№ 1566
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100100599 по описа за 2023 година
Ищцата З. К. Б. е предявила с исковата молба иск с пр. осн. чл.439 от
ГПК срещу ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за
признаване за установено, че правото на принудително изпълнение по
изпълнителен лист от 23.11.2011г., въз основа на който е образувано изп. дело
№20228150400338 на ЧСИ Т.К. с рег.№ 815, с район на действие ОС –
Плевен, е погасено поради изтичане на давността.
Ищцата поддържа, че през 2010 г. е станала поръчител по договор за
банков кредит от 01.07.2010 г., с кредитор ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД и кредитополучател Д. ООД. Със заповед за изпълнение
№25293/21.11.2011 г. по ч.гр.д. №7307/2011 г. по описа на PC - Плевен била
осъдена да заплати на банката солидарно с кредитополучателя сумите 42 000
евро - просрочена главница; 8 094,72 евро - просрочена лихва за периода
26.07.2010 г. - 15.11.2011 г., ведно със законната лихва от 16.11.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението; 1 959,54 лв. - разноски за
държавна такса и 1 429,77 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист от
23.11.2011 г., по който било образувано изпълнително дело №21356/2012 г.
по описа на ЧСИ Т.К., peг. 815, с район на действие ОС-Плевен, което било
прекратено на 26.09.2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че ако
перемпцията е настъпила на 26.09.2017 г., то след 26.09.2015г. спрямо нея не
са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което и вземанията са
се погасили по давност. Въпреки това, на 23.05.2022г. е получила ПДИ, от
която установила, че ответникът е образувал изп. дело №20228150400338 на
ЧСИ Т.К. с рег.№ 815, с район на действие ОС – Плевен за събиране на
същите вземания. Моли съда да признае за установено, че не дължи сумите,
1
за които е издаден процесният изпълнителен лист поради погасяването им по
давност. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез упълномощени лица, подава
писмен отговор, в който признава иска. Моли същият да бъде уважен, а на
ответника да не бъдат възлагани разноски. В указания от съда срок
ответникът не е представил доказателства за представителната власт на
лицата, подписали писмения отговор, за изрично признание на иска, поради
което и на осн. чл.101, ал.3 от ГПК съдът приема, че в срока по чл.131от ГПК
ответникът не е подал писмен отговор. Вместо това, с молба от 23.11.2023г.
по делото ответникът е оспорил предявения иск и е претендирал отхвърляне
на същия, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
С изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение
№2593/21.11.2011 г. по ч.гр.д. №7307/2011 г. по описа на PC - Плевен ищцата
е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД солидарно с „Д.“
ООД и С.Б. сумите от 42 000 евро - просрочена главница; 8 094,72 евро -
просрочена лихва за периода 26.07.2010 г. - 15.11.2011 г., ведно със законната
лихва от 16.11.2011 г. до окончателното изплащане на задължението; 1 959,54
лв. - разноски за държавна такса и 1 429,77 лв. - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От писмо на ЧСИ Т.К. с р-н на действие ОС – Плевен на л.98 от делото
се установява, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано и.д.
№20128150401356 по описа на ЧСИ. Делото е било архивирано на
28.09.2017г. и унищожено през 2022г.
По молба на ответника от 14.04.2022г. въз основа на същия
изпълнителен лист срещу ищцата е било образувано и.д.№20228150400338,
препис от което е приет по делото.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на иска и легитимацията на страните:
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на
отрицателен установителен иск, че вземането на кредитора е погасено по
давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на
изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на
изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право
отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Правният
интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител да
зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да
прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване
2
несъществуването на спорното вземане. Давността е забрана за принудително
изпълнение на вземането. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на
изтекла давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
Горното налага извода, че легитимирани страни по иска с пр. осн.
чл.439 от ГПК са длъжникът и кредиторът по оспореното вземане, респ.
длъжникът и взискателят по висящото изпълнително дело.
Мотивиран от горното, съдът намира, че е сезиран с допустим иск,
насочен срещу легитимирания ответник, който следва да бъдат разгледан по
същество.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността. В изпълнителния процес давността не
спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът
има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това,
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно Решение №3/2020 по тълкувателно дело № 3/2020 г. по
описа на ОСГТК на ВКС е възприето, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала
да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980
г.
3
Следователно, ако към датата на обявяване на посоченото тълкувателно
решение №2/2013г. изпълнителното производство е било висящо, следва да
се приеме, че до този момент давността е била спряла и новата давност е
започнала да тече от 26.06.2015г.
Предвид обстоятелството, че образуваното срещу ищцата и.д. от 2012г.
е било архивирано през 2017г. и унищожено през 2022г., по делото няма
данни за това кога е било поискано или извършено последното изпълнително
действие срещу ищцата по това дело. При липса на данни за по-рано
настъпила перемпция, следва да се приеме, че към 26.06.2015г.
изпълнителното дело е било висящо. Въз основа на възприетото в цитираните
по-горе тълкувателни решения, следва да се приеме, че давността за
процесните вземания е започнала да тече най-късно от 26.06.2015г.
Срокът е следвало да изтече на 26.06.2020г. На осн. чл.3, ал.2 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) срокът
е спрял да тече до отмяна на извънредното положение. Продължаване на
спрените по силата на чл. 3 от ЗМДВИП срокове е регламентирано със
ЗИД на Закона за здравето - обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г. Съгласно § 13, ал. 1
от ЗИД на Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник" т.е.
- сроковете, спрени по силата на чл. 3 от ЗМДВИП, продължават да текат,
считано от 21.05.2020 г.
Следователно, давностният срок е изтекъл на 02.09.2020г. Ответникът
не е ангажирал доказателства в периода 26.06.2015г. до 02.09.2020г. спрямо
ищцата да са били предприети изпълнителни действия, довели до прекъсване
на давността, а негова е била тежестта за доказване на този факт, което му е
указано с доклада по делото. За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че
макар формално предявеният иск да е оспорен, ответникът не е навел и
никакви конкретни твърдения за предприемането на изпълнителни действия
спрямо ищцата, които да са прекъснали течащата в нейна полза погасителна
давност. Второто изпълнително дело срещу ищцата е било образувано едва
пред 2022г. – след изтичане на давностния срок. Ето защо, искът е
основателен и следва да бъде уважен.
4
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да
бъдат присъдени и сторените по делото разноски в размер на 4 200 лв. –
платено адвокатско възнаграждение и 39 лв. – деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от З. К. Б., ЕГН
********** от гр. Плевен, ул. **** срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ ЕООД, ЕИК ********* иск с пр. осн. чл.124 вр. чл.439 от ГПК, че е
погасено по давност правото на принудително изпълнение по отношение на
ищцата на следните вземания: за сумите от 42 000 евро - просрочена
главница; 8 094,72 евро - просрочена лихва за периода 26.07.2010 г. -
15.11.2011 г., ведно със законната лихва от 16.11.2011 г. до окончателното
изплащане на задължението; 1 959,54 лв. - разноски за държавна такса и 1
429,77 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен
лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение №5293/21.11.2011 г. по
ч.гр.д. №7307/2011 г. по описа на PC – Плевен, за събиране на които е
образувано изп. дело № 20228150400338 по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 на
НК.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да
заплати на З. К. Б., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. **** сумата от 4 239
лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5