№ 504
гр. Перник, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201226 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №23-1158-001762 от 24.07.2023 г.,
издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК,
С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, на А. Й. М., с ЕГН: **********, адрес
****, като жалбата е подадена чрез адв. С. Ж. П. от АК П. със съдебен адрес:
****, за вменено нарушение на чл.21, ал.2 ЗДВП и на основание чл.182, ал.1,
т.6.. от ЗДвП - глоба в размер на 700лв., лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от А. Й. М., с ЕГН**********, адрес ****, като жалбата е подадена чрез
адв. С. Ж. П. от АК П. със съдебен адрес: ****, с която моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Излагат се множество доводи за това, в това число и че нарушението не е
извършено от санкционираното лице, като се представят към жалбата и
доказателства в посочения смисъл, а именно - Договор за наем на МПС от
07.10.2022 г, сключен между **** М. *****, представлявано от А. Й. М. ЕГН
********** - Управител, наричан за краткост “НАЕМОДАТЕЛ” и от друга
страна **** *****, ЕИК *******. адрес ****, представлявано Й. И. В. -
Управител, наричан за краткост “НАЕМАТЕЛ”, като видно от договорът то
страните са се споразумели като предмет на договора, да е предоставянето от
страна на НАЕМОДАТЕЛЯТ /чл.1 от Договора/ на НАЕМАТЕЛЯ моторното
превозно средство за временно ползване, а именно: лек автомобил, Audi RS
Q8 с номер на шаси: ***********, като срокът на договора е 60 /шестдесет/
месеца от дата на сключването на настоящият договор, като страните са
уговорили и останалите условия по същия, в това число и наемната цена.
Представен към договора е и ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ
1
ДОГОВОР ЗА НАЕМ от същата дата, с която автомобилът е бил предаден на
наемателя за ползване. В множеството депозирани допълнително молби по
делото по хода на делото, защитата е доразвивала и доводите си в подкрепа на
тезата, че е нарушен материалният и процесуалният закон при издаването на
атакуваното НП. Сочи се, че е било допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила, а именно издаването на АУАН в отсъствие на
нарушителя по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН. В чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено
такова правомощие на актосъставителя, но съгласно трайната съдебна
практика тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно
предвидени хипотези:нарушителят да е редовно призован и да не се яви за
съставяне на акта; и нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за
съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането
му от контролните органи. Във всички случаи съставянето на АУАН без
предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да присъства при
съставяне на АУАН е посочено, че съставлява съществено процесуално
нарушение и безусловно основание за отмяна на НП. Участието на
нарушителя като уличено лице в извършване на административното
нарушение се осигурява от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и спазването
на това правило не се санира от последващото връчване на акта за
установяване на административно нарушение. Посочено е, че изискването за
съставяне на акта в присъствието на нарушителя има и още една цел -
елиминиране възможността за антидатиране на образуваните
административно- наказателни преписки, в частност на съставените АУАН, с
оглед „спазване“ на преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН. В случая АУАН
се сочи, че е бил предявен на лицето сочено като нарушител за да се запознае
с неговото съдържание, но на по-късен етап, като не му е предявено
статичното изображение като веществено доказателствено средство за да се
запознае с него. По административно-наказателната преписка липсвали
доказателства жалб. М. да е търсен и поканен за съставянето на АУАН и той да
не се явил. Така е накърнено в съществена степен правото му на защита.
Оспорва се и авторството на вмененото нарушение, като се сочи, че същото е
недоказано. Още при предявяването на АУАН жалб. М. на 30.06.2023г. е
направил следното писмено възражение : „Запознах се със съдържанието на
акта и правя възражение. Към тази дата не съм управлявал този
автомобил и мога да попълня декларация с данните на лицето, което е
управлявало“. При тази хипотеза е било необходимо да се даде възможност на
“
жалб. М. като управител на дружеството „**** М.*****, с БУЛСТАТ:
******* да посочи лицето, което е управлявало автомобила по предвидения в
закона ред. Това обаче се твърди да не е сторено. Сочи се също, че с жалбата
до съда против издаденото наказателно постановление, жалбоподателят- А. М.
е предоставил Договор за наем на МПС от 07.10.2022г. от който е видно, че
“
дружеството е предоставило владението на лек автомобил „Audi RS Q8 с
номер на шаси: *******, с peг. № *******, за срок от 60 месеца под наем на
“
„*********, ЕИК: *******, представлявано от Й. И. В.. Представен е и
приемо-предавателен протокол към договора за наем, видно от който
44
владението на автомобила е предадено на 07.10.2022г. на „**** *****. Това
означава, че към дата на нарушението 02.11.2022г. автомобила е бил във
“
владение на дружеството „**** *****. В случая е изведен извод, че не е
установено кой е авторът на нарушението и не е установено кое лице от
“
посоченото от жалбоподателя като управител на дружеството „**** М. *****
2
лице е управлявало автомобила. В случая се сочи и че АУАН бл. № АД
617159290246 е съставен на 26.04.2023г., а нарушението се твърди да е
извършено на 02.11.2022г. т.е. след 3-месечния срок уреден в разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено извън месечния срок от съставяне на АУАН.
В случая административно- наказателното преследване е погА.о по давност.
Моли се съдът да постанови решение, с което да ОТМЕНИ Наказателно
постановление № 23-1158-001762, издадено на 24.07.2023 г. от Началник на
сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Перник като незаконосъобразно.
В последното по делото съдебното заседание жалбоподателят не е
участвал лично. Изпраща представител адв. П., който моли по същество
атакуваното НП да бъде отменено. Сочи, в допълнение, че нарушението не е
доказано и към онзи момент от разпита на свидетелите в последното съдебно
заседание се изяснило, че действително, понеже има жалбоподателя много
автомобили на дружеството „**** М.“ *****, не е знаел за кой автомобил
става въпрос и затова не е приготвил при призоваването му по телефона от Д.
да занесе документите за конкретния автомобил, тъй като не е знаел за кой
автомобил се отнася. В действителност върнал се е, за да бъдат подготвени
документите, и госпожата на следващия ден е отишла, както заяви тя, с набор
от документи, обаче са отказали да попълни декларация по независими
причини, поради това и се е стигнало до съставяне на акт на негово име, макар
той да не е управлявал автомобила. Поради което считам, че авторството на
нарушението не е доказано.. Не на последно място е посочено, че липсва
протокол по чл. 10 от Наредбата, а това е съществено процесуално
нарушение. Претендира присъждане направените съдебни разноски, за което
представя списък на разноските.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е
участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Свидетелят -Р. Г. А., на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР. при С-Р
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, ОДМВР ПЕРНИК, е съставил акт за
установяване на административно нарушение № АД290246 от 26.04.2023 г.
против А. Й. М. за това, че на 02.11.2022 г. в 10:51 часа, в община ПЕРНИК, на
път ПЪРВИ КЛАС № 1-6, като Водач на лек автомобил, АУДИ PC К8,
*******, при обстоятелства: Град Перник по ПП I-6 с посока към град София
управлява лек автомобил Ауди РСК8 с регистрационен номер *******
собственост на фирма **** М. ***** БУЛСТАТ ******* със собственик и
управител А. Й. М. като в района на км.84+000 след бензиностанция Петрол
се движи със скорост 138км/ч при максимално разрешена скорост от 80км/ч
въведена с ПЗ В26 за населено място. Нарушението е установено и заснето с
техническо средство ARH CAM S1 с №11743D0 с фиксирани дата,час и
регистрационен номер в снимков материал №0510526,с който водача е
запознат. След приспаднат толеранс от -3% в полза на водача наказуемата
скорост е 134км.-превишение от 54км.АУАН е съставен въз основа на чл.188
ал.2 от ЗДвП. Данни от докладна записка с рег.№333р-4007/06.04.2023г.и
преписка с peг. № 1158р-1690/2023Г. като на лицето е било вменено
нарушение на чл.21 ал. 2 от ЗДвП /ВОДАЧ, КОЙТО ПРЕВИШИ
3
РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ В НАСЕЛЕНО МЯСТО ЗА
ПРЕВИШАВАНЕ НАД 50 КМ/Ч/.
АНО след дословно пресъздаване на съдържанието на акта,
впоследствие е издал и атакуваното наказателно постановление №23-1158-
001762 от 24.07.2023 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК
СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
на А. Й. М., за вменено нарушение на чл.21, ал.2 ЗДВП и на основание чл.182,
ал.1, т.6.. от ЗДвП - глоба в размер на 700лв., лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца.
Във връзка с оспорванията по делото, са били събрани в хода на
съдебното производство, множество писмени и гласни доказателства, в това
число досежно начина на връчване на акта, предвид обстоятелството, че се
касае за нарушение извършено на територията на общ. Перник, но
същевременно санкцинираното лице е от друг град, като са били направени
оспорвания и във връзка със спазване на процедурата по чл. 188 ЗДВП, както
и относно спазване на сроковете в ЗАНН, и в частност на чл. 34 ЗАНН.
В този смисъл, съдът намира първо, че следва да се произнесе по
възражението във връзка със спазването на чл. 34 ЗАНН, като съгласно
цитираната разпоредба- чл.34 от ЗАНН-„..Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения,
както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за
дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за
социално осигуряване, Кодекса за застраховането, и на нормативните
актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години...“,
тоест визирани са два срока, като в случая нарушението е посочено, че е
извършено на 02.11.2022 г. като актът е бил съставен - АД290246, от
26.04.2023 г. против А. Й. М., тоест в едногодишния срок визиран в закона, от
откриване на нарушителя, видно от докладните и писмата по делото, във
връзка с откриване на нарушителя и заявеното в с.з. и от св. Д., който
всъщност е и лицето, търсило нарушителя. Видно от разпита на този свидетел,
то същият обяснява начина по които се е стигнало, както до първоначалното
търсене на лицето, така и до последстващото връчване на акта, като сочи- св.
Д.-„...През това време обслужавх като младши полицейски инспектор село З,
община Р., обл. П.. В естеството на работа получавам често преписки,
документи за връчване, като тази мисля, че беше от Перник - снимков
материал, снимка на автомобил с превишена скорост. И съгласно закона
собственикът на автомобила трябва да посочи кой е управлявал автомобила.
Установих А. М.. Той беше управител на фирма. Запознах го с материалите,
той отказа категорично да посочи кой е управлявал автомобила. Аз изготвих
докладна записка за това, че същият отказва да посочи кой е управлявал
автомобила...като след предявяване на свидетеля А. Д. докладна записка,
4
находяща се на страница 14 от делото, същият потвърждава че това е
докладната, която съм изготвил, моят подпис е. Поддържам описаното в
същата. След което, като си изпълних задълженията, върнах преписката в
„Пътна полиция“ - Перник...Жалбоподателят М. принципно е регистриран в
село З.. Адресът, на който е регистрирана къщата към онзи момент беше в
процес на ремонт. Той на адреса не е установен. При посещение на адреса
****, номера не си спомням, адресът, на който е регистриран А. М., същият
не беше установен там. Видимо къщата беше в процес на ремонт. Проведени
са беседи както с граждани, така и със служители на кметство З.. По
техни данни той живее на адрес в гр. П. и периодично идва в З., понеже на
адреса, на който е регистриран, почти винаги има паркиранни множество
коли, които предполагам, че са предмет на неговата дейност. Доколкото
знам той отдава автомобили под наем...уведомих го по телефон.... . Когато
той посети полицейската приемна, цялата преписка е на бюрото ми. Той
лично посети приемната на полицейското управление и при опит да го
запозная, искам да поясня, че това е втори случай, когато пристига подобна
преписка...Беше поканен да ги види, но той не ги погледна. Преписката е на
бюрото, както е бюрото, той е до бюрото.. Искам да поясня, че неговата
съпруга или жената, с която живее, е идвала по този повод в учасъка, само
че няколко седмици, може би повече от месец, след случая... Жената носеше
джоб с документи. Случи се след повече от месец, когато отдавна съм
върнал преписката в Перник....като относно акта сочи, че М. го е подписал в
негово присъствие...“. Видно от писмените доказателства по делото-докладна
записка с peг. № 333p-4007/06.04.2023r. и копие на докладна записка с peг. №
333р-7439/04.07.2023г, като в първата докладна изрично е посочено- че –„...
На 04.03.2023г. А. Й. М. с ЕГН: ********** се яви в полицейска приемна село
З.. М. беше запознат от Мл. ПИ А. Д. и ПИ И. И. с материалите по
преписката и му беше предоставена декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДП. А. М. категорична
отказа да попълни посочената декларация и да посочи лицето управлявало
горе посоченото МПС...“, като докладната е била изготвена от св. Д.,
изготвил и втората докладна по делото, в която е посочено, че –„..на
30.06.2023г. ПИ И. И. и мл.ПИ А. Д. предявихме на лицето А. Й. М. ЕГН:
********** от село З. ул. „5-та” №4 АУАН бл. № АД №290246 от С-Р Пътна
полиция Перник, ОДМВР Перник. М. се запозна и подписа АУАН, като и
направи възражения, като заяви, че към датата на извършване на
нарушението не е управлявал посочения автомобил и може да попълни
декларация с данните на лицето което е управлявало. На място М. не
представи документи относно лицето извършило нарушението и заяви, че
същите ще изпрати на С-Р Пътна полиция Перник, ОДМВР Перник. На М.
беше дадено копие от АУАН...“ . В този смисъл, съдът не намира
противоречия при така цитираната доказателствена съвкупност, като първо
намира, че видно от посочените данни са били спазени сроковете по чл. 34
ЗАНН, като следователно съдът следва да разгледа жалбата по същество, като
същата съдът намира, за допустима и основателна по следните съображения:
По делото са били събрани допълнително писмени и гласни
доказателства, във връзка с изясняване на фактическата обстановка по делото.
В този смисъл, по делото в продължение на заявеното от св. Д., който в
разпита си сочи, че когато вече е бил изпратил преписката в град Перник,
където е било извършено и процесното нарушение, то в управлението се е
явила, жената на жалбоподателя, която е носела пакет документи относно
5
процесния автомобил и е искала да посочи кой го е управлявал, към датата на
нарушението, но тъй-като преписката вече е била изпратена, не е могла да
стори това. В този смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка- Ана
И.а И.а /служител съм в „**** М.“/ като се занимавам с почти всичко във
фирмата, във фактическо, която в разпита си посочва, че –
„...Дружеството М. разполага с над 100 автомобила, които продава и
отдава под наем, като аз се занимавам и с тази дейност. А. М. е управител
на това дружество....Бяхме в офиса когато му се обадиха... Бяхме аз, той и
момчето, което прави застраховки. Офисът се намира в гр. П., ул. ****. Не
мога да кажа кой се обади, но явно, че полицаят се обади, полицая, който
беше разпитан преди мен, и го уведоми, че има акт за отнемане на книжка.
Той го попита на коя кола, понеже имаме много коли, и не може да даде
сведение веднага. И чух, че му каза, че няма право да му даде такава
информация по телефона. После М. каза, че ще отиде да види за коя кола
става въпрос. Всички коли са ни с договор под наем и нямаме причина да
откажем да се посети Районно, но то е Районния към кметството по адрес.
На следващия ден ми се обади и ми каза, че е ходил и става въпрос за еди коя
си кола и да подготвя документи, че се е разбрал да отида с пълномощно и да
попълня декларацията. Отидох - като дата пролет беше, миналата година.
Отидох в кметството на село З.. Имаше двама служители на реда, като
едното полицайче беше това, което досега разпитвахте. Аз се представих,
те не са ми се представили. Отидох и казах кой ме изпраща и от кое име
идвам за декларация да попълня, и думите му бяха: „О, аз я оправих.“ Аз
отивам с набор от документи и исках да дам декларация по чл. 188 от ЗДвП
кой е карал автомобила, тъй като автомобила го бяхме дали с договор под
наем. Исках да попълня декларация, защото аз съм пълномощник на фирмата,
имам пълномощно, но те ме върнаха... като след предявяване от страна на
съда на свидетеля Ана И.а договор за наем на МПС от 07.10.2022 г.,
страница 9 от делото, и приемо-предавателен протокол към договор за наем
на МПС от 07.10.2022 г., находящи се на страница 9 и 10 от делото, същата
потвърждава че - Това е, което носех тогава. Това е автомобилът и той
беше отдаден под наем за времето за срок от 60 месеца на „****“ ***** и
тези документи не ги приеха полицейските служители и не ми дадоха да
попълня декларация. М. каза, че е ходил за акта и е писал възражение пак за
същата кола и за същия случай. Беше възмутен и каза, че е писал възражение
по самия акт, който и сега обжалва като наказателно постановление...“. В
този смисъл относно основните спорни факти по делото, във връзка с които са
били разпитани двамата посочени свидетели, не се наблюдават съществени
противоречия, поради което и съдът приема, че същите са достоверни, тоест
след като вече преписката е била изпратена в Перник, се е явила
пълномощничката на Дружеството с документи, приети по делото и желание
да депозира декларация по чл. 188 от ЗДВП, но не й е била дадена такава
възможност, като очевидно не е била дадена такава възможност и
впоследствие при предявяване на акта, след като М. е вписал на гърба на
същия, че -на 30.06.2023г. е направил следното писмено възражение :
„Запознах се със съдържанието на акта и правя възражение. Към тази
дата не съм управлявал този автомобил и мога да попълня декларация с
данните на лицето, което е управлявало“. Въпреки това АНО е издал
процесното НП, като видно от другите разпитани по делото свидетели-
актосъставителят- А., то същият потвърждава, че е работил по преписка –
„...Запознах се и по случая мога да кажа следното: актът е съставен въз
6
основа на докладна записка на лицето, което е собственик на фирмата,
притежаваща упоменатия автомобил в АУАН, заснет с превишената
скорост. Тя се изпраща от ЕЦОН - ГДНП по територията, на която е
извършено нарушението и е разпределена в случая аз съм бил тогава на
работа и затова ми е разпределена на мен на тази дата и съм съставил акт.
Самата снимка се изважда от системата ЕЦОН. Самата снимка можем и
ние да я извадим. Не сме връчили акта на М.. Изпратен е по местоотчет на
лицето. Относно написаното в акта, че лицето се е запознало и към тази
дата не е управлявал този автомобил, може да попълни декларация с
данните, лицето не е посетило ОДМВР - Перник, за да подаде такава
декларация. Ако е подал декларация и му е предоставена възможност би
трябвало да е изпратена при нас, но явно не е подал...“, като показанията на
този свидетел допълват, вече установената и приета фактическа
обстановка, че актът е съставен при липса на процесната декларация, като
съдът е разпитал по делото и св. свидетеля И. И. серия, който е посочил, че -
АД АУАН № 290246/26.04.2024 г., находящ се на страница 12 от делото... е
съставен въз основа на чл.188, ал.2 от ЗДвП по докладна записка.
Докладната най-вероятно е от колегата, който е бил на мястото на
нарушението. Когато собственикът на моторното превозно средство
откаже да посочи кой е управлявал автомобила към датата и часа на
нарушението се съставя АУАН на собственика на МПС-то...“. Тоест безспорно
се установява, че полицейските служители от ОДМВР-Перник, са работили по
преписката и по документите, които са им били изпратени от Д., като пък от
разпита на същия се установят горните обстоятелства във връзка с липсата на
декларация и по -късното явяване в РУ, за да се представят декларация и
документи от страна на представител на дружеството, което не е станало като
преписката вече е била изпратена в Перник, като АНО очевидно не е бил
запознат с тези обстоятелства, които се установяват едва в с.з., като обаче не е
проявил и процесуална активност, за да изясни възраженията в акта, където е
посочено от М., че желае и може да попълни декларация, а директно и
пристъпил към съставянето на НП, като това пряко е нарушило правото на
защита на лицето, и го е лишило макар и на един по -късен етап от
възможността да попълни декларация по чл. 188, ал.1 И 2 ЗДВП- Чл. 188. (1)
(Предишен текст на чл. 188 - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство и ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В този
смисъл, освен че е била нарушено правото на защита на жалбоподателя, видно
от всичко дотук изложено, то същият е бил лишен и от възможността да
попълни процесната декларация, което безспорно води и до нарушаване на
процесуалните правила в административнонаказателното производство и на
отделно основание води до извод за отмяна на атакуваното НП, поради
неговата незаконосъобразност. Отделно от това, видно от допълнително
приобщените по делото писмени доказателства, а именно - Договор за наем
на МПС от 07.10.2022 г, сключен между **** М. *****, представлявано от
А. Й. М. ЕГН ********** - Управител, наричан та краткост “НАЕМОДАТЕЛ”
7
и от друга страна **** *****, ЕИК *******. адрес ****, представлявано Й.
И.а В. - Управител, наричан за краткост “НАЕМАТЕЛ”, като видно от
договорът то страните са се споразумели като предмет на договора, да е
предоставянето от страна на НАЕМОДАТЕЛЯТ /чл.1 от Договора/ на
НАЕМАТЕЛЯ моторното превозно средство за временно ползване, а именно:
лек автомобил, Audi RS Q8 с номер на шаси: ***********, като срокът на
договора е 60 / шестдесет / месеца от дата на сключването на настоящият
договор, като страните са уговорили и останалите условия по същия, в това
число и наемната цена. Представен към договора е и ПРИЕМО-
ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ДОГОВОР ЗА НАЕМ от същата дата, с
която автомобилът е бил предаден на наемателя за ползване, то се установява,
че автомобилът е бил отдаден под наем ва друго ЮЛ, поради което и
нарушението е недоказано, като основателно е възражението на защитата за
недоказаност на авторството на деянието.
Следва в допълнение да се посочи, във връзка с допълнително
изисканите от съда писмени доказателства от АНО, като съдът е приел по
делото към доказателствата по делото писмо с рег.№ 24464/01.11.2024 г. от
ОДМВР-Перник, подписано от ВПД Началник сектор ПП Г. ***, ведно с
приложените: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване -8 л.;
Копия на протоколи за проверка на техническото средство-8 л. и Копие на
протокол с per. № 115 8р-1439/22 г. за преминато обучение на служителите от
СПП - Перник - 2 л., като обаче в този смисъл основателно също е
възражението на защитата, че АНО е пропуснал да ангажира по делото и
протокола по чл. 10, поради което и същото се явява също порок в
производството, наред с горните, макар и да се установява, че иначе акта и НП
са издадени от компетентни органи, видно и от заповедта по делото, както и
че измерването е направено с калибровано устройство. Отделно от това
въпреки връщанията и исканията за окоплектоване на преписката, АНО не е
приложил и справка за собствеността на автомобила, където да се види
собствеността на същия и номера на шасито, при положение, че така е
описано в договора, за да не остане съмнение за кой автомобил става въпрос,
но при положение, че се касае за административно наказателно производство,
то същото е строго формално, а доказателствената тежест да докаже
обвинението е на АНО, то същият не е сторил това в производството, поради
което и същото влече отмяна на атакуваното НП и на това основание.
Само в допълнение и във връзка с допълнително наведените
възражения от защитата следва да се посочи, че действително М. е бил
поканен по телефона, а не чрез изпращане на покана за съставяне на акта, като
нещо повече, актосътавителят сочи, че не му е изпращал такава.
Следователно, действително съдът приема, че макар и формално да е
нарушена процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, като съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от
ЗАНН съставянето на АУАН е в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от
ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на
нарушителя - когато е известен но не може да бъде намерен или след покана
не се яви за съставяне на акта, то в случая акта е бил съставен не в
присъствието на М., като това е станало в Перник, а само му е бил връчен по
местоживеене, то макар и формално да е нарушена и тази процедура, то
същият е имал възможността да развие възраженията си в съдебното
производство и да се защити, поради което и това обстоятелство не е
решаващо, на фона на останалите, вече дотук констатирани пороци при
8
издаването на акта и НП. Преди издаване на наказателното постановление,
наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от
ЗАНН и вместо да върне преписката на актосъставителя, във връзка с
възражението на гърба на акта е пристъпил към постановяване на своя краен
акт. При това положение е допуснато съществено нарушение на
процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото на
защита на санкционираното лице, като същото е било лишено от
възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се
повдига и да организира адекватно защитата си, като АНО е в производството
пред съда, както се посочи по –горе, не е ангажирал надлежни доказателства,
за да обоснове обвинителната си теза, поради което отделно и нарушенията
остават и недоказани. В този смисъл изобилства съдебна практика на
Административен съд-Варна по подобни казуси- например КНАХД №
2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. ,КНАХД №
1712 от 2019 г.
Нарушенията на процесуалните правила по-горе са съществени,
доколкото пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя - върху
възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Същият е бил
поставен в невъзможност да упражни редица свои права и правни
възможности – да се запознае с предявеното му административнонаказателно
обвинение и с правната квалификация на същото, да направи възражения,
включително писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да попълни
декларация по чл 188 ЗДВП, така че да осъществи една пълноценна защита
срещу вмененото му противоправно поведение. Изложеното обосновава извод
за незаконосъобразност на развилото се срещу правонарушителя
производство, последица от което е отмяна на обжалваното НП в цялост.
По тази причина съдът не обсъжда доводите на страните по
съществото на спора - има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно
от жалбоподателя, при положение, че съдът прие, че авторството не е
безспорно доказано и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му за
него, като нарушението не се и доказва по делото.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски
за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им.
От приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно към
жалбата, се претендират разноски с впоследствие представен списък по чл. 80
ГПК за сумата от 600 лева / като по делото е било депозирано и пълномощно и
дог. Допълнително, с договор за правна защита и съдействие/, заплатено
адвокатско възнаграждение, като видно от представен договор за правна
защита и съдействие по делото, същото е заплатено в брой. Поради това и с
оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от
АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на органа, издал НП. В случая обаче е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на
АНО в съпроводителното писмо, с което е била изпратена преписката, като
съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е
голяма, но същевременно по делото са били проведени няколко съдебни
заседания, били са ангажирани и гласни и писмени доказателства от защитата,
9
адв. П. се е явил по делото в с.з., като е видно, че се касае за лица от друг
съдебен регион, което допълнително е довело до разноски от страна на
същите, то съдът намира, вземайки предвид, че съгласно материалния интерес
по делото, то минималния предвиден размер на възнаграждението е 400 лв,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като се
претендират 600 лв, че същото следва да бъде редуцирано по изложеното
съображение, до сумата от 500 лева, като осъди ОД МВР - Перник да заплати
възнаграждение в минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-1158-001762 от
24.07.2023 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на А. Й. М., с
ЕГН: **********, адрес ****, като жалбата е подадена чрез адв. С. Ж. П. от
АК П. със съдебен адрес: ****, за вменено нарушение на чл.21, ал.2 ЗДВП и на
основание чл.182, ал.1, т.6.. от ЗДвП - глоба в размер на 700лв., лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР - Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1,
да заплати на А. Й. М., с ЕГН: **********, адрес ****, като жалбата е
подадена чрез адв. С. Ж. П. от АК П. със съдебен адрес: ****, сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща направени от него разноски в съдебното
производство пред РС - Перник за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10