Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 09.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІI
- "В" състав, в публичното заседание на трети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като взе предвид докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 6153 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 517006 от 26.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 15967/2018 г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в, е отхвърлен
предявеният от Н.И.А. срещу „ЕОС М.“ ЕООД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 2 797,82 лв. – главница по договор за банков
кредит от 20.04.2005 г. и сумата от 5,44 лв. – лихви върху главницата, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 11.03.2010 г. въз основа на заповед за
изпълнение по гр. д. № 8711/2010 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав.
Срещу
горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Н.И.А., чрез адв. Н.И.. В жалбата се поддържа, че решението
е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон. Погрешно било
възприето от първоинстанционния съд, че Н.А. била уведомена за извършеното
прехвърляне на дълга към новия кредитор с подадения писмен отговор на исковата
молба, който бил получен от ищеца в хода на процеса. Цитираните от СРС решения
на ВКС не били приложими в настоящия случай, тъй като в тях било посочено, че
при подадена искова молба от страна на новия кредитор – цесионер, ако не е бил
уведомен длъжникът за цесията преди делото, бил допустимо същият да бъде
уведомен за нея с връчването му на исковата молба. Тези решения не касаели
връчването да става с отговора на исковата молба, изхождаща от самия длъжник,
който инициирал исково производство с цел да се защити от незаконосъобразни
изпълнителни действия спрямо него. По делото не били представени доказателства
от страна на ответника, че Н.А. е била уведомена за извършената цесия според
действащото законодателство, преди депозираната от нея искова молба. Единствено
с искова молба, изхождаща от взискател – кредитор срещу длъжник, било допустимо
да се уведоми последния за извършени прехвърляния на дългове. В изпълнителното
делот при ЧСИ М.Б., преди образуването на исковото производство пред СРС, не се
установявало приложено уведомление, адресирано до Н.А. за извършеното
прехвърляне на вземането, което да е било достигнало до същата според правилата
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предвид гореизложеното моли въззивния съд да отмени
решението на СРС и да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете
инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „ЕОС М.“ ЕООД, чрез юрк.
Кантарска, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, като
счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли да бъде
потвърдено. Не релевира доказателствени искания. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че уведомлението
за цесията било получено от ищцата в хода на производството по делото, тъй като
до същата бил изпратен препис от отговора на исковата молба, ведно с прилжено
към него уведомление от 31.05.2018 г., в което бил посочен процесният договор
за кредит № 23 976 от приложение № 1 към договора за цесия, вземанията по който
били предмет на принудително изпъленние по изпълнително дело № 1755/2010 г. по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ. С оглед на изложеното съдът се e позовал на практика на ВКС,
обективирана в няколко посочени решения, като приел, че длъжникът по едно
цедирано вземане се счита за надлежно уведомен за цесията, когато в хода на
съдебното производство при размяната на книжа по реда на ГПК получи уведомление
за цесия от цедента или от цесионера.
По
отношение на фактическата обстановка:
Безспорно
е между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че по молба
на „Обединена Българска Банка“ АД и въз основа на изпълнителен лист от
11.03.2010 г. по гр. д. № 8711/2010 г. по описа на СРС, ГО,
63 състав, било образувано изп. дело № 20108380401755/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838, с район на действие СГС, с взискател „Обединена Българска Банка“ АД
и длъжник Н.И.А..
На
10.04.2010 г. била изпратена и получена от длъжника Н.А. покана за доброволно
изпълнение, в която бил посочен общият размер на задължението по посоченото
изпълнително дело.
На
31.01.2018 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между
„Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД, по силата на който банката
прехвърлила на ответника-въззиваем в настоящото производство множество вземания,
сред които и вземането по процесния изпълнителен лист по процесното
изпълнително дело № 20108380401755/2010 г. – видно от позиция № 23976 от
приложение № 1 /л. 42 от делото на СРС/, неразделна част от договора. В
приложение № 1 към договора за цесия били посочени още: датата на договора за
кредит от 2005 г., остатъчните неиздължени суми по изпълнителния лист – 2 797,82
лв. – главница и номерът на изпълнителното дело по описа на ЧСИ.
На
09.02.2018 г. била подадена молба от "ЕОС М.“ ЕООД до ЧСИ М.Б., с която ответното
дружество поискало на основание чл. 429, ал. 1 ГПК да бъде конституирано като
взискател по процесното изпълнително дело 20108380401755/2010 г. Към молбата
било приложено и пълномощно от цедента в полза на цесионера /л.38-39 от делото
на СРС/, с което последният бил упълномощен да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3
от ЗЗД длъжниците за осъщественото прехвърляне на вземанията. Безспорно е между
страните по делото, че искането на "ЕОС М.“ ЕООД е било удовлетворено и
посоченото дружество е било конституирано като взискател по процесното
изпълнително дело.
Несъмнено
е по делото, че в хода на производството пред СРС и по – конкретно с отговора
на исковата молба, ответникът "ЕОС М.“ ЕООД, в качеството му на
пълномощник на „Обединена Българска Банка“ АД, приложил уведомление от
31.05.2018 г., адресирано до ищеца-длъжник Н.И.А., с което уведомил последната
за извършената цесия от 31.01.2018 г. Безспорно е по делото, че препис от
отговора на исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ищеца Н.И.А..
По
отношение на правните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата
е необходимо да се добави и следното:
Обстоятелството,
че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето
лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно
изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е
прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да
бъде извършено от стария кредитор /цедента / - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.
1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията - това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Получаването от длъжника на
уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
/виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137
от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156
от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/.
Основният
спорен въпрос в
настоящото съдебно производство се съсредоточава по отношение на
обстоятелството дали уведомяването за цесията може да бъде
извършено с отговора на исковата молба.
Въззивният
съд изцяло споделя доводите на районния съд за надлежно съобщаване на цесията,
като съображенията за това са следните. По делото пред СРС
е представено пълномощно от „Обединена Българска Банка“ АД, с което дружеството
е упълномощило "ЕОС М." ЕООД да уведомява, съгласно разпоредбата на
чл. 99, предл. 3 ЗЗД, всички длъжници за сключения на 31.01.2018 г. договор за
прехвърляне на парични вземания между „Обединена Българска Банка“ АД и "ЕОС
М." ЕООД, по силата на който, вземанията на банката към конкретните
длъжници били прехвърлени на въззиваемото дружество в настоящото производство.
Със същото пълномощно „Обединена Българска Банка“ АД е упълномощила "ЕОС М."
ЕООД да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед
надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на същия договор.
По
делото е представено и потвърждение за извършената цесия на парични вземания на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което „Обединена Българска Банка“ АД е потвърдила
прехвърлянето на "ЕОС М." ЕООД на вземанията, посочени в приложение №
1 към процесния договор за цесия от 31.01.2018 г.
Необосновано
е възражението на жалбоподателя, че единствено с искова молба, изхождаща от
взискател – кредитор срещу длъжник, било допустимо да се уведоми последния за
извършени прехвърляния на вземания. Въззивният съд
намира, че длъжникът следва да се смята за уведомен и с връчването на
уведомлението заедно с отговора на исковата молба. Ирелевантно е
обстоятелството дали длъжникът е бил уведомен с исковата молба или с отговора
на исковата молба. Това е така, тъй като получаването от длъжника на
уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /така
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение
№ 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и Решение
№ 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., T. К., ІІ T. О. на ВКС/.
Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че ищецът-длъжник Н.И.А. е била надлежно
уведомена за извършената цесия, поради което и предвид липсата на други доводи
за недължимост, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Не
следва да бъдат обсъждани възраженията на жалбоподателя-ищец Н.И.А., че не била
уведомена от първия кредитор за обстоятелството, че е счел дължимата сума за
предсрочно изискуема и че ще предприеме действия по събирането й, както и че ще
я прехвръли на трети лица, тъй като са направени за първи път във въззивната
жалба и се явяват преклудирани /арг. чл. 133 ГПК и чл. 147, т. 1 ГПК/.
Поради
съвпадение на правните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора, право на разноски в настоящото производство има единствено
въззиваемата страна "ЕОС М." ЕООД, която е направила изрично искане в
тази насока за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Въпреки липсата на възражение по размера от противната страна, съдът намира, че
следва да определи такова в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ,
предвид липсата на правна и фактическа сложност на спора пред въззивния съд.
Възнаграждението по чл. 78, ал. 8 от ГПК се определя от съда и не зависи от
посочения от страната размер, при което наличието или липсата на възражение то
противната страна не е пречка съда да определи размер в рамките на посочения в
чл. 25 от НЗПП.
С
оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 517006 от 26.10.2018 г., постановено по гр. д. № 15967/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 151 с-в.
ОСЪЖДА
Н.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на "ЕОС М." ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3
и 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.