№ 704
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110212238 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ВЛ. ИЛК. П. срещу Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
3848132, издаден от СДВР за това, че на 02.08.2020г. в 18:18 часа в гр. София, бул. „Цар
Борис III“, след бензиностанция „Газпром“, с посока на движение от с. Владая към ул.
„Княжевска“, при ограничение на скоростта от 40 км/ч., въведено с пътен знак В-26 за
населено място, лек автомобил „Мицубиши Пажеро 3.2. ДИД” с рег. № ******* се движил
със скорост от 75 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на ВЛ. ИЛК. П. е наложена „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен. Жалбоподателят се
позовава на чл.34, ал.1 от ЗАНН и счита, че не е следвало Електронният фиш да се издава и
връчва след тримесечния, респ. едногодишния срок от извършване на нарушението. Изтъква
се, че при връчването на Електронния фиш не бил предоставен на жалбоподателя
снимковият материал. Претендира се нарушение и заради това, че в Електронния фиш не
бил отразен толеранса от 3 км/час в полза на водача. Твърди се, че не било отразено и
мястото, на което е установено извършването на нарушението. Записаното в Електронния
1
фиш място било общо, неясно и неконкретизирано. Според жалбоподателя в Електронния
фиш не било посочено в какъв срок и пред кого може да се обжалва Електронният фиш,
поради което се претендира за нарушено право на защита на жалбоподателя. Като
недостатък на Електронния фиш в жалбата се посочва и това, че в него не е посочена датата,
на която той е издаден. С тези аргументи се иска СРС да отмени обжалвания Електронен
фиш.
С писмо с вх. № 45256 от 25.08.2021г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП
– СДВР се прави още позоваване и на §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че нарушението е
установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип „СПУКС” №
11743FO като техническото средство е преминало последваща метрологична проверка.
Твърди се, че Електронен фиш Серия К № 3848132 е издаден на 04.08.2020г. Отбелязва се,
че системата за контрол на скоростта е с вградено разпознаване на номера на превозното
средство и за всяко нарушение автоматизираното техническо средство или система /АТСС/
прави пет снимки, които дават възможност да се проследи траекторията на МПС-то. На
снимката също така има данни и за измерената скорост, както и за дистанцията до
автомобила. С оглед на тези аргументи се посочва, че нарушението, нарушителят и неговата
вина са доказани по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че при издаването на
Електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Поради това се иска СРС да потвърди
издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
В съдебно заседание на 25.01.2022г. ВЛ. ИЛК. П., редовно призован с призовка,
получена на 18.11.2021 г., не се явява и не взема становище по спора.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР не изпраща свой представител пред СРС и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „Мицубиши Пажеро 3.2. ДИД” с рег. № ******* е собственост на
„ЕКСПРЕС КОЛЕКТ“ ЕООД и се ползва от ВЛ. ИЛК. П..
На 02.08.2020г. в 18:18 часа в гр. София, бул. „Цар Борис III“, след бензиностанция
2
„Газпром, с посока на движение от с. Владая към ул. „Княжевска“, скоростта на движение
на лек автомобил „Мицубиши Пажеро 3.2. ДИД” с рег. № ******* била поне 75 км/час при
ограничение на скоростта за населено място, въведена с пътен знак В-26 : 40 км/час.
Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.
и за тази система за контрол на скоростта на МПС има издадено Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От 16.09.2019г. до
17.09.2019г. тази система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка, за която е
издаден Протокол от проверка № 50-С-ИСИС от 30.09.2019г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-36786 от 03.08.2020г. за времето от 18.00 часа до 20.00 часа на
02.08.2020г. АТСС вид „СПУКС” № 11743FO (преминало метрологична проверка, за която е
издаден Протокол № 50-С-ИСИС от 30.09.2019г. с годност за експлоатация до 30.09.2020г.) е
било позиционирано в служебно МПС с рег. № СА 6419 ММ в гр. София, бул. „Цар Борис
III“ - след бензиностанция „Газпром“, за да контролира скоростта на движение на МПС-та,
движещи се по посока отдалечаване от техническото устройство.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 3848132, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя ВЛ. ИЛК. П. е наложена „глоба“ в
размер на 400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В Електронния фиш е посочено, че разрешената скорост на движение е 40 км/час,
установената скорост на движение е 75 км/час, а превишаването на разрешената скорост е с
35 км/час.
Този Електронен фиш е получен от ВЛ. ИЛК. П. на 29.07.2021г. и е обжалван с
жалба, подадена на 12.08.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: плик от жалба; снимков
материал (лист 10, 11 и 17 от делото); справка за собствеността на лек автомобил
„Мицубиши Пажеро 3.2. ДИД” с рег. № *******; Заповед на Министъра на вътрешните
работи № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р – 36786 от 03.08.2020г.; справка от информационната
система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 3848132 (лист 18 от делото);
Ежедневна форма на отчет за 02.08.2020г.; писмо от Български институт по метрология с вх.
№ 75521 от 25.10.2021г. с приложени копия на Протокол от проверка № 50-С-ИСИС от
3
30.09.2019г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с
приложения), Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 77205 от 27.10.2021г. с
приложена снимка (лист 52 от делото); писмо от „Български пощи“ ЕАД с вх. № 81064 от
03.11.2021г. с приложен системен бон и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. №
83444 от 08.11.2021г. с приложена схема (лист 61 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са относими, информативни,
непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От писмо от Български институт по метрология с вх. № 75521 от 25.10.2021г. и
приложените към него Протокол от проверка № 50-С-ИСИС от 30.09.2019г., Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с приложения), Допълнение №
18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и
Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, както и от Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р – 36786 от 03.08.2020г., и Ежедневна форма на отчет за 02.08.2020г.
се установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е метрологична
проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да
посочи, че доколкото от Протокола на л.16 от делото се вижда, че за въпросното техническо
средство е издаден Протокол от проверка № 50-С-ИСИС от 30.09.2019г., то следва, че
посоченото в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-36786 от 03.08.2020г. автоматизирано техническо средство/система «СПУКС»
№ 11743FО е преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, за която са били издадени цитираните по-горе
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Допълненията към него.
Същевременно посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-36786 от 03.08.2020г. техническо средство (АТСС
«СПУКС» № 11743FО) фигурира и в снимковия материал на лист 10 от делото. Това
означава, че именно това техническо средство е било използвано при заснемането на
процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било
установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната
уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
Настоящият съдебен състав кредитира Ежедневната форма на отчет за 02.08.2020г. и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-36786 от 03.08.2020г., тъй като това са годни, информативни, относими, обективно и
достоверни писмени доказателства. От съвкупната им преценка се установява мястото,
времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от позиционираното в служебен
4
автомобил АТСС, както и ограничението на скоростта за съответното място.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 16 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-36786 от 03.08.2020г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
02.08.2020г., датата на регистриране на документа под № 4332р-36786 : 03.08.2020г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили и проверили въпросния
Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-36786 от 03.08.2020г. са посочени общият брой на констатираните нарушения,
вида и номер на ползваното техническо средство, както и това, че е преминало
метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 50-С-ИСИС от 30.09.2019г. с
годност за експлоатация до 30.09.2020г. Коментираният тук Протокол е придружен със
снимка на уреда и на знак В-26 (видно от лист 17 от делото). Поради изложеното по-горе
СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или
система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав счита, че Ежедневната форма на отчет от 02.08.2020г.
изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система. Въз основа на тези две писмени доказателства се
установява, че от 18.00 часа до 20.00 часа на 02.08.2020г. (което включва и процесния час :
18:18 часа) техническо средство «СПУКС» № 11743FО е било позиционирано в град София,
бул. „Цар Борис III“ след бензиностанция „Газпром“, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се от с. Владая към ул. „Княжевска“ при ограничение на
скоростта 40 км/час за населено място, въведено с пътен знак В-26. За наличието на
ограничение на скоростта 40 км/час данни се съдържат и в приложения по делото снимков
материал, както и в писмото от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 83444 от
08.11.2021г. и приложената към него схема на лист 61 от делото, както и в писмото от ОПП
– СДВР с вх. № 77205/27.10.2021г.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 10 от делото се установява регистрационният номер на
автомобила, който е разпознат от системата; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението и конкретно измерената скорост на движение на отдалечаващото се от АТСС
превозно средство. Този снимков материал представлява веществено доказателствено
5
средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като
годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го кредитира.
Доколкото в номера на снимката е цитирано техническо средство с № 11743F0, съдът
приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-36786/03.08.2020г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист
10 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 4332р-36786/03.08.2020г. има припокриване и касателно мястото, датата, часовия
диапазон и ограничението на скоростта, поради което за съда не възниква съмнение, че
снимката на лист 10 от делото е направена именно с техническото средство, описано в
кредитираните по-горе писмени доказателства.
Съдът се доверява изцяло и на писмото от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. №
83444 от 08.11.2021г. и приложената към него схема на лист 61 от делото, както и на
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 77205 от 27.10.2021г. с приложената към него снимка на
пътния знак, тъй като тези писмени доказателства са информативни, достоверни,
непредубедени и еднопосочни. От тях се установява, че на процесното място към
02.08.2020г. е имало ограничение на скоростта от 40 км/час, въведено с пътен знак В-26.
Освен от схемата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и снимката на пътния знак В-26,
ограничението на скоростта на процесното място към датата на деянието се установява и от
Ежедневната форма за отчет, Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-36786 от 03.08.2020г. и снимката на лист 10 от делото.
Същевременно не са налице доказателства, които да опровергават този извод, че на
процесната дата и място ограничението на скоростта е било 40 км/час, въведено с пътен знак
В-26.
Приложените по делото справка за собствеността на лек автомобил „Мицубиши
Пажеро 3.2. ДИД” с рег. № ******* (на лист 12 от делото) и справка от информационната
система на КАТ за Електронен фиш Серия К № 3848132 (на лист 18 от делото) са издадени
от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че ползвател на заснетото
МПС с рег. № ******* е жалбоподателят ВЛ. ИЛК. П., респ. че обжалваният Електронен
фиш е съставен на 04.08.2020г. и е връчен на 29.07.2021г.
Съдът дава вяра на датата на пощенското клеймо върху плика, приложен на лист 9 от
делото, както и на писмото от „Български пощи“ ЕАД с вх. № 81064 от 03.11.2021г. с
приложен системен бон (на лист 56-57 от делото). Тези писмени доказателства са обективни,
достоверни и еднопосочни. Поради това СРС ги кредитира и приема, че жалбата е подадена
по пощата на 12.08.2021г. От тук, доколкото Електронният фиш се установи, че е бил
връчен на 29.07.2021г., следва изводът, че подадената на 12.08.2021г. жалба е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
6
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът счита, че писмо от Столична община с вх. № 75400 от 25.10.2021г. и писмо от
Главна дирекция „Национална полиция“ с вх. № 79458 от 01.11.2021г., доколкото не носят
информация от значение за делото, не следва да се подлагат на анализ.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса и схемата,
приложена към жалбата (на лист 8 от делото), тъй като не е ясно кой и кога я е създал, както
и дали документът и достоверен.
На следващо место - съдът не подложи на анализ и приложения на лист 14 от делото
Протокол от проверка № 61-С-ИСИС от 28.09.2020г., тъй като този документ датира след
процесната дата (02.08.2020г.) и поради това се явява неотносим към предмета на доказване
по настоящото дело.
С оглед посочените в писмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ дела в СРС –
неотносими към настоящия правен спор се оказват и документите, приложени на лист 62-82
от делото, тъй като те касаят други производства пред районния съд.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
този съдебен състав достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
7
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и лицето, на което е регистрирано МПС-то. Дали посочената в
Електронния фиш скорост е действително измерената, дали е приспадната допустимата
грешка на техническото средство при измерване на скоростта в полза на нарушителя и дали
следва да се ангажира административната отговорност на П. са въпроси по същество.
Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то и тя е над
разрешените 40 км/ч., както и защото е посочено лицето, чиято отговорност се ангажира с
въпросния Електронен фиш, съдът не счита, че има допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с липсата на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш.
В него е описано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба
/в размер на 400 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати.
Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки. От гореизложеното следва, че в съответствие с
изискванията на ЗДвП е издаден процесният Електронен фиш. Съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито
счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП. Мястото е в достатъчна степен изяснено и като улица, и като обект на нея,
след който е бил заснет автомобилът, и като посока на движение на МПС-то. В ЗДвП няма
изискване с връчването на Електронния фиш да трябва да се предостави на нарушителя и
снимковият материал. Поради това този довод от жалбата се явява неоснователен. Сред
реквизитите на Електронния фиш не е толерансът от 3 км/час в полза на водача, макар, че в
случая от доказателствата по делото ще стане ясно по-долу, че той е отчетен. Вярно е, че в
Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кого може да се обжалва този акт, но
доколкото незнанието на закона не извинява никого – не може да се възприеме тезата на
жалбоподателя за нарушено право на защита. Видно от жалбата на П. - тя е правилно
адресирана и подадена в срок, т.е. правата на жалбоподателя не са накърнени реално.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
8
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш или датата на издаване на този документ, което има и своето логично
обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат
специалните правила на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от
СДВР и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се
спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на
която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за
територията на град София това е СДВР.
Вярно е, че от датата на нарушението 02.08.2020г. до датата на връчване на
Електронния фиш 29.07.2021г. е изминала почти година. За разлика от АУАН и НП, при
издаването на Електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след изтичането на
който да не може да се издава, респ. връчва Електронен фиш. Нормата на чл.34 от ЗАНН тук
не важи, нито има друга аналогична разпоредба в законодателството, която да се отнася до
Електронния фиш. Поради това изтеклият период от време от извършване на деянието до
връчването на Електронния фиш не може да бъде основание съдът да приеме, че е допуснато
съществено процесуално нарушение. Изтичането на определен срок от извършване на
нарушението би имало значение единствено за прекратяване на административното
производство поради изтекла давност. В случая, обаче, от датата на нарушението
/02.08.2020г./ до връчването на Електронния фиш /29.07.2021г./ не е изтекъл 3-годишният
срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към момента на постановяване на
съдебния акт на СРС – 10 състав не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от
ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това съдът не счита, че са налице
основания за прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
9
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ /АТСС/ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
10
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
02.08.2020г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 02.08.2020г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 78 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/час при скорост до 100 км/час, съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне
75 км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
50-С-ИСИС от 30.09.2019г, според който грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима грешка в
случая е отчетена в обжалвания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 75 км/час. Доколкото от приложената на лист 10 от делото
снимка следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № ******* е 78
км/ч., то след приспадане на толеранса от 3 км/ч., следва да се приеме, че автомобилът се е
движил със скорост от поне 75 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от
действително измерената скорост от 78 км/час.
От писмото и схемата на Агенция „Пътна инфраструктура“, писмото от ОПП – СДВР
и снимката на пътен знак В-26, Ежедневната форма за отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-36786 от 03.08.2020г. се
установява, че на въпросното място към 02.08.2020г. ограничението на скоростта в населено
място е било 40 км/час, въведено с пътен знак В-26.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 75 км/ч. при ограничение на
11
скоростта 40 км/ч. (въведена с пътен знак В-26) в рамките на населеното място, водачът на
лек автомобил „Мицубиши Пажеро 3.2. ДИД” с рег. № ******* е извършил нарушение по
чл.21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта, посочена на пътния знак (в
случая - 40 км/ч.), когато тя е различна от ограничението на скоростта в населено място от
50 км/ч. според чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и
време със скорост от поне 75 км/ч. обективно е реализиран съставът на административното
нарушение по чл.21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото по делото има редица писмени
доказателства, сочещи, че на процесното място е имало пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение на скоростта до 40 км/час. Превишението на разрешената скорост от 40 км/ч.
(след приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при
измерването на скоростта с техническото средство) е с 35 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП се реализира при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението
си по ЗДвП, че в населено място не следва да управлява МПС със скорост над указаната в
пътния знак, ако има такъв и с него се задава ограничение на скоростта, различно от
посоченото в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Щом е измерена скорост от поне 75 км/ч. значи водачът на
МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено – опасните последици.
От приложената справка на лист 12 от делото е видно, че собственик на автомобила е
„ЕКСПРЕС КОЛЕКТ“ ЕООД, а жалбоподателят ВЛ. ИЛК. П. е ползвател на МПС-то.
Според чл.188, ал.2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на МПС -
собственост на юридическо лице, както в случая, предвиденото по ЗДвП наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В случая в справката на лист 12 от делото е
ясно посочено, че превозното средство е предоставено за ползване от В.П.. Доколкото на
29.07.2021г. е получен Електронният фиш, то най-късно на 12.08.2021г., когато е подадена
жалбата, подписана лично от П., той е знаел, че срещу него има издаден Електронен фиш и
тъй като не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е
управлявало автомобила в процесния ден и час (с оглед нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
разяснена и в самия Електронен фиш), настоящият съдебен състав счита, че в случая именно
с оглед на цитираните по-горе законови разпоредби следва да се ангажира
административно-наказателната отговорност на ВЛ. ИЛК. П..
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 35 км/ч. над
ограничението от 40 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/час) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на ВЛ. ИЛК. П. следва да
се определи „глоба“ в размер на 400 лева, тъй като според чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП при
превишаване на разрешената скорост от 31 до 40 км/час в населено място нарушителят се
наказва с „глоба“ в размер на 400 лева. Санкцията е определена от напред в закона и е в
12
твърд размер. Това не позволява на съда да прави преценка за смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това обжалваният Електронен фиш се явява
законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Процесното нарушение е типичен
пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и не представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Предвид изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. По делото не е доказано въззиваемата страна да е направила разноски и не е
заявила претенции за присъждането на такива. Поради това разноски не следва да се
присъждат и в полза на административно – наказващия орган.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3848132, издаден от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП на ВЛ. ИЛК. П. е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13