РЕШЕНИЕ

                                                                 

                                                      №………./……  2021г.

 

                                   Година 2021                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                               двадесет и седми състав

На тринадесети април                                  Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 640 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на А.И.Я., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление  № 433а-312/17.06.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

   С жалбата се сочи, че Я. е с психично заболяване, като се иска отмяна на наложената с НП глоба.

  В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,  не се явява.

  На основание чл.94, ал.1, т.2 от НПК, предвид събраните данни за здравословното състояние на възз., на същия бе назначен определен от ВАК и служебен защитник.

Защитникът на възз.Я. – адв.В. пледира за отмяната на НП като се позовава на разпоредбите на чл.33 от ЗАНН. Счита, че невменяемостта изключва административно-наказателната отговорност.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт Л., която оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на уважаване на жалбата.

 С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     На 15.04.2020г. св.Т.И. бил на работа  като старши полицай в ОД на МВР-Варна, група „Общинска полиция“. Той изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на Община Варна, в Приморския парк на града. Около 10.55 ч ., до Слънчевия часовник, полицейския служител забелязал възз.Я., който се разхождал в парка посока Аквариума.  Поради горното възз. бил спрян за проверка. При тези констатации , още същият ден св.И. издал срещу възз.АУАН №0005775/15.04.2020г. В него св.И. посочил, че съставя АУАН срещу възз. „за това, че на 15.04.2020г., около 10.55ч, в гр.Варна, Приморски парк, до „Слънчевия часовник“ лицето се разхожда в посока „Аквариума“, с което не изпълнява дадените с т.1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки“.

     Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на 15.04.2020г. не е изпълнил Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, да не посещава паркове, с което е нарушил  чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал процесното НП.

В хода на съдебното следствие, предвид възникнали съмнения относно вменяемостта на възз., съдът назначи съдебно-психиатрична експертиза.

Видно от заключението на СПЕ, изготвена от вещото лице д-р С.В. А., Я. страда от проста форма на шизофрения, с давност над 30 години, като заболяването датира от 1988 г. Вещото лице е категорично, че и към 15.04.2020 г., А.Я. е страдал от проста форма на шизофрения. Според вещото лице простата шизофрения е хронично прогресиращо психично разстройство, което удовлетворява критериите за продължително разстройство на съзнанието. В този смисъл са нарушени и психичните годности на Я. да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Годността на А.Я. за участие в административно наказателния процес е нарушена предвид психичното му заболяване. В съдебно заседание вещото лице изцяло поддържа депозирана експертиза.

Съдът кредитира заключението на СПЕ, като компетентно и безпристрастно дадено.

По делото бе разпитан св.И.- актосъставител, който потвърди, че АУАН е съставен от него. Посочи, че при съмнение за психичното състояние на лицето не би съставил АУАН. Съдът кредитира показанията на актосъставителя.

В хода на съдебното следствие съдът разпита св.А.Я.- майка на възз. Същата посочи, че синът й е с психично заболяване от детска възраст. Посочи, че заболяването му е диагностицирано като шизофрения. Показанията на свидетелката, макар същата да е майка на възз., бяха кредитирани от съда, тъй като те кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и най-вече със заключението на назначената и приета от съда СПЕ.

Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото. 

Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали – заключението по СПЕ, преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-263 от 14.05.2020г. на Министъра на здравеопазването / последните две налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/  и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

  Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

  Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

 АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай към група „ОП“ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетеля И., същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като  старши полицай в Общинска полиция при ОД на МВР-Варна.

 Административно -наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал  Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.,  впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 1 от посочената заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. за първи път , считано от 00.00ч. на 21.03.20г., е въведена посочената в АУАН-а и в НП противоепидемична мярка, а именно преустановяване посещението на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г, който прекратява действието на предходния, т. е. по волята на самия издател, първоначалната заповед и нейните изменения вече не съществуват в правния мир. Към момента на съставяне на АУАН, обаче, Заповедта е създала задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично в Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е предвидено, че се преустановява посещението на паркове и градски градини, както и че заповедта е в сила от 00.00ч. на 21.03.2020г. включително. В заповедта не е посочен  срк на мярката, което означава, че до отмяната й на 14.05.2020г. същата е била действаща. Т.е. към дата 15.04.2020 г. когато възз. е установен в Приморския парк на гр.Варна заповедта е била действаща. Едва със Заповед №РД-01-263/14.05.2020 г. заповедта е отменена.

Съдът намира, че процесната заповед не е нормативен акт. Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между общият административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица. Процесната заповед не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно действие.

Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. е отменена със заповед от 14.05.2020 г., но тази отмяна принципно не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен кръг от лица – да не посещават паркове, градски градини, детски площадки и съоръжения на открити и закрити места . Като ОАА тя е имала ограничено действие – до отмяната й, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото. Предвид посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По отношение на горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната. Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона –  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.  

Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, на което основание е санкциониран възз., който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Нормата на  чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.

От събраните гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че въззивникът с действията си e осъществил от обективна страна нарушението на разпоредбите на чл.209а, ал.1 от ЗЗ т.к. на 15.04.2020г. по време на действаща забрана за посещение на паркове, той се е намирал в Приморския парк на гр.Варна.

 След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че неправилно АНО е приложил материалния закон.

   Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно отговорно може да бъде лице, което е пълнолетно и е извършило административно нарушение в състояние на вменяемост.

   Съгласно разпоредбата на чл.11  от ЗАНН по въпросите за вменяемостта се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.

    Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от НК, не е наказателноотговорно лице, което действа в състояние на невменяемост, а именно лице, което не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или не е могло да ръководи постъпките си.

    Предвид гореизложеното и предвид заключението на изготвената и приета по делото СПЕ съдът намира, че въз.Я. е бил наказателнонеотговорен по смисъла на ЗАНН и НК към процесната дата -15.04.2020г., посочена както в АУАН, така и в НП, поради което в нарушение на материалния закон е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

    По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. 

    Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 433а-312/17.06.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което на А.И.Я., ЕГН **********, адрес: *** е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

   

  Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                  СЪДИЯ при РС- Варна: