Решение по адм. дело №1847/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на И. Б. Б. против Решение № 2153-21-220/10.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ София, с което е оставено в сила Разпореждане № ********** / 19.07.2024г. на Длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“, с което на основание чл.99, ал.1, т.1, б.“б“ от КСО е отказано да бъде изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, отпусната с начална дата 11.01.2024г. – датата на подаване на заявлението - декларация до ТЕЛК. Твърди се нарушение на материалния закон с довод, че началният момент следва да се отнесе към 02.07.2021г. – датата на инвалидизиране с Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в частта му относно определяне на началната дата, от която да се изплаща пенсията.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата. Представя и писмени бележки, в които се развиват подробни съображения по съществото на спора.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НОИ София, не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено становище, подадено от представител по пълномощие – Е. В. – Началник на сектор „Правно обслужване“, в което е заявена и претенция на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

С ЕР № 2293/02.07.2021г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас жалбоподателят Б. е освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност (ТНР) по документи, с водеща диагноза „Фиброза и цироза на черен дроб“ и общо заболяване „Чернодробна цироза Чайлд А, недоказана хистологично поради медицински противопоказания с ехографски данни за хепатомегалия, варици на хранопровода с асцит и изразен адинамичен синдром“.

О. Б. обжалвал решението пред НЕЛК. Специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК е постановил ЕР № 1870/25.10.2021г., с което обжалваното решение е отменено и върнал на ТЕЛК за ново освидетелстване.

При новото освидетелстване Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас извършил преглед и е постановил ЕР № 0090/11.01.2022г., с което е потвърдил оценката на работоспособността на жалбоподателя за срок от 2 години – 50% ТНР, със същата водеща диагноза „Фиброза и цироза на черен дроб“ и посочено общо заболяване „Чернодробна цироза стадий А по Чайлд с етилична генеза. АХII,хипертонично сърце Сно“, при следните мотиви : МКБ К74 Чернодробна цироза стадий А по Чайлд с етилична генеза – 50% по ч.9, р.15, т.2.1; МКБ: I 11 АХII. Хипертонично сърце СНо – 20% по ч.4, р.6, т.2.1; общо 50% ТНР по НМЕ за срок от 2 години с оглед медико-експертно наблюдение. Срокът на опредения процент нетрудоспособност е до 01.01.2024г., а датата на инвалидизацията е 02.07.2021г.

Решението на ТЕЛК от 11.01.2022г. е обжалвано от освидетелствания пред НЕЛК, която е постановила ЕР № 0542/20.04.2022г., с което е обжалваното ЕР на ТЕЛК е потвърдено.

ЕР № 0542/20.04.2022г. на НЕЛК било оспорено пред съда по реда на чл.145 от АПК. С решение № 1416/28.11.2022г., постановено по административно № 1526/2022 година на Административен съд Бургас, потвърдено с решение № 11100/15.11.2023 г., постановено по административно дело № 2868/2023 г. на Върховен административен съд, VІ отд., жалбата е отхвърлена.

На 08.01.2024г. жалбоподателят подал до Директора на ТП на НОИ Бургас заявление № 2112-02-31 от 08.01.2024 г. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност и общо заболяване, като посочил, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж в друга държава. Към заявлението приложил трудова книжка № 324/17.12.1981г., Удостоверение УП3 № 02/21.12.2018г., Трудова книжка, издадена на 01.10.1982г., трудова книжка № 003, издадена на 02.06.2021г, Удостоверение УП3 № 05, издадено на 02.06.2021 г., Осигурителна книжка **********, издадена на 13.12.1995г. от НОИ София, Осигурителна книжка **********, издадена на 02.107.2021г. от НОИ Бургас и Военна книжка № 0002604, издадена на 20.09.1978г.

Със заявление - декларация до ТЕЛК № 022024011194553 от 11.01.2024г. жалбоподателят поискал да бъде преосвидетелстван, поради изтичане на срока на последното ЕР, като декларирал, че не получава пенсия, не работи и не се осигурява.

Било постановено ЕР № 90310 от 30.01.2024 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което на жалбоподателя е определена 58% ТНР без чужда помощ, с дата на инвалидизация 02.07.2021г. и срок на определения процент ТНР три години – до 01.01.2027г., с водеща диагноза „Друга и неуточнена цироза на черния дроб“ и придружаващи заболявания „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“.

ЕР № 90310/30.01.2024 г. било разгледано по реда на чл.98, ал.4 и ал.5 от КСО от Медицинска комисия при ТП на НОИ Бургас, която с Решение № 2075/08.03.2024г. потвърдила определената с експертното решение оценка на трайно намалената работоспособност на Б. по причини – дата на инвалидизиране и срокът на инвалидизиране.

С писмо изх. № 2112-02-31#2/26.03.2024г. Заместващият Директора на ТД на НОИ Бургас изпратила преписката, образувана по заявлението за отпускане на пенсия, по компетентност на Директора на ТП на НОИ София.

С Разпореждане № ********** от 07.05.2024 г. на Ръководителя по „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ София на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност и общо заболяване на основание чл.74, ал. 1 от КСО, считано от 11.01.2024 г. - датата на подаване на заявление за преосвидетелстване до ТЕЛК Бургас. Разпореждането съдържа указание, че може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му пред Ръководителя на ТП на НОИ София. Представен е опис на върнатите на жалбоподателя документи, представени от него към заявлението за отпускане на пенсия. Налично е собственоръчно отбелязване, че жалбоподателят получил документите на 10.06.2024г. Доколкото в документа е посочено, че описът е неразделна част от разпореждането от 07.05.2024г., съдът приема, че на 10.06.2024г. жалбоподателят е получил и препис от разпореждането.

Със заявление вх. № 1023-21-1220 от 21.06.2024г. жалбоподателят оспорил началната дата на отпускане на пенсията, като изложил доводи, че неправилно пенсията не е отпусната от 02.07.2021г., когато е датата на инвалидизиране, според ЕР на ТЕЛК № 90310/30.01.2024г.

С Разпореждане № **********/55 от 19.07.2024г. на Длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ София е отказано на основание чл.99, ал.1, т.1, б.“б“ от КСО да бъде изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, отпусната с начална дата 11.01.2024г. В мотивите на разпореждането е посочено, че жалбоподателят е подал заявление в ТП на НОИ Бургас на 08.01.2024г., при определена дата на инвалидизиране 02.07.2021г., т.е. заявлението е подадено извън едномесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО, с оглед на което и при приложение на разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО пенсията е отпусната от датата на заявлението в Регионалната картотека на медицинската експертиза за преосвидетелстване, а именно 11.01.2024г.

Разпореждането е обжалвано по административен ред с жалба вх. № 1012-21-831/05.08.2024г. пред Директора на ТП на НОИ София, който с Решение № 2153-21-220/10.09.2024г. отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите на решението е посочено, че при придобито право на исканата пенсия, от правно значение за датата на отпускането на пенсията се явява датата на подаване на заявлението за пенсиониране, като ако заявлението е подадено в 2-месечен срок от датата на придобиване на правото, пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, а ако заявлението е подадено след изтичането на този 2-месечен преклузивен срок, пенсията се отпуска от датата на подаденото заявление по арг. чл. 94. ал. 1 от КСО.

Горестоящият административен орган приел, че в конкретния случай 2-месечният срок по чл. 94. ад. 1 от КСО, броим от датата на придобиване на правото – 02.07.2021г., изтича на 02.09.2021г., а заявлението за пенсиониране е подадено на 08.01.2024г., т.е. след изтичането на коментирания преклузивен срок. Предвид изложеното е прието, че пенсията не може да бъде отпусната от датата на придобиване на правото - 02.07.2021 г., поради неподадено заявление за пенсиониране в 2-месечен срок от тази дата, т. е. до 02.09.2021 г. Прието е, че приложима в случая е ал. 3 на чл. 94 от КСО, определяща едномесечен срок за подаване на документите в ТП на НОИ, броим от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК по отношение на правоимащото лице, като в този случай пенсията за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК.

Решението е постановено от Т. В. – Директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София.

Решението е връчено на жалбоподателя на 19.09.2024г., който подал чрез административния орган (при спазване на 14-дневния срок по чл.149 от АПК) жалба вх. № 1012-32-1112/02.10.2024г., въз основа на която е образувано съдебното производство.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, за когото той е неблагоприятен. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.1 от КСО и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на съответното ТП на НОИ и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ София е произнесено в едномесечния срок по чл.117, ал.3 от КСО. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

С обжалваното решение е потвърдено Разпореждане от 19.07.2024г. на Длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване”, с което е отказано да се измени Разпореждане 07.05.2024 г. на Ръководителя по „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ София. Следователно, е прието, че молбата на жалбоподателя с вх. № 1023-21-1220/21.06.2024г. е такава по чл.99 от КСО.

Съгласно чл.99, ал.1 от КСО, влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал на две групи основания – по заявление на пенсионера или по инициатива на органа. Първата предпоставка е разпореждането да е влязло в сила, докато от данните по преписка не се установя разпореждането от 07.05.2024г., чието изменение се иска, да е влязло в сила. С определение № 7973/22.10.2024г. съдът е изискал от ответника доказателства кога разпореждането е съобщено на адресата му, съответно кога е влязло в сила. Както съдът отбеляза по – горе, по делото е наличен запис, че жалбоподателят е получил приложените в оригинал документи към заявлението за пенсиониране и най – ранният момент, в който е узнал за постановеното разпореждане, е 10.06.2024г.

За да откаже да измени началната дата на личната пенсия на жалбоподателя, в разпореждането си от 19.07.2024г. длъжностното лице се е позовало на разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1, б.“б“ от КСО, според която влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за гражданското си състояние. Длъжностното лице е дало неправилна правна квалификация на направеното искане, както и на представеното към него писмено доказателство, което не е такова за гражданско състояние. Искането на жалбоподателя е по чл.12, ал.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, обн., ДВ, бр.21 от 17.03.2000г., в сила от 01.01.2000г., (НПОС), според който по реда на ал.1-5 се изменят или отменят разпореждания и когато в ТП на НОИ са представени документи, отнасящи се до правото и размера на пенсията, както и до началната дата на отпускането й – от органа, издал разпореждането за отпускане, изменяне и пр. на пенсията. Уреденият в чл.12 от НПОС процесуален ред за изменение/отмяна е различен от този по чл.99 от КСО и не е поставено условие разпореждането, чиято отмяна/изменение се иска, да е влязло в сила. По този ред се поправят, изменят или отменят разпореждания, когато са констатирани очевидни фактически грешки, технически грешки, пропуски – не са взети предвид представени документи, имащи значение за определяне размера на пенсията, както и тогава, когато са налице основанията по чл.99 от КСО.

Разпореждането от 19.07.2024г., макар и в него да не е посочена разпоредбата на чл.12, ал.6 от НПОС, е постановено именно по този ред. Разпореждането е проверено и потвърдено по реда на административното обжалване по чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО.

Решението на Директора на ТП на НОИ София е постановено при несъответствие с материалния закон.

Съгласно чл.94, ал.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от дата, а ако документите са подадени след изтичане на посочения срок, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Според ал.3, извън случаите по ал.1 пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по – рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице.

Неправилно както в разпореждането, така и в решението е прието, че датата на инвалидизацията е определена с ЕР на ТЕЛК № 90310/30.01.2024г., като не е съобразено, че с посоченото ЕР жалбоподателят е преосвидетелстван след като на 01.01.2024г. е изтекъл двугодишният срок на инвалидизация, определен с ЕР на ТЕЛК № 0090/11.01.2022г. И по двете ЕР началната дата на инвалидизация е 02.07.2021г., като с първото по време ЕР е определена 50% ТНР, а с второто ЕР – 58% за срок до 01.01.2027г. Тъй като ЕР от 11.01.2022г. е било обжалвано както пред НЕЛК, така и пред съда по реда на чл.112 от Закона за здравето, е влязло в сила на 15.11.2023г., когато е постановено окончателното съдебно решение на ВАС по административно дело № 2868/2023г.

Според чл.59 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, обн., ДВ, 34 от 04.05.2010г., регионалната картотека по постоянния адрес на лицето изпраща по електронен път при условията и реда на Закона за електронно управление на ТП на НОИ експертното решение на ТЕЛК, след като е проверила, че всички заинтересовани лица и органи са уведомени и срокът за обжалване по чл.63, ал.1 е изтекъл. Макар и по делото да липсват данни кога ЕР № 0090/11.01.2022г. е изпратено на ТП на НОИ, то е налично в преписката и към момента на подаване на заявлението за пенсия – 08.01.2024г., липсва друго ЕР, което да е основание за отпускане на пенсия за инвалидност. Три дни по – късно – на 11.01.2024г., жалбоподателят подал искане за преосвидетелстване, тъй като срокът на ЕР от 11.01.2022г., влязло в сила на 15.11.2023г., е изтекъл на 01.01.2024г. Междувременно и преди длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София да се произнесе по заявлението, влязло в сила последващото ЕР № 90310/30.01.2024г., потвърдено от Медицинската комисия на ТП на НОИ Бургас с Решение № 2075/08.03.2024г. Вероятно и поради тази причина, длъжностното лице, произнасяйки се по пенсионната преписка, е обсъдило новопостановеното ЕР, а не това от 11.01.2022г.

Според чл.1 от НПОС, пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл.9, ал.2, между които и ЕР на ТЕЛК. В Заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят не е посочил на основание кое ЕР на ТЕЛК претендира отпускане на пенсията, нито ЕР е описано сред представените документи. Изрично обаче жалбоподателят е посочил, че желае да му се отпусне лична пенсия за инвалидност. Както вече беше посочено по – горе, към него момент ЕР от 11.01.2022г., като влязло в сила, е било изпратено на ТП на НОИ Бургас и това ЕР заедно с цялата пенсионна преписка са били изпратени на Директора на ТП на НОИ София с писмо от 26.03.2024г. Според чл.3, ал.1, т.2 от НПОС, към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване се представят документите по чл.2, т.1 и т.2 (установяващи трудов/осигурителен стаж). Длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“, ако е имало съмнение на основание кое ЕР жалбоподателят претендира отпускане на пенсия, е следвало да процедира по реда на чл.1, 5 от НПОС и даде на заявителя конкретни указания да представи липсващи документи, респ. да отстрани други нередовности по заявлението. Вместо това, е пристъпено директно към обсъждане на последиците от ЕР № 90310/30.01.2024г. и е направен извод, че заявлението е следвало да бъде подадено до 02.09.2021г., което обаче било обективно невъзможно, защото ЕР било от дата 30.01.2024г., затова е прието, че щом срокът за обжалване на ЕР от 30.01.2024г. е изтекъл за жалбоподателя на 16.02.2024г., то едномесечният срок по чл.94, ал.3 от КСО от своя страна бил изтекъл на 16.03.2024г., затова заявлението се явявало подадено в преклузивния едномесечен срок и правилно пенсията била отпусната 11.01.2024г. – датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК. Изложените съображения са вътрешно противоречиви и нелогични, по причина че длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ е игнорирало и не е обсъдило ЕР № 90/11.01.2022г., поради което обжалваното решение следва да се отмени и преписката – да се изпрати обратно на административния орган, който да обсъди и да изложи съображения от коя дата се дължи пенсията за инвалидност на основание ЕР № 90/11.01.2022г. на ТЕЛК Бургас. Що се отнася до ЕР № 90310/30.01.2024г., тъй като с него е увеличен процентът нетрудоспособност, следва да се процедира по реда на чл.30, ал.4 от НПОС.

По разноските :

Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски.

Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И. Б. Б., [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [жк], ет.1, ап.2, настоящ адрес [населено място], район Слатина, [улица], ет.6, Решение № 2153-21-220 / 10.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ София, с което е потвърдено Разпореждане № **********/55 от 19.07.2027г. на Длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София.

ИЗПРАЩА на основание чл.173, ал.3 от АПК преписката на Длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София за ново произнасяне по молба вх. № 1023-21-1220/21.06.2024г., при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Директора на ТП на НОИ София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.