Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.05.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На двадесет и девети март две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1670 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове иск с правно основание чл.266, ал.1,
изр.1 от ЗЗД, вр. с
чл. 258 от ЗЗД, вр. с, вр.
с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като производството се разглежда по
реда на чл. 422, ал. 1 от , предявени от „С.И. ЕИК., със
седалище и адрес на управление:*** със законен представител Г.Е.Г., чрез
пълномощника адв. А.В.,***, тел. ...против О..К.., БУЛСТАТ: ….., със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от кмета И.С.К....
В исковата
молба се твърди, че на ..г. „С.И...е
отправило писмена оферта към К. на О.К., д-р И.К., относно обект:
„Реконструкция на улично осветление на територията на О.К.“ за извършване на
демонтаж на старата захранваща мрежа на територията на О.К.. *** и работите по
демонтиране били извършени, като за част от работите били използвани
подизпълнители. При приключване на строително-монтажните работи били подписани
съответните приемо - предавателни протоколи, с които
страните удостоверили предаването, вида и количеството на демонтираните
материали, както и приемо -предавателни протоколи за
установяване завършването на подлежащи на заплащане натурални видове строителни
и монтажни работи.
Твърди се, че след окончателното приключване на
всички дейности, на ..г. страните подписали окончателен двустранен
протокол за „заплащане на извършения демонтаж на проводник за улично
осветление на територията на О.К. като съпътстващи дейности по проект
„Подобряване на енергийната ефективност на уличното осветление на О.К.“ по МФ
К.., съгласно оферта с изх. № 160/03.06.2015 г., повторена оферта с изх. №
439/..г. с peг. Индекс от О.К. 92-00- 546/..г. Във
връзка с подписания окончателен протокол, „С.И...издало на О.К. фактура №
../..г. на стойност 19 340 лв. без ДДС или 23 208 лв. с ДДС.
На 29.01.2016 г. О.К. изпратила до „С.И...писмо с
изх. № 91-00-38 съдържащо молба за потвърждение на салдата по разчетите между
страните към 31.12.2015 г. В молбата се посочвало, че партидата на „С.И...при
О.К. има салдо в размер на 23 208 лв. На 16.02.2016 г. „С.И...потвърдило, че
към 31.12.2015 г. сумата на вземанията на дружеството към О.К. са в размер на
23 208 лв.
На 18.08.2016 г. от ищцовото
дружество била изпратена до О.К. покана за плащане на фактура № ../..г., която
е получена на 19/08.2016 г. Поканата обаче останала без отговор, а
задължението отново не било заплатено.
На 25.10.2016 г. от ищцовото
дружество била изпратена до О.К. още една покана за заплащане на дължимата
сума, но отново без резултат.
Във връзка с провеждане на годишна инвентаризация на
разчетите на основание чл. 22 от ЗСч. и Заповед № ..г. на изпълнителния
директор, на 21.12.2016 г. „С.И...изпратило до О.К. уведомление, че в
счетоводните му регистри към 30.11.2016 г. в списък Клиенти била отразена
фактура на стойност 23 208 лв., която все още не е заплатена от О…
На 25.01.2017 г. О.К. изпратила до „С.И...поредно
писмо, с изх. № 92-00-24 съдържащо молба за потвърждение на салдата по
разчетите между тях към 31.12.2016 г. В молбата се посочвало, че партидата на
„С.И...при О.К. има салдо в размер на 23 208 лв. На 06.02.2017 г.
„С.И...потвърдило, че към 31.12.2016 г. сумата на вземанията на дружеството към
О.К. са в размер на 23 208 лв. По този начин О.К. за втори път писмено
признала, че има задължение към „С.И...в размер на 23 208 лв.
На 30.01.2017 г. „С.И...за пореден път отправило към
О.К. покана за заплащане на дължимата сума, но тя също останала без
отговор.Вследствие на това на 20.04.2017 г. „С.И...отново уведомява О.К. за
неизпълненото задължение и отправя покана за заплащането му. Последната покана
била получена от общината на 21.04.2017 г., но към настоящия момент
задължението на О.К. към „С.И...оставало неизпълнено.
Твърди се в исковата молба, че от всичко изложено
било видно, че между „С.И...и О.К. бил сключен договор, който носел всички
правни белези на договор за изработка и който представлявал неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор.
По силата на този договор за „С.И...възникнали две основни облигаторни
задължения – да извърши уговорената работа съобразно поръчката, без отклонение
от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за О.К. – да
приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя.
Посредством съставените и подписаните от страните приемо - предавателни протоколи се доказвало по несъмнен
начин изпълнението на задълженията на „С.И..в срок и съобразно уговореното и
приемането на извършената от него работа от О.К. без забележки, отклонения или
недостатъци. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият имал задължение
да заплати на изпълнителя възнаграждението за приетата работа. По този начин за
О.К. възникнало задължението да заплати цената на извършената от „С.И...работа
на стойност 19 340 лв. без ДДС или 23 208 лв. с ДДС.
Твърди се, че при липсата на уговорен между страните
падеж на задължението за заплащане на възнаграждението, при което плащането на
възнаграждението е в зависимост от издаването на фактура от изпълнителя, същото
ставало изискуемо с приемането на извършената работа, което окончателно
приемане в случая било обективирано в двустранния приемо - предавателен протокол от ..г. подписан от „С.И...и
О.К.. След приемането на работата от страна на О.К. „С.И...издало фактура №
../..г. на стойност 19 340 лв. без ДДС или 23 208 лв. с ДДС. Издадената и
приета фактура имала действие на покана за плащане на изискуемото
възнаграждение – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вследствие на което е О.К. изпаднала в
забава, считано от 18.12.2015 г., а стойността на обезщетението за
забава за периода до датата на подаване на заявлението по чл.410 за била в размер на 3 988.11 лв.. В горния смисъл
било решение № 158 от 07. 11. 2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2012 г., I т. о.,
постановено в производство по чл. 290 .
Твърди се, че на 01.09.2017 г. до Районен съд -
Карлово от името на „С.-И.АДбило подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от . Със заявлението от длъжника О.К. е претендирано
заплащане на парични суми, дължими по сключен между страните неформален договор
за изработка с предмет: демонтаж на стара захранваща мрежа на територията на
О.К. относно обект „Реконструкция на улично осветление на територията на О.К.“
и издадена от ищцовото дружество фактура № ../..г.
Общо претендираната сума е в размер на 27 196.12
лв., от които 23 208 лв. главница и 3 988,11 лв. мораторна
лихва върху главницата за периода от датата на изпадане в забава – 18.12.2015
г., до 26.08.2017 г. Претендирана е и законната лихва
от момента на подаване на заявлението по чл. 410
до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по заповедното
производство.
Твърди се,
че въз основа на подаденото заявление било образувано ч. гр. д. № 1343/2017 г.
по описа на РС Карлово за 2017 г.. Заявлението било уважено изцяло и била
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Тъй като в законовия
срок постъпило възражение от длъжника, на основание чл. 415, ал. 1 от съдът указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.
Ето защо за „С.-И.АДбил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да признае за
установено, че О.К. дължи на „С.. И.. АД:
- сумата от 23 208 лв. (двадесет и три хиляди
двеста и осем) – главница, дължима по договор за изработка с предмет демонтаж
на стара захранваща мрежа на територията на О.К. относно обект: „Реконструкция
на улично осветление на територията на О.К.“, за което е издадена фактура №
../..г.;
- сумата от 3 988.11 лв. (три хиляди
деветстотин осемдесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от
18.12.2015 г. до 26.08.2017 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 по пощата – 01.09.2017
г., до окончателното плащане;
- сумата от 544.00 лв. (петстотин четиридесет и четири лева),
представляваща внесена държавна такса в заповедното производство;
- сумата от 1080.00 лв. (хиляда и осемдесет лева),
представляваща реализирано адвокатско възнаграждение в заповедното
производство,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от по ч. гр. д. №
1343/2017 г. по описа на Районен съд – Карлово за 2017 година.
Претендират се разноските и в исковото производство.
Ответникът О.К., чрез юрисконсулт И.. П…. е депозирала
писмен отговор в срока по чл.131 от , с който моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че
претендираните суми за приета и изпълнена работа от ищцовата страна не били
дължими, тъй като било налице нищожно основание за възлагане, поради което
липсвал сключен договор в изискуема форма за действителност. При така описаните
факти не било налице твърдяното от ищеца възлагане за извършване на строително
- монтажни работи /СМР/ и в тази хипотеза, издадената
и приета фактура нямала действието на покана за плащане на изискуемото
възнаграждение съгласно разпоредбите на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Юрк.
П..излага следните мотиви:
Ищецът
предявил иск за установяване на парично вземане, дължимо от О.К. на „С.И...в
размер на 27 196,12 лв., от които 23 208 лв. главница и 3 988,12 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 18.12.2015
г. до 26.08.2017 г. Посочената сума се претендирала като неплатени задължения
по сключен неформален договор за изработка с предмет, демонтаж на стара
захранваща мрежа на територията на О.К. относно обект „Реконструкция на улично
осветление на територията на О.К.“ и издадена фактура № ../..г.
На
първо място, оспорва твърдението за надлежно сключен устен, неформален договор,
тъй като се касаело за извършване на строително - монтажни работи от страна на
изпълнителя и отношенията между страните било необходимо да се уреждат съгласно
разпоредбите на ЗУТ. Устен договор за строителство е недействителна правна
сделка, поради липса на форма, тъй като разпоредбата на чл.160 от ЗУТ
императивно предписвала, че взаимоотношенията между участниците в
строителството се уреждат с писмен договор. От представените с исковата молба
доказателства, се установявало безспорно, че писмен договор за извършените
строително-монтажни работи между О.К. и „С.И...не е бил сключван. Докато при
формалните договори съгласието трябвало да бъде съобразено с формата за
действителност, в случая, след като формата не била елемент от фактическия
състав на договора за изработка, то съществуването на този договор подлежал на
доказване.
С
оглед на така изложеното, съдът следвало в настоящото съдебно производство, да
прецени от събраните по делото доказателства, дали между страните е бил сключен
устен договор за изработка, по който ищецът „С.М.“ АД, има качеството на
изпълнител, а О.К. като ответник, има качество на възложител.
Юрк. П. прави следното уточнение:
Министерство
на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ - 2013
год.) провело търг за участие на четиринадесет общини в Б.. (под-проекти), с
крайна дата на участие … г., по проект „Реконструкция на общинско улично
осветление“. В тази процедура, МИЕТ имало качеството
на „Възложител“ с намерение да използва част от безвъзмездните средства от Международен
фонд К… (МФК), администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие
(ЕБВР), за покриване на разходите по изпълнение на енергийно ефективни мерки
(обекти), свързани с реконструкцията на общинско улично осветление.
Следователно, това е един високотехнологичен проект, който се реализира във
включените по Проекта общини, с грантово финансиране
в размер на 10.65 млн. евро от „ЕБВР“ по „МФК“.
С
направения анализ и оценка за състоянието на уличното осветление в О.К. и
предложението за неговата модернизация и подобрена ефективност, О.К. била сред
участниците, одобрени по проекта за рехабилитация на общинско улично
осветление, включена в Л.. – общини в Ю.Б.. Този лот,
по който „Бенефициенти“ били 7 общини, вкл. О.К., обхващал: подмяната на улични
осветителни тела и конзоли, чрез демонтаж на старите улични осветителни тела и
конзоли, и доставка и монтаж на нови осветителни тела; доставка и монтаж на
нови стълбове; доставка и монтаж на заземителни
колове; подмяна на електрически табла за улично осветление, включително и
монтаж на табла за автоматизирано управление (касети); реконструкция/изграждане
на тръбни и кабелни мрежи; доставка и монтаж на оборудване и контролен център
на системите за управление и мониторинг на уличното осветление и т.н.
Предвиждало
се проектното финансиране по „Реконструкция на общинско улично осветление“,
под-проект „О.К.“ да бъде осигурено на 100% от
Министерство на икономиката и енергетиката.
Във
връзка с изпълнението на проект „Реконструкция на общинско улично осветление в
общините в Ю.Б.“ (Лот 2), МИЕ провело тръжна
процедура за избор на изпълнител. На .. г., вече Министерство на икономиката и
енергетиката (МИЕ), подписало договор с избраната фирма изпълнител „Е..“ (част
от Е. С. Е. Х..), за изпълнението на проекта и уведомило с писмо вх. №
04-15-2/31.03.2014 г. О.К., с което било приложено и Споразумение за определяне
на правата и задълженията при изпълнение на проекта за реконструкция на
общинско улично осветление в О.К., включително и изготвената за това техническа
спецификация на дейностите.
„С.И...било
основен подизпълнител на „Е..“, като в обслужваната от тях зона влизала и О.К..
Безспорно екипите на „С.И...извършили пълния обем дейности по Лот-2 за подмяна на уличното осветление по фонд „К..й“, в
това число и доставка и производство на стълбове, електрически табла, кабели и
спомагателни материали, включително и демонтаж на стари стълбове и осветителни
тела, подновяване на въздушната мрежа и т. н. Наред с това, екипите на „С.М.“АД
били задължени да изпълняват всички дейности по цялостната поддръжка на
уличното осветление в определените гаранционни срокове по договор с основния
изпълнител.
Ищецът
твърдял, че дружеството отправило писмена оферта до О.К., с изх. № 439/..г.,
относно обект „Реконструкцията на уличното осветление на територията на О.К.“
за извършване на СМР - демонтаж на старата захранваща
мрежа на територията ни. Твърдял, че офертата била приета. Според юрк. П.. същата била подписана едностранно и на този етап
от договаряне за извършване на дейностите по Проекта не били налични
доказателства, че О.К. се е ангажирана със заплащане на оферираната сума.
Ищецът не бил предоставил доказателства, относно обстоятелството, че
извършените СМР от „С.М.“ АД, като основен
подизпълнител на спечелилия търга основен изпълнител по проекта, са били в
обхвата на допълнително възникнали ремонтно-вьзстановителни
работи на захранващата мрежа и стълбове по време на реконструкцията на уличното
осветление, и извън предмета на тръжната документация
по проекта и техническите изисквания
за Л….
На
второ място, след окончателното приключване на всички дейности, неоспорим бил
фактът, че СМР били извършени качествено и в срок,
видно от представените по делото приемно - предавателни протоколи, подписани от
кметовете на кметства при О.К. ***. Между „С.М.“АД и О.К., действително бил
подписан двустранен протокол, в който отново била отразена и сумата по фактура
№../17.12.2015г. за заплащане на извършената дейност
по СМР.
Във
връзка с провеждане на годишната инвентаризация на задълженията, с цел
достоверното представяне в годишния финансов отчет, двете страни потвърдили
салдата по разчетите помежду си, по двустранно съставените и подписани
протоколи - актове за установяване завършването и за заплащане на натурални
видове СМР, и фактурата била осчетоводена при двете
страни, като вземания от клиенти в счетоводството на „С.М.“ АД, и като
задължение към доставчик в счетоводството на О.К..
Принципно
фактурата като такава се осчетоводявала със сумата, която е посочена в нея.
Ищците базирали исковата си претенция само въз основа на подписан двустранен
протокол и издадена данъчна фактура, за което обаче не било налице изискуемо
вземане. Спорният по делото въпрос бил, дали О.К., сочена в качеството й на
възложител, дължи на изпълнителя сумата от 19 340.00 лв. без ДДС, по издадената
фактура за конкретно извършени СМР, като съпътстващи
дейности по проект „Подобряване на енергийната ефективност на уличното
осветление на О.К.“ по МФК.
Във
връзка с това О.К. прави възражение за нищожност на основанието за плащане,
поради което, моли съда, преди да се произнесе по отношение основателността на
претенциите на ищеца, да разгледа на първо място възражението за нищожност.
Това било така, защото само валидно възникнало и съществуващо облигационно
правоотношение по договор за строителство, респективно СМР,
може да породи съответните правни последици, изразяващи се в съществуващо
задължение за заплащане на дължимо възнаграждение по договор, за което били
приложими разпоредбите на ЗУТ.
Действително,
връчената на О.К. фактура, която регистрираните по ЗДДС търговци издават за
реализираните от тях стоки/услуги, представлявала данъчно-счетоводен документ,
с оглед установяване настъпването на данъчното събитие и възникването на
задължение за заплащане на ДДС, който сам по себе си не доказвал съществуването
на дадено правоотношение и задълженията произтичащи от него. При това,
фактурата трябвало да съдържа всички необходими елементи, като: вида на
стоката/услугата, стойността, начинът на плащане, имената на лицата, положили подписа
си като получил и предал, съответно време и място и т.н. Приложеното към
исковата молба, копие на фактура от „С.М.“ АД, било едностранно подписано от
страна на взискателя и издател на счетоводния
документ.
Неоснователен
бил и предявения иск за заплащане на законна лихва за забава върху главницата в
размер на 3 988.12 лева за периода от 18.12.2015 г., до 26.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 до окончателното изплащане на
задължението. Този иск имал акцесорен характер и,
доколкото бил неоснователен искът за главното вземане, като такъв следвало да
бъде отхвърлен и искът за лихва.
Ответната Община моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани и да ѝ присъди разноските за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че процесните СМР са извършени от ищцовото
дружество и са извършени качествено и в срок; че процесната
фактура № ../..г. за сумата от 23 208 лв. за заплащане на извършената дейност
по тези СМР е осчетоводена в счетоводството на О.К.
като задължение, а на „С. – И.“ АД, като вземане от клиент. Тези
факти се установяват и от представените писмени доказателства –заверен препис
от Договор между Министерството на икономиката и енергетиката и фирма ‚Е..“за
изпълнение на проект „… в Ю.Б.“; 1. Заверено
копие от оферта изх. № 439/..г. и вх. № 92-00-546/..г.; приемо-предавателен
протокол № 1-1 от 25.02.2015 г. за предаване на демонтирани материали от обект
О.К. - КК.; приемо-предавателен
протокол № 1-2 от 25.02.2015 г. за предаване на демонтирани материали от обект
- КК.; приемо-предавателен
протокол № 2-1 от 20.03.2015 г. за предаване на демонтирани материали от обект
О.К. - КК.; приемо-предавателен
протокол № 3-1 от 17.04.2015 г. за предаване на демонтираните материали от
подобект с. Х..Д..; приемо-предавателен протокол №
3-2 от 17.04.2015 демонтираните материали от подобект с. Х. Д…; приемо-предавателен протокол № 4-1 от 12.06.2015
демонтирани материали от подобект - с. Р…; приемо-предавателен
протокол № .. от … демонтираните материали от подобект - с. Р..; приемо-предавателен протокол № 4-2 от 05.06.2015
демонтираните материали от подобект - с. Р..; приемо-предавателен
протокол № 5-2 от 20.07.2015 г. за предаване на демонтираните материали от
подобект - с. С..; приемо-предавателен протокол № 6
от 24.08.2015 г. за предаване на демонтираните материали от подобект - с. С…; приемо-предавателен протокол № 7 от 29.10.2015 г. за
предаване на демонтираните материали от подобект - с. К..; протокол от
08.09.2015 г. за оставяне за съхранение стари осветителни тела и стара
захранваща мрежа за подобект – с. И..; протокол от 05.12.2015 г. за оставяне за
съхранение стари осветителни тела и стара захранваща мрежа за подобект – гр.
К…; протокол от 29.10.2015 г. за оставяне за съхранение стари осветителни тела
и стара захранваща мрежа за подобект – с. В. Л..; протокол от 07.07.2015 г. за оставяне за съхранение стари осветителни тела
и стара захранваща мрежа за подобект – с. К…; протокол от 07.07.2015 г. за оставяне за съхранение стари осветителни тела
и стара захранваща мрежа за подобект с. К…; протокол от 08.09.2015 г. за
оставяне за съхранение стари осветителни тела и стара захранваща мрежа за
подобект с. И.; протокол
за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи от 14.09.2015 г.; протокол за установяване завършването и
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от 26.11.2015 г.;
двустранен протокол № 1 от ..г. за заплащане на извършения демонтаж на
проводник за улично осветление на територията на О.К. като съпътстващи дейности
по проект „Подобряване на енергийната ефективност на уличното осветление на
О.К.“ по МФ К..; фактура № ../..г.; молба с изх. № 91-00-38 от 29.01.2016 г. за
потвърждение на салдата по разчетите между О.К. и „С.И...към 31.12.2015 г.;
покана от 18.08.2016 г. до О.К. за плащане на дължимата сума по фактура №
../..г.; покана от 25.10.2016 г. до О.К. за плащане на дължимата сума по
фактура № ../..г.; уведомление от 21.12.2016 г. от „С.И...до О.К.; молби с изх.
№ 92-00-24 от 25.01.2017 г. за потвърждение на салдата по разчетите между О.К.
и „С.И...към 31.12.2016 г.; покана от 30.01.2017 г. до О.К. за плащане на
дължимата сума по фактура № ../..г.; покана от 20.04.2017 г. до О.К. за плащане
на дължимата сума по фактура № ../..г.
Между страните не е спорно също, че О.К. не е
заплатила сумата по фактура № ../..г., независимо от отправените писмени
покани.
От приложеното ч. гр. д. №1670/2017 г. по описа на РС
Карлово се установява, че по заявление на кредитора „С.И...е била издадена
заповед №… г., с която е било разпоредено на длъжника О.К. да му заплати
следните суми: сумата от 23 208 лв. (двадесет и три хиляди двеста и осем) –
главница, дължима по договор за изработка с предмет демонтаж на стара
захранваща мрежа на територията на О.К. относно обект: „Реконструкция на улично
осветление на територията на О.К.“, за което е издадена фактура № ../..г.;
сумата от 3 988.11 лв. (три хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и
единадесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва за периода от 18.12.2015 г. до 26.08.2017 г.; законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 по пощата – 01.09.2017 г., до окончателното
плащане; сумата от 544.00 лв. (петстотин
четиридесет и четири лева), представляваща внесена държавна такса в заповедното
производство; сумата от 1080.00 лв. (хиляда и осемдесет лева), представляваща
реализирано адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
Спорният между страните и релевантен за изхода на
делото въпрос е дали между „С.И...и О.К. е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за СМР, който да
представлява годно основание за заплащане на сумата по фактура № ../..г.. Ответникът прави възражение за
недействителност на договора за СМР, а оттук и за
нищожност на основанието за плащане, тъй като бил сключен в нарушение на
императивната норма на чл.160 от ЗУТ, според която отношенията между
възложителя и изпълнителя в строителството се уговарят с писмени договори.
Съдът намира тези възражения за неоснователни, като приема, че писмената форма
не е условие за неговата действителност, а само за доказването му, а преценката
за конкретните СМР не е обвързана с изискването за
спазване на писмена форма по чл. 160 ал. 2 ЗУТ.
Страни по договора за изработка уреден в чл. 258 и сл.
от ЗЗД са възложителят и изпълнителят. Възложителят е лицето, което възлага на
изпълнителя да изработи нещо съгласно поръчката, срещу което има правото и
задължението да получи и приеме изработеното и дължи да заплати уговореното
възнаграждение. Изпълнителят е лицето, което приема да извърши възложената
работа, дължи изпълнението на поръчания трудов резултат и предаването му, срещу
което има право да получи уговореното възнаграждение. Предвид предмета на
спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 е било до докаже три главни обстоятелства: 1) наличието
на сключен между страните договор за изработка, с който му е възложено
извършването на спорните СМР за определена уговорена
цена, 2) фактическото изпълнение на същите СМР, и 3)
приемане на изработеното от ответника.
Договорът за извършване на СМР
е разновидност на договора за изработка. В правната доктрина и в съдебната
практика /решение № 72 от 28.04.2015г. на ВКС, по
т.д. № 2628/2013г., II ТО, решение № 97 от 03.07.2013
г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г. II ТО и фр.,/няма
спор, че този договор е неформален и консенсуален,
като се счита сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще
заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен
елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху
съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде
определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – с покана. Писмената форма не е
условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
Поради това съгласието за сключване на договор за СМР
не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя
относно подлежащите на извършване СМР и
възнаграждението на възложителя.
Не съществува пречка условията на договора да бъдат
предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено предложение до
възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното
предложение от възложителя. Приемането може да бъде направено изрично с
адресиране на нарочно устно или писмено волеизявление до изпълнителя, че
възложителят е съгласен напълно с предложените за изпълнение СМР и с тяхната цена. В тази хипотеза, по аргумент от чл.
14, ал. 1 ЗЗД, договорът ще се смята за сключен в момента, в който
волеизявлението на възложителя достигне у предложителя. Възможно е приемането
да се осъществи и с конклудентни действия на
възложителя като например изпращане на покана за започване на изпълнението,
определяне на срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на
техническа документация, необходима за извършване на работите, предварително
заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя.
За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и
да формират съгласие за сключване на договора, конклудентните
действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на
възложителя да се обвърже с договор за СМР при
предложените в офертата на изпълнителя условия. За целта офертата трябва да
съдържа достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи, които
изпълнителят предлага да изпълни, и на размера на възнаграждението, което иска
да получи за извършването им. В случая офертата на ищцовото
дружество съдържа всички тези елементи, а подписаните приемо-предавателни
протоколи от представители на О.К. по своята същност представляват конклудентни действия, с които тя е приета и е изразено
съгласието на ответната Община с извършените СМР.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира,
че е налице признание от страна на ответника за вземането по процесната фактура. В константната практика на ВКС (решение
№ 211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г.,
II ТО, решение № 109/07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г., II ТО, решение № 92/07.09.2011г.
по т.д. № 478/2010г., II ТО, решение № 30/08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г., I
ТО, решение № 118/05.07.2011г. по т.д. № 491/2010г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014г.
по т.д. № 1598/2013г. на II Т и др.) е прието, че
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от ответното дружество, представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече, според
приетото в решение № 42/2010г. по т.д. № 539/2009г. на II ТО, решение № 92/2011г.
по т.д. № 478/2010г. на II ТО и решение № 47/2013г. по т.д. № 137/2012г. на II
ТО, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е
останала неподписана за „получател” от купувача по договора за търговска
продажба или от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е
счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит.
В разглеждания случай по делото е представена
едностранно съставена фактура № ../..г. обективираща
задължение на ответника за заплащане на сумата от 19 340 лв. без ДДС или 23 208
лв. с ДДС. Действията по отразяване на фактурата в счетоводството на ответната
Община – факт който е приет за безспорен, представлява недвусмислено признание
на задължението и доказва неговото съществуване.
Такъв факт представляват и приложените молби с изх. № 91-00-38 от
29.01.2016 г. и с изх. № 92-00-24 от 25.01.2017 г. за потвърждение на салдата
по разчетите между О.К. и „С.И...съответно към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016
г.. Същите са подписани от К. на О.К. и от Началника на отдел „С…“ и с тях
признава задължението по процесната фактура в размер
на 23 208 лв. с ДДС – толкова, колкото е размерът на главницата по предявения
иск. Съгласно
изискванията на чл.22 от Закона за счетоводството се извършва инвентаризация на
наличните активи в края на всеки отчетен период с цел достоверното им
представяне в годишния финансов отчет. Резултатите от инвентаризацията се
отразяват в различни документи. За целите на този процес ответната Община е
посочила в представените писма, че има задължение към дружеството-ищец за
сумата по фактура № ../..г.. Писмата не съдържат информация въз основа на
кои/какви договори отношения е издадена фактурата, но с оглед на това изявление
и характера на инвентаризацията като счетоводен процес, може да се приеме, че е
налице извънсъдебно признание на вземане на ищеца, произтичащо от процесната фактура.
По изложените съображения се налага извод, че
предявената претенция по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е основателна за претендираната
сума от 23 208 лева. Ответникът нито твърди, нито доказва да е изпълнил
задължението си за заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение,
поради което следва да бъде ангажирана договорната му отговорност за реално
изпълнение.
С оглед изхода на делото по иска с предмет главното
парично задължение, основателна е и претенцията за заплащане на акцесорното вземане за обезщетение за забавено изпълнение
по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението за заплащане на
възнаграждение възниква с приемането на работата /чл. 266, ал. 1 от ЗЗД/. В случая то е станало с изричен
писмен акт – двустранен протокол от ..г. , подписан от страните за „заплащане
на извършения демонтаж на проводник за улично осветление на територията на О.К.
като съпътстващи дейности по проект „Подобряване на енергийната ефективност на
уличното осветление на О.К.“ по МФ К…, съгласно оферта с изх. № 160/03.06.2015
г., повторена оферта с изх. № 439/..г. с peг. Индекс
от О.К. 92-00- 546/..г.. Ето защо ответникът е изпаднал в забава от следващия
ден – 18.12.2015 г., като размерът на претендираната
лихва за забава до 26.08.2017 г. възлиза на сумата от общо 3992.01 лева.
Доколкото исковата претенция е за сума по-ниска от тази, съдът следва да я
уважи до претендирания размер от 3988.12 лева
С оглед изложеното предявените искове се явяват изцяло
основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
Мотивиран от горното и на основание чл.266, ал.1,
изр.1 от ЗЗД, вр. с
чл. 258 от ЗЗД, вр. с, вр.
с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на
чл.422 от от „С.И. ЕИК., със седалище и
адрес на управление:*** със законен представител Г. Е.Г., чрез пълномощника
адв. А. В.,***, тел. …, че О.. К.., БУЛСТАТ: …, със седалище и адрес
на управление:***, представлявана от кмета И.С.К..., дължи на
„С.-И…“ АД:
- сумата от 23 208 лв. (двадесет и три хиляди
двеста и осем лева) – главница, дължима по договор за изработка с предмет демонтаж
на стара захранваща мрежа на територията на община К.. относно обект:
„Реконструкция на улично осветление на територията на община К..“, за което е
издадена фактура № ../..г.;
- сумата от 3 988.11 лв. (три хиляди
деветстотин осемдесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от
18.12.2015 г. до 26.08.2017 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 по пощата –
01.09.2017 г., до окончателното плащане;
- сумата от 544.00 лв. (петстотин четиридесет и четири лева),
представляваща внесена държавна такса в заповедното производство;
- сумата от 1080.00 лв. (хиляда и осемдесет лева),
представляваща реализирано адвокатско възнаграждение в заповедното
производство,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от по ч. гр. д. №
1343/2017 г. по описа на Районен съд – Карлово за 2017 година.
ОСЪЖДА О.. К…, БУЛСТАТ: …, със седалище и адрес
на управление:***, представлявана от кмета И.С.К... да
заплати на „С.И. ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** със законен
представител Г.. Е.. Г.., чрез пълномощника адв. А..В…,***, тел. ...сумата от
общо 4 267.92 лв. (четири хиляди двеста шестдесет и седем лева и деветдесет и
две стотинки), представляваща разноски по делото, от които:
1624.00 лева в заповедното производство и 2643.92 лева в исковото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.