкретното властническо волеизявление. Изводът за
наличието на пряк и личен правен интерес от оспорването е предпоставен от
определени качества на правния субект и от естеството на правоотношението, в
което същият се намира, като преценката винаги е конкретна. С оглед на
гореизложеното, подадените жалби са допустими, подадени от надлежни субекти.
Заповед №РД-14-4496/06.12.2023 год. е
издадена от материално и териториално компетентен орган - изпълняващия
длъжността Директор на Регионална дирекция „АА” гр. Русе, в условията на
делегация, каквато чл.107, ал.1 от ЗАвтП позволява. Съгласно посочената
разпоредба, принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” или упълномощени от него лица. Със заповед №РД-01-553
от 23.11.2021 год. на Изпълнителния директор на ИА „АА” на основание чл.107,
ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на Агенцията е упълномощил
изброените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. в т.4 – Директорите на
Регионални дирекции „Автомобилна администрация”, каквато длъжност заема
издателя в случая на оспорената заповед.
В съответствие с нормативните изисквания, принудителната
мярка е приложена с мотивирана заповед /чл.107, ал.1 от ЗАвтП, чл.59, ал.2 от АПК/. Заповедта притежава минимално необходимите реквизити и не е
незаконосъобразна на основание липса на някой от тях. Прилагането на
принудителните административни мерки от вида на предвидените в чл.106а ал.1 от
ЗАвтП е насочено към преустановяване и предотвратяване на нарушения на
правилата за извършване на обществен превоз. От тук, следва, че адресати на
мярката от вида на предвидената в чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП и приложена в
случая, са водача на превозното средство и неговия собственик. В оспорения акт
се съдържат данни както за водача на превозното средство, така и за неговия
собственик, на които е и указано да бъде връчена заповедта.
Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4, б.„б“ от ЗАвтП
предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година. По аргумент от чл.106а, ал.2, т.3 от същия закон, налагането на ПАМ по
ал.1, т.4 се осъществява от органите по контрол чрез отнемане на свидетелството
за управление на МПС и контролния талон към него. Следователно фактическият
състав на нарушението, при чието осъществяване се прилага предвидената в закона
ПАМ, включва кумулативното наличие на извършване на обществен превоз по смисъла
на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП, и липса на изискуемото
разрешение за извършване на дейността – удостоверение за регистрация или
лиценз, респ. копие от такъв.
Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗАвтП
предвижда временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз
на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. По
аргумент от чл.106а, ал.2, т.3 от същия закон, налагането на ПАМ по ал.1, т.1
се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, в случаите по ал.1, т.1. Следователно
фактическият състав на нарушението, при чието осъществяване се прилага
предвидената в закона ПАМ, включва кумулативното наличие на извършване на
обществен превоз по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗАвтП, и липса на изискуемото разрешение за извършване на дейността –
удостоверение за регистрация или лиценз, респ. копие от такъв.
Между страните не е спорно, че жалбоподателят Ю. е
управлявал процесното МПС, превозвайки още трима пътници, без да разполага с
изискуемите документи, удостоверяващи нормативно призната по реда на ЗАвтП
възможност да извършва международни превози. В този смисъл и обуславящият
приложението на процесната ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата й, се
явява осъществен. Принудителните административни мерки се различават по тяхното
непосредствено предназначение. Чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) сочи, че мерките се прилагат „за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях“. Така ПАМ естествено се обособяват в
три отделни групи, а именно – мерки, насочени към предотвратяване на
административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се
преустановят започнали, но недовършени административни нарушения
(преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от
вече извършени нарушения (възстановителни). Съотнесена към така определените
категории, мярката по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“
от ЗАвтП притежава качествени характеристики и на превантивните и на
преустановителните ПАМ.
Безспорно е, че те има преустановителен характер -
тяхното проявление в обективната действителност прекратява започналото
административно нарушение, т.к. отнемането на СУМПС на практика осуетява
възможността на водача да управлява съответното МПС, в т.ч. да предоставя
услуги по обществен превоз по смисъла на закона от една страна, а от друга
страна с отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС имплицитно и по
принцип се осуетява възможността това лице да извърши друго нарушение. Аналогично
е и по отношение на свалянето на регистрационните табели и отнемането на СРМПС,
доколкото разпоредбата на чл.140 от ЗДвП допуска по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места..
