№ 691
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20243110204975 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на И. П. П. с ЕГН
********** от гр.Русе против НП № 24-0819-003005/23.10.2024 г., издадено от началник
група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че е неправилно и
незаконосъобразно.Твърди се, че не е извършено вмененото нарушение, че не е причинен
удар на управляваното МПС,както и че не е създала пречки за движението при управляване
на МПС, че не е причинила имуществени вреди и не е създала с действията си опасност за
живота и здравето на хората. Твърди се, че не е причинила ПТП при управление на МПС и
поради това не е имала задължението да спре и установи последиците от ПТП.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично,поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено.
ВъззИ.емата страна ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява.Депозирани са
писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Жалбоподателят П. е правоспособен водач на МПС, с придобити категории В М АМ.
На 08.07.2024 год., в 0:40 часа в гр.Варна, ул.“Опълченска“ до № 11 жалбоподателя П.
управлявала лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№***, собственост на „ФЪРСТ АУТО“ от
гр.София, като при движението си не оставила достатъчно странично разстояние и блъснала
1
паркирания лек автомобил „Хонда“ с рег.№ ***, с което реализирала ПТП с материални
щети по задна лява част на паркирания автомобил. Към момента на инцидента водачът на
паркираното превозно средство не се намирал в него. След това жалбоподателят потеглил
без да остане на място за установяване на щетите от ПТП, не уведомил компетентните
органи и не потърсил собственика на паркирания автомобил.
След като забелязал щетите по личния си автомобил собственика на пострадалия автомобил
направил искане до началник сектор ПП ОД МВР Варна и да му бъде издаден протокол за
ПТП.
Проверката била възложена на св.П. В., младши автоконтрольор в сектор ПП ОД МВР
Варна. В хода на извършената проверка и по предоставения от водача на пострадалия
автомобил регистрационния номер на автомобила бил издирен ползвателя на автомобила -
жалбоподателката по настоящото дело.
Вследствие на констатациите на контролния орган, св. В. съставил протокол за ПТП.В
присъствие на жалбоподателката св. В. и съставил АУАН, който жалбоподателката
подписала без да впише в него възражения.В срока по чл.44 от ЗАНН не били направени
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и събраните доказателства по
административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал
обжалваното в настоящото производство НП № 24-0819-003005/23.10.2024 г., като АНО
възприел фактическата обстановка, така, както е описана в АУАН, като на осн.чл.185 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателката
административно наказание глоба в размер на 20 лв., а на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
От показанията на актосъставителя В. се установяват обстоятелствата при извършване на
проверката.
От показанията на св.Д. се установява, че е собственик на пострадалия автомобил, както и
че е разбрал, че автомобила му е ударен от друг автомобил от служител на охраната в
сградата, който е наблюдавал случилото се и записал номера на автомобила, напуснал
произшествието.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни, логични,
кореспондиращи си помежду си и основани на личните им възприятия.
Последните категорично се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства:
декларация по чл.188 от ЗДвП,справка за първоначална регистрация, Протокол за ПТП №
1887642/24.07.2024 г., справка за нарушител водач, прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
2
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган – началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Акта също е съставен от
компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
АУАН и процесното НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално
изискуемо съдържаниечл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на
нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това
ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани
в пълнота. Нарушенията са индивидуализирани в достатъчна степен, така че да може
жалбоподателя да разбере какво е нарушил.
На първо място, жалбоподателя е санкциониран за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, според която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Управлението на
автомобила на процесната дата и място не се отрича от жалбоподателя, поради което за съда
е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от жалбоподателя П.. На следващо
място и в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че жалбоподателя с
поведението си е причинил имуществени вреди, като по време на управление на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ЕА1776АВ не е оставил достатъчно странично разстояние и
блъска паркирания лек автомобил „Хонда“ като причинил ПТП с материални щети, с което
безспорно е осъществен състава на нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. За пътно-
транспортното произшествие е съставен Протокол за ПТП, в който са фиксирани причинени
материални щети по лекия автомобил „Хонда“ с рег. ***, отразен е и механизма на
настъпилото ПТП.
Правилно е наложено административно наказание съобразно приложимата санкционна
разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Наказанието е във фиксиран размер, поради което и размерът
на наложеното на жалбоподателя наказание не подлежи на ревизиране.
По т. 2 от НП съдът намира, че описаното в НП и в АУАН поведение на жалбоподателя
правилно е подведено под нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП „участник в ПТП е всеки, който е
3
пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Безспорно е установено, че жалбоподателя П. с поведението си при управлението на л.а.
„Мерцедес“ с рег.№ ЕА1776АВ е допринесла за настъпването на произшествието и от
правна страна е участник в ПТП и е годен субект на това нарушение. От обективна страна се
доказва, че е настъпило ПТП по смисъла на закона. То представлява събитие, възникнало в
процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Ударът между
автомобила управляван от жалбоподателя П. и МПС –„Хонда“ с рег. *** се квалифицира от
правна страна като ПТП, тъй като в резултат на него са настъпили материални щети и по
двата автомобила.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не е разбрала за
съприкосновението с другия автомобил, тъй като работата и била свързана с работа по
телефона, постоянно била с хендсфри и понякога в купето било шумно. Съдебната практика
е последователна досежно неоснователността на възражения за липса на вина при
аналогични факти, когато деецът се позовава на невъзприемане на причинето от него ПТП
или на други обстоятелства, които са станали причина да напусне мястото на ПТП. Съдът не
може да приеме, че в случая жалбоподателят е действал при фактическа грешка по смисъла
на чл. 14 от НК като изключващо вината обстоятелство. Така е, доколкото съгласно чл. 14,
ал. 2 НК институтът не се прилага спрямо непредпазливите деяния, когато незнанието на
дееца на фактическто обстоятелство, част от състава на правонарушението, се дължи на
неговото непредпазливо поведение. Именно такава обаче е процесната хипотеза. Липсата на
умисъл в поведението на жалбоподателя е обстоятелството, което следва да бъде съобразено
при оценка на обществената опасност на деянието и следва да обуслови налагането на по-
леко наказание. Съдът намира, обаче че от субективна страна жалбоподателят е могъл и е
бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което е
проявил небрежност и деянието му е виновно осъществено.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение по т. 2 от НП, съгласно
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП кумулативно са предвидени две административни
наказания-глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6
месеца. Правилно е определена приложимата санкционна норма, доколкото жалбоподателят
е нарушил задълженията като участник в ПТП. Определените от
административнонаказващия орган санкции "глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право
да управлява моторно превозно средство" за срок от един месец се явяват адекватни и
съобразени както с тежестта на извършеното нарушение по т. 2 от НП, така и с данните за
личността на нарушителя, а доколкото същите са в минималния законоустановен размер, то
съдът не разполага с правомощие за редуциране на техния размер.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава.
4
Предвид всичко изложено, съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. Предвид
изхода на производството право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, има
наказващият орган, каквато претенция е заявена с депозираните писмени бележки. Като взе
предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че в производството
пред районния съд са проведени две съдебни заседания, както и че процесуалното
представителство на наказващия орган в настоящото производство се е изразило единствено
в депозиране на писмени бележки, без явяване на процесуален представител в съдебно
заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на наказващия орган за процесуално представителство следва да е минималния
размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80,
00 лева. Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ОД на МВР Варна – арг. от чл.
42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Районен съд-Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0819-003005/23.10.2024 г., издадено от началник група в ОД
МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на И. П. П. с ЕГН ********** от гр.Русе на
осн.чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв.; на осн.чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА И. П. П. с ЕГН ********** от гр.Русе ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна сумата
от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна –
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5