Решение по дело №735/2019 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 168
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Христо Георчев Георчев
Дело: 20195620200735
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                               РЕШЕНИЕ

 

                               гр.Свиленград,26.11. 2019г.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното си съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета     година в състав:

 

                                                             Председател: Христо Георчев

 

 

                  при секретаря Ангелина Добрева и в присъствието на прокурора......................., като разгледа докладваното от Председателя Административно наказателно дело №735 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид-

 

           Обжалвано е Наказателно постановление ,№ 996/2019 г.,издадено  на 2б.09.2019г., от И. ДОБРЕВ ПАСКОВ - и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска", съгласно Заповед №7382/02.08.2019г. на Директора на Агенция "Митници", в качеството си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019г. на Директора на Агенция "Митници", въз основа на акт за установяване на административно нарушение №713/01.О4^2О19г.1 по описа на Главна Дирекция- „Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление, Агенция „Митници", съставен от И.Д.Д. - старши инспектор в Агенция „Митници" в Централно митническо управление срещу BAHRI BAYRAMOGLU /Б. БАЙРАМОЛУ/, роден на ***г. в Bozova, притежаващ документ за самоличност ЖЛ4550335, изд. на 25.05.2017г. от Турция, адрес: Турция, гр. Mersin, общ. Camiserif man., Sokak "M.KurtogIu" APR.4/8, със съдебен адрес:***, улица „Нишка" №172, ет.З, за нарушение на чл.233, ал.З във връзка с ал.1 от Закона за митниците и на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл.233, ал.б, ал.З във връзка с ал.1 от ЗМ, е постановено отнемане  в полза на Държавата  от BAHRI BAYRAMOGLU/Б.Б. --48 (четиридесети осем) бутилки "134 А" по 13.60 кг.всяка от тях;-48 (четиридесет и осем) бутилки "404 А" по 9.8 кг. всяка от тях,с митническа стойност: 22 068.96 (двадесет и две хиляди и шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) лева, наложено е АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на:-44 137.92 (четиридесет и четири хиляди сто тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лева представляваща  200% от митническата стойност на стоката и са задържани  от BAHRI BAYRAMOGLU/Б. БАЙРАМОЛУ/, за обезпечение на глобата-44 137.92 (четиридесет и четири хиляди сто тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лева. Не  отнема В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА влекач, марка "DAF" с perJ&33EKG48, шаси №XLRTEH4300G172896. С приемателно - предавателен протокол от И.04.2019 година влекачът е предаден на BAHRI BAYRAMOGLU/Б. БАЙРАМГОЛУ/.

          Жалбоподателят Б.Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат Ц.Т., с пълномощно приложено по делото.

Административно-наказващият орган – Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” при ЦМУ на Агенция „Митници”, изпраща представител старши юрисконсулт Ц. Делчев, представя пълномощно.

Страна Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, не изпращат представител.

           Жалбата е подадена от надлежна страна, легитимно лице, имащо правен интерес да обжалва и обосновало своя правен интерес в обстоятелствената част на жалбата. Жалбата е подадена пред съответния компетентен орган РС - Свиленград, в изискуемия се 7 дневен преклузивен срок, поради което същата се явява редовна и процесуално допустима. Жалбата е предизвикала своя суспензивен и девулативен ефект.

            С оглед на направените доказателствени искания бяха приети,като доказателства по делото материалите, съдържащи се в Административно – наказателна преписка на Митница Свиленград, имащи характер и значение на доказателства т. с. съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото,допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на субсидиарно приложимия НПК.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната взаимна връзка и зависимост установи следното:

На 01.04.2019 г., около 10:00 часа на МП "Капитан Андреево", на трасе "Входящи товарни автомобили", е пристигнал товарен автомобил, марка "DAF" с регистрационен номер на влекача №33EKG48 и регистрационен номер на полуремарке №33EKG46 на фирма "FRC LOJISTIK ITHALAT THRACAT SANAYI", на път от Р Турция за Холандия, управляван от турския гражданин BAHRI BAYRAMOGLU /Б. БАЙРАМОЛУ/.

За превозваната стока, водачът на товарния автомобил е представил Tl с MRN №19TR34130000566503, 8 бр. фактури и пътна товарителница, с които е декларирал превозвания товар. Митническият служител св.И.Д.Д. е селектирал превозното средство за извършване на рентгенов контрол. Камионът е бил пролъчен с рентгенова апаратура под №17531 от 01.04.2019г. от експерт Георги Г. със становище за извършване на физически контрол.

Преди започване на митническата проверка, водачът на товарния автомобил е бил устно поканен да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности. BAHRI BAYRAMOGLU /Б. БАЙРАМОЛУ/ не е декларирал нищо друго освен превозваните стоки с Tl с MRN JVsl9TR34130000566503/30.03.2019r.

На основание чл. 16 ал.1  т.1 от ЗМ, митническият служител св.И.Д.Д. е извършил митническа проверка на товарен автомобил и е открил в превозваната стока в задната част на товарното помещение недекларирани два палета с 96 (деветдесет и шест) бутилки газ фреон, от които 48 (четиридесет и осем) бутилки "134 А" по 13.60 кг.всяка от тях и 48 (четиридесет и осем) бутилки "404 А" по 9.8 кг. всяка от тях. Откритите бутилки с газ фреон не са били описани в представената митническа декларация, придружаваща стоките.

               На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ, е било поискано лично обяснение от BAHRI BAYRAMOGLU/Б. БАЙРАМОЛУ/, както и да представи документи относно горепосочените стоки. Не е била представена подписана и подпечатана от вносителя декларация за съответствие с изискванията на чл.7 § 2 на Регламент (ЕС) №517/2014г. на Европейския парламент и на Съвета за флуоросъдържащите парникови газове и за фирмата, от която са закупени.

Митническият служител св.И.Д.Д. е извършил външен оглед на бутилките с фреон, при която е установил, че същите имат само един клапан, както и че има етикет на който е посочено на английски език, че бутилките не могат да бъде презареждани. Поради това същите попадат в обхвата на т.1 от Приложение III. на Регламент (ЕС) № 517/2014г.на Европейския парламент и на Съвета.На основание чл.229, ал.1 от ЗМ като средство, послужило за извършване на деянието е бил задържан влекач, марка "DAF" с per.№33EKG48, шаси №XLRTEH4300G172896. За извършената митническа проверка е бил съставен протокол №19BG9931H013078/01.04.2019r.обективиращ горе посоченото.Поради горното и на основание чл.230 от Закона за Митниците на BAHRI BAYRAMOGLU/Б. БАЙРАМОЛУ/ е бил съставен акт за митническо нарушение.

           В законоустановения срок не е било направено писмено възражение по акта. Горното се потвърждава от съставения акт №713/01.04.2019г.;Протокол заизвършена митническа проверка№19ВО9931Н013078/01.04.2019 година; Личнообяснение; Разписка с №0143946/01.04.2019 година; Разписка с №0143945/01.042019година; Приемателно-предавателни протоколи; Становище относно определяне на митническата стойността на предмета на нарушение; Копие на Т1 с MRN№19TR341300OO566503, Копие на Фактура №ЕХ12019000000815/29.03.2019 година;Копие на Фактура №219946/26.03.2019 година; Копие на Фактура№TNK2019000000075/28.03.2019                  година;Копие на Фактура№МЕХ2019000000476/29.03.2019 година; Копие на Фактура №245530/28.032019 година;Копие на Фактура №081124/26.03.2019 година; Копие на Фактура LAL2019000000039/29.03.2019                                     година;  Копие         на Фактура№С1Н2019000000052/29.032019 година; Копие на товарителница; Заявление с рег.№32-109004/11.04.2019 година, ведно с Оценка натоварен автомобил и Вносна бележка от 11.04.2019 година; Искане с рег.№32-108989/11.04.2019 година; Становище с рег.№32-105833/09.04.2019 година; Уведомление с рег.№32-110459/12.04.2019 година; Становище с рег.№32-116111/17.04.2019 година; Становище с рег.№32-109145/11.04.2019 година; Писмо с рег.№32-109250/11.04.2019 година; Молба с рег.№32-124б21/24.04.2019 година, ведно с адвокатско пълномощно;Със становище, изготвено от комисия, съгласно Заповед №ЗТД-1000-169/07.03.2019г. на СД Директора на ТД „Южна Морска", е определена митническа стойност на предмета на митническа контрабанда по АУАН №713/01.04.2019г., в размер на 22 068.96 (двадесет и две хиляди и шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) лева.

Видно от постъпилата в деловодството на Териториална Дирекция „Южна Морска", Оценка на товарен автомобил от вещо лице Огнян Николов Бюлбюлев, действителната пазарна стойност на товарен автомобил - влекач, марка"DAF", с per.№33EKG48( шаси №XLRTEH4300G172896 към датата на извършване на нарушението - 01.04.2019г., възлиза на 150 300.00 (сто и петдесет хиляди и триста) лева, а митническата стойност възлиза на 146 300.00 (сто четиридесет и шест хиляди и триста) лева.Санкционният състав на чл. 233, ал.8 от ЗМ поставя изискване за задължителна преценка за съответност между стойностите на предмета на митническа контрабанда и тази на превозното средство, послужило за превозване на стоките - предмет на митническа контрабанда.Видно от съпоставянето на митническата стойност, предвид разпоредбите на чл.233, ал.З във връзка с ал.1 от ЗМ, на стоките - предмет на контрабанда по АУАН №713/01.04.2019г., по описа на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване" Централно митническо управление, Агенция „Митници", която е в размер на 22 068.96 (двадесет и две хиляди и шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) лева и на действителната пазарна стойност на превозното средство, послужило за превозването им, която възлиза на 150 300.00 (сто и петдесет хиляди и триста) лева, а митническата стойност възлиза на 146 300.00 (сто четиридесет и шест хиляди и триста) лева, се оказва, че стойността на превозното средство надвишава значително стойността на предмета на нарушение по размер. Предвид явното несъответствие на двете стойности и санкционната норма на чл.233, ал 8 от ЗМ, не следвало влекач, марка „DAF" с per.№33EKG48, шаси  №XLRTEH4300G 172896 да бъде отнет в полза на държавата, а следвало да бъде върнат на собственика или на упълномощено от него лице. С приемателно-предавателен протокол от 11.04.2019 година товарният автомобил е бил предаден на нарушителя.В хода на АНП, АНО е изпратил уведомление с per«N°32-l10459/12.04.2019 година, съгласно приложение №2 към чл.7, ал.б от Инструкцията за взаимодействие между Агенция „Митници" и МОСВ. В отговор на уведомлението, МОСВ чрез РИОСВ Бургас изпраща становище с рег.№32-116111/17.04.2019 година, от което е видно, че е нарушено изискването на чл.11, параграф 1 и Приложение №3 от Регламент 517/2014. Също така липсват съпровождащи стоката документи, включително Декларация, подписана и подпечатана от вносителя за съответствие с изискванията на чл.7, параграф 2 от Регламент 517/2014.

С деянието си на 01.04.2019г. на МП "Капитан Андреево", BAHRI BAYRAMOGLU/Б. БАЙРАМОЛУ/, като е превозил стоки, забранени за внос - 96 (деветдесет и шест) бутилки газ фреон, от които 48 (четиридесет и осем) бутилки "134 А" по 13.60 кг.всяка от тях и 48 (четиридесет и осем) бутилки "404 А" по 9.8 кг. всяка от тях, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, е осъществил състава на нарушението по чл.233, ал.З във връзка с ал.1 от ЗМ.

 

           От показанията на разпитаните свидетели се установява следното - Свидетелят И.Д.Д. и св. П.Т.Т. - на 01.04.2019г. изпълнявали служебните си  митнически  задължения  на трасе „Входящи товарни  автомобили“ -  дневна смяна. Около 10,00часа  на трасето пристигнал товарен автомобил с турски регистрационен номер,  влекач марка „Даф“. След преминаване на документалния  контрол на автомобила и измерване на кантара общото тегло на същия, се  пристъпило към извършване на физическия контрол. След като св. Д.  се запознал с документите разгледал ги и  изпратил камиона за пролъчване  с рентгенова апаратура. След пролъчването се установила един брой отметка за физически  контрол  и бил уведомен св. П.Т., който същия ден отговарял за трасето „Входящи товарни автомобили“. Когато св. Т.  уведомил шофьора, че трябва да се извърши проверка, той  протестирал, бил изнервен, и това станало  след пролъчването и след като се разбрало, че ще има проверка.Двамата митнически служители и свидетели по делото  заедно пристъпили  към  извършване на  щателна митническа проверка в гаража където съпроводили и камиона. Поканили устно водача  на превозното средство да декларира носените от него вещи, валутни  средства или   ценности,  същият не декларирал нищо. В гаража за извършване на щателна митническа проверка разпломбирали товарното помещение  и пристъпили към извършване  на проверката. В задното помещение на товарния   обсег на мястото на отметката която била поставена от отдел „рентгенови системи“, видяли наличието на два броя палети с бутилки фреон в тях. Същите били обвити с  прозрачно стреч фолио и ясно се различавали от останалия товар.След разтоварване на палетите бутилките били  разкомплектовани и общият им брой се оказал  96, като 48 от тях  бяха газ фреон „134 а“ и  48бутилки  с „404а“. За това нарушение съставили акт за установяване на административно нарушение на водача на превозното средство. Било му  снето лично обяснение в което посочил, че  е присъствал на товаренето, но не му е било известно да е превозвал фреон и този фреон да е бил забранен за внос в страната.  В личното  си обяснение  е посочил, че не му било известно. Пред тях бил притеснен като разбрал, че ще отварят  товарното помещение и като разбрал, че има отметка от рентгена и че е за контрол. Камиона бил пълен  с различни вещи имало текстилни  вещи, машинни чати и други неща. Самия камион бил от  типа с твърди страници,  напред  повечето стоки били текстилни  изделия, като  отзад се намирали  двата палета с фреон, под тях имало един, два кашона с дребни неща. Фреона бил   до вратата  отзад и ясно различим, опакован с прозрачно стреч фолио и самите опаковки били картонени  в ярки цветове с обозначение, че е фреон, че е непрезареждаем и тъй като били с ярки цветове картонените опаковки  ясно били различими  и забележими от другата стока. Съставили акта,  предявили го и задържали влекача. Акта бил  подписан без възражения, както и протокола за митническата  проверка.. Водача посочил в обясненията, че е  присъствал в склада при товаренето на стоките. Той  е преминал документален контрол и ако е имал нещо е трябвало да ги уведоми. Камиона бил пломбиран, пломбата  била непокътната и с ненарушена цялост и без да се наруши цялостта й не можело да се стигне до стоката. От друго място на камиона не можело да се достигне  до стоката  без да се  наруши пломбата.При предявяване на свидетеля И.Д.Д. Международна товарителница (ЧМР) с превод на български език за да посочи  отразеното в графа 18  и  да коментира какво се предвижда за тази графа, същия посочва „Тази графа гласи “Резерви и бележки  на превозвача по товарене на стоката“  и в нея няма нищо отразено като възражение, нито като допълнителна  информация, нито написано ръчно нещо” Св. Т. заявява „ЧМР-то е  договор за транспорт между  изпращача и превозваща, има графа 18 където превозвача, съответно  шофьора ако има забележки относно разпределението на товара, ако е присъствал и ако не  е натоварен по начин по  който трябва, за товара, за начина на товарене, той може да възрази, както за товара, така и за начина на товарене” Колега от гранична  полиция когото  често използвали, като преводач на актовете, Сребрьо Петров превел и този съставен акт.

Следва да се посочи, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган, формално липсва нарочен акт за назначаването на превод и поименното определяне на преводач, каквото изискване е предвидено в чл. 142 от НПК; но прилагането на тази разпоредба е само съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване на превод, същият да се назначава с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурен преводач с необходимите познания по съответния език, позволяващи му да извърши превод на АУАН във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Важно е езиковата бариера да бъде преодоляна ,лицето да е разбрало същността на отправената покана за деклариране , както и съставения против него акт. Това производство не е същински наказателен процес.    

               Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели . Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и посочените свидетелски показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на всички посочени свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Митница – Бургас към Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя, които Съдът кредитира. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на недеклариране на стоки при преминаване през държавната граница. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

         Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са закон осъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

          Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

      

           Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите органи.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

               Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.   

               Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна.

                Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.

      Митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо нарушение е определена по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година). Поради липса на доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, стойността е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74, § 3, а именно: митническата стойност се определи въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава ІІІ на дял ІІ от посочения Регламент. При липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът възприе посочената от митническите служители, т.е. не намери основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена.

              От показания на свидетелите, по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че жалбоподателят е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, а именно процесните фреони. Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благопродукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети – фреони, както вече бе посочено. Същите, установи се,жарбоподателя не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, стоките са били открити при осъществената проверка и след пролъчване с рентген.

А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства, субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели –, са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на стоките и намирането им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните фреони в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на вмененото нарушение и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, на стоки, по вид конкретно – фреони, без знанието и разрешението на митническите органи.

За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната. Именно в тази деклариране. Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”. В конкретния случай, доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна  административно наказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество.

Фреоните са вещества, производни на основата на два газа – метан CH4 и етан CH3. Фреоните са стабилни, незапалими, умерено токсични газове или течности с ниска температура на кипене, които се използват като хладилни агенти и като аерозолни пропеланти (например в дезодорантите).

Фреоните попадат в обхвата на т. 1 от Приложение № 3 на Регламент № 517/2014 – забранени са за внос. В този ред на мисли следва да се посочи, че е правилно определена правна квалификация на деянието, тъй като актосъставителят, респ. АНО са лицата, в чийто правомощия е да определят правната квалификация на деянието. В конкретния случай дори да се приеме, че фреоните са стоки, забранени за внос, правилно е съставен АУАН и НП като е приложена разпоредбата на ал. 3 на чл. 233 от посочения закон. .

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево”, както и предвид многократното му пресичане на държавната граница. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превоза.

            За да обоснове извод за адекватно ангажирана административно наказателна отговорност,съдът дължи следните съждения –

            Съдът,счита че  приложения процесуален ресурс по време на съдебното дирене доведе до изграждане на правилен и обоснован извод относно законосъобразното ангажиране на административно  наказателната отговорност на жалбоподателя.

            След внимателен и прецизен анализ на събраните достатъчно по обем доказателства се налага несъмнено извода за кредитиране  на показанията на разпитаните свидетели – митнически служители.Предвид характера на настоящото производство и ограничения кръг от възможните доказателствени  източници,съдът следваше да разчита приоритетно на разпитите на свидетелите,като доказателствени средства,поради което същите бяха проведени така,че да изпълняват отредените им от закона  функции да възпроизвеждат доказателства.Проследявайки хронологически изпълнението на задълженията  на митническите служители и свидетели по делото, както и поведението на жалбоподателя,  обективирано в действията му, съдът достигна до извода,че правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.Съдът, кредитира изцяло възпроизведените с гласни доказателствени средства показанията на разпитаните свидетели – митнически служители, тъй като същите се открояват с необходимата еднопосочност,последователност, безпротиворечивост, логическа обоснованост  и подчертана убедителност,поради което, съдът  ги намира за напълно  достоверни  и обективни.Митническите служители са  изпълнявали вменените им задължения  на трасе „Входящи товарни  автомобили ". Извода, който се налага, несъмнено сочи  за стриктно изпълнени задължения от страна на митническите служители и свидетели по делото.

            Жалбоподателят явно не пътува за първи път и е бил добре запознат с механизма и с процедурата при преминаване на митническия контрол.В конкретния случай, не е било необходимо дори  да се отправя запитване, а сам той да декларира по надлежния ред пренасяните стоки.

            Митническата контрабанда е сложен фактически състав, състоящ се от две изпълнителни деяния, установени в чл. 233 ЗМ: пренасяне на стоки през държавната (митническата) граница; без знанието и разрешението на митническите органи. Основният елемент на нарушението митническа контрабанда е липсата на знание и разрешението на митническите органи за пренасянето на стоки. "Знанието" не следва да се свързва с представянето на стоките, а следва да се определи като "уведомяване" по определен начин (писмено, чрез електронно деклариране, устно, или чрез конклудентни действия) на митническите органи за пренасяните през границата стоки. Декларирането трябва да е извършено пред митническите органи, натоварени със съответния вид контрол,което в казуса не е сторено от жалбоподателя. Съставомерния елемент на нарушението в случая е „пренасянето „ .. Явно е , че намерение за деклариране на пренасяните стоки не е имало и целта е била именно да бъдат пренесени, без знанието и разрешението на митниците.Жалбоподателят  е знаел и не е заявил , че  има  стоки , които  пренася. Описаната по горе фактическа обстановка се потвърди от всички приети от съда, в съдебно заседание и намиращи се в кориците на административно –наказателна преписка документи и писмени материали, имащи характер и значение на доказателства.Предвид категорично установените факти по делото – за надлежното изпълнение на митническите формалности относно превозвания товар, от страна на санкционираното лице, в качеството му на водач на ППС – представил същото, ведно с товара и придружаващите го документи на митническите органи, наред и с факта на фактическото несъвпадение в броя на колетите, наличните и документално удостоверените, според вписаните данни в документите, както и начина на опаковането им, правилен е изводът, че убедително се потвърждава направеното от АНО съждение за неизпълнение на задължението за деклариране, за което пряко твърдение е изложено в издаденото НП, както и неспазване на установените с нормативни актове и определените от митническите органи условия относно стоки, поставени под митнически режим транзит. Същевременно, може да бъде направен и безпротиворечив правен извод и за виновно поведение изобщо, т. к. за последното  са събрани достатъчно по обем  и стойност  доказателства. От тук и наличието  на субективния елемент – вината на нарушителя, и то умишлено – единствената съставомерна форма на вината. В конкретиката на казуса и установените факти по делото, не може да се приеме, че жалбоподателят е действал при условия на незнание на фактите от състава на митническото нарушение. В настоящия казус, наличните доказателства, събрани в хода на процеса, установяват че жалбоподателят  е знаел, че в товарния автомобил, който е управлявал на процесната дата , е натоварена стока, различна от описаната в митническите документи, т. е. неописана –извън посочените в документите (отсъствие на описани и налични извън описаните) в придружаващите товара документи.

Обективен факт, категорично доказан и от свидетелските показания и от писмените източници, е несъответствието в броя на колетите, съдържащи превозвания товар; ненарушаването на митническата пломба; липсата на коректното поведение на лицето; недекларираната стока се е намирала на дъното на камиона , но на видно място и то опаковани бутилки с прозрачно фолио; факта, че жалбоподателя е имал както  практическата така и физическа възможност да узнае и следи ако не за съдържанието на всеки колет то за броя им ; Така обсъдените обстоятелства, интерпретирани в аспекта на задълженията, произтичащи за водача на ППС,  разкриват  допуснато нарушение на функциите му или неизпълнение на задължения от негова страна. В контекста на тези разяснения и съобразно конкретно установеното по делото, последният следва  да бъде държан отговорен относно верността и точността на данните в придружаващите я документи и за вярното  деклариране, доколкото безспорно доказан е обективният факт на количественото несъвпадение – несъответствието в броя на колетите, вписани и фактическите наличните в автомобила, По време на приемането на стоките за превоз, превозвачът е длъжен да провери –точността на данните, относно броят на колетите, маркировката, номерата им и видимото състояние на стоката и опаковката. Присъствайки лично на товареното им,както твърди и  е заявил , като водач на ППС, с което се осъществява международния транзитен превоз на стоката, той действително не е имал задължението да отвори всички натоварени колети /палети/, да установи вида на пакетираните в тях стоки и количеството им, като такова задължение за него не произтича от нормативни актове, не следва и по смисъла на МК.Но в конкретния казус  е било видимо , ясно  и е могъл и е узнал  за наличието на различна по вид стока в товара, несъответстваща на манифестираната. В този смисъл  показанията на свидетелите са безкомпромисни , а именно

„Когато св. Т.  уведомил шофьора, че трябва да се извърши проверка, той  протестирал, бил изнервен, и това станало  след пролъчването и след като се разбрало, че ще има проверка.”

„Било му  снето лично обяснение в което посочил, че  е присъствал на товаренето,”„ бил притеснен като разбрал, че ще отварят  товарното помещение и като разбрал, че има отметка от рентгена и че е за контрол.” „Фреона бил   до вратата  отзад и ясно различим, опакован с прозрачно стреч фолио и самите опаковки били картонени  в ярки цветове с обозначение, че е фреон, че е непрезареждаем и тъй като били с ярки цветове картонените опаковки  ясно били различими  и забележими от другата стока.” „Водача посочил в обясненията, че е  присъствал в склада при товаренето на стоките.” „Тази графа 18 гласи “Резерви и бележки  на превозвача по товарене на стоката“  и в нея няма нищо отразено като възражение, нито като допълнителна  информация, нито написано ръчно нещо” Св. Т. заявява „ЧМР-то е  договор за транспорт между  изпращача и превозваща, има графа 18 където превозвача, съответно  шофьора ако има забележки относно разпределението на товара, ако е присъствал и ако не  е натоварен по начин по  който трябва, за товара, за начина на товарене, той може да възрази, както за товара, така и за начина на товарене”

            Съдът,счете,че е събрана достатъчна по обем доказателствена съвкупност,която по един безспорен и несъмнен начин  доказва съставомерността на  вмененото на жалбоподателя нарушение, вината съставомерността и авторството на деянието.

           Спазени  са всички изисквания  и правила  от съставянето на акта до приключването на административно наказателната процедура. Преценката на доказателствения материал, налага обоснования  и кореспондиращ на данните в делото извод, че жалбоподателя  е нямал въобще намерение да декларира пренасяните  и забранени за внос стоки , а митническите служители са си изпълнили перфектно служебните си задължения.

            Въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до извода не само за  законосъобразност на издаденото НП, но и за неговата правилност  т. с. налице е вмененото на жалбоподателя нарушение.Ето защо и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност.НП е издадено в пълно съответствие с материалния закон.Установи се по един несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства и тези възпроизведени от гласните доказателствени средства, че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, както от обективна , така и от субективна страна по чл. 233 ал.3 от ЗМ . Нарушителят не е изпълнил задължението си по чл.66 ал.1 от ЗМ, съгласно който, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Ето защо,следва да понесе предвидената в чл.233 ал.3 от ЗМ административно наказателна отговорност. Визираната разпоредба от ЗМ въвежда , като санкционно релевантно поведение „ Когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност”(Изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г., предишна ал. 2, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.02.2013 г., изм. и доп., бр. 58 от 2016г.

АНО  се е съобразил с обстоятелствата изискуеми се при определяне размера на наказанието глоба,нарушаващо имуществената сфера на жалбоподателя.В процесното НП  не е  посочено издадено  спрямо жалбоподателя и влязло в законна сила НП –е , което обстоятелство несъмнено рефлектира положително и  сериозно обуславя налагането на по леко наказание. Този факт,не може да бъде игнориран и пренебрегнат.Друг вариант би се оказал едно неоправдано неблагоприятно наказателно правно третиране на нарушителя. Съгласно разпоредбата на ал.6/ към момента на нарушението / на чл.233 от ЗМ, стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, поради което правилно с обжалваното  НП, наказващият орган е отнел в полза на държавата вещите предмет на нарушението .

            Описаната в акта фактическа обстановка, изцяло пренесена и в наказателното постановление се доказа по един несъмнен и безспорен начин.           

             Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН  при "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. 

             В конкретния случай, предвид характера на обществените отношения, които се защитават с обявяване на процесното деяние за съставомерно и тяхната значимост, се налага извода, че не са налице основания да се приеме, че в конкретната хипотеза деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, което да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.

            По време на производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, водещи до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, обуславящи отмяна на НП.

            При издаване на Наказателното са спазени общите и специални изисквания на ЗАНН в тази насока. Постановлението е издадено от компетентен орган, в законоустановения срок, с необходимите и задължителни реквизити съобразно разпоредбата на чл.57(1) от ЗАНН, връчено надлежно на жалбоподателя.

           След като, съдът  с оглед горе изложените съображения достигна до обоснования извод за законосъобразност и правилност на издаденото и предметно на делото НП, следва да разгледа  и въпросът за съответствието  на наложеното наказание  с тежестта на  нарушението и другите критерии, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.Това е така, защото размерът на наказанието е определен в съответни граници , АНО се  е съобразил с обстоятелствата изискуеми се при определяне размера на наказанието „глоба,” на жалбоподателя.Правилно е определен видът на административното наказание от АНО, тъй като наложеното е предвидено в закона. В Митница Свиленград срещу жалбоподателя няма  издадено и влязло в сила НП.Това обстоятелство е основание за налагане на по-леко административно наказание.

            Касае за една еднократна  дейност по нарушаване установения ред на държавното управление.Настоящия състав , счита ,че  при тези  данни  не може да се обуслови извод за превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.Ето защо санкцията трябва да бъде определена в размера съобразен с рамките предвидени в закона , но и  така , че нарушавайки имуществената сфера , да бъдат постигнати целите  на чл. 12 от ЗАНН  .

           Съдът, счита, че за постигане  правилното  индивидуализиране на  наказанието  и представляващо една напълно адекватна санкция ,която ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани ,следва да бъде потвърден размера на наложеното административно наказание .

            Предвид горното, съдът намира, релевираните доводи в жалбата за несъстоятелни и неоснователни, а издаденото наказателно постановление за законосъобразно и правилно.

          Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                      Р Е Ш И:

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление ,№ 996/2019 г.,издадено  на 2б.09.2019г., от И. ДОБРЕВ ПАСКОВ - и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска", съгласно Заповед №7382/02.08.2019г. на Директора на Агенция "Митници", в качеството си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019г. на Директора на Агенция "Митници", въз основа на акт за установяване на административно нарушение №713/01.О4^2О19г.1 по описа на Главна Дирекция- „Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление, Агенция „Митници", съставен от И.Д.Д. - старши инспектор в Агенция „Митници" в Централно митническо управление срещу BAHRI BAYRAMOGLU /Б. БАЙРАМОЛУ/, роден на ***г. в Bozova, притежаващ документ за самоличност ЖЛ4550335, изд. на 25.05.2017г. от Турция, адрес: Турция, гр. Mersin, общ. Camiserif man., Sokak "M.KurtogIu" APR.4/8, със съдебен адрес:***, улица „Нишка" №172, ет.З, за нарушение на чл.233, ал.З във връзка с ал.1 от Закона за митниците и на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл.233, ал.б, ал.З във връзка с ал.1 от ЗМ, е постановено отнемане  в полза на Държавата  от BAHRI BAYRAMOGLU/Б.Б. --48 (четиридесети осем) бутилки "134 А" по 13.60 кг.всяка от тях;-48 (четиридесет и осем) бутилки "404 А" по 9.8 кг. всяка от тях,с митническа стойност: 22 068.96 (двадесет и две хиляди и шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) лева, наложено е АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на:-44 137.92 (четиридесет и четири хиляди сто тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лева представляваща  200% от митническата стойност на стоката и са задържани  от BAHRI BAYRAMOGLU/Б. БАЙРАМОЛУ/, за обезпечение на глобата-44 137.92 (четиридесет и четири хиляди сто тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лева. Не  отнема В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА влекач, марка "DAF" с perJ&33EKG48, шаси №XLRTEH4300G172896. С приемателно - предавателен протокол от И.04.2019 година влекачът е предаден на BAHRI BAYRAMOGLU/Б. БАЙРАМГОЛУ ,като законосъобразно и правилно .

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Хасково в четиринадесетдневен срок,от съобщаване на страните, че е изготвено .

                                                                            РАЙОНЕН,СЪДИЯ: