№ 14380
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Г. Х. Х.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110124863
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ****** с ЕИК: ****** /конституирано с
протоколно определение от 10.10.2023 г. на мястото на първоначалния ищец ******, с ЕИК:
****** – предвид заличаване на същия след договор за прехвърляне на търговско
предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ/, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Н.
М. , срещу Т. Я. С. с ЕГН ********** иск за установяване дължимостта на вземане, за което
е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 61480/2022г. на СРС, 148 състав по Договор за
потребителски кредит ПЛЮС -17301834. Претендира законната лихва върху главницата
считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото и в
заповедното производство.
Ответникът чрез адв. В. Т. в законния срок представя отговор, с който оспорва иска
като навежда конкретни аргументи, включително за нищожност на сключения от самия
ответник договор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приобщеното ч. гр. д. 61480/2022 г. по описа на СРС, 148 състав, се установява,
че в полза на ******, с ЕИК: ****** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено Т. Я. С. с ЕГН **********, да заплати на заявителя сумата 5332,78 лева,
главница ведно със законна лихва за период от 11.11.2022 г. до изплащане на вземането,
200,78 лева – обезщетение за забава за период от 05.09.2021 г. до 28.10.2022 г.
1
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит PLUS-17301834
от 03.10.2019 г., сключен между ******, с ЕИК: ****** и Т. Я. С. с ЕГН **********, видно
от който, кредиторът се задължил да предостави сумата в размер на 12 000 лева в полза на
кредитополучателя /настоящ ответник/, който се задължил да върне сума в размер на
17 000,28 лв. на 36 погасителни вноски. Било уговорено заплащане на застрахователна
премия в размер на 1620 лв., на такса ангажимент – в размер на 472,23 лв. Лихвеният
процент е бил определен в размер на 16,83 %, а годишният процент на разходите – 21.21%.
Към договора е приложен погасителен план.
Представено е споразумение за отсрочване на погасителни вноски по процесния
договор, постигнато между страните на 03.06.2020 г., съгласно което вноски с № 8, 9 и 10 са
отложени за срок от три месеца, а крайната дължима сума е определена на 17 426,29 лв.
Приложено е извлечение по кредита, съгласно което, към месец януари 2023 г.,
непогасената главница възлиза на 6 867,82 лв., непогасената лихва – 1 176,74 лв.,
непогасената главница относно застраховка по кредита – в размер на 180 лв., или общото
задължение е в размер на 8 224,56 лв.
Приложена е покана от 10.11.2021 г., видно от която кредиторът обявил кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане на две или повече вноски.
След постъпило плащане в размер на 3408,44 лв. от страна на кредитополучателя, дължима
е останала сумата от 5 332,78 лв. – главница и 200,78 лв. – мораторна лихва.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че по процесния договор са извършени плащания в общ размер на 12 070,17 лв.,
от които 6 847,22 лв. главница, 900 лв. за застраховка, 540 лв., платени вноски за застраховка
за първата година, 3 806,22 лв. –възнаградителна лихва и 516,73 лв. мораторна лихва. В
експертизата е посочено, че размерът на годишния процент на разходите по процесния
договор за кредит, предвид реално платените задължения по кредита за възнаградителна
лихва, застраховка, такса ангажимент и наказателна лихва, е в размер на 31,21%.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Основателността на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните
правопораждащи факти: 1) сключен между ответника и ****** на 03.10.2019 г. договор за
потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба; 2) предоставяне на
сумата на ответника; 3) изпадане на ответника в забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е платил
задълженията си.
От ангажираните по делото доказателства, несъмнено се установява, че между ****** и
2
ответника е подписан на 03.10.2019 г., договор за потребителски паричен кредит за сумата
от 12 000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата на 36
месечни вноски, всяка от които в размер на 472,23 лв., като общо дължимата сума е
17 000,28 лв. /след споразумение за отсрочване - 17 426,29 лв./. Като съобрази изложеното в
счетоводната експертиза относно извършени от страна на ответника плащания, съдът
намира, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави уговорената сума, което
обстоятелство се признава и от самия ответник. Установява се, че към датата на предявяване
на установителните искове е настъпил падежът на всички вноски по договора за кредит.
Предвид наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит и
надлежната легитимация на страните, съдът е длъжен да извърши служебна проверка за
валидност на договора, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и задължителните за
съдилищата указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите,
а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
от ЗПК.
Договорът между ищеца и ответника е сключен в писмена форма, с което е изпълнено
изискването за форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК. От съдържанието на приетия по делото
договор за потребителски кредит е видно, че са посочени датата и мястото на сключване,
вида на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на
получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният лихвен
процент по кредита, условията за издължаване на кредита - брой и размер на погасителните
вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на договора за кредит –
доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на последната вноска
– 05.10.2022 г., че са дължими 36 месечни вноски.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е посочено, че в договора следва да се съдържа и лихвеният процент
на кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
При извършената служебна проверка, относно действителността на сключения между
страните договор, съдът констатира, че в процесния договор лихвеният процент е фиксиран
като абсолютна процентна стойност – 16. 83 %. Липсва обаче разпоредба за условията на
неговото прилагане. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, т. е. не става
ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – върху цялата дължима главница
или е съобразно поетапното намаляване, от което се проявява неяснота относно размера и
начина на формиране на възнаградителната лихва. Без значение е дали лихвеният процент е
3
фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията (начините)
за прилагането му или поне от цялостното съдържание на договора и погасителния план към
него да може безпротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е начинът на начисляване
на лихвения процент съобразно главницата по договора. Това изискване не е изпълнено,
доколкото в договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. Никъде в
договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка при какви условия (начини) е приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
На следващо място, в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но отново
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, тези съставни елементи обаче, към момента на
сключване на договора, са неизвестни за заемателя. В договора липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти за формиране посочения в договора ГПР от 21.21 %, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин,
установено в чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Вярно е, че в договора е посочен размерът на съответните плащания и срокове за това, но не
е осъществено разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е
задължението за главница и какво е задължението за лихви, като такива се предвиждат в
договора. Не става ясно как се формира месечната погасителна вноска, т. е. в стойността на
всяка една от тези вноски какъв е размерът на главницата, на лихвите, респективно на други
предвидени задължения. В договора е посочен годишен лихвен процент, от който обаче не
става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. В случая
ирелевантен е фактът, че както лихвеният процент, така и годишният процент на разходите
са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да
се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми.
Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на
оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора от задължението, вменено му с
императивна правна норма от ЗПК, да информира кредитополучателя за условията за
заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде
платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т. нар. "оскъпяване" на кредита.
В договора за кредит е включена и такса ангажимент. Уговорката за това е неравноправна по
смисъла на чл. 143 Закона за защита на потребителите, поради което е нищожна. Посочената
4
норма определя като неравноправна всяка уговорка, която е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задължения на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата са
изброени клаузи, съдържащи изброените по-горе белези на неравноправност, като
изброяването не е изчерпателно.
От съдържанието на договора не става ясно какво е съдържанието на посочената такса,
чиято стойност е 420 лева. В случая е налице явно несъответствие между задълженията на
търговеца и задълженията на потребителя за плащане на такса ангажимент. Макар
вземането да е наименувано "такса", то срещу тази такса не се дължи никакво поведение.
Поради това, съдът приема, че клаузата за заплащане на такса ангажимент е неравноправна и
като такава - нищожна, не е породила действие между страните и за кредитополучателя
ответник не е съществувало задължение за плащане на договорената сума.
По отношение на задължението за застрахователна премия, съдът намира, че не е доказано
сключването на застрахователен договор. Съгласно Кодекса за застраховането,
застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или
на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора,
поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да
представи застрахователна полица или друг писмен акт. По делото не бяха представени
доказателства за сключен договор за застрахова с този предмет, нито има данни ищцовото
дружество да е заплатило уговорената в договора застрахователна премия от името на
кредитополучателя, за да претендира плащане по нея. Освен това, доколкото по делото не са
представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена от ищцовото
дружество на застрахователя, не може да се направи и извод за валидност въобще на договор
за застраховка. Ето защо, съдът намира, че ищецът не е доказал сключването на
застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи месечни вноски за
застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за
потребителски кредит. При това положение не може да се приеме, че е налице основание за
включване на дължимата сума за застрахователна премия в главницата по кредита. Следва
обаче да се вземе предвид, че ищецът е включил размера на застрахователните вноски в
погасителните вноски.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният
договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК. Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Предвид настъпилата изискуемост на последната вноска – 05.01.2023 г., се явява
ненеобходимо обсъждането на въпроса дали предсрочната изискуемост е била надлежно
обявена.
С оглед гореизложеното и като взе предвид чистата стойност на предоставения кредит,
съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, а именно сума в размер
5
на 12 000 лв., която ответникът е получил, и отчитайки постъпилите плащания в общ размер
на 12 070,17 лв., съдът намира, че исковете са неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответникът. Съдът приема за доказано, че
по Договор за правна услуга и процесуално представителство по делото по реда на чл. 38 от
ЗАдв, на адв. В. Т. се дължи сумата от 300 лева и 200 лева за ССЕ, като деловодните ще
бъдат присъдени на страната, а адвокатското възнаграждение – на адвоката.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****** с ЕИК ******, със седалище: гр. ******, (в качеството
на правоприемник на ******, с ЕИК ******) срещу Т. Я. С. с ЕГН ********** , с адрес: гр.
*****, установителни искове с правно основание чл. 422, ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парично задължение в размер на сумата от 5332,78 лева, представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS-17301834 от 03.10.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022
г. до окончателното плащане и сумата от 200,78 лева – обезщетение за забава за период от
05.09.2021 г. до 28.10.2022 г., за които суми еиздадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
61480/2022 г. на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ****** с ЕИК: ******, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Я. С. с
ЕГН ********** сумата 200,00 /двеста/ лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ****** с ЕИК: ******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Т.
от *** с личен № ****** сумата 300,00 /триста/ лева възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по чл. 38 от ЗАдв. на Т. Я. С..
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6