О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 260042
Гр. Пловдив, 27.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 40 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във
вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.7 от ГПК.
Обжалвано е определението, постановено в открито съдебно заседание
на 9.12.2020 г. от Окръжен съд-П. по в.гр.д. № 1911/2020 г., с което е спряно производството по делото до приключване на Дело *****/20
на СЕС.
Жалбоподателят И.А.А. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в частната жалба с вх. № 25346/15.12.2020 г.
Ответникът по частната жалба ГД“И.
на н.“ към М. на п.-гр.С. не е взел становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството
по в.гр.д. 1911/2020 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 15.07.2020 г. от
ГД“И. на н.“ към МП-гр.С. въззивна жалба против решение, постановено от РС-П., с
което ГД“ИН“ при МП-гр.С. е осъдена да заплати на И.А.А. сумата 7 620,02
лв., представляваща обезщетение в брутен размер за компенсиран с допълнителен
платен годишен отпуск, но неизползван до прекратяване на служебното
правоотношение между страните, считано от 21.08.2019 г., положен извънреден
труд в периода от 25.02.2003 г. до 31.12.2011 г. в размер над 50 часа за всеки
отчетен тримесечен период, а именно допълнителен платен отпуск за 106 дни,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2019 г. до
окончателното изплащане, както и в частта му за разноските. Делото е насрочено
от окръжния съд за разглеждането му в открито съдебно заседание на 9.12.2020 г.,
в което съдебно заседание окръжният съд постановява обжалваното сега
определение, с което спира производството по въззивното дело до приключване на дело
*****/20 на СЕС.
С
обжалваното определение от 9.12.2020 г. въззивният съд посочва, че му е
служебно известно, че пред СЕС е образувано дело *****/20 по отправено от
РС-Луковит преюдициално запитване и предмет на делото е разясняване смисъла на
норми, които са от значение за разрешаване на разглеждания спор, доколкото
основният спор по делото е за начина, по който се изчислява и заплаща
извънредният труд на служителите в ГД“ИН“ към МП, поради което и доколкото в
практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че образуваното по преюдициално
запитване на един съд по дело пред СЕС има значение и по висящите и пред други
съдилища спорове, то е налице основание за спиране на делото до приключване на
делото пред СЕС. Затова съдът намира, че производството по делото следва да
бъде спряно на основание чл. 631,ал.1 от ГПК до произнасяне на СЕС по дело *****/20.
За
обжалваното определение ответникът по въззивната жалба И.А. е уведомен на 18.12.2020
г., на 15.12.2020 г. е постъпила подадената от него частна жалба до апелативния
съд. С частната жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй
като предявеният от него иск е с правно основание посочени разпоредби от ЗМВР
от 2006 г. (отм.) и от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и той е уважен, тъй като е
установен неотчетен извънреден труд, който според жалбоподателя е формиран от
неотчитане от страна на ГД“ИН“ на няколко категории часове труд, сред които и
непреобразуване на нощните часове от нощните смени на ищеца в дневни такива с
коефициента, изразяващ съотношението между нормалната продължителност на
дневното към нощното работно време, установено за страната. Твърди, че като се
има предвид начина, по който се образуват часовете, дължащи се на
непреобразуване с посочен коефициент, и видно от СИЕ по делото тези часове
извънреден труд са едва 26,31 часа на тримесечие или в най-добрия случай 105,24
часа за календарна година. Твърди, че претендираното обезщетение за
неизползвани дни допълнителен платен годишен отпуск годишно до 12 дни на година
представлява такова за часовете до 96 часа положен извънреден труд над 200 часа
годишно, които се компенсират с парично възнаграждение, то се вижда, че и без
да се преобразуват нощните часове в дневни с посочения коефициент ищецът би
имал много часове неотчетен извънреден труд, от които едва 96 часа годишно са
подлежали на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск, чието
обезщетение се иска по делото. Затова според жалбоподателя въпросите, които са
поставени в преюдициалното запитване по дело *****/20 на СЕС, независимо от
това как ще бъдат решени от СЕС, нямат такава връзка с настоящото дело (чийто
предмет е доста по-широк от извънреден труд, образуван вследствие на
непреобразуване на нощните часове в дневни), че да доведат до неоснователност
на иска или да повлияят на неговия размер, тъй като и да не се признае
задължението на работодателя да преобразува нощните часове в дневни и да
редуцира нормата на ищеца с тях, това обстоятелство само по себе си не би се
отразило нито на основателността на иска, нито на неговия размер. Жалбоподателят
счита, че повечето от поставените въпроси по дело *****/20 на СЕС (2 от 3)
касаят принципни положения за приложимостта на общото трудово законодателство
за нормалната продължителност на нощния труд до 7 часа по отношение на особени
субекти, работещи по специални закони (ЗМВР, ЗИНЗС и т.н.), за които настоящият
ЗМВР е предвидил изрично нормална нощна продължителност на нощното работно
време за служителите на МВР на 8 часа, колкото е и дневната такава. Счита, че в
отменения ЗМВР от 2006 г. и в отменения ЗМВР от 1997 г. не е предвидена изрично
нормална продължителност на нощното работно време, а само на дневното такова,
която съвпада с общата за дневно по КТ и ЗДСл. – 8 часа на ден при 5-дневна
работна седмица. Заявява, че и в двата отменени закона не е посочен
компенсаторен механизъм за ограничаване на нощните смени и съобразяване на
нормата работно време на тримесечие при наличие на нощни смени положен труд,
поради което общият такъв по КТ с умножаване на нощните часове с коефициента
0,143 и прибавянето им към изработените часове на тримесечие е напълно
законосъобразно и е следвало да се прави от работодателя и за служителите,
работещи по ЗМВР. Моли да бъде констатирано, че независимо от изхода на
преюдициалното запитване по дело *****/20 на СЕС същите не биха се отразили
нито на основателността на предявения иск, нито на неговия размер. Счита, че
разглеждането на делото може да бъде продължено без опасения от страна на
окръжния съд, че приемането на приложимост на общия коефициент от 0,143 за преобразуване
на нощните часове в дневни и за изработените от ищеца часове в исковия период
или неприемането му ще се отрази на правилността на цялото съдебно решение,
досежно основателността и размера на иска, защото и в двата случая, при равни
други условия, допълнителният платен годишен отпуск за всяка година в исковия
период ще бъде точно по 12 дни годишно за точно 96 часа от целия положен
неотчетен извънреден труд за календарна година, колкото е установен по делото. Затова
моли определението да бъде отменено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да
бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото. В т.5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001
г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред определенията за преграждане на
производството са и определенията за спиране на съдебното производство. На
въззивно и касационно обжалване подлежат всички определения за преграждане на
по-нататъшното развитие на делото, каквото е определението за спиране на
производството. В случая не е приложима нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 от ГПК,
тъй като тя е специална, урежда изключение от принципа за обжалваемостта на
определение за спиране на производството по делото и предвижда необжалваемост
конкретно на определението за спиране на производството по делото от съда,
който е отправил преюдициалното запитване. Уредбата относно преюдициалните
запитвания съгласно нормите на чл. 628-632 от ГПК касае действията на
националния съд по отправяне на запитване по конкретно дело. Логично, когато в
производството по делото е разгледан с участието на страните и е решен от съда
въпросът дали да бъде отправено запитване и преюдициалното запитване е
изготвено и отправено до СЕС, то производството по това дело следва да бъде
спряно, за да бъде изчакано произнасянето на СЕС и затова определението за
спиране не подлежи на обжалване. Когато обаче друг съд, различен от отправилия
преюдициалното запитване съд, постановява определение за спиране на делото до
произнасянето от СЕС, нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 е неприложима. В този
случай подлежи на преценка както от първоинстанционния съд, така и от
последващите съдебни инстанции, въпрос, различен от разглеждания в
производството по чл. 628-630 от ГПК, именно в рамките на което се постановява
определението по чл. 631,ал.1 от ГПК. Този въпрос е дали е налице основание за
спиране на производството с оглед на това какъв е разглежданият спор и дали
произнасянето на СЕС по отправеното от друг съд преюдициално запитване е
задължително в конкретния случай за решаването на този именно спор при
условията на чл. 633 от ГПК. Затова подадената от жалбоподателя частна въззивна
жалба против определението на въззивния съд за спиране на въззивното
производство по спора е допустима и следва да бъде разгледана от апелативния
съд съгласно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,
ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в
закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по
отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища в Република България. Несъмнено е, че преюдициалното
запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото
на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК
изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд
всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За
спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който
не е отправил преюдициално запитване до СЕС, следва да спре разглежданото от
него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български
съд, производството пред който е спряно на основание чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с
чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за спиране в този случай е нормата на
чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е обосновано само когато
се установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и решаването на въпрос,
който е поставен с преюдициалното запитване.
В случая в мотивната част на обжалваното
определение окръжният съд общо посочва, че предмет на производството пред СЕС е
разясняване на норми, които са от значение за разрешаване на правния спор,
доколкото основният спор по делото е за начина, по който се изчислява и заплаща
извънредния труд на служителите в ГД“ИН“. В обжалваното определение окръжният
съд не е посочил въпросите, които са отправени с преюдициалното запитване. Тези
въпроси обаче са общоизвестни. Видно от публикацията в Официалния вестник на ЕС
от 24.08.2020 г., образувано е Дело *****/20 на СЕС по преюдициално запитване,
отправено от Районен съд Л. (Б.) на 15.06.2020 г. – VB/Г. д. „П. б. и з. на н“ към МВР. Видно от същата публикация, отправените в
запитването въпроси са три, както следва: 1. Ефективната защита по чл. 12, б “а“ от Директива
2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда
през деня?; 2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и
чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената в
националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници
в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително
за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното постигане
на целта по § 8 от преамбюла на директива 2003/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд,
изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор? Видно е, че тези въпроси се
отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива
2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време, като конкретно касаят
защитата при полагането на нощен труд от полицаи и пожарникари. Видно от
предмета на спора, разглеждан от окръжния съд като въззивна инстанция, което е
посочено и в частната въззивна жалба, той
включва и твърдение на ищеца за непреобразуване на нощните часове от нощните
смени на ищеца в дневни такива с коефициент, изразяващ съотношението между
нормалната продължителност на дневното към нощното работно време, установено за
страната. Затова е несъмнено, че решение на СЕС по това преюдициално запитване
следва да бъде съобразено в случая съгласно чл. 633 от ГПК от постановилия
спирането на производството по въззивното дело окръжен съд, след като разглежданият
спор касае и въпрос за дължимо на ищеца от ответника възнаграждение за положен
и неизплатен нощен труд. Обстоятелството, че този въпрос е само част от спора
между страните, не обосновава липса на основание за спиране на производството,
тъй като съдът дължи произнасяне по всички спорни въпроси. Неоснователно е
затова оплакването на жалбоподателя, че
окръжният съд неправилно е приел наличие на основание да спре производството по
своето дело с оглед отправеното от РС-Л. преюдициално запитване.
Установява се при тези
обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното
определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в открито съдебно заседание
на 9.12.2020 г. от Окръжен съд-П. по в.гр.д.
№ 1911/2020 г., с което е спряно производството
по делото до приключване на Дело *****/20 на СЕС.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя И.А.А. с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. София
в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)