Решение по дело №44366/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8600
Дата: 25 май 2023 г.
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20221110144366
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8600
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110144366 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ЗАД „...................
срещу ЕТ „....................... осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ и чл. 86
ЗЗД, за сумата от 13193,62 лева, представляваща остатък за възстановяване на платено
от него застрахователно обезщетение в общ размер на 20 570,42 лева, от които
обезщетение в размер на 20270,42 лева за липси и 300,00 лева за аварийни такси по
застраховка на товари по време на превоз /А/-1.1.87 в полза на ......... ООД, с
абонаментен договор № 545, полица № ........ от 14.05.2019г., дебитна нота ........ от
14.05.2019г., с която са застраховани 3 броя палети, 70 кашони – 650 кг. с хранителни
добавки и козметика по време на международен превоз от Италия до България, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.08.2022 г. до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 2473,80 лева,
представляваща остатък от мораторна лихва върху главницата, за периода от
10.10.2020г. до 15.08.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът излага, че в срока на действие на горепосочената застраховка е извършен
горепосочения превоз с договор за международен транспорт № 6034/09.05.2019г. с
ответника по суша от товарен автомобил с рег. № ........., с товарителница от
14.05.2019г. за товар с получател „.........” ООД. Твърди, че пратката е пристигнала в
гр.София, в закрит склад на спедиторска фирма „............... ООД и при получаване на
20.05.2019г. на 1 палет, 24 кашона – 282,5 кг., 1 кашон било установено, видими липси
и на палети и от 1 отворен кашон, което обстоятелство било описано в
товарителницата. Твърди, че след извършен оглед бил издаден авариен протокол №
1
1218/28.05.2019г., в който били констатирани липси на 2 палети и разкъсване на
външната опаковка на 1 палета и липси, причинени от кражба по време на превоза на
територията на Р. Италия. Според ищеца, кражбата вероятно е настъпила между
14.05.2020г. – 21:30 часа – 15.15.2019г.- 4:50 часа в Порцуоло Мартезана /Милано/ и
била установено с протокол, издаден от управление ........... Ада и с обяснения на
шофьора на товарния камион. За настъпилото застрахователно събитие при ищеца
била образувана щета № ..................по която била изплатена сумата в размер на 20
570,42 лева застрахователно обезщетение и 300,00 лева аварийни такси. Твърди, че с
влязло в сила решение №20017621/01.03.2022 г. по гр.д.№62569/2020 г. по описа на
СРС, 45 състав, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца частично
сумата от 7376,80 лв., като част от обезщетение в размер на 20270,42 лева за липси и
300,00 лева за аварийни такси. Твърди, че поради плащане на обезщетението се е
суброгирал в правата на увредения собственик срещу превозвача на товара, поради и
което намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва сключен валиден
договор за застраховка между „.........” ООД и ищеца, по силата на който са били
застраховани процесните стоки, представляващи хранителни добавки и козметика,
опаковани в 3 бр. палета, 70 кашона с общо тегло 650 кг., по време на международен
автомобилен превоз от Италия до България. Не оспорва валидно сключения договор за
международен транспорт № 6034/09.05.2019г. между „Е......“ ООД и ответното ЕТ, но
поддържа, че в заявката не били посочени конкретни места за паркиране на товарния
автомобил по пътя му от Италия до България, оценени от възложителя като сигурни и
безопасни, нито пък били посочени изрични изисквания относно местата, на които
водачът на камиона може да осъществява престой. Твърди, че водачът на товарния
автомобил е паркирал за задължителна междудневна почивка камиона на паркинг пред
оживен завод, който работел денонощно и бил с видеонаблюдение, като същевременно
останал да пренощува в кабината и не го е оставил без надзор. Поддържа, че на
сутринта, след проверка, шофьорът е установил, че е разрязано платнището на
ремаркето на 4 места, със сила е отворена задната врата и липсват 2 палета с
козметика, част от козметичните продукти от друг палет. Твърди, че охраняеми
паркинги в района нямало. Не оспорва плащането на застрахователно обезщетение от
ищеца, но твърди, че случилото се представлява случайно събитие, поради което и
налице е основанието по чл.17 §2 от СМR Конвенцията. Поддържа, че по отношение
на остатъка от претенцията е изтекла погасителната давност, която не била прекъсната
с предявения частичен иск по гр.д.№62569/2020 г. по описа на СРС, 45 състав, като
същевременно поддържа, че постановеното неприсъствено решение не е мотивирано
по същество, поради което и не били установени със СПН общите правопораждащи
2
факти за спорното право. Поддържа, че, така предявена, претенцията надхвърля
ограничението по СМR Конвенцията. Оспорва предявеното вземане и по размер, като
твърди, че обезщетението не може да надвишава 8,33 специални права на тираж, на
килограм бруто тегло. Оспорва претенцията за мораторна лихва, като поддържа, че
същият е пресметнат неправилно, а следва да се приложи чл.27 §1 от СМR
Конвенцията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.410 КЗ:
Съгласно чл.410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
причинителя на вредата, включително и на вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни
предпоставки на сложния фактически състав: 1) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие
към датата на настъпване на събитието; 2) настъпване на застрахователното събитие,
което да е покрит риск по застрахователния договор с ищцовото дружество в срока на
действие на договора; 3) изплащане от страна на застрахователя по имуществената
застраховка на застрахователното обезщетение на застрахования и в резултат на това
встъпване в правата на застрахования спрямо причинителя на вредата; 3) настъпилите
вреди да са в причинно -следствена връзка със застрахователното събитие; 4) да бъде
установен техният размер.
В проведеното на 07.12.2022 г. открито съдебно заседание е прието за безспорно
между страните по делото обстоятелството, че ищецът ЗАД ".............." е сключил
абонаментен застрахователен договор № 545 с неучастващо по делото лице "Е......"
ООД, ЕИК .................. с обект на застраховката: видове товари – компютри и
електроника, чупливи стоки /вкл. ел.крушки/, хранителни, химически, фармацевтични
продукти, парфюмерия и козметика, машини, резервни части, инструменти, кожени
изделия, текстилни изделия /облекла/, пластмаса, куриерски пратки, живи раци, лични
вещи и други, транспортирани с авио, автомобилен, морски и комбиниран транспорт, с
дестинация Балкани, Европа, Азия, Америка и Австралия. Застрахователното покритие
по договора е съгласно Общите условия за застраховане на товари по време на превоз
от 01.01.1996 г. Съгласно Раздел III от Договора, застраховката е сключена за период
една година от 00.00 часа на 25.11.2005 г. Предвидено е, че ако до 10.11.2006 г. не бъде
отправено писмено предизвестие за прекратяване от една от двете страни, настоящата
абонаментна полица ще се счита автоматично продължена за следващият едногодишен
период. Застрахован по договора е "Е......" ООД, а предмет на договора са товарите,
които дружеството превозва на свой риск или на риск на своите заявители или
възложители. Тъй като застраховката е издадена като рамкова, за конкретните стоки
страните подписват отделна апликация/поръчка. Представен е застрахователен
сертификат №......../14.05.2019 г., видно от който по предложение на застраховащия от
3
14.05.2019 г. ищцовото дружество приема да застрахова по нареждане на „.........“ ООД
товар, състоящ се от 3 бр. палета хранителни добавки и козметика с 649,80 кг. бруто
тегло, който ще се превозва с камион рег. № ......... от гр. .................... съгласно условия
на абонаментен застрахователен договор за застраховане на товари по време на превоз
№********* и клаузи „Пълно покритие /А/“-1.1.87, вкл. “от склад до склад“.
От ответната страна не се оспорва, че на 09.05.2019 г. ответното ЕТ, като
превозвач, по възлагане от "Е......" ООД, е извършил превоз от гр. .................... на
следния товар: 1 пале 120/80/180, 1 пале 120/80/147, 1 пале 120/80/64 или общо 3
палета с тегло 650 кг. с козметични продукти- нестифистируеми.
Съгласно данните от представената CMR товарителница превозът е извършен с
товарен автомобил с ремарке рег. № ........., като са натоварени три броя палета с общо
тегло 649,80 кг. Не е спорен по делото и фактът, че на 15.05.2019 г., по време на
извършване на превоза, в Р. ................“, от ремаркето е била извършена кражба на две
палета с козметика и част от козметичните продукти на друга платформа. От
ангажираните по делото доказателства е видно, че за извършената кражба е бил
подаден сигнал до полицейските органи в Италия, като е представен протокол за
сигнал /л.19/. Представен е авариен протокол №1218, издаден на основание с искане от
20.05.2019 г. Видно от удостовереното от аварийния комисар, на 20.05.2019 г. пред
закрит склад на спедиторска фирма „............... ООД от камион с per. № СА 4759 НВ/
СВ 0425 ЕА е разтоварен един палет, съдържащ 24 бр. кашони с козметика, вместо
обявените превозните документи 3 бр. палета, съдържащи 70 бр. кашони. Колетът
/палет/ бил претеглен в склада на спедиторската фирма на кантар, заверен за годината,
при което се установило, че е с бруто тегло - 282,500 кг. Посочено е, че при огледа на
превозното средство са установени разрези от дясната страна /посока на движението/
по брезента на четири места - три в предната част на ремаркето и един в задната,
залепени с тиксо от водача на превозното средство. Установява се, че въз основа на
уведомления за щета по застраховка "Карго", подадено на 15.08.2019 г. от изпращача
"Е......"ООД, пред ЗАД ".............." е образувана застрахователна преписка /щета/ с №
.................. Не се спори и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че по образуваната застрахователна преписка - щета с преводно нареждане
от 13.09.2019 г. ищецът ЗАД "......... е заплатил на застрахования "........." ООД сумата от
20270,42 лв., явяваща се левовата равностойност на 10364,10 евро, каквато е
стойността на откраднатите стоки. Установява се, че с писмо с обратна разписка, до
ответника са изпратена регресна покана с изх. № 04951/31.08.2020 г., с която ищецът е
поискал от превозвача да възстанови изплатената сума в размер на 20270,42 лв.
По делото са приобщени свидетелски показания на свидетеля .................. шофьор
на товарния камион, извършил превоза. Свидетелят информира, че рано сутринта,
около 03.00 ч. или 04.00 ч., е потеглил от Словения, като от адрес в Р Италия е
натоварил три палета кашони с козметика, различни по височина, фолирани с
безцветно стреч- фолио, които разположил в ремаркето до кабината на шофьора. След
като натоварил втори товар от електрически крушки, свидетелят трябвало да спре за
почивка, тъй като било 16,00 ч. следобед. Паркирал товарния автомобил и ремаркето в
индустриална зона. Свидетелят намерил място за паркиране пред сграда на фирма, на
която имало разположени странично камери. Били две-три камери, но свидетелят не
можел да прецени дали са хващали камиона. Пред другите сгради имало много
микробуси, които влизали и излизали. Според свидетеля в Р Италия никъде нямало
паркинги с охрана.
Свидетелят останал да нощува в камиона, като заспал около 20.00 ч. или 21.00 ч.
4
Ремаркето било с платнище, а отзад имало врати. Когато на сутринта излязъл вън от
камиона, видял, че дясната врата на ремаркето била притворена, а пломбажното въже
висяло. Дръпнал вратата, погледнал вътре в ремаркето и видял, че товарът от
електрически крушки, който бил взел последен, е разхвърлян. Платнището на
ремаркето на три места било срязано на буквата „П“ до кабината. Уведомил
управителя на ответното ЕТ, обадил се на карабинерите, които посетили на място
произшествието, а в управлението му бил съставен и протокол за кражбата. Свидетелят
твърди, че не е изисквал записи от камери от фирмата, пред която бил паркирал,
защото сградата била пуста, а за другите сгради не бил сигурен дали изобщо имат
камери. Всички индустриални зони в Италия били осветени, но не навсякъде имало
паркинги.
От приетото без възражение заключение на СОЕ, прието без възражения от
страните, което съдът кредитира, се установява, че общата стойност на
застрахователното обезщетение е в размер на 20 570.42 лева, в т.ч. липси на стоки 2100
броя на стойност 10 364,10 евро с равностойност на 20 270,42 лева и аварийни такси –
300 лева. Вещото лице заключава, че е налице съответствие между установените липси
при превоза и щетите, нанесени на „.........“ ООД и възстановени от ищеца.
Не е спорно между страните, че с решение от 01.03.2022 г. по гр.д.№62569/2020 г.
по описа на СРС, 45 състав, постановено по реда на чл.239 ГПК и влязло в сила на
01.03.2022 г., е бил осъден ЕТ .............. да заплати на ЗАД „..............”, ЕИК ...................,
сумата в размер на 7376,80 лв., представляваща невъзстановено вземане на ищеца за
възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение в общ размер на 20
570,42 лева, от които обезщетение в размер на 20270,42 лева за липси и 300,00 лева за
аварийни такси по застраховка на товари по време на превоз /А/-1.1.87 в полза на .........
ООД, с абонаментен договор № 545, полица № ........ от 14.05.2019г., дебитна нота ........
от 14.05.2019г., с която са застраховани 3 броя палети, 70 кашони – 650 кг. с
хранителни добавки и козметика по време на международен превоз от Италия до
България, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 14.12.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер на 135,42
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 10.10.2020 г. до
14.12.2020 г. От систематична гледна точка следва да се изясни, че общото исково
производство по действащият ГПК, познава решенията при признание на иска /чл.237
ГПК/ и неприсъственото решение /чл.238-239 ГПК/, при които няма проведено
съдебно дирене, а постановяването им в голяма степен е обусловено от процесуалното
поведение на ответника. Няма съмнение, че както решението при признание на иска,
така и неприсъственото решение обаче формират сила на пресъдено нещо, въпреки
липсата на съдебно дирене и реално състезателно начало в процеса. Нещо повече,
доколкото неприсъственото решение е окончателно, то същото подлежи единствено на
отмяна по реда на чл.240 ГПК, който способ е идентичен с основанията по чл.303 ГПК.
Тоест касае се за отделно основание за преодоляване на силата на пресъдено нещо,
респ. изтичането на сроковете по чл.240 ал.3 ГПК, стабилизира окончателно съдебния
акт, който става неотмени. Следователно, доколкото в общият исков процес също са
налице хипотези на съдебни решения, при който няма същинско съдебно дирене,
каквото липсва в заповедното производство, но формират сила на пресъдено нещо.
При действието на разпоредбата на чл.411 КЗ, на волята на застрахователя, встъпил в
правата на удовлетвореното застраховано лице, е предоставен избора към кого да
насочи регресната си претенция – дали към причинителя на вредата или към неговия
застраховател по доброволната застраховка "Отговорност на превозвача".
5
За разлика от правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на
увреденото лице, което е договорно по своята същност и произтича от
застрахователния договор за имуществено застраховане, правоотношението, въз основа
на което застрахователят придобива суброгационното си право /правото да встъпи в
правата на удовлетворения кредитор /застрахован/ е извъндоговорно или по -точно
деликтно правоотношение.
В настоящия казус отговорността на ответника произтича от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превод на стоки, която е приложима при
уреждане на процесните отношения по превоз на товара по силата на чл. 1, пар. 1. В
глава Четвърта от Конвенцията се съдържа уредбата на отговорността на превозвача,
като съгласно чл. 17, пар. 1, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса
или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й,
както и за забавата при доставянето й. В настоящият случай ответникът – превозвач не
е положил грижата на добрия търговец, която в случая се изразява във вземането на
мерки, които да попречат на трети лица да извършат посегателство върху товара. Ето
защо, същият се явява отговорен на деликтно основание и дължи да възстанови
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Неоснователно е въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Действително в чл. 32, ал. 1 Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки е предвидено, че исковете, свързани с превози,
подчинени на конвенцията, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок.
В съдебната практика обаче трайно и непротиворечиво е прието, че предвидения в чл.
32, ал. 1, б. "а" от Конвенцията едногодишен срок на погасителната давност не намира
приложение при предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане
това срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или неговия застраховател.
Възприето е разбирането, че след като срокът за погасителната давност за прекия иск
на увреденото лице срещу делинквента е винаги пет години, то няма основание да се
приеме и по- кратък срок на погасителната давност на застрахователя по имуществена
застраховка, суброгирал се в правата на увредения. По отношение на последния няма
основание да се приложи разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Конвенцията, доколкото
същият не е страна по договора за международен превоз. Погасителната давност по
регресните и суброгационни пет години, считано от датата на извършеното плащане от
страна на застрахователя по имуществена застраховка или от причинителя на вредата.
Като неоснователно, съдът намира и възражението на ответника за неспазено
рекламационно производство. Такова е регламентирано в Глава Пета на Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като се отнася до реда на
предявяване на рекламации от получателя на стоката към превозвача. В случая липсата
или наличието на валидно проведено такова производство не е основание за
изключване на отговорността на ответника. Провеждането на такова производство не е
задължителен елемент от фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което
неговото кумулативно наличие не е предпоставка за уважаване на предявения от
застрахователя суброгационен иск. Съдът намира за неотносими към настоящия спор
останалите наведени от ответника в писмения му отговор възражения, свързани с това
на какъв паркинг – охраняем или неохраняем, е бил паркиран процесният товарен
автомобил. Това са въпроси, касаещи вътрешните отношения между ответника и
неговия застраховател, които биха могли да бъдат предмет на разглеждане в друго
производство.
С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че искът по чл.410 ал.1 т.1 КЗ,
6
предявен от застрахователя ЗАД ".............." против ответника ЕТ ..........., се явява
основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 13193,62 лева, представляваща остатък за възстановяване на платено
от него застрахователно обезщетение в общ размер на 20570,42 лева, от които
обезщетение в размер на 20270,42 лева за липси и 300,00 лева за аварийни такси по
застраховка на товари по време на превоз /А/-1.1.87 в полза на ......... ООД, с
абонаментен договор № 545, полица № ........ от 14.05.2019г., дебитна нота ........ от
14.05.2019 г., с която са застраховани 3 броя палети, 70 кашони – 650 кг. с хранителни
добавки и козметика по време на международен превоз от Италия до България, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.08.2022 г. до окончателно изплащане.
По иска по чл.86 ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. Представено е известие за доставяне на л.13 от делото, видно
от което на 09.09.2020 г. ищеца е връчил на ответното ЕТ е регресна покана за
доброволно изпълнение, поради което и претенцията се явява основателна в пълния
предявен размер и период, доколкото последният е изчислен чрез общодостъпна
електронна програма.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски по делото, съгласно представен списък на
разноските по чл.80 ГПК, в общ размер от 1876,70 лв. за платена държавна такса,
депозит за вещо лице и за свидетел и адвокатски хонорар.
Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410 ал.1 т.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД ЕТ „.......................,
съдебен адрес гр........... ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „................... съдебен адрес гр...........
ООД сумата 13193,62 лева, представляваща остатък за възстановяване на платено
застрахователно обезщетение по щета № ..................за липса на превозван от ЕТ
„....................... товар, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.08.2022 г., до окончателно изплащане, както и сумата в
размер на 2473,80 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 10.10.2020 г. до 15.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „....................... ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „................... сумата от 1876,70 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7