Решение по дело №920/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано е по жалбата на Е. А. Ц. от село Дорково, обл.Пазарджик, [ЕГН] против решение № 9001-40-696#3 от 02.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-480-6 от 15.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С разпореждането жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 05.03.2020 г. – 04.07.2020 г., в размер на 5 353,78 лв. и 1 703,94 лв. лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административно производствените правила. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение при неблагоприятен за ответника изход на делото.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение № 9001-40-696#3 от 02.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-480-6 от 15.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че Е. Ц. е подала заявление с вх. № 122-00-480 от 12.03.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО. В заявлението е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 04.03.2020 г. Приложила е заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД /структуриран електронен документ/ U002, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата заетост за последния период „ изтичане на срока на договора“; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004; копия на документи за упражнявана трудова дейност в Ирландия - 3 броя фишове за изплатени заплати и 2 бр. други документи.

Жалбоподателката не е предоставила документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на последната трудова заетост.

С подаденото заявление Е. Ц. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че последното й трудово правоотношение е прекратено на 04.03.2020 г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО) и в този смисъл за нея били приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 06.12.2019 г. до 04.03.2020 г.

В тази връзка и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, със СЕД U001 и U003 от компетентната институция на Ирландия е изискана информация за горепосочения период. До получаване на изисканата информация с разпореждане № 122-00-480-1 от 20.03.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 20.08.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за Е. Ц. са получени структурирани СЕД U002 и U004 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 06.12.2019 г. до 04.03.2020 г. причина за прекратяване на заетостта - „ изтичане срока на договора“; доход за периода от 06.12.2019 г. до 04.03.2020 г. в размер на 1 818 евро месечно.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с разпореждане № 122-00-480-2 от 20.08.2020 г. е възобновено производството по подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 122-00-480-3 от 01.09.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на Е. Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 05.03.2020 г. до 04.07.2020 г. (четири месеца) в размер на 74,29 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатени парични обезщетения за безработица и след като Црънчева при поискване от страна на НОИ не е представила документ, удостоверяващ причина за прекратяване на последната трудова заетост, с писмо с изх. № 1030-12-1202 от 21.06.2023 г. от работодателя „Keelings Softfruits UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 03.08.2023 г. в ТП на НОИ – Пазарджик е получен документ, с който работодателят „Keelings Retail“ уведомява, че Е. Ц. е била служител в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор, била е наета между 06.12.2019 г. и 04.03.2020 г., като е подала молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които е напуснала преди края на договора си. / отговор в превод на л.122 в делото/.

При тези данни чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 № 707620 от 07.08.2023 г. и Н001 № 707908 от 08.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 06.12.2019 г. до 04.03.2020 г. В отговор, на 09.08.2023 г. са получени структурирани електронни документи U002 № 710538 и Н002 №710540 от компетентна институция на Ирландия, в който е потвърден период на осигурена заетост от 06.12.2019 г. до 04.03.2020 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

На основание чл.54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получените структурирани електронни документи U002 № 710538 и Н002 №710540. Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-480-5 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане № 122-00-480-3 от 01.09.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Е. Ц.. Разпореждане № 122-00-480-5 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица не е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Пазарджик и е влязло в сила.

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл.54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено разпореждане № 122-00-480-6 от 15.09.2023 г., с което Е. Ц. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода за периода 05.03.2020 г. – 04.07.2020 г., в размер на 5 353,78 лв. и 1 703,94 лв. лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че същото е издадено при спазване на материално правните разпоредби, без да са допуснати съществени административно производствени правила. Посочил е, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката е била наясно, че трудовият й договор с работодателя не е изтекъл към 04.03.2020 г., но въпреки всичко е декларирала пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представила в ТП на НОИ-Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на последното й трудовото правоотношение – „изтичане срока на договора“. Органът е приел, че с това поведение жалбоподателката недобросъвестно е получила осигурителни плащания в по-висок размер.

По указания на съда, след като процесуалният представител на жалбоподателката е заявил, че същата не разполага с трудовия договор от последната си заетост в Ирландия, както и с акт за прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът неколкократно е изискал от ирландския работодател да представи за нуждите на съдебното дело трудовото досие – трудов договор, евентуално допълнителни споразумения и акта за прекратяване на трудовото правоотношение. Нито един от изисканите документи не е представен, а като отговор на последно отправената молба отново се посочва, че Е. Ц. е била наета на работа в Keelings Retail като общ оперативен работник на постоянен договор, като е работила между 06.12.2019 г. и 04.03.2020 г. /писмо в превод от ирландския работодател на л.183 в делото/. Очевидно е при сравнение с оригинала на документа /л.193 в делото/, че става въпрос за неточен превод, т.к договорът е посочен като „permanent“, в превод „постоянен“, в какъвто смисъл е първата по време информация.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, какъвто несъмнено е директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.

При издаването на решението са спазени административно производствените правила, като разпореждане № 122-00-480-6/15.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното решение.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. В ал. 2, т. 2 на същата разпоредба е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.

Съгласно чл. 54ж, ал. 3 КСО, длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С оспореното разпореждане № 122-00-480-6/15.09.2023 г. е разпоредено Е. Ц. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 05.03.2020 г. до 04.07.2020 г., в размер на 5 353,78 лв. и 1 703,94 лв. лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Посочено е, че е отпуснато обезщетение в размер на 74,29 лв. дневно въз основа на получен от компетентната институция на Ирландия структуриран електронен документ U002, в който е удостоверена причина за прекратяване на последната осигурена заетост „изтичане срока на договора“, като отразените обстоятелства са по данни от самата жалбоподателка. Впоследствие е постъпила информация от работодателя и нови структурирани електронни документи U002 № 710538 и Н002 № 710540, с които компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“.

Както вече се посочи, разпореждане № 122-00-480-5 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 122-00-480-3 от 01.09.2020 г. и размера на обезщетението е намален на 9 лева дневно, не е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Пазарджик и е влязло в сила. Това означава, че е стабилен административен акт, който е породил своите правни последици.

Установеното в чл. 54б, ал. 3 КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б КСО за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а КСО се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението (т. 1). В процесния случай жалбоподателката не е приложила към подаденото от нея заявление по образец акт за прекратяване на трудовото правоотношение, не е представила такъв и при повторното изискване от ТП на НОИ – Пазарджик, но в заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от държава – членка на ЕС/ЕИП е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период — „изтичане срока на договора”. Такава причина е посочила и пред компетентната институция в Ирландия в заявлението за получаване на преносим документ U1.

В процесния случай не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, доколкото при подаване на заявлението по образец Е. Ц. изрично е посочила, че причината за прекратяване на трудовата дейност е „изтичане срока на договора“ на 04.03.2020 г. Това обаче се опровергава по категоричен начин от двукратно предоставената от ирландския работодател информация, видно от която жалбоподателката е била наета на постоянен договор. От тук следва, че няма как причина за неговото прекратяване да бъде изтичане на срока, т.к. в постоянните договори срок не е фиксиран. По тази причина те се наричат още и безрочни. Установява се също така от първата по време информация, дадена от ирландския работодател, че процесното трудово правоотношение е прекратено по инициатива на работника.

С оглед горните съображения, доказателствата по делото налагат извода, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателката Е. Ц. е знаела, че трудовото й правоотношение не е скрепено със срок и че резонно основанието за неговото прекратяване не е изтичане на срока /неуговорен/, поради което не може да се приеме, че е действала добросъвестно. Ето защо съдът намира, че решение № 9001-40-696#3 от 02.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 122-00-480-6/15.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателката Е. Ц. следва да бъде осъдена да заплати на НОИ сумата от 100 (сто) лв. - разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Пазарджик,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. А. Ц. от село Дорково, обл.Пазарджик, [ЕГН], срещу решение № 9001-40-696#3 от 02.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 122-00-480-6 от 15.09.2023 г на ръководителя на осигуряването за безработица.

 

ОСЪЖДА Е. А. Ц., [ЕГН], адрес: с. Дорково, обл.Пазарджик, [улица], ДА ЗАПЛАТИ на Националния осигурителен институт сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.