За да наложи оспорената ПАМ, административният
орган се е позовал на съставеният на 05.12.2023 год. акт за установяване на
административно нарушение. В този смисъл именно с него се установява
извършеното административно нарушение, което следва да описано в пълнота, като
е посочено и лицето осъществило това административно нарушение. Това е
доказателството, въз основа се приема, че е налице извършено административно
нарушение от посоченият в този акт нарушител, което административно нарушение
от своя страна е предпоставка за налагането на ПАМ, оспорена в настоящето производство.
Наведеното
в писмените бележки от адв. Р.Ж. доводи за допуснато нарушение на
процесуалните правила при издаването на наложената ПАМ,
изразяващо се в не спазването на разпоредбата на чл.44, ал.2 от АПК, е
неоснователно.
Към административната преписка са приложени писмените обяснения на трите лица, както и
на жалбоподателят. Така дадените сведения са непротиворечиви. Всички
обяснения са подписани, като са посочени и длъжностни лица, снели тези
обяснения – Ц.Н. служител на ГПУ Русе, като в
долния край на обясненията е посочено, че същите са потвърждават и пред
служители на ИА “Автомобилна администрация“. Настоящата съдебна
инстанция намира, че фактите, въз основа на които е административният орган е
приложил принудителна административна мярка, са установени с допустими
доказателствени средства. Съгласно чл.91, ал.3, т.12 от ЗАвтП длъжностните лица
от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ имат право да изискват
сведения от присъстващите при извършването на проверките трети лица. Съгласно
чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните
актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в
смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания
акт и на основните начала на правото на Република България. Легална дефиниция
на понятието длъжностно лице е дадено в чл.12 и чл.13 от Закона за
администрацията и в чл.93, т.1, б.“а“ от ДР на НК.
Саморъчните
сведения на трети лица са дадени пред компетентния орган и са подписани от
лицата, а съгласно трайната съдебна практика, липсват процесуални пречки в хода
на административното производство да се ползват доказателства и доказателствени
средства, събрани по реда на друг закон, в случая ЗАНН като в случая по делото
е представен и акт за установяване на административно нарушение, в който са
отразени същите констатации. Този АУАН представлява официален документ с
обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него
факти и обстоятелства (виж решение №6557/20.06.2023 год. по адм. дело №9493/2022
год. на ВАС). Дори и тези сведения да не бяха приподписани от компетентно лице
същите са подписани от лицата, направили изявленията и имат характер на частни
свидетелстващи документи, ползващи се принципно с формална доказателствена сила
и се преценяват в съвкупност с оглед останалите доказателства по делото.
Неоснователни
са и наведените оплаквания в частта, с която се твърди неправилно приложение на
материалния закон, доколкото е налице несъответствие между посочената като
основание за налагането на ПАМ и установените по делото факти и вменено
нарушение за извършването на международен превоз. Разпоредбата на чл.106а,
ал.1, т.3 от ЗАвтП, предвижда налагането на ПАМ в точно определени хипотези,
които в случая не са налице и не са налице всички елементи от фактическия
състав за налагането им. От друга страна в §1, т.14 от ДР на ЗАвтП, „международен превоз“ е всеки
превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница,
което е установено в конкретния случай по безспорен начин.
Не се
споделя оплакването, че е налице хипотезата на споделено пътуване. Легална
дефиниция на това понятие няма, а доколкото водача и жалбоподателя Ю. работи в
Нидерландия и пътува за да упражнява трудовата си дейност на собствени
разноски, то допълнително получените парични средства подпомагат пътуването му,
но не е необходимо да покриват всички разходи по пътуването, както и да е
налице печалба от това пътуване. Неоснователно е и оплакването, че държава
Холандия не съществува. Безспорно официалното й наименование е Кралство
Нидерландия, но в саморъчно дадените от Ю. обяснения, същият е посочил, че
пътува до Холандия, поради което и за него не е останало съмнение относно
маршрута по който пътува.
С
оглед гореизложените съображения, жалбите на Н.Ю.Ю.
и М.К.Ю., против оспорената заповед са неоснователни.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2 от АПК от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО по жалба на Н.Ю.Ю. *** против т.1 от Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-4496/06.12.2023 год. на Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Русе, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО по на М.К.Ю. *** против т.2 Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-4496/06.12.2023 год. на Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” Русе, като
неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: