Решение по дело №65017/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11715
Дата: 25 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20211110165017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11715
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20211110165017 по описа за 2021 година
Решение

№ …. от ……
град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , 142-ри гр. състав, в публично съдебно заседание на
28.04.2022 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ НИКОЛОВА

при секретаря Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 65017 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от *** — изпълнителни директори, против ***, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, искове с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Ищецът твърди, че в срока на застраховката, сключена между ищеца с предмет застрахован
при него автомобил „Шкода“ - на 24.01.2020г. около 15:15 часа в гр. Велико Търново е
настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на застрахования автомобил, за което
е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 24.01.2020г., от който е видно, че
л.а. марка „Ситроен“ модел „Ксара” с рег. № ***, управляван от Ралица Въжарова -
застрахован ори ответника, по време на движение по *** при предприемане на маневра за
преминаване в сьседна дясна лента не пропуска движещият се в нея застрахован автомобил
„Шкода“ и го удря в предна лява част. Като последица от реализираното ПТП на
застрахования при ищеца автомобил са нанесени щети, за което събитие ищецът е образувал
щета № 0300-20-777-501086 по застраховка „Каско“ на МПС, във връзка с обезщетяване на
вредите върху автомобила, възлизащи в общ размер на 3 070,28 лева, за която сума е
издадена фактура № **********/10.03.2020г. Претендират се и 15 лева, представляващи
ликвидационни разходи. Ищецът твърди виновният за настъпването на ПТП водач да има
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ***,
обективирана в застрахователна полица № BG/30/11003498802, издадена за л.а. марка
„Ситроен“, модел „Ксара”, с рег. № ***.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
механизма на ПТП и вината на водача на застрахованото при него МПС, участник в
произшествието. При условията на евентуалност оспорва размера на заявеното вземане като
завишен. Не оспорва да е платил по щетата. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на предявения иск по чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, че е
налице договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило
застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването
на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката
причинна връзка между него и настъпилите вреди), както и наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
увреждащото МПС и ответника.
В тежест на ответника е да докаже плащане на предявеното вземане, както и наведените от
него възражения.
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване са отделени следните
обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика
на увредената вещ; плащане на застрахователно обезщетение от ищеца към собственика на
увредената вещ. Като тези обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
застрахователна полица № 19 – 0300/412/5000542 с период на действие от 00.00 ч. на
11.02.2019г. до 24:00 ч. на 10.02.2020г., фактура № ********** от 10.03.2020г. и преводно
нареждане от 07.10.2021г. в полза на *** за сумата в размер на 3 070,28 лв.
Спорни по делото остават въпросите за механизма на ПТП, вината на застрахования при
2
ответника водач на МПС, причинно - следствената връзка и размерът на вредите.
Не се спори между страните, че е налице валидно застрахователно правоотношение между
ответника и собственика на л.а. „Ситроен Ксара”, с рег. № *** по силата на застрахователна
полица № BG/30/11003498802 с действие, включително и към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по САТЕ, както и от
писмените доказателства, приети в производството се установява механизма на процесното
ПТП, а именно, че поради непропускане от водача на л.а. „Ситроен Ксара” на движещия се в
дясна лента л.а. „Шкода Рапид“, реализира ПТП, като със странична дясна част го удря в
предна лява част, като нанесените вреди по л.а. „Шкода Рапид“ са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Като това се подкрепя и от представения по делото двустратен
констативен протокол за ПТП от 24.01.2020г. От експертизата се установява също, че
стойността за възстановяване, определена по пазарни цени, към датата на застрахователното
събитие е в размер на 3 070,28 лв. Вещото лице дава заключение, че към датата на ПТП л.а.
„Шкода Рапид“ е бил на около една година след пускане в експлоатация, като за МПС до
три години след пускане в експлоатация и при гаранционни условия, нанесените щети
следва да бъдат възстановени във фирмени автосервизи, като на пазара няма предлагане на
необходимите части за подмяна от вносители на алтернативни части.
Съдът, при условията на чл. 202 от ГПК, приема заключението като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено от вещото лице, разполагащо с нужните специални
познания и опит.
Вината на водача на лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № *** се предполага на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства,
оборващи презумпцията.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ
се явява основателен в неговата цялост и ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 3 070,28 лв., представляваща обезщетение за нанесените на л.а.
„Шкода Рапид“, с рег. № *** имуществени вреди вследствие на реализирано на 24.01.2020г.
ПТП, като на ищеца следва да се присъдят и обичайните разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15 лв.
За основателност на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се установи
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг по регресното
вземане на основание чл. 411от КЗ.
Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (в този случай
3
моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат).
Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Правната норма, регламентирана в чл.412, ал.3 КЗ, урежда срок от 30 дни от представянето
на всички доказателства за установяване на основанието и размера на вредата, в рамките на
който застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение по
предявената регресна претенция. По делото няма данни кога е получена регресната покана
от ответното дружество, но с писмо от 05.05.2020г. ответникът е отказал плащане по
претенцията. Ето защо съдът счита, че и от тази дата същият е изпаднал в забава. За периода
от 05.05.2020 г. до 14.11.2021 г. ответникът дължи на ищеца лихва за забава в размер на
477,64 лв. (изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК).
С оглед на гореизложеното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
в неговата цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
единствено ищецът, като същият претендира такива в размер на 172,81 лв. за държавна
такса, 280 лв. за депозит за вещо лице и 574,03 лв. за адвокатско възнаграждение. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1026,84 лв.,
представляваща разноски по делото.
По изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411
КЗ да заплати на от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от *** — изпълнителни директори, сумата в размер на 3 085,28 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесените на л.а. „Шкода Рапид“, с рег. №
*** имуществени вреди вследствие на реализирано на 24.01.2020г. пътно-транспортно
произшествие и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със
законната лихва от 15.11.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на ***, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** — изпълнителни
директори, сумата в размер на 477,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 05.05.2020 г. до 14.11.2021г.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411
КЗ да заплати на от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от *** — изпълнителни директори, сумата в размер на 1026,84 лв.,
представляваща разноски по делото.

4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.





Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